Библиография
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ И БЪЛГАРСКАТА НАЦИОНАЛНА ИДЕОЛОГИЯ
В тази рубрика ви предлагaме списък от препоръчителни литературни източници по актуални теми, предизвикващи общественото внимание и провокиращи интереса на широк кръг читатели. Подборът на заглавия, извършван от специалисти в съответните научни области, има за цел да подпомогне преподаватели, студенти и ученици при проучването и разработването на конкретнипроблеми, свързани с историческото познание.
Бойчева, В. (2002). Св. Паисий Хилендарски и новобългарското образование. София. Юриспрес: Аскони-издат, ЛИК.
Бояджиева, Е. (2002). Банско и Атон: Мисията на хаджи Вълчо, брата на Паисий Хилендарски, на прага на Българското възраждане. София: ARS Milleniums MMM. Foundat: ЕТ АСИ Панчо Цекин.
Вандова, Л. (1993). Изданията на „История Славяноболгарская“: 220 г. от смъртта на Паисий Хилендарски. Библиотека, 12, 26–30. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Велчев, В. (1987). Паисий Хилендарски: Епоха, личност, дело. София: Издателство ОФ.
Деянова, М. (2009). Исторически и езкови факти, оборващи тезата за с. Кралев дол като родно място на Паисий Хилендарски. Български език и литература, 1, 3–11.
Драгова, Н. (1995). Отец Паисий: Родоначалник на Българското възраждане. Ст. Загора: Знание.
Драгова, Н., Филкова, П., Мутафов, Е., Иванов Ж., Тенева-Георгиева, О., Тошева, А., Захариева, Й., Гълъбова П. (2002). Юбилейни Паисиеви четения: 280 г. от рождението на Паисий Хилендарски и 240 г. от написването на „История славяноболгарская“. Научни трудове – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Филология. Пловдив: ПУ „Паисий Хилендарски“.
История славянобългарска: Зограф. чернова, 1762. (1998). Топалов, К. и др. (съст.). Паисий Хилендарски. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. УИ „Св. Климент Охридски“.
Илиева, Г. (1996). Ранние списки „Истории славяноболгарской“ Паисия как источник политической жизни болгар во второй половине XVIII века. Bulgarian Historical Review: Research Quarterly, 3–4, 115–129. Institute of History at the Bulgarian Academy of Science.
Караджова, Д. (1997). Два нови преписа на Паисиевата „История славянобългарска“. Balkanistic forum, 3, 238–243. Международен университетски семинар за балканистични проучвания и специализации – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Благоевград.
Конев, И. (1983). Българското възраждане и Просвещението. Т.1. София: Издателство БАН.
Кръстева, М. (2009). Патрицентричната политическа фамилия в „История славянобългарска“ на отец Паисий. Български език и литература, 1, 12–27.
Паисий Хилендарски и неговата епоха: 1762–1962. (1962). Косев, Д. и др. (ред.). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от „История славянобългарска“. София: БАН.
Паисий Хилендарски и неговата „История славянобългарска“: Каталог на изложба. (1998). Мусакова, Е. и др. (съст.). Христова, Б. (ред.). София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Пенев, Б. (1946). Паисий Хилендарски. София: Хемус.
Радев, Ив. (2009). Цароставник или разградски препис на [Паисиевата] „История славянобългарска“? Език и литература, 3–4, 7–19.
Райков, Б. (1989). Паисиевият ръкопис на „История славяноболгарская“ 1762. София: Наука и изкуство.
Христов, Хр. (1972). Паисий Хилендарски: Неговото време, жизнен път и дело. София: Наука и изкуство.
Zaimova, R. (2002). L’histoire du moine Paissij (1762) dans le contexte europeen. Etudes balkaniques, 2, 31-35. Academia des Sciences de Bulgarie. Institut d’etudes balkaniques.