Рубриката „За вашата библиотека“ се изработва съвместно
с авторите на блога за книги „Библиотеката“
(http://bibliotekata.wordpress.com/). Тя има за цел да ви запознае
с някои от най-новите и атрактивни заглавия в историческата
литература. Тук ще намерите не само любопитни факти и ценни
препоръки, но и описани лични впечатления, които може да са ви
от полза при избора на книга за вашата библиотека.

Едно изключително интересно историческо свидетелство се появи в края на лятото – спомените на ген. Васил Бойдев, записани и обработени от неговия приятел Венелин Димитров в периода 1964–1967 г. Истински късмет е, че ръкописът е съхранен чак до днес, защото по този начин до нас достигат безценни факти и подробности, разказани от пряк участник в някои от най-ключовите военни и исторически събития у нас до 1945 г.

Ген. Бойдев е позната фигура за любителите на авиацията. Именно той през 1936 г. се заема с нелеката задача да възстанови военновъздушните сили на България, унищожени и забранени дотогава по силата на Ньойския мирен договор. Пътят му на професионален военен започва от Военното училище и преминава по фронтовете на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, където става свидетел на триумфа на българската войска и последвалото разочарование от проиграните победи. В средата на 30-те години, с подкрепата на цар Борис III, Бойдев започва да изгражда наново авиацията. Като командир на военновъздушните сили той често е на дипломатически мисии извън страната – среща се с Гьоринг и неговите приближени – някогашните въздушни асове от Първата световна война, преговаря за доставките на съвременни самолети за нуждите на прохождащия авиофлот. Неведнъж царят използва именно него, за да сондира намерениятана Великите сили в изострящата се обстановка на предстоящия нов световен конфликт.

Спомените на ген. Бойдев са изключително ценни и поради автентичния поглед върху личността и характера на Борис III. Командирът на военната авиация е доверно лице на монарха, който не се притеснява да споделя с него своите опасения и размисли за бъдещето на България в смутните времена на задаващата се война. Чрез спомените на генерала виждаме Борис III извън рамките на установено поляризирания му образ – възхваляван като Царя Обединител и отричан като проводник на германските интереси. Според Бойдев монархът е изключително скептичен към победния марш на Третия райх. Не само че от самото начало не вярва в победата на Германия, но и смята Хитлер за ненормален и не се заблуждава, че т. нар. новоприсъединени към България след 1941 г. територии са окончателно върнати на страната, както тръби тогавашната пропаганда.

Много любопитни са страниците, посветени на присъединяването на страната ни към Тристранния пакт. Те разкриват огромното нежелание на царя и на голяма част от българските държавници (с изключение на Филов) да се ангажират с подкрепа за Германия. Подробно са описани клаузите на договора, според които германски самолети нямат право да кацат на наши летища в населените места, а само на полеви такива, щабовете на войските не могат да се настаняват в градовете, никакви колети не могат да се изпращат от България... Рестрикции, много от които по-късно са грубо потъпкани от германците.

Днес, когато разсъждаваме относно съдбоносния избор, който прави България през 1941 г., присъединявайки се към Пакта, е трудно да си дадем сметка за реалните условия, в които е поставена държавата тогава. Със спомените си ген. Бойдев хвърля светлина именно върху този ключов момент и показва ситуацията на безизходица пред тогавашните управляващи, безсилни пред натиска на германското оръжие.

„От поручик до генерал“ е уникално свидетелство и един наистина непосредствен поглед към епохата от реален участник в някои от най-ключовите събития, предопределили хода на историята.

НИЕ БРАНИХМЕ ТЕБЕ, СОФИЯ!

Малко хора днес се сещат, че на 20 декември 1943 г. е една от тежките бомбардировки на София. Американски бомбардировачи разрушават повече от сто сгради в столицата, а около седемдесет души са убити. В защита на града срещу многочисления противник се изправят шепа български летци изтребители, които завързват бой в небето над столицата. 20 декември е денят, в който един смел пилот се превръща в легенда. Поручик Димитър Списаревски сваля „летяща крепост“, разбивайки своя самолет в нея, и се превръща в първата българска жива торпила. Той загива, но подвигът му продължава да предизвиква удивление вече повече от седемдесет години. На този ден край скромната паметна плоча в покрайнините на Пасарел, където пада месершмитът на Списаревски, се отдава почит на героя и на всички онези млади момчета, загинали във въздушните боеве за България. Паметта на българските летци е почетена в една от най-ценните мемоарни книги за родната авиация.

В „Ние бранихме тебе, София!“ поручик Стоян Стоянов подробно запознава с т. нар. „символична война“, която България води с Америка и Англия от 1941 до 1943 г. Много детайлно, от позициятана участник в събитията, Стоянов разказва за бомбардировките на столицата, за неравните сражения между огромната мощ на съюзническата авиация и шепата български летци, защитаващи София. Автентично звучи както гордостта от достойно изпълнявания дълг на летец във Въздушните на Негово Величество войски, така и голямото разочарование от неравните сили с противника, от обречената борба.

Книгата има странна съдба. За да се промъкне през жестоката комунистическа цензура, в първото си издание през 1972 г., „Ние бранихме тебе, София!“ излиза с предговор от съветски генерал, който, наред с похвалните думи за труда на Стоянов, обвинява книгата в „някои съществени недостатъци“ – „слабо са показани или съвсем не са засегнати идейните и политическите убеждения на летци и командири, слабо е разобличаването на предателската фашистка по-литика на управляващите кръгове…“.

През 2011 г., по случай 100-годишнината на българската авиация, книгата на кап. Стоян Стоянов е издадена за четвърти път, като е преработена и допълнена. Тя остава ценен документ не само за любителите на авиацията, но и за всички, които искат да разберат повече за участието на България във Втората световна война.

Днес в центъра на София можем да видим паметник на летец, стиснал в ръцете си витло на самолет. Навъсеният му поглед е вперен в небето, където се чува грохотът от хиляди мотори на бомбардировачи. Жълтите павета може би пазят спомена за него и за всички онези, които са се сражавали, за да има чисто небе над България.