България по света
ОБЩНОСТТА, КОЯТО СЪТВОРИ „МАЛКА“ БЪЛГАРИЯ НА УНГАРСКА ЗЕМЯ Слово при откриване на концерта в Българския културен дом, Будапеща, 3 март 2014 г.
Трети март – Денят на Освобождението, винаги се е празнувал от българите в Унгария, тук в този дом – дори и по времето, когато в България е сведен до училищно тържество. Възрожденският патос и копнежът за свобода, завещан от нашите деди, основателите на Дружеството ни, е една от тайните на нашата сила, която крепи и до ден-днешен българската общност в Унгария. От едновековната история на Дружеството се вижда израстването на българските градинари гурбетчии в организирана общност, със свои институции и стабилна материална база. С много труд, пестеливост и мъдрост, с мисъл за бъдещето и за своите деца, българите от всяко поколение са принасяли своя дан, за да е българската общност в Унгария това, което е днес – организирана, с авторитетни институции, с младост и увереност в бъдещето. Общност, която на унгарска земя сътвори малка България.
Каква е тайната, благодарение на която българите в Унгария вече цяло столетие, независимо от световните войни и вихъра на историята, съхраняват без сериозни прекъсвания своите институции, силата на общността и идентичността си?
Каква е тайната, че между 1953 – 1957 година 445 градинарски семейства да дарят 3 125 000 форинта за построяването на български културен дом?
Каква е тайната днес заедно да издигнем паметник в чест на българските градинари, да поддържаме своя детска градина, училище, културен дом, църква, театър, танцови трупи?
Тайната е в нашето минало, в наследената от дедите ни обич към Родината и свободата, тайната е в съвестния и почтен труд, тайната е в толерантността на приемащата нация, тайната е закодираната в нас двойна идентичност.
Те са извор на неповторимия ни плам, на силата и на страстта да творим. В нас гори огънят на Петьофи и Ботев, магията на Вазов и Йокаи.
Сърцата ни трепкат под звуците и на българския, и на унгарския химн. На 1 март се закичваме с мартеница, на 15 март гордо носим трицветната кокарда. Имаме общо древно и историческо минало, днес сме изправени пред общи предизвикателства.
Съхранявайки българското в себе си, ние живеем в своята нова родина, тя е мястото, където адаптацията върви наред със съхраняването на собствените традиции.
Юбилейната година, която откриваме тази вечер, е израз на вечно възраждащата се творческа енергия на нашата малка общност, нашето завещание за децата и внуците ни! Нека тя се превърне в пресечна точка между минало и бъдеще!