Рецензии и анотации
НОВА КНИГА ЗА САМУИЛОВА БЪЛГАРИЯ
Николов, Г. Н. (2016). Цар Самуил. София: Издателство „Захарий Стоянов“.
Поредица „Дълг и чест“ № 4. 223 с.+30 ил., ISBN 978-954-09-1051-2
Периодът от 969 до 1018 г. е едно от най-тъмните, тежки и героични времена от историята на Българското царство. Когато цар Петър (927 – 968, † 30 януари 969) затварял очи, над българските хоризонти вече се трупали черни облаци, които предизвестявали бурята, която щяла да се разрази в следващите три десетилетия. Именно за тази „буря“ пише в своята книга доц. д-р Георги Н. Николов. Авторът е добре известен и с предишните си публикации за този период1) . Съвместно с акад. Васил Гюзелев той бе редактор и на два сборника с ценни изследвания за Самуилова България, издадени във връзка с 1000-годишнината от смъртта на българския цар Самуил (997 – 1014) 2) .
Трудът представлява многопластово повествование, което проследява последните 50 години от съществуването на ранносредновековното Българско царство в края на X и началото на XI век. Книгата е написана въз основа на богат изворов материал с различен произход (домашни, византийски, латински, славянски, арабски, арменски извори). Г. Н. Николов е изградил изложението си на хронологично-тематичен принцип. Неговата монография се състои от 13 глави, епилог, две приложения и списък на научните изследвания.
В първата глава (с. 7 – 15) авторът представя образа на цар Самуил в оценките на българската историопис десет века подир неговата кончина. Цитирани са редове както от трудовете на класиците в родната историография Паисий Хилендарски (1722 – 1773), Марин Дринов (1838 – 1906), Константин Иречек (1854 – 1918), Васил Златарски (1866 – 1935), Петър Мутафчиев (1883 – 1943), така и от съвременни български историци – Васил Гюзелев, Петър Ангелов, Петър Петров, Пламен Павлов.
Втората глава (с. 16 – 21) има въвеждащ характер и е онасловена „Европа и Византия през втората половина на Х в.“. В нея е представен политическият фон на историческата борба между българи и ромеи. Авторът обръща внимание на промените в Европа и значението на външнополитическите фактори, като Византийската империя, Свещената Римска империя, Киевска Рус, унгарците и тяхното кралство, сръбските княжества и др.
Третата глава (с. 22 – 37) – „Българското царство (927 – 971)“, е изложение за българската история през управлението на цар Петър и неговия син цар Борис ІІ (969 – 971, † 978). В четвъртата (с. 38 – 41) – „Родът на Самуил (ок. 945 – 1014)“, и петата глава (с. 42 – 45) – „Българин родом“, подробно е разгледан проблемът за рода на цар Самуил. Показана е традицията за използване на старозаветни имена сред прабългарите и чрез принципите на генеалогията е представено родословието на Самуил, започвайки от родоначалника – комит Никола. Цитирани са исторически свидетелства, подкрепящи тезата на автора, а именно фрагменти от трудовете на Анна Комнина (ХІІ в.), Дуклянската летопис и др. Използвайки преки исторически доказателства и безпристрастно, както подобава на истински и уважаващ себе си историк, авторът доказва българската кръв на Самуил. Това твърдение е потвърдено и от други исторически извори – кореспонденцията между българския цар Калоян (1197 – 1207) и римския папа Инокентий III (1198 – 1216), Синодик на Българската църква (ХІІІ – ХІV в.) и др.
В следващите четири глави („В двубой с Византия“, с. 46 – 83; „Последното сражение на цар Самуил“, с. 84 – 88; „Ослепяването“, с. 89 – 96; „6 октомври 1014 г.“, с. 97 – 101) хронологически е проследена дългата, злочеста и кървава история на двубоя на българите с Византия, продължил повече от по-ловин столетие. Тук главно място заема изследването на византийското завоевание от 971 г. и войните в Българския югозапад. През управлението на цар Петър се наложила практиката да се дават големи пълномощия на областните управители, и по този начин се поддържала властта в условията на вражески нападения. В средата на Х в. югозападните български земи се намирали под властта на комит Никола, а след неговата смърт (неизвестно кога) властта преминала в ръцете на неговите синове – комитопулите Давид, Мойсей, Аарон и Самуил. Още тогава като водеща фигура сред четиримата братя изпъкнал Самуил. Нему се паднало бремето да бъде върховен български военачалник и самовластен господар на България. В книгата на Г. Н. Николов подробно са описани военните операции на българите срещу византийската армия: в прохода Българска клисура (дн. Траянови врата край Ихтиман), Скопие, Драч, Солун, р. Сперхей и Крета.
Единайсетата глава от книгата („1018 – последната година на ранносредновековното Българско царство“, с. 118 – 124) е посветена на сетните огнища на българската съпротива срещу набезите на ромейския василевс Василий ІІ Българоубиец (976 – 1025). Проследени са политическите действия на престолонаследника Пресиан, на военачалниците Ивац и Сермон. Дванайсета (с. 125 – 133) и тринайсета (с. 134 – 143) глава от книгата имат тематичен характер. В тях се разглежда държавното устройство на България в края на Х – началото на ХІ в. и се проследява съдбата на Самуиловите военачалници. Авторът показва, че в края на Х и през ХІ в. (пра)българската държавна традиция продължава да съществува. Това е видно от запазените титулатурни елементи в държавната администрация, като кавхан, ичиргу боил, таркан и др. Продължава и практиката на използването на няколко царски резиденции. В Самуилова България такава роля имат Охрид, Преспа, Битоля, Воден, Сетина и др. Действията на Самуиловите военачалници били от решаващо значение за запазването на българската държавна независимост. Същевременно те отразяват ясно тенденцията за налагане на регионализма в държавното управление.
Книгата на Георги Николов е панорама от изпитания, семейни саги, предателства, братоубийства, на фона на които изпъкват героизмът и злощастната участ на цар Самуил и неговия род. Българската история не помни друг такъв епизод на житейска драма в царското семейство. В поместения епилог авторът отбелязва: „Освен надписа от с. Герман друг писмен текст от Самуил не е съхранен. Неговият живот и дело са забулени в сумрака на средновековната епоха. На историците – и на тогавашните, и на днешните, и на тези след нас, той е оставил да открият правдата за неговото царуване. Едно е сигурно: в Пантеона на българщината мястото на Самуил – самодържавния цар на българите, ще остане непоклатимо от бурите на времето и далеч от прахта на забравата“.
Интерес представляват приложенията към книгата. За първи път в подобно изследване са приложени събрани от автора стихотворения от средновековни, възрожденски и съвременни поети, посветени на цар Самуил и Самуилова България. Издирени и публикувани са стихотворения на Йоан Геометър (втора половина на Х в.), Константин Манаси (ХII в.), Йосип Палиаруци – Крилан (1859 – 1885), Любен Каравелов, Иван Вазов, Пенчо П. Славейков, Кирил Христов, Атанас Далчев, Любомир Левчев, Паруш Парушев, Матей Шопкин, Първан Стефанов и Деян Енев. Публикуваните стихотворения са придружени от уточняващи бележки.
Второто приложение е посветено на паметниците в чест на цар Самуил – на Самуиловата крепост, край Петрич, в Кресна, в София и в Скопие. Освен публикуваните висококачествени цветни фотографии е направено и описание на всеки от паметниците.
Монографията на доц. Георги Н. Николов има съществени научни приноси. Трудът се характеризира с експресивност и образност, а текстът е написан твърде увлекателно, придружен е от цитати на старателно подбрани исторически извори, авторови анализи и констатации. Художественото оформление на книгата (дело на маестро Жеко Алексиев и на художника Васил Горанов) събужда читателските асоциации за описаните исторически събития. Всичко това прави книгата полезно четиво както за учени и студенти, така и за широк кръг читатели.
NOTES / БЕЛЕЖКИ
1. G. N. Nikolov. The Bulgarian aristocracy in the war against the Byzantine Empire (971 – 1019). – In: Byzantina et Slavica Cracoviensia III. Byzantium and East Central Europe. Cracow 2001, p. 141 – 158; Г. Н. Николов. Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VІІ – началото на ХІ в.). София, 2005; Същият. Българският цар Самуил. София, 2014, Малка македонска библиотека № 4; Същият. Българският цар Самуил и неговото време. – В: Цар Самуил († 1014) в битка за България. София, 2014, с. 7 – 28; Същият. Епохата на великия български цар Самуил. Македонски преглед 37/3 (2014) с. 7 – 28; Същият. (Пра)българската държавна традиция в Самуилова България (краят на Х – началото на ХІ в.). – В: Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014 – 2014). София, 2015, с. 107 – 121; Същият. Българският цар Гаврил-Роман Радомир (1014 – 1015). – Македонски преглед 38/3 (2015), с. 35 – 62; Същият. Гибелта на българския цар Йоан-Владислав (1015 – 1018). – Bulgaria Mediaevalis 6 (2015), c. 331 – 338.
2. Eвропейският югоизток през втората половина X – началото на XI век. История и култура. Международна конференция София, 6 – 8 октомври 2014 г. София 2015, 799 c.; Хиляда години от битката при Беласица и от смъртта на цар Самуил (1014 – 2014). София, 2015, 262 с.
Nikolov, G. N. (2016). Tsar Samuil. Sofia: Izdatelstvo „Zahariy Stoyanov“.
Poreditsa „Dalg i chest“ № 4. 223 s.+30 il., ISBN 978-954-09-1051-2