Добър 4,27 по български език и литература за випуск 2025

„Резултатите от държавните зрелостни изпити са сходни и съпоставими с предишните години“, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на пресконференция в МОН.

Средният резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература (БЕЛ) е 57,53 точки, или „Добър 4,27“. Резултатът е с 0,95 по-нисък от миналата година, когато випуск 2024 получи 58,48 точки („Добър 4,32“).

„В резултатите не се вижда основното предизвикателство пред системата. Можем да оценим единствено резултатите по БЕЛ. А за мен основният проблем е ниският процент зрелостници, които са избрали матура по математика, физика и химия“, посочи още той.

По думите му, това поставя предизвикателство не само пред инженерното ни образование, но и пред редица важни индустрии.

„Смея да твърдя, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки", подчерта министърът.

На втората матура зрелостниците са постигнали средно 69,27 т. („Много добър 4,81“), което е с две точки повече от миналогодишния резултат.  Данните показват още, че

максимални 100 т. на ДЗИ по БЕЛ

са постигнали 46 зрелостници, а на матурата по профилиращ предмет – 134. Миналата година без нито една грешка са били 24 от явилите се на първия изпит, а на втория – 74.  Това означава, че близо два пъти повече зрелостници са изкарали максималните 100 точки и на двете задължителни матури тази година. Повече са и младежите, постигнали отлични оценки. По две пълни шестици имат 279 зрелостници, което е с 28 повече от предходната година.

„Има различия в резултатите на учениците по области. През следващите месеци ще подложим на обсъждане образователната структура, а в края на месеца ще има дискусия по тази тема“, каза още министър Вълчев.

Традиционно най-добри резултати са постигнали зрелостниците от София-град, Смолян, Варна, Пловдив и Русе, а най-ниски – от Разград, Шумен, Силистра, Враца и Сливен.

Като цяло, по повечето предмети резултатите са по-високи от миналогодишните. Зрелостниците, избрали за втора матура математика, са постигнали средно 75,79 точки, което е с над три точки повече от 2024 г. По-високи са и резултатите по физика и астрономия, история и цивилизации, информационни технологии.

По български език и литература данните на МОН показват, че

над 80% от зрелостниците

се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем. За първи път в изпитния тест има комуникативна задача, в която зрелостниците влязоха в ролята на мотиватори, и резултатите показват 75% успеваемост.

Затруднения срещат при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо.

При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст.

Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст – интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.

Продължава тенденцията за повишаване средния успех на държавния изпит по професионална квалификация. Тази учебна година гимназистите са постигнали оценка „Много добър 4.56“, което е с пет стотни повече от предходната и с 27 стотни увеличение спрямо 2022/2023 г.

Нараства и броят на зрелостниците, които са избрали защитата на дипломен проект като формат за изпита. Съответно и при тях е най-високият резултат („Много добър 5.01“), като пълните шестици са 2029 (15.49%).

Гимназистите, които са се явили на писмена разработка по тема по теория и изпит по практика, са постигнали средна оценка („Добър 4.12“). Пълните шестици са 162.

Резултатът от изпита чрез тест е „Много добър 4.56“. Пълни отличници са 26 гимназисти.

Областите с най-високи резултати и при трите възможности за явяване на държавния изпит по професия са Бургас, Пловдив и София-град.

Най-добри са постиженията на зрелостниците, изучавали специалности от професии в направления „Администрация и управление“, „Информатика“, „Архитектура и строителство“, „Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг“.

За първи път бе представен и анализ на дела на задачите за умения за разбиране и прилагане на наученото. На матурата по български език и литература те са 98%, като само една от тях изисква чисти знания. По история и цивилизации задачите за умения са близо 90%, по математика, география и икономика – над 83%.

При четвъртокласниците средният резултат по български език и литература е 70,90 т., а по математика – 69,70 т. Оценките са сходни с миналогодишните. Анализът показва, че все повече се затваря ножицата между резултатите по двата предмета.

„Образователната ни система I – IV клас е добре устроена, но тя е изцяло насочена към придобиването на знания“, обясни министър Вълчев.

По думите му, тази година МОН е направило крачка към това по-голямата част от задачите да са формирани към умения. „Даваме сигнал на учениците – учете с разбиране“, обясни министър Вълчев.

Той е категоричен, че проблемът идва в по-късен етап от обучението на учениците, когато те освен знания трябва да усвоят и умения. Затова според него са необходими редица промени – в учебните програми, в оценяването, в структурата на образователната система.

Според анализа по български език и литература четвъртокласниците прилагат успешно изучените правописни правила, а трудностите се свързват с недостатъчно формиране умения за аргументация. Задачата за редактиране, която през тази година е вместо диктовката, показва много висока успеваемост – 86,45 %.