Габил Нуркиши оглъ Мамадов

Department of European Studies
Baku Slavic University
25 S. Rustam Str.
AZ1014 Baku Azerbaijan
E-mail: Habildos@mail.ru

Резюме. Статията е посветена на научните и културните контакти между независимата Азербайджанска република и Република България. В края на XX и през първото десетилетие на XXI век между двете страни вече съществуват близки творчески връзки в областта на науката, образованието и културата. В статията е направен опит те да бъдат подробно осветени, фокусирайки се върху периода 1991–2008 г.

Ключови думи: Culture, Azerbaijan, Bulgaria, science, education, cultural relations

Днес приоритетна задача на външната политика на всяка държава трябва да стане отстраняването на опасността от разпалването на междунационални и религиозни конфликти. Съгласно изискванията на съвременния етап от развитието на света, е необходимо да застанем на пътя на взаимното разбирателство и да се насочим към осъществяването на диалог между различните култури и отделните цивилизации с техните вярвания.

Голяма част от днешните народи, които живеят твърде далеч един от друг, притежават еднакви или близки символи. Говори се например за лъва като олицетворение на сила, великодушие, храброст, властност, за зрението на орела, силата на бивола, бързината на елена, хитростта на лисицата. Сред символните значения са и такива като: бивола – плодородие, просперитет; орела – власт, прозорливост; рибата – бдителност; змията – вечност; дъба – здравина, могъщество; палмовата клонка – слава, почит; слънцето – богатство, изобилие, и т. н. (Иванов, 1971: 3–6).

Националното знаме на Азербайджанската република е трицветно, като трите ивици – синя, червена и зелена, са разположени водоравно, а в центъра на червената има бял полумесец и звезда с осем върха. Цветовете на този флаг са символи на обвързаността с тюркската национална култура и на принадлежността към цивилизацията на исляма, от една страна, но в същото време и към съвременната европейска демокрация, от друга. Изтъкнатият композитор и музиколог, автор на азербайджанския държавен химн – Узеир Хаджибейов, на 28 май 1919 г. пише следното във вестник „Азербайджан“: Символните значения на нашето знаме са: синият цвят, символизиращ тюркизма, зеленият – исляма, а червеният е цветът на прогреса и културата1) . Трите цвята на държавното знаме свидетелстват за важната роля на страната във външната политика, за предпочетената стратегия на диалога и сътрудничеството между различни култури, за предприетия курс на взаимстване на европейските културни норми, разбира се, при стриктно придържане към условието за запазване на националните културни и религиозни ценности. Религиозната толерантност и откритост, стремежът към междукултурно сътрудничество и днес са сред най-достойните качества на азербайджанския народ, изразени в трите цвята на националното знаме, които символизират характерните белези на народността.

В много от висшите учебни заведения в Азербайджанската република – като Бакинския държавен университет (БДУ), Славянския университет в Баку (СУБ) и др., се изучават родните езици и култури на различни народи, като по този начин се изграждат трайни отношения между тях. Европейската интеграция и признаването на нейните съвременни културни ценности не означава сляпо подражание, както и непременно отказ от националните и религиозните специфики на азербайджанския народ. Обшонационалният лидер на Азербайджан Гейдар Алирза оглъ Алиев отбелязва: Целта на тези взаимни отношения е затвърждаването на позициите на Азербайджанската република на международната арена и тяхното ефективно използване за развитието на науката и културата в нашата страна (Əliyev, 1997: 205). Съставна част от глобализацията и модернизираната идеология е съхраняването на националните и моралните ценности, като в същото време не се допуска чуждестранните да се приемат и формират при оказване на външен натиск (Mehdiyev, 2005: 203). Президентът на Азербайджанската република Илхам Алиев описва стратегическата линия на външната политика на страната и затвърждаването на отношенията с източноевропейските държави по следния начин: Азербайджан няма да се превърне в арена за състезание, а ще стане площадка за сътрудничество както в региона, така и из целия свят (Палчев, 2009: 59–60). Това се разбира ясно и от отношенията на Азербайджан и България в областта на науката, културата и образованието.

От историята се знае, че българите се заселват в Азербайджан през 30те години на XX век. Първи селища основават в Гянджа, но, намерили гостоприемството и приятелството на Азербайджан, те се установяват също в Евлах, Баку, Нахчиван.

Трябва да се отбележи фактът, че сътрудничеството и изграждането на близки отношения между различните култури зависи от целенасочената дейност на обществени и политически организации в световен мащаб. На 7 октомври 2004 г. президентът на Република България Георги Първанов пристига на посещение в Славянския университет в Баку и заявява в речта си: Когато се говори за „културни коридори“, не може да не се спомене прочутият Копринен път. Този „коридор“, функционирал хилядолетия наред, служеше не само за търговия, но и за обмен на технологии, постижения в областта на изкуството и като цяло – за културни постижения. Безусловно, географското положение на България и Азербайджан ще послужи за нашето по-нататъшно сближение в глобализиращия се свят. Културите не трябва „да се сблъскват“, а трябва да функционират заедно и да водят диалог. Убеден съм, че в XXI век не трябва да се допусне разпространението на сепаратизма и фундаментализма в обществото ни. Ролята на лидери и политически дейци е да се предоставят още повече възможности за диалог между културите и повече толерантност2) .

Прилагането на Болонската система в Азербайджан се превръща в средство за осъществяването на интеграция между азербайджанската и българската култура.

Сътрудничеството на Азербайджанската република с източноевропейските страни в сферата на културата, образованието и науката е от съществено значение с оглед заздравяването на взаимните връзки и изграждането на приятелски отношения и разбирателство между народите на Азербайджан и България. Извънредно важна за развитието на подобно сътрудничество в сферата на културата, образованието и науката е ролята на СУБ като цивилизационен и интелектуален мост, свързващ Азербайджан с Европа (СУБ, 2009: 4).

Днес СУБ, уникалният образователен и културен център, изучава задълбочено духовните ценности на славянските народи. Тук се осъществяват сериозни изследвания върху някои от славянските езици – български, руски и др., както и цялостно върху литературата на тези народи. Подготвят се висококвалифицирани специалисти не само за Азербайджанската република, но и за много източни страни.

Сътрудничеството се осъществява въз основа на договори между университетите и обхваща такива области като обмен на преподаватели и студенти, провеждане на съвместни научни изследвания, конференции, симпозиуми, семинари, повишаване квалификацията на преподавателите, обмен на информация и научно-методическа литература. Университетът е свързан с някои от българските висши учебни заведения, а също така и с тези в Русия, Украйна, Полша, Франция, Германия, Турция, Гърция, Швейцария, Грузия.

СУБ поддържа връзки на сътрудничество със следните български университети:

През 2001 г. е подписан Договор за сътрудничество между Славянския университет в Баку и Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.

През 2002 г. е подписан Договор за сътрудничество между Славянския университет в Баку и Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

През 2009 г. е подписан Договор за сътрудничество между Славянския университет в Баку и Университета за национално и световно стопанство. През 2010 г. е подписано Споразумение между факултетите „Международни отношения и Странознание“ на Славянския университет в Баку и Историческия факултет на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (СУБ, 2009: 75).

В горепосочените договори страните се споразумяват да си сътрудничат в обмена на научни работници и студенти, на знания и опит при разискването на академични проблеми в области, от които се интересуват и двете страни, както и да си съдействат в организирането на съвместни научни срещи и семинари. През 2002 г. българистите в СУБ превеждат на български книгата „Армено-азербайджанският конфликт, войната в Нагорен Карабах“. През декември същата година тази книга е поднесена на експрезидента Ж. Желев – един от гостите на университета (Абдуллаев & Гамидов, 2005: 449).

В лабораторията „Проблеми на превода“ при СУБ са преведени и тиражирани произведения на автори от Източна Европа, включително и книгата на Ж. Желев „Фашизъм“. В издателство „Български писател“ е издадена книгата на експосланика на България в Азербайджан И. Палчев „Азербайджан – кавказският тигър“ (Палчев, 2008), преведена на азербайджански (Palçev, 2009) и руски език (Палчев, 2009) от сътрудника на СУБ доц. С. Сулейманова.

Центърът за български език и култура, създаден със съдействието на по-солството на Република България в Азербайджан, е открит на 7 октомври 2004 г. от президента Георги Първанов. Дейността на Центъра е насочена към развитието на културните връзки между Азербайджан и България, взаимното запознаване на младежта с културата, образователната система, просветата и науката на двете страни, а също така и към усъвършенстването на учебния процес в областта на българистиката.

Центърът подпомага изучаването на българската история и култура. В Славянския университет в Баку българският език се изучава от 1996 г. и в момента във факултетите „Международни отношения и Странознание“ и „Превод“ повече от тридесет студенти се обучават в неговото овладяване, като за целта се провеждат и упражнения. В Центъра е разработен научноизледователски проект, наречен „Български език в Азербайджан – история, съвременност и перспективи“, който има за цел да подпомогне изучаването на етапите от развитието на българистиката, отношенията между страните, проблемите и перспективите пред изучаването на българския език и литература.

Книжният фонд на Центъра за български език и култура в СУБ включва около 350 книги, сред които учебници, помагала, речници, художествена литература и материали, свързани с историята и културата на България, както и такива в областта на географията, икономиката, българския език. Част от книгите са в няколко екземпляра. На читателите се предоставят списания и вестници, видео- и аудиокасети, CD и DVD на български език3) . Библиотеката на Центъра разполага и със следните книги: Е. Дроснева „Фолклор, библия, история“ (С., 2002), E. Андреева „История на Второто българско царство“ (В. Търново, 1996), И. Божилова „Културата на средновековна България“ (С., 1996), Н. Генчев „Българско Възраждане“ (С., 1995), И. Илчев „България и Антанта през Първата световна война“ (С., 1990), М. Димитрова „Древната българска цивилизация“ (С., 2000), Т. Петрова „Крахът на тоталитарната икономика“ (С., 1990), Н. Никова „Празниците на българите. Легенди и предания“ (С., 2004), Б. Димитрова „Българите – първите европейци“ (С., 2002), И. Палчев „Ахмед Доган. Опит за политически портрет“ (С., 2001), С. Степанова „За локализацията на Кубратова Велика България и средновековните българи – нови факти, интерпретации, хипотези“ (С., 2000), Л. Петрова „България и Турция 1931–1941 г.“ (С., 2001) и други произведения, които запознават читателите с историята и културата, с обичаите и дипломацията на България.

В Центъра, с цел да се усъвършенства разговорната реч на студентите, е създаден Клуб на български език, където на студентите се предоставя възможността за провеждане на разговорна практика в процеса на общуване с носителите на езика4) . Срещите им с тях подпомагат развитието на речта, а също така и по-нататъшното запознаване с историята на България, обичаите и традициите на страната. Важен фактор е и обстоятелството, че посланикът на Р България в Азербайджан, консулът, военният аташе и други сътрудници на посолството взимат участие в срещите със студентите. Темите засягат най-различни области: икономика, политика, култура и др.

През 2004–2008 г. се провеждат мероприятия, свързани с историята, културата и обичаите на българите. С участието на сътрудниците на посолството са организирани чествания, посветени на Деня на Възраждането. От 2004 г. през първите дни от март в Центъра се празнува настъпването на пролетта – Баба Марта, през април – Великден, през май – Денят на българската азбука и Гергьовден – Денят на Българската армия, през декември – Коледа (Рождество). По време на тези празници студентите се запознават с националните български особености, традиции и обичаи. Всичко това е пример за вниманието, което се отделя в Азербайджан на българския език и култура. По време на Коледните празници в Центъра на 23 декември 2007 г. консулът на посолството на Р България в Азербайджан Ж. Попов разказва на студентите за това, как в страната му се отбелязва Рождество Христово (Шигаева, 2008). Трябва да се спомене и една среща от 24 септември 2008 г., станала събитие, която е организирана от Центъра, съвместно с дружеството „Помощ в развитието на приятелски отношения между Азербайджан и България“ и проведена под мотото „Особености на българското културно наследие в Азербайджан“. По време на тази среща, в която взимат участие представители на двата народа, студентите изненадват гостите, като изпълняват българската народна песен „Магдено моме“ (Şıqayeva, 2008). Всичко това свидетелства, че дейността на Центъра е от голямо значение за защитата и запазването на българското културно наследство в Азербайджан, тъй като той безусловно подпомага българите в организирането на подобни събития. Там са осъществени срещи с много български дейци на науката и културата: с експосланика на Р България в Азербайджан И. Палчев през 2004–2008 г., председателя на Народното събрание на Р България Г. Пирински, министър-председателя С. Станишев, заместникпредседателя на българската Държавна агенция за младежта и спорта М. Балабанов, председателя на „Права и свободи на български младежки движения“ Б. Михайлов, българския писател, сценарист и режисьор Г. Бранев и др. В края на октомври 2006 г., по време на срещата на преподавателите и студентите от СУБ с председателя на Съюза на писателите в България Н. Петев, председателя на Съюза на журналистите М. Вълков и председателя на фондацията „Славяни“ в България З. Захариев гостите отбелязват важната роля на близките приятелски отношения между двата народа в развитието на културните връзки между университетите (Şıqayeva, 2008).

Ръководството на Славянския университет в Баку прави съществени стъпки напред и провежда сериозна работа по откриването и поддържането на функционирането на центрове на азербайджанския език и култура в университетите на някои славянски страни (Русия, Украйна, Беларус). Основаването на подобни центрове в престижните български висши училища способства за по-задълбоченото запознаване на българите с културно-националното наследство на Азербайджан, а също и като цяло за заздравяването на връзките между двете страни в областта на културата, образованието и науката.

От момента на създаването си Азербаджанско-българското дружество, ръководено от Б. Султанов, активно участва в обществения и културния живот на България, а също и в мероприятията, провеждани във връзка с трагедиите, станали на 20-и януари в Ходжалъ. В Деня на солидарност на азербайджанците от цял свят присъстват известни българи. Засилват се взаимоотношенията на Американския университет в Баку с Югозападния университет „Н. Рилски“ (Əliyev, 2004).

През 2005 г. е създадено дружеството „Помощ в развитието на приятелските отношения между Азербайджан и България“. Председател на това дружество е госпожа Мария Павлова Гусейнова5) . То публикува списание „Акорд“ на руски и български език и запознава читателите с фактите от българската и азербайджанската история и култура, а също така и с връзките на сътрудничество между двете страни.

БЕЛЕЖКИ

1. Флаг Азербайджанской Республики – Википедия. http: //ru.wikipedia. org/ wiki; Гаджибеков У. (1919). Один год. Газета Азербайджан, 28; Ахмедов С. (2010). Государственный флаг Азербайджанской Республики. Геральдика, 2 (44) , 20-26. https://docs.google.com/viewer ?a=v&q =cache: AmEfCLE4G3AJ:irs-az.com/pdf/1277199894570253595.

2. Bolqarıstan Prezidenti Georgi Pırvanova Bakı Slavyan Universitetinin fəxri doktoru diplomu təqdim edildi. Tələbə dünyası qəzeti, 12.10. 2004, 14 (58).

3. BSU-nun Bolqar dili və mədəniyyət mərkəzinin Kitab fondu.

4. Крепнут связи между Азербайджаном и Болгарией. (2006). Международный журнал Аккорд, январь-март, 1 (4) , 10-11.

5. Болгары в Азербайджане. (2007). Международный журнал Аккорд, ноябрьдекабрь, 3 (8) , 25-31.

ЛИТЕРАТУРА

Абдуллаев К. М., Гамидов И. Г. (2005). Русский язык в Азербайджане (история, современность, перспективы) /научно–публицистические очерки/. Баку: Kitab aləmi.

Иванов К. А. (1971). Флаги государств мира.

Палчев И. (2009). Азербайджан – Кавказский тигр (перевод с болгарского языка С. Сулейманова) . Баку: Мутарджим.

Палчев И. (2008). Азербайджан – Кавказкият тигър. София: Български писател.

Шигаева С. (2008). Празднование Коляды в Центре болгарского языка и культуры. Tələbə dünyası qəzeti, 01 (119) .

Bakı Slavyan Universiteti. Бакинский Славянский Университет. Baku Slavic University. Bakı. (2009).

Mehdiyev R. (2005). Azərbaycan: qloballaşma dövrünün tələbləri. Bakı: XXI–Yeni Nəşrlər Evi.

Palçev İ. (2009). Azərbaycan-Qafqaz pələngi (tərcümə edən: S.Süleymanova və b.). Bakı: Mütərcim.

Şıqayeva S. (2008). Azərbaycanda bolqar xalqının özünəməxsusluğu və mədəni irsinin qorunub saxlanılması. Tələbə dünyası qəzeti, 10 (128) .

Əliyev R. (2004).Bolqarıstanda Azərbaycan diasporu formalaşır. Xalq qəzeti, 70 (24637) .

Əliyev H. Ə. (1997). Müstəqilliyimiz əbədidir: 30 kitabda, I kitab (İyun 1993-may 1994) . Bakı: Azərnəşr.