Марияна Николова

Museum of National Revival – Varna
21 L. Zamenhoff str.
9000 Varna Bulgaria
E-mail: muzei.vazrajdane@abv.bg

Резюме. Създаден преди повече от половин век, Музеят на Възраждането във Варна е знаково, символно за града място. Тук децата усещат първите ученически трепети така, както са ги изживявали учениците преди 150 години; тук всеки посетител усеща желанието за възраждане на българщината, борбата не само да оцелееш, но и да бъдеш.
Целта на експозицията е да представи различните процеси и етапи на обществено-икономическо, духовно, културно-просветно и революционно развитие в периода на Българското възраждане. Особено внимание е отделено на възстановената стая на първото българско училище във Варна, което и до днес е една от атракциите на музея.

Ключови думи: National Revival, First Bulgarian school, Varna

Създаването, опазването и съхраняването на културното ни наследство е сякаш лека задача. Покрай откриването на нови „етнографски комплекси“, изглежда, че това е „бошлаф“ работа. Че и как иначе – какво му е толкова сложното да прибереш 2 – 3 престилки на баба; да струпаш на едно място няколко колела от каруци, мотовилки, вретена... Не ме разбирайте погрешно – всяко усилие да опазим миналото си заслужава. Но ни се струва твърде лесно и елементарно и не отчитаме това, което един музей и всички негови служители в своята цялост правят и пазят. Пропускаме и онези първи „ревнители на духа“, които с много усилия събират, поправят, реставрират и поднасят наготово на нас – просто приемащите за даденост скъпоценности, които ни заобикалят. Дали това ще е прекрасният накит, дрехата с втъканите в нея любов и изящество, иконата, която не само краси, но и закриля – всичко е издирвано и съхранявано, за да достигне до бъдещите поколения.

Повече от половин век един музей пази историята на възраждането на българщината във Варна. Повече от половин век един музей не е само статично пространство, в което да влезеш и разгледаш, а място, където да се докоснеш до историята и в буквален, и в преносен смисъл. Защото, воден от древната мъдрост „око да види, ръка да пипне“, българинът и до днес си остава човек съмняващ се – истинско ли е това, ползвали ли са го предците ни.... И сякаш да прекрати неверието в зародиш, идеята на създателите на Музея е била да приближат посетителя максимално близко до епохата на Възраждането.

Музеят на Възраждането е открит официално на 4 октомври 1959 г. в специално реставрирана за целта сграда (фиг. 1). Сградата е важна за Варна и жителите й – построена е през 1861 – 1862 г. за нуждите на първото българско училище „Св. св. Кирил и Методий“ и тържествено открита на 25 юли 1862 г. с цел да приюти българските ученици. Тук през 1865 г. намира подслон и първата българска църква на града „Св. Арх. Михаил“, а само 5 години по-късно в същата сграда отваря врати и първото българско читалище на Варна – „Възрождение“. Тук на 27 юли 1878 г. са посрещнати тържествено руските освободителни войски. Така сградата, която и до днес е съхранена на ул. „27и юли“ №9, става символ за града и жителите му още със своето построяване. След Освобождението тя е използвана известно време за девическо училище, няколко години като начално училище, а по-късно като стопанско училище на дружество ,, Майка“. От началото на XX в., след построяването на нови училища и църкви, е изоставена и занемарена. Използвана като църква, отначало само в празнични и неделни дни, а по-късно всеки ден, тя става енорийска през 1936 г. 1) През 50-те години на XX в. сградата е обявена за паметник на културата и с решение на Министерски съвет на НР България, предоставена за експозиция на Музея на Възраждането. Пръв нейн уредник е проф. д. и. н. Велко Тонев, а художественото оформление е предоставено на Стоян Атанасов2) . Експозицията е завършена окончателно през септември 1963 г. В нея, с помощта на гравюри, снимки, оръжие, документи, старопечатни книги и други материали, е пресъздадена в най-общи линии епохата на Възраждането в този край. По-голямата част от музейните материали са събирани в продължение на години още от първите музейни работници – братя Шкорпил, Ан. Явашев, архимандрит Инокентий и други, и са пазени до 1960 г. в Археологическия музей, откъдето по-късно са пренесени в Музея на Възраждането.

Съществена част от фонда представлява и сбирката от църковна утвар, щампи и икони, които освен в Музея на Възраждането са били изложени и в църквата-музей ,, Св. Атанасий“ и за събирането и опазването на които огромна заслуга имат проф. В. Тонев и художник-реставраторът Петър Бранев. В резултат на съвместната работа на музейните специалисти с отец Мирон – представител на Варненско-Преславската митрополия, от тогавашните 4 окръга (Варненски, Шуменски, Търговищки и Толбухински – дн. Добрич) са събрани още над 500 икони3) . След обособяването на храма „Св. Атанасий“ като място единствено за богослужебни цели (1991 г.) и поради липса на сграда богатата иконна експозиция е пренесена в сградата на Археологическия музей, където може да се види днес4) .

Поради спорове за собствеността на сградата на ул. „27 юли“ №9 и влязло в сила съдебно решение след 2002 г. Музеят на Възраждането е преместен на ул. ,, Славянска“ №21. За период от 4 – 5 години той не разполага с постоянна експозиция, но представя периодично тематични изложби. От юни 2006 г. Музеят намира нов дом на ул. „Л. Заменхоф“ № 21 в специално реставрирана къща във възрожденски стил, строена през втората половина на XIX в. и служила за известен период от време след Освобождението за девическо училище (фиг. 2). Новата експозиция е открита на 20 декември 2006 г., като художник-проектант е Цветана Векова, а автор на експозиционния план – гл. ас. Станка Димитрова.

Експозицията е разположена на два етажа и е съобразена с условията на сградата и с богатия фонд, който притежава Музеят. Идеята на авторите е да се покажат най-характерните моменти от възрожденските процеси във Варна – участието на Варна и Варненския край в руско-турските войни, икономическото развитие, културния живот, църковно-националните борби, революционните прояви и освободителните процеси5) . Първият етаж представя Варна по време на руско-турските войни, засегнали града. Градът е част от т. нар. крепостен четириъгълник, оформящ се между крепостите Силистра, Русе, Шумен и Варна. Важното военностратегическо значение се определя от естественото разположение на най-пряко направление между руската граница и столицата на Османската империя по суша6) . Многобройните сражения, водени в региона по време на руско-турските войни от времето на т. нар. Първа Екатеринина война (1768 – 1774 г.), войните от 1787 – 1791 г., 1806 – 1812 г., превземането на Варна от руските войски през есента на 1828 г., превръщането му в главна снабдителна база за съюзническите войски на Англия, Франция и Османската империя по време на Кримската война през 1854 – 1856 г. са показателни за особеното значение, което се отдава на града в отбранителната система на Османската империя. Чрез литографии, гравюри и оръжие са представени събития и личности, оказали влияние по време на войните от XVIII – XIX в. В специално изработена витрина е експонирана ключалката с ключ от Пристанищните порти на варненската крепостна стена (фиг. 3). Тези порти са заключвани с половин час по-късно от другите, давайки възможност на моряците от корабите и закъснели търговци и пътници да се приберат. Ключалката е един от малкото запазени артефакти от възобновената през 1835 г. по заповед на султан Махмуд II и разрушена в началото на XX в. поради разширяване на града, крепостна стена.

Експозицията на втория етаж е разположена в три зали. В Зала 1 е възстановена стаята на първото българско училище във Варна (фиг. 4). Училището отваря врати през 1860 г. в къщата на брадваря Пейко Пенев. През 1862 г., след специално разрешение за строеж (този документ се съхранява в Музея и до днес), е построена нова сграда за училище (виж текста по-горе). По подобие на взаимното училище през 1961 г. Велко Тонев съвместно с доц. Минко Гечев пресъздават обстановката на училищна стая. Тази идея е реализирана за пръв път в България именно в Музея на Възраждането във Варна. Днес посетителите могат да видят възстановката и в новата сграда на Музея, в която са изложени чиновете с пясък, различни пособия за писане, учебници и тетрадки от епохата. Запазена е оригиналната черна дъска с написаните кирилски букви по нея, подарена от варненски търговец за нуждите на първото българско училище. Интерес представляват разнообразните поощрения и награди, които учениците са получавали за знанията си. Особено атрактивна за децата и посетителите е възможността да седнат на чиновете и да пишат с пособия отпреди 150 години.

Зала 2 представя Варна в различните етапи на търговска, културно-просветна и църковна дейност, както и участници в събитията от епохата (фиг. 5). След премахването на държавния монопол върху търговията със зърнени храни, вълна и други селскостопански произведения (1835 г. и 1838 г.) 7) се засилва стопанското значение на Варна. Чрез различни принтове, пана и фотографии са пресъздадени събитията, оказали влияние не само върху развитието на града, но и от значение за българските земи – построяването на първата жп линия Варна – Русе, изграждането на телеграфа, създаването на множество банкови и търговски къщи, включително чуждестранни, отварянето на консулства на различни държави. В няколко витрини могат да се видят портрети на варненските учители и други личности, повлияли върху Възраждането и спомогнали за създаването на българското училище, читалище и църква. Показани са списания и книги от епохата, като някои от най-значимите са: първото издание на „Рибния буквар“ от 1824 г. на д-р Петър Берон; „Стематография“ от 1741 г. на Хр. Жефарович; „Царственик “от 1844 г. на Хр. Павлович; „Неделник“ от 1806 г. на Софроний Врачански и др. Музеят на Възраждането разполага с богата колекция от старопечатни и ръкописни книги. Сред ценните експонати са ръкописно Евангелие на йеромонах Данаил Етрополски, псалтир от XIII в., различна богослужебна и светска литература.

Зала 3 е обособена като зала, посветена на революционното движение на Варна и Варненския край, Освобождението на България и на Варна. Представени са различните етапи на националноосвободителните борби, израстването на идеята за свобода през тези етапи и през погледа на идеолозите на българската национална кауза – хайдутство, четническо движение, Раковски, Левски... В специална витрнина е експонирана съхранената сабя с револвер на големия български воевода Хаджи Димитър, достигнала до нас благодарение на неговата сестра – Бойка Асенова, живяла във Варна след Освобождението.

Варна е последният освободен български град – решението за неговото освобождение е взето на Берлинския конгрес (1 – 13 юни 1878 г.). И днес посетителите могат да видят подноса, с който на 27 юли 1878 г. българите посрещат с хляб и сол руските войски на ген.-лейтенант Столипин в двора на първото българско училище и църква. След Освобождението във Варна живеят много опълченци – участници в Руско-турската освободителна война 1877 – 1878 г. Музеят съхранява спомена за тях и техния героизъм чрез различни лични вещи – оръжия, награди, дневници и др., които напомнят за героичния им подвиг.

Години наред Музеят на Възраждането остава и все още е емблематичното място, където поколенията се събират, за да покажат, че са изкачили едно ново стъпало – неслучайно в спомена на варненци това е „музеят на дипломите“ – мястото, където те и техните деца получават своите свидетелства за завършен първи клас, своите дипломи за образование. Сякаш да потвърдят едно неписано правило, че малките истории на всеки изграждат и надграждат „официалната“, писана история. Повече от половин век Музеят не е само институция, а и пространство, където минало, настояще и бъдеще си подават ръка. Неслучайно Музеят е предпочитано място и за организирането на различни мероприятия и изложби, по-голяма част от които с образователна цел. Потвърждавайки още веднъж, че не сме нехайни наследници на нашето минало.

БЕЛЕЖКИ

1. Тонев, В. (1964). Музеят на Възраждането във Варна. ИВАД, XV, 132 – 134

2. Стоянов, К. (1966). 60 години Народен музей във Варна. ИНМВ, II (XVII), 16

3. Стоянов, К. Цит. съч., с. 18; Бранев, П. (2006). С Велко в Музея на Възраждането (сс. 90 – 91), В: Спомени за Велко Тонев, Монтана

4.„Музеят на възрожденската иконопис“ е обособен през 1965 г. в един от най-старите варненски храмове – „Св. Атанасий“. Това е била втората експозиция с ценни икони в страната след тази в криптата на храм-паметника „Св. Ал. Невски“. Изграждането й става възможно благодарение на съвместните усилия на В. Тонев, П. Бранев и арх. К. Горанов. За повече информация виж Тонев, В. (1966). Галерия на възрожденската иконопис. ИНМВ, ІІ (ХVІІ), с. 203 – 209.

5. Димитрова, Ст. (2012). Музеят на Възраждането във Варна – нов поглед към XIX в. (с. 67) В: Град и памет – сборник с доклади от Национална научна конференция, Пазарджик 13 – 14 октомври 2011 г., Пазарджик

6. Димитрова, Цит. съч., с. 68

7. Тонев, В. (1972). За стопанската дейност на българите във Варна през

Възраждането (1840 – 1878 г.). ИНМВ VIII (XXIII), 102