Подходи в преподаването
МЕТОДИЧЕСКИЯТ ПРИЙОМ „КРОССЕНС“ КАТО СРЕДСТВО ЗА АКТИВИЗИРАНЕ НА УЧЕНИЦИТЕ В УРОКА ПО ИСТОРИЯ
Резюме. „Кроссенс“ е иновативен игров подход, който с успех може да намери място в часовете по учебния предмет история и цивилизации в българските училища. Той е най-подходящ за актуализиране на старите знания на учениците и мотивиране на новата тема, но намира приложение и в други компоненти на урока. Посредством него се формират творческото и критичното мислене на учащите.
Ключови думи: дидактическа игра; „Кроссенс“; творческо и критично мислене
Дидактическата игра „Кроссенс“ е сравнително ново явление в методиката, тъй като е въведена в обращение едва през 2002 г. от Владимир Бусленко и Сергей Федин (Fedin & Fedina, 2002: 39; Anashina, 2008: 124; Sologubova, 2015: 25). Названието ѝ произлиза от английските думи cross и sense и буквално се превежда като „пресечен смисъл“.
Веднъж определил темата, по която ще реализира методическия способ, учителят решава в кое звено на урока да го приложи – проверка и оценка на знанията, преход от старите към новите знания, затвърдяване, обобщение и т.н. Основното дидактическо средство, което се използва за изпълнението на подхода, е мултимедийна презентация с PowerPoint, но има възможност той да бъде реализиран на самата класна дъска или да се използват работни листове. По-конкретно, педагогът разчертава таблица – игрално поле, разделена на девет равни части по подобие на „морски шах“. В празните квадрати, измежду които централният играе ключова роля, помества предварително подбрани изображения (портрети на исторически личности, карти, символи и т.н.), имена, названия, понятия, факти или дати. Те задължително трябва да имат логическа връзка помежду си. (Fedin & Fedina, 2002: 39, 134; Anashina, 2008: 124 – 125; Sologubova, 2015: 25 – 27).
Целта на учениците е да направят асоциация между различните изображения, думи, словосъчетания или цифри, така че да се образува цялостен разказ. От своя страна, учителят предварително посочва определен логически път, който да се следва (Fedin & Fedina, 2002: 39; Anashina, 2008: 124 – 125; Sologubova, 2015: 26 – 27). Най-често срещаните варианти за това са следните.
– Да се започне от вън навътре (1 – 2; 2 – 3; 3 – 6; 6 – 9; 9 – 8; 8 – 7; 7 – 4; 4 – 5), за да се получи форма, наподобяваща архимедова спирала.
– Да се открие общото между четириъгълника, разположен в средата, и тези, които го заобикалят (1 – 5; 2 – 5; 3 – 5; 6 – 5; 9 – 5; 8 – 5; 7 – 5; 4 – 5).
– Да се обиколят краищата, а след това да се потърси връзката между средния квадрат и съседните му под формата на кръст (1 – 2; 2 – 3; 3 – 6; 6 – 9; 9 – 8; 8 – 7; 7 – 4; 4 – 1; 2 – 5; 8 – 5; 6 – 5; 4 – 5).
Оттук нататък пред педагогическия специалист има нова алтернатива – да беседва фронтално с класа или да постави задача за самостоятелна работа, която учениците да изпълнят индивидуално, в екипи или по групи (Gretsov, 2008: 76 – 77).
ПРИМЕР № 1. От Русия към СССР (IX клас)
Преди да пристъпи към преподаване на урока за фашизма в Италия, учителят актуализира старите знания на учениците за революциите в Русия, гражданската война и режима на болшевиките1). За тази цел им поставя задача да обяснят логическата връзка между: 1 – 2; 2 – 3; 3 – 6; 6 – 9; 9 – 8; 8 – 7; 7 – 4; 4 – 1; 5 – 2; 5 – 6; 5 – 4; 5 – 8. Фотографията на Владимир Илич Ленин (1870 – 1924) не е представена случайно в централната част на таблицата. Руският политик е основната действаща фигура по време на Октомврийската революция, а впоследствие е избран за председател на Съвета на народните комисари на СССР. На по-късен етап в урока се сравняват идеологиите на болшевизма и фашизма, както и личностите на Владимир Ленин и Бенито Мусолини (1883 – 1945).
ПРИМЕР № 2. Империята на Александър Велики (V клас)
Както вече беше обърнато внимание, игровият подход би могъл да се реализира и посредством таблица, разчертана на класната дъска, в която да се запишат имена на исторически личности, историко-географски названия, понятия и др. Така например, за да премине от изучения учебен материал за завоеванията на Александър Македонски към урок на тема „Елинистическата епоха и нейното наследство“2), учителят използва ключовото понятие „империя“, тъй като елинистическите държави възникват след разпадането на Македонското царство, и посочва следния логически път: 1 – 2; 2 – 3; 3 – 6; 6 – 9; 9 – 8; 8 – 7; 7 – 4; 4 – 5.
* * *
Методическият способ „Кроссенс“ систематизира знанията, тренира зрителната памет, повишава мотивацията, насърчава инициативността на учащите, учи ги да формират собствена позиция, упражнява способността им за изразяване. Също така подходът изгражда творческо и образно мислене – създават се асоциации, генерират се идеи, развива се въображение (Fedin & Fedina, 2002: 39; Anashina, 2008: 124 – 125; Sologubova, 2015: 25 – 26). Не на последно място, учениците работят с различни източници на информация и се обучават да мислят критично. Логически и аргументирано те изясняват причинно-следствени връзки, правят сравнения и аналогии, привеждат примери и доказателства, дават оценки. По този начин се прониква в същността на историческите събития, явления и процеси. Поставя се основа за обобщение и синтез на учебния материал.
NOTES/БЕЛЕЖКИ
1. Учебна програма по история и цивилизации за IX клас (Общообразователна подготовка по рамкови учебни планове по чл. 12, ал. 2, т. 5 – 14, т. 16 – 18, т. 20 – 21, т. 23 – 24 от Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план); Учебна програма по история и цивилизации за IX клас (Общообразователна подготовка по рамкови учебни планове по чл. 12, ал. 2, т. 2, 3, 4, 22 от Наредба № 4 от 30 ноември 2015 г. за учебния план). Вж. и Баева, И., Калинова, Е., Якимов, Г., Васева, Н. & Иванова, И. (2018). История и цивилизации IX клас. Втора част за IX клас при обучение с интензивно изучаване на чужд език. Изд. „БУЛВЕСТ“ 2000. София, 58 – 65; Груев, М., Стоянов, Б., Славчев, К. & Сидеров, Я. (2018). История и цивилизации за IX клас. Изд. „Просвета – София“ АД („Инпринт“ АД – Пловдив). София, 32 – 35; 42 – 45; Марков, Г., Маринков, Б., Трифонова-Бенова, М. & Кушева, Р. (2018). История и цивилизации IX клас. И втора част за IX клас при обучение с интензивно изучаване на чужд език. Изд. „Просвета АзБуки“ ЕООД („Инпринт“ АД – Пловдив). София, 58 – 65; Матанов, Х., Стоянов, Б., Вачков, Д., Карабоева, Е., Табакова, К., Мирчева, Х., Митев, Й., Илиев, И. & Рангелова, Г. (2018). История и цивилизации за профилирано и професионално образование с интензивно изучаване на чужд език. ИК „Анубис“ ООД. София, 198 – 203; Мирчева, Х., Митев, Й., Илиев, И. & Рангелова, Г. (2018). История и цивилизации. Втора част за IX клас при обучение с интензивно изучаване на чужд език. ИК „Анубис“ ООД. София, 38 – 43.
2. Учебна програма по история и цивилизации за V клас (Общообразователна подготовка). Вж. и Арнаудов, В., Цветански, Ц., Стойчева, В. & Котларска, К. (2016). История и цивилизации за V клас. Изд. „БУЛВЕСТ 2000“. София, 78 – 79; 86 – 87; Леков, Т., Ботева-Боянова, Д., Николов, А. & Босева, М. (2016). История и цивилизации V клас. Изд. „Просвета – София“ АД, София, с. 72 – 73; 86 – 87; Матанов, Хр., Делев, П., Каснакова, Ц., Мукарзел, К. & Рангелова, Т. (2016). История и цивилизации за V клас. ИК „Анубис“. София, 81 – 83; 97 – 99; Михайлова, Е., Димова, М., Чолаков, И. & Иванов, Г. (2016). История и цивилизации V клас. Изд. „ПРОСВЕТА ПЛЮС“ ЕООД. София, 82 – 85; Порожанов, К., Порталски, А., Бенчева, К. & Менкова, М. (2016). История и цивилизации за V клас. Институт за образователни политики „Архимед и Диоген“. София, 68 – 69; 80 – 81; Якимов, Г. & Иванчев, А. (2016). История и цивилизации за V клас. ИК „Св. Георги Победоносец“. София, 82 – 85.
ЛИТЕРАТУРА
Анашина, Н. (2008). А мы сами составили кроссенс… Наука и жизнь, 1.
Грецов, А. (2008). Тренинг креативности для старшеклассников и студентов. Санкт-Петербург.
Федин, С. & Федина, О. (2002). Кроссенс – игра для эрудитов. Наука и жизнь, 12.
Сологубова, А. (2015). Применение инновационных тенологий на уроках истории и обществознания. В: Бабкин, О. А., Поцелуева, О. Н., Ковалев, С. М. & Горлач, С. Е. (ред.). Современные технологии в образовательном процессе. Материалы региональной научно-практической конференции, 27 февраля 2015 года. Рассвет.
REFERENCES
Anashina, N. (2008). A my sami sostavili krossens… Nauka i zhizn, 1.
Fedin, S & Fedina, O. (2002). Crossens – igra dlya eruditov. Nauka i zhizn, 12.
Gretsov, A. (2008). Trening kreativnosti dlya starsheklassnikov i studentov. Sankt-Peterburg.
Sologubova, A. (2015). Primenenie innovatsionnyh tehnologii na urokah istorii i obshtestvozna nia. V: Babkin, O. A., Potselueva, O. N., Kovalev, S. M. & Gorlach, S. E. (Eds.). Sovremennye tehnologii v obrazovatelnom protsesse. Materialy regionalnoi nauchno-prakticheskoi konferentsii, 27 fevralya 2015 goda. Rassvet.