Поглед над Балканите
LE TIGRE DE JANINA – ОБРАЗЪТ НА АЛИ ПАША ТЕПЕЛЕНА В ПРОИЗВЕДЕНИЯТА НА ФРАНСОА ПУКВИЛ
Резюме. Настоящото изследване представя Али Тепелена, паша на Янина, през погледа на един западноевропеец – френския дипломат Франсоа Пуквил (1770 – 1838), който в началото на 1806 г. е изпратен от император Наполеон I в Янинския санджак в качеството на генерален комисар (консул) на Франция. По този начин французинът получава уникална възможност – установявайки се първоначално в палата на пашата, той става пряк свидетел и непосредствен участник в ежедневието на Али. Получената информация и преките впечатления за живота в двореца намират място в голяма част от пътеписите на Пуквил, които са основни извори на изследването. Целта на представения кратък текст не е да даде критична оценка за живота и политиката, провеждана от янинския управител, а да обогати представата за него, като запознае читателите с любопитни моменти от неговото всекидневие.
Ключови думи: Ali Pasha of Tepelena, characteristics, atrocities, death, François Pouqueville
Краят на XVIIІ и първата половина на XІX в. са белязани от значителни промени на Стария континент. Докато в Западна и Централна Европа трансформациите произтичат главно от постиженията на индустриалната революция, то в Европейския Югоизток те са тясно свързани с дълбоката вътрешно- и външнополитическа криза на Османската империя. Държавата на султаните, „като мумия, съхраняваща подобие на живот, постепенно се разпада, а отделните є части се разделят между смели авантюристи, които воюват върху нейните руини“ (Dumas père & Mallefille, 1840: 6). Става въпрос не за локални метежи, резултиращи в краткотрайни сблъсъци с армията и незначителни промени в местната администрация (какъвто е случаят с Джезар паша, който, защитен зад стените на крепостта Сен Жан в Акра, отказва да плаща трибут на султана или бунтовническата и отцепническа дейност на Осман Пазвантоглу – признат за васален управител на Видинския санджак, който, противопоставяйки се на реформите, наложени от Високата порта, е едновременно и участник в тях), а за много по-мащабни и продължителни изяви на недоволство, насочени срещу централната власт, които водят до значителни вътрешнополитически промени в империята. Тези действия остават в историята, неразривно свързани с имена като Карагеорги Петрович, Мохамед Али паша и не на последно място – Али Тепелена, паша на Янина, чиято продължителна съпротива срещу османския сюзерен предшества и води до Гръцкото възраждане (Dumas père & Mallefille, 1840).
В качеството си на генерален комисар (т. е. консул) в Янина Франсоа Пуквил (1770 – 1838) не само се запознава с местния паша, но и установява редовни контакти с него. Всъщност френският дипломат получава уникална възможност – установявайки се в палата на янинския управител, Пуквил става пряк свидетел на събитията в двора и непросредствен участник в ежедневието на Али. Получената информация и преките впечатления за живота в двореца намират място в голяма част от пътеписите на французина: „Пътешествия в Епир, Албания, Македония и Тесалия“ (Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly), „История на възраждането на Гърция“ (Histoire de la régénération de la Grèce), „Пътешествие в Гърция“ (Voyage de la Grèce). Две от неговите произведения са изцяло посветени на личността и живота на янинския управител. Това са „Пленник при турците и янинският тигър“ (Prisonnier chez les Turcs & Le Tigre de Janina) и „Известие за трагичния край на Али Тепелена“ (Notice sur la fin tragique d’Ali-Tébélen).
Настоящият кратък текст представя някои основни щрихи в образа на Али паша, пречупени през погледа на един френски дипломат. Целта на изследването не е да направи критична оценка на живота и политиката, провеждана от янинския управител, а да обогати представата за него, като запознае читателите с любопитни моменти от неговото ежедневие. Статията е базирана почти изцяло върху трудовете на Франсоа Пуквил, съдържащи богата и интригуваща информация за неговото пребиваване на Балканите в периода 1806 – 1815 г.
Франсоа Пуквил се среща за първи път с Али паша през март 1806 г. По време на аудиенцията си в янинския дворец френският дипломат е придружаван от херцога на Истрия – Жулиен Бесиер, който е натоварен с нелеката задача безпрепятствено да го ескортира от Милано до Янина и да го представи като новия генерален консул на Франция, който ще резидира в двора на пашата.
В началото на 1806 г. Али е на шестдесет и две години и според Фр. Пуквил на тази възраст той вече носи белезите на преждевременна старост – множество бръчки по лицето, отпусната и деформирана от тежестта на тялото фигура. Всичко това обаче не успява да прикрие свирепия нрав на янинския управител, който намира израз дори в погледа му. Освен присъщата на пашата жестокост сините му очи разкриват още нещо – един непрекъснат страх. Али никога не се смесва с тълпата, а е винаги на показ, заобиколен от пазачите си. Той не се доверява на никого, дори на своето семейство, тъй като се чувства постоянно застрашен (Pouqueville, 1893: 38).
Пуквил представя своите впечатления от тази първа аудиенция с янинския управител в книгата „Пленник при турците и янинският тигър“: „Пресичайки един безлюден двор, се изкачихме по тъмна стълба; отгоре се отвори врата и ние се намерихме в приемната на Али, който ни посрещна на крака. Поздрави ни, прегърна г-н Бесиер и падайки назад, седна върху софата си, сякаш случайно. Не ми обърна абсолютно никакво внимание, но отвратителният, облечен в черно, призрак с бяла брада, с леко движение ме уведоми, че съм добре дошъл“ (Pouqueville, 1820: 37). След като преводачът бива представен, янинският управител отправя серия от въпроси към новодошлите и по този начин изненадва Пуквил със словоохотливостта си, която според французина не е типична за мюсюлманите. Въпреки явната приказливост на местния паша нито една негова дума не е изречена напразно, а носи определено значение. Макар и кратка, аудиенцията при янинския управител не оставя Пуквил равнодушен: „Тази първа среща беше достатъчна, за да разбие една част от илюзиите, които подхранвах; Али паша не беше нито Тезей, нито Пир, нито някакъв стар войн, покрит с белези. Ще го спечеля със своите идеи и ще осъдя съдбата, която ме заточи при един такъв човек, за съжаление, без да предвиди колко много скръб ще ми причини той“ (Pouqueville, 1826: 116).
В първа глава на „История на възраждането на Гърция“ Фр. Пуквил разказва, че Али паша е роден през 1744 г. и е потомък на аристократичен род, който се прехвърля от Мала Азия в Епир с ордите на Баязид Йълдъръм. Французинът дава сведения и за семейството на бъдещия янински управител. Неговият дядо – Муктар бей, е османски военен, участвал при обсадата на о. Корфу през 1716 г. Бащата на Али – Вели бей, е мютесариф на санджак Делвина, назначен на тази длъжност през 1762 г. Скоро след това той е убит от предводителите на съседни албански племена, които изземат управляваните от него територии. Смъртта на Вели бей става причина семейството му да изгуби позициите си в обществото и драстично да обеднее. Али разказва на Пуквил, че след смъртта си баща му завещава само „една бърлога и няколко ниви“ (Pouqueville, 1824: 58). Ето защо той дължи всичко на майка си – Ханко (Хамко), която „му е дала два пъти живот, направила го е мъж и везир и му е разкрила тайните на съдбата“ (Pouqueville, 1824: 63). Като главатар на разбойническа банда, тя вдъхновява сина си със своя свиреп и неукротим темперамент и го подтиква да отмъсти за баща си и да възстанови изгубеното богатство и престиж на семейството. С течение на времето Али също се присъединява към групата и не след дълго я оглавява, привличайки вниманието на османските власти. Съзирайки потенциална опасност от бъдещите действия на бандата в албанските земи, Високата порта успява да привлече нейния предводител, като му възлага задачата да се бори срещу разбойничеството „в името на султана и империята“ (Pouqueville, 1826: 252). Али се проявява като изключително смел и безстрашен войн, особено срещу силите на известния бунтовник срещу султанската власт Осман Пазвантоглу – управител на Видинския санджак от 1794 г. до смъртта си през 1807 г.
Пуквил разказва, че през 1768 г. Али се жени за дъщерята на богатия управител на област Делвина – Каплан паша, наричан още „Каплан тигъра“, който резидира в Аргирокастро, и по този начин се съюзява с един от най-влиятелните и заможни местни аристократи. Издигането на бъдещия янински управител в османската йерархия продължава през следващите години с назначаването му за лейтенант на пашата на Румелия. Като награда за приноса и заслугите по време на Австро-османската война (1787 – 1791) Али получава пашалъка Трикала. През 1788 г. той завладява Янина и превръща града в център на своите владения, на религиозния, културен, политически и икономически живот. Възползвайки се от отслабената мощ на османската армия и съюзявайки се с водачите на всички религиозни и етнически групи в региона, Али установява контрол над големи части от днешна Албания, Западна Гърция и Пелопонес и постепенно се превръща във фактор, с който Високата порта е длъжна да се съобразява. Нещо повече, по сведения на Пуквил във военно време янинският управител би могъл да събере само за 2 – 3 дни армия от около 50 000 души и да удвои този брой в рамките на 2 – 3 седмици. Въоръжените сили са ръководени от т. нар. Върховен съвет. Върховен главнокомандващ и председател на съвета е Али, а в състава му влизат още 12 от най-верните на пашата войни (Pouqueville, 1893: 94).
Фр. Пуквил дава информация и за интимния живот и сексуалните наклонности на Али, описани преди това от редица западноевропейски пътешественици, сред които Лорд Байрон и Фредерик Норт. Те разказват за многочисления харем на янинския управител, който включва както жени, така и мъже. Пуквил не споменава за мъже в харема на пашата, но посочва друг любопитен факт: почти всяка вечер Али се преоблича като търговец (бакалин) и обикаля улиците на Янина, за да се среща с различни жени. При една от обиколките си обаче той бива разпознат от случаен минувач и от този момент нататък „всяка къща става сексуален затвор, в който попадне ли веднъж, не му се разрешава да излезе“ (Pouqueville, 1826: 376). Синовете на пашата следват примера на баща си и редовно организират пищни празненства в двореца, които бързо се превръщат в оргии, а песните на бохемите огласят целия град (Pouqueville, 1826: 392). По тяхно нареждане се превеждат и най-нецензурните в цяла Европа книги. Поведението на янинския управител и синовете му буди нескрито възмущение у френския дипломат, отразено в един от неговите пътеписи: „Макиавели би унищожил всичките си владетели, ако можеше да възкръсне и да прочете тези страници от историята на Али, които често мокря със сълзите си“ (Pouqueville, 1824: 94). В ярък контраст с гореописаните действия обаче, пашата стриктно спазва религиозните пости и следва ислямските традиции при отбелязването на всеки мюсюлмански празник.
Али паша остава в историята като един от най-свирепите управители в Османската империя. Неговата жестокост е засвидетелствана дори във фолклора на балканските народи. Пуквил разказва, че според една от местните легенди, 40 години след смъртта на баща си, Али екзекутира 739 мъже – потомци на участниците в убийството на Вели бей. Янинският паша е известен също с мъченията и екзекуциите на своите пленници и опоненти. Така например един от най-големите опозиционери на политиката на Али – гръкът Коцантонис, е публично екзекутиран, като всички негови кости са чупени с ковашки чук. Друга известна практика на пашата е масовото убийство на невинни момичета от гръцки произход, живеещи в Янина. Те биват безпочвено обвинявани и осъждани в прелюбодейство, а впоследствие – връзвани в чували и удавяни в близкото езеро (Pouqueville, 1893: 183).
Пуквил с ужас споделя на своите читатели как войските на Али превземат Превеза. През октомври 1798 г. неговата армия атакува крайбрежния град, защитаван от малък гарнизон от 280 френски войници и от представители на местното население. Когато превземат селището, войските на янинския управител предприемат масово клане на жителите като наказание за тяхната съпротива. Самият паша измъчва пленените французи и гърци, преди да ги екзекутира. Пуквил разказва, че всеки пленник получава бръснач, с помощта на който да одере лицата на няколко свои сънародници. Тези, които откажат да направят това, биват бити с тояги. След като кожите биват свалени, маските се осоляват и поставят в платнени торби. Що се отнася до пленниците, те биват екзекутирани, а главите на около 400 души триумфално са разпръснати из цяла Янина (Pouqueville, 1893: 214).
Макар и ужасен от жестоките действия на Али паша, Франсоа Пуквил все пак му симпатизира. В своите произведения той неведнъж посочва, че за разлика от повечето владетели янинският управител не е лицемерен, вероломен или нелоялен. Нещо повече, „той се грижи за жителите на Янина така, както баша се грижи за децата си“ (Pouqueville, 1824: 277). Али се отнася добре към подчинените си и по време на Рамадан им поднася скъпи дарове. Пуквил го описва и като изключително трудолюбив човек, който всеки ден става преди изгрев слънце и работи през целия ден. Французинът обръща внимание и на голямата любов на пашата към съпругата му Емине, споделяйки колко тежко понася нейната смърт (Pouqueville, 1824: 358).
Фр. Пуквил проследява живота на Али паша до началото на 1815 г. След абдикацията на Наполеон I френското генерално консулство в Янина е закрито. През февруари 1815 г. Пуквил заминава за Патра, където е назначен за генерален консул на Франция. Независимо от тези събития френският дипломат дава сведения дори за последните седмици от живота на янинския управител. В „Известие за трагичния край на Али Тепелена“ Пуквил разказва как отцепническите действия на пашата и желанието за независимост от Високата порта в крайна сметка провокират реакция от страна на османските власти, които изпращат срещу него многочислена армия. След близо двугодишни сражения султанските войски овладяват почти всички укрепления, с изключение на двореца в Янина. През януари 1822 г. Али е принуден да започне преговори. Измамен с обещания за помилване, той се съгласява да напусне резиденцията си и да се установи в манастира „Св. Панталеймон“, разположен на малък остров в езерото Памвотис. Попитан дали би се предал, ако бъде помилван, пашата отговаря: „Главата ми... никога няма да бъде предадена като главата на някой роб“ (Dumas & Mallefille, 1840: 85).
По сведения на Пуквил Али е застрелян през дупка в пода на стаята си в манастира и умира около 17:00 ч. на 24 януари 1822 г. Главата му е изпратена на султана върху сребърен поднос. Преди да го вземе, Хурсид паша – османски генерал и велик везир, се покланя три пъти, след което целува брадата на доскорошния янински управител, обявявайки на висок глас, че самият той може би също заслужава подобен край1) .
Али паша е погребан с пълни почести в мавзолей до джамията „Фетие“ в Янина. Въпреки тираничното му управление хиляди хора пристигат, за да му отдадат последна почит.
Манастирът „Св. Панталеймон“, където Али прекарва последните дни от своя живот, се превръща в популярна туристическа дестинация. Дупките от куршуми все още могат да бъдат забелязани в пода на една от стаите в светата обител. В манастира е открит и музей, в който се съхраняват част от вещите, принадлежали на янинския управител.
За Франсоа Пуквил животът на Али паша може да бъде обобщен само в две изречения, които намират място на страниците на един от пътеписите на французина – „Пътешествие в Гърция“: „Али беше човек, постигнал голямо благополучие. Но не беше щастлив човек“ (Pouqueville, 1824: 393).
БЕЛЕЖКИ
1. Хурсид паша умира няколко месеца по-късно, през ноември 1822 г.
REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА
Dumas père, А. & Mallefille, F. (1840). Les Crimes célèbres, Volume 7: Ali Pacha. Paris: Administration de la librairie.
Pouqueville, F. (1893). Prisonnier chez les Turcs & Le Tigre de Janina. Paris: Librairie illustrée, deuxième édition.
Pouqueville, F. (1820). Travels in Epirus, Albania, Macedonia, and Thessaly. London: Printed for Sir Richard Phillips and Co.
Pouqueville, F. (1826). Voyage de la Grèce, Volume 1. Paris: Chez Firmin Didot, père et fils.
Pouqueville, F. (1824). Histoire de la regeneration de la Grèce, Volume 1. Paris: Chez Firmin Didot, père et fils.
Pouqueville, F. (1822). Notice sur la fin tragique d’Ali-Tebelen, Paris: Pouthien.