Хроника
КОНФЕРЕНЦИЯ НА ТЕМА „ОТ ЧЕРНАТА СМЪРТ ДО ХОЛЕРАТА. БОРБАТА СРЕЩУ ЕПИДЕМИИТЕ В ИСТОРИЧЕСКА ПЕРСПЕКТИВА, XIV – XIX В.“
https://doi.org/10.53656/his2022-3-7-con
На 15 март 2022 г. в електронна среда се проведе научна конференция на тема „От Черната смърт до холерата. Борбата срещу епидемиите в историческа перспектива, XIV – XIX в.“, реализирана по едноименен проект. Организатори на събитието са гл. ас. д-р Любомир Кръстев (Исторически факултет на Софийския университет), д-р Албена Симова (ИФ на СУ) и д-р Анелия Стоянова (ИИИ – БАН). Kонференцията даде трибуна на млади и утвърдени учени за споделяне на наблюдения, разсъждения и изследвания върху икономическите, стопанските, социалните и културните ефекти и последици от епидемиите през модерната епоха. Проф. д-р Надя Манолова (зам. декан на Исторически факултет на СУ) произнесе встъпителна лекция, в която открои приноса на българските историци, изследващи чумните и холерните епидемии по българските провинции на Османската империя (XVII – XIX в.). В първия панел докладите на гл. ас. д-р Теодор Димитров (ИФ на СУ) и Божин Дончев (ИФ на СУ) бяха посветени на борбата с „Черната смърт“ (XIV – XV в.). В панела, посветен на регионалните аспекти на епидемиите, участие взеха д-р Анелия Стоянова (ИИИ – БАН) с доклада „Чумните епидемии в османската столица: опитът на хабсбургските дипломати от втората половина на XVI в.“; Октай Алиев (ИФ на СУ) – „Черната смърт и отражението ѝ върху Османския бейлик. Опит за историческа реконструкция“ и Владимир Терзиев (ИФ на СУ) – „Въпросът за заразните и епидемични болести по страниците на възрожденския вестник „Время“. В третия панел докладът на гл. ас. д-р Албена Симова представи здравните мерки по време на Голямата лондонска чумна епидемия (1665); Линда Иванова (ИФ на СУ) разгледа епидемията от едра шарка в условията на Седемгодишната война; доц. д-р Тина Георгиева (ИФ на СУ) анализира проблемите, свързани с „френската болест“ в Руската империя, а Филип Николов (ИФ на СУ) обърна внимание на пагубните последици от нашествието на „жълтата гостенка“. В последния панел своите доклади изнесоха гл. ас. д-р Любомир Кръстев – „Холерата сред съюзническите войски по време на Кримската война“; Калина Босева (Медицински факултет на СУ) – „Теорията за патоценозата и синтетичният подход в историята на медицината“ и гл. ас. д-р Борис Стоянов (ИФ на СУ) – „Испанският грип – пандемията на всички времена“.
Конференцията беше закрита с презентация на проф. Шейла Баркър (Friends of the Medici Archive Project), която представи отражението на чумата в света на изкуството в ренесансова Италия.
Докладите от конференцията ще бъдат публикувани в сборник.