Рецензии и анотации
КОЛКО СТРУВА ВОЙНАТА, А – КОЛКО МИРЪТ?
Фъргюсън, Н. Пари и власт в модерния свят (1700 – 2000). Паричната връзка. София: Рива.
Модерната история показва, че успехът на нациите зависи до голяма степен от умението им да управляват парите си. За победата на военното поле финансите са също толкова решаващи, както и огневата мощ. Но къде парите и политиката се срещат? В над 600 страници британският историк Нийл Фъргюсън прави впечатляващ анализ на взаимодействието между икономиката и политиката от 1700 г. до наши дни.
„Пари и власт в модерния свят“ е първото изследване на Фъргюсън, преведено на български език. Преводът е направен от проф. Борислав Гаврилов. Фъргюсън пише и говори за международната история, икономическата и финансовата история и британския и американския империализъм. Той е известен със своите провокативни възгледи. Книгите му „Империята: как Великобритания сътвори съвременния свят“ (How Britain Made the Modern World), „Възходът на парите: финансова история на света“ (The Ascent of Money: A Financial History of the World) и „Цивилизацията: Западът и останалият свят“ (Civilization: The West and the Rest) са превърнати и в телевизионни поредеци.
В „Пари и власт“ са дискутирани теми, които, отдавна са привлекли вниманието на историци, икономисти, финансови специалисти. Но това не прави изследването банално. Като добавя енциклопедични знания за икономическата история и множество неочаквани анекдоти, авторът непрекъснато провокира читателите да си задават въпроси, да преосмислят отдавна утвърдени аксиоми.
Започвайки от модерния свят – 1700 г., Нийл Фъргюсън прави много връзки и с Античността, с данъчните политики в различните етапи от човешкото развитие и войната, с нейната основна роля на движеща сила за политическо влияние и национален успех. От древността е признат фактът, че финансите играят голяма роля, когато съдбата на държавите се решава във върховния тест на войната. В повечето случаи обаче парите, които са на разположение на държавата, не са достатъчни, за да покрият военните разходи; финансовата история е всъщност история на опитите да се покрие тази разлика. Едва в близкото минало тези сложни връзки между война и пари започват да отслабват. След толкова векове, през които държавните бюджети са в тясна зависимост от войната, към втората половина на ХХ век в приоритет за хазната се превръща „социалната държава“ (welfare).
Дълго време войната е била мотор за икономическото развитие, а състоянието на икономиката повлиява върху изхода на военните действия. Въпреки това историята е показала, че по-бедни държави могат да постигнат военни успехи, ако разполагат с необходимите „инструменти“. Тези ключови институции са именно: рационална система за събиране на данъци; парламент, който да одобрява данъците; национален дълг, който позволява по-равномерно разпределяне на големите военни разходи; централна банка, която да обслужва този дълг. Тези ключови институции са именно: рационална система за събиране на данъци, парламент, който да одобрява данъците, национален дълг, който позволява по-равномерно разпределяне на големите военни разходи; централна банка, която да обслужва този дълг. Това е „квадратът на властта“, на който се опират всички големи западни империи. Англия през XVIII век е любимият пример на Фъргюсън. Въпреки относително по-малкия икономически капацитет, в сравнение с Франция, по-добре развитите политико-икономически институции позволяват на Англия да мобилизира пари и да доминира на бойното поле.
Четири големи раздела формират книгата – разходи и облагане, при които се проследяват данъчните системи, появата на професионална данъчна администрация, разходите на държавите и как те корелират с междудържавните отношения, най-често военната им част; обещания за плащане – взимането на дългове, печатането на пари, фалитите и девалвациите, много сложната тема за мен за лихвите; икономически политики – тук вече се говори за финанси, за насърчаване или проваляне на икономическата активност, кога населението е щастливо и в крайна сметка какво е това чудо електорална икономика; и за финал е глобалната власт – финансовата глобализация, златният стандарт и различните начини за валутни отношения, приливите и отливите на демокрацията, териториалните промени през XX век и границите на икономическата власт.
Фъргюсън достига до провокативни изводи, които сочат, че вътрешнополитическата власт има повече общо с финансирането на кампании, отколкото с просперитета в навечерието на самите избори; но въпреки това ние трябва да харчим повече, а не по-малко, за развитието на демократичния процес. Финансовата стабилизация в условията на отсъствие на имперска власт може да се окаже доста нестабилна, за да оцелее дълго; в сравнение със свръхсилите от миналото днешните Съединени щати пренебрегват своите международни отговорности. Борсовите балони и кризите на валутния пазар може би са предвестници на една по-дълбока криза, която би могла да върне назад напредъка на демокрацията и капитализма.
Като един смел синтез от политическа история и икономическа теория, „Паричната връзка“ отправя предизвикателни и смущаващи прогнози за бъдещето на капитализма и демокрацията, а призивът към Съединените щати да се възползват в политически план от своите несравними икономически ресурси, със сигурност ще предизвика ожесточени спорове.
Изданието е популярно написано и достъпно за широката публика и не е насочено само към познавачите на икономическите теории.