Рецензии и анотации
КНИГА ЗА ИСТОРИЯТА НА МОРСКИЯ ГРАД БЯЛА
https://doi.org/10.53656/his2022-2-7-bqla
За историята на съвременния морски град Бяла съществуват множество публикации. Това селище отдавна привлича вниманието на изследвачи на новата и най-новата история, османисти (Roussev 2014) и археолози (Yotov 2020; Minchev 2019). Успоредно с това то не убягва от вниманието на журналистите и текстовете на туристически и енциклопедични справочници, при това с различна степен на пълнота. Например в „Уикипедия“ за османския период (пет века) на селището са отделени само три реда. Накратко, миналото на морския град предизвиква постоянен интерес открай време. Посоченият интерес е удовлетворен през 2021 г., когато е издадена най-комплексната към този момент история на Бяла.
Тя е дело на колектив от автори под съставителство и обща редакция на доцент доктор Валери Йотов от Регионалния исторически музей – Варна (РИМ – Варна). Книгата се състои увод, заключение и четири раздела (Yotov 2021).
В уводната част, наред с полагаемите служебни текстове, се отбелязват първопроходците в изследването на Бяла и техните произведения с подчертаване ролята на братята Шкорпил.
Първият раздел е озаглавен „История и археология на Бяла от древността до Средновековието“ и в края му е обособено обширно приложение. Разделът е с автори доцент Валери Йотов и Александър Минчев при участието на доктор Йото Валериев (РИМ – Бургас) и е рецензиран от доцент Павел Георгиев от Националния археологически институт с музей – филиал Шумен. В основата на раздела са археологическият обект на нос Свети Атанас, резултатите на дългогодишните археологически проучвания на сътрудниците на РИМ – Варна, под ръководството на доцент Йотов. Следва да се отбележи, че разделът частично е съставен от вече публикувани (Yotov 2019), вкл. и в съавторство, статии в задграничния печат (Yotov, Minchev 2013), но съдържанието на които в книгата е преосмислено и сглобено в едно цяло.
В изложението са привлечени както археологически, така и писмени извори с множество карти (планове на археологическия обект), снимков материал и схеми. Тук особено трябва да се похвали работата на фотографа Румяна Костадинова и на автора на плановете и реконструкциите Мартин Вълчев.
Отделно следва да се отбележи нумизматичният анализ на доктор Йото Валериев и съобщените нови находки в текста, богато илюстрирани с фотографии на антични монети (Valeriev 2021, 61 – 68).
Фактически разделът обхваща времената на Античността и Средновековието (до XIV в. включително).
Вторият раздел се състои от две глави и може да се определи като османистично изследване. Автор на раздела е член-кореспондент Иван Русев, а рецензенти са член-кореспондент Румяна Радкова и член-кореспондент Александър Костов.
Първата глава третира Бяла и района в ранния османски период (ХV – XVIII в.).
Втората глава – „Бяла и районът през XIХ в.“, осветява проблематиката на времената от Българското възраждане в селището.
И в двете глави се прави упор на стопанската и социалната, вкл. и демографска история, както и на миналото на православните храмове в района. Във втора глава са обособени параграфи, посветени на известни хайдути и съдбата на Бяла по време на Освободителната война (1877 – 1878 г.). Авторът отбелязва, че напредък в изучаването на този период от историята е възможен благодарение на установените стабилни връзки със съвременните турски изследвачи и турски архиви. Нещо, което е материализирано в раздела и е принос на изданието в историята. Разделът се характеризира положително не само с това, че е най-обемната част на книгата (Roussev 2021, 177 – 288) и с публикуването на новооткрити сведения от турските архиви, но и с детайлен сравнителен анализ на откритите в архивите количествени данни в сферата на демографията и икономиката на селището от онези времена. Това, в крайна сметка, е позволило да се направят коректни обобщения, които може и трябва да се използват като конструкт в бъдещи научни публикации за османския период на българската история.
Третият раздел, озаглавен „Бяла и районът след Освобождението до края на Втората световна война (1878 – 1945)“, осветява в общи линии историята на селището през монархическия период на Третата българска държава и е дело на Борислав Дряновски (в миналото директор на ДА – Варна), с рецензент професор д.н. Милко Палангурски от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Този обширен текст е изложен в три обособени компонента.
– Развитието на Бяла през периода 1878 – 1925 г.
– Политически живот в Бяла през периода 1878 – 1944 г.
– Развитието на Бяла през периода 1925 – 1944 г. (Dryanovski 2021, 289 – 424).
Особено следва да се отдели един от параграфите, свързан с участието на беленци във войните за национално обединение. За съжаление, в посочения „военен“ аспект не намира отражение Втората световна война и изобщо борбата с морските мини, което определено има отношение към историята на крайбрежното селище Бяла, доколкото в него има формирования на Морските на Негово Величество войски.
Авторът, като се опира на архивни извори, съобщава нови сведения за историята на образованието в селището, което следва да се отчете като приносен момент на труда му.
Най-детайлно е разработена последната част, с важни приносни моменти, свързани с бежанския проблем. Авторът е анализирал проблемите на изселването на гръцкото население, заселването на българите от Беломорска Тракия и Добруджа, а така също мястото на бежанския проблем в политическия живот на селището.
Четвъртият раздел на книгата, озаглавен „Бяла и районът в периода на социализма (1945 – 1989)“, осветява в общи линии историята на селището през републиканския период на Третата българска държава и е дело на доцент доктор Тодор Парушев (в миналото преподавател в Икономическия университет – Варна). Рецензент отново е професор Милко Палангурски. Това е най-краткият раздел на книгата, при което за отбелязване е, че значителна част от съдържанието ѝ са фотографии. При подготовката на текста са привлечени фондовете на ДА – Варна, периодичният печат от онези времена и спомени на участници в събитията, събрани от автора (Parushev 2021, 425 – 496). Акцентите на изследването са върху историята на административното развитие, проблемите с демографията и икономиката, вкл. туризма на Бяла. Всъщност досега това е най-неразработеният и незадоволително осмислен период от историята на селището и района около него. Причината за положението на нещата е, че архивите не са попълнени с нужните данни и не е изживяна установката, че „това все още не е история“. Ето защо четвъртият раздел може да се приеме за важно предмостие за бъдещи изследвания.
Книгата, като цяло, е богато илюстрована, добре оформена, напечатана на гланцирана хартия, което подсказва за още едно предназначение на изданието – да служи за луксозен подарък и като своеобразна визитка на град Бяла.
Или ако обобщим, следва да отбележим, че авторският колектив, и в частност съставителят на тази монография, е избрал традиционна, но оптимална структура на книгата, която добре организира изложението на извършеното комплексно изследване. В това отношение изданието изобщо може да послужи за образец на структура на едно комплексно изследване в сферата на краезнанието.
Книгата дава важен принос не само в краезнанието, но и в морската ни история. Ето защо я препоръчвам на всеки изследовател на миналото на Българското черноморско крайбрежие.
ЛИТЕРАТУРА
ВАЛЕРИЕВ, Й., 2021. Античното светилище на нос Свети Атанас – нумизматични данни. В: ЙОТОВ, В. (съст.). История на Бяла. Варна: Онгъл, 61 – 68. ISBN 978-619-7373-86-8.
ДРЯНОВСКИ, Б., 2021. Бяла и районът след Освобождението до края на Втората световна война (1878 – 1945). В: ЙОТОВ, В. (съст.). История на Бяла. Варна: Онгъл, 289 – 424. ISBN 978-619-7373-86-8.
ЙОТОВ, В., 2019. Античная печь ІІІ в. на мысе Св. Атанас, Варненская область, Болгария. В: В поисках сущности. Сборник статей в честь 60-летия Н. Д. Руссева. Сер. „Библиотека Stratum“. Кишинэу: Университет „Высшая антропологическая школа“, 55 – 63. ISBN: 978-9975-3343-1-0.
ЙОТОВ, В., 2020. Золотая пластина с монограммой из позднеантичной крепости на мысе Св. Атанас. В: РАБИНОВИЧА, Р.А., ТЕЛЬНОВА, Н.П. (ред.). На одно крыло – серебряная, на другое – золотая... Сборник статей памяти Светланы Рябцевой. Сер. „Библиотека Stratum“. Кишинев, 147–150. ISBN 978-9975-3343-6-5.
ЙОТОВ, В. (съст.), 2021. История на Бяла. Варна: Онгъл. ISBN 978-619-7373-86-8.
ЙОТОВ, В., МИНЧЕВ, А., 2013. Сакральный центр на мысе Св. Атанаса в Западном причерноморье. Stratum plus. Археология и культурная антропология. 6, 59 – 77. ISSN: 1608-9057.
МИНЧЕВ, А., 2019. Эллинистические фигурные лампы из античного святилища на мысе Св. Атанас на окраине г. Бяла, Варненской области. В: В поисках сущности. Сборник статей в честь 60-летия Н. Д. Руссева. Сер. „Библиотека Stratum“. Кишинэу: Университет „Высшая антропологическая школа“, 35 – 42. ISBN: 978-9975-3343-1-0.
ПАРУШЕВ, Т., 2021. Бяла и районът в периода на социализма (1945 – 1989). В: ЙОТОВ, В. (съст). История на Бяла. Варна: Онгъл, 425 – 496. ISBN 978-619-7373-86-8.
РУСЕВ, И., 2014. Бяла и районът през османската епоха (XV – XIX в.). В: Приноси към историята на Бяла (от древността до 1878 г.). Раздел II. Варна: Онгъл, 235 – 403.
РУСЕВ, И., 2021. Бяла и районът през османската епоха (ХV – XIX в.). В: ЙОТОВ, В. (съст.). История на Бяла. Варна: Онгъл, 177 – 288. ISBN 978-619-7373-86-8.
REFERENCES
DRYANOVSKI, B., 2021. Settlement of Byala and the region after the liberation until the end of World War II (1878 – 1945). In: YOTOV, V. (ed.). History of the Town of Byala. Varna: Ongyl, 289 – 424. ISBN 978619-7373-86-8.
MINCHEV, A., 2019. Hellenistic Plastic Lamps from The Ancient Sanctuary At Sveti Atanas Cape Near Byala, Varna Region. In: In search of the essence. Kishinev: University "Higher Anthropological School", 35 – 42. ISBN 978-9975-3343-1-0.
PARUSHEV, T., 2021. Settlement of Byala and the region in the period of socialism (1945 – 1989). In: YOTOV, V. (ed.). History of the Town of Byala. Varna: Ongyl, 425 – 496. ISBN 978-619-7373-86-8.
ROUSSEV, I., 2014. Byala and the region during the Ottoman era (XV-XIX centuries). In: Contributions to the history of Byala (from Antiquity to 1878). Section II, Varna: Ongyl, 235 – 403.
ROUSSEV, I., 2021. Settlement of Byala and the region during the Ottoman era (ХV – XIX cent.). In: YOTOV, V. (ed.). History of the Town of Byala. Varna: Ongyl, 177 – 288. ISBN 978-619-7373-86-8.
VALERIEV, I., 2021. The ancient sanctuary of Cape St. Athanasius numismatic data. In: YOTOV, V. (ed.). History of the Town of Byala. Varna: Ongyl, 61 – 68. ISBN 978-619-7373-86-8.
YOTOV, V., 2019. Antique Kiln Of 3rd Century On Sveti Atanas Cape, Varna Region, Bulgaria. In: In search of the essence. Kishinev: University "Higher Anthropological School", 55 – 63. ISBN 978-9975-3343-1-0.
YOTOV, V., 2020. Gold plate with monogram of the late-antique fortress at cape of St. Atanas. In: RABINOVICH, R.A., TELNOVA, N.P. (eds). On one wing – silver, on the other – gold ... Collection of articles in memory of Svetlana Ryabtseva. Series "Library" Stratum". Kishinev, 147 – 150. ISBN: 978-9975-3343-6-5.
YOTOV, V., ed., 2021. History of the Town of Byala. Varna: Ongyl. ISBN 978-619-7373-86-8.
YOTOV, V., MINCHEV, A., 2013. A Sacred Centre At Cape Sveti Atanas In The Western Pontic Region. Stratum plus. Archeology and cultural anthropology. 6, 59 – 77. ISSN 1608-9057.