ДРЕВНОГРЪЦКА ИСТОРИЯ И КУЛТУРА
В. Лозанова-Станчева / V. Lozanova-Stantcheva. Еленика1) : политика и култура на Древна Елада. Книга Първа [Hellenica: Politics and Culture of Ancient Hellas. First book]. Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, София, 2012, 267 с. ISBN: 978-954-322-477-7.
Авторът на книгата ЕЛЕНИКА: Политика и култура на Древна Елада. Книга І Ваня Лозанова-Станчева е професор, доктор на изкуствознанието към Институт за балканистика с Център по тракология „Проф. Алeксандър Фол“. Това е опит за модерен прочит на някои аспекти от Античността, по-точно на eлинската цивилизация, в един по-широк балкански контекст и особено в динамиката на взаимоотношенията с нейните балкански съседи – тракийски и други палеобалкански етноси.
Усилието е насочено не към традиционното проследяване на хронологията на общоизвестни факти и събития, а към проблематизирането и систематизирането на съвременните научни достижения в интердисциплинна интерпретация на този огромен и всеобхватен материал от и за Югоизточна Европа. Акцентът е поставен върху прочита на античните извори и тяхното модерно разбиране и интерпретация. Затова и повечето сведения на античните автори много сполучливо са цитирани в изложението в техния български превод, което значително разширява периметъра на читателската аудитория.
Под линия са цитирани и мненията на значими изследвачи на староелинската цивилизация, които са основополагащи в съвременната историческа наука. Това дава възможност и за цялостно проследяване на всички възможни аргументи в подкрепа на една или друга хипотеза, поднесена в текста, без да са необходими справки в други сродни четива. При това, благородно изглежда намерението на автора читателят сам да се приучи да отдава почит на всеки, който има принос за превръщането на античното културно-историческо наследство в базисен идеологически аспект в мисленето на модерна Европа и в генерирането на европейската идея изобщо. За мен е несъмнено, че предложените интерпретации сас оригинален приносен характер – плод на дългогодишните научни изследвания и преподавателската работа на автора в известни университети у нас и в чужбина.
Тази амбициозна книга се оказва замислена като част първа на едно по-голямо изследване, поради което тук са поднесени само някои от най-значимите проблеми на елинската етнокултурна и политическа древност, представена в пет глави, както следва:
ГЛАВА ПЪРВА – ΑΡΧΑΕΟΛΟΓΙΑ: ОТ КАМЪКА ДО ДВОРЦИТЕ В КНОСОС И МИКЕНА (ПРАИСТОРИЧЕСКИ ЦИВИЛИЗАЦИИ) , сполучливо е озаглавена Археология, защото в буквален превод от гръцки означава просто Стара история или Cлово за древността.
ГЛАВА ВТОРА – ΕΘΝΙΚΑ:2) ОТКЪДЕ ИДВАТ ЕЛИНИТЕ? (ПЛЕМЕНА, ЕЗИЦИ, ПИСМЕНА), се занимава с многопластовите процеси на етногенезис на палеобалканските етноси, изграждайки сложната етническа картина на Балканите и Предна Азия, в чийто контекст се налага името на елините.
В тези две части традиционният елиноцентричен модел е заменен с по-модерния възглед за динамичното и равностойно взаимодействие на отделните народи на картата на античния свят, синтезиран в древното понятие за ойкумене. Те дават базисна концептуализация на хронологическите и периодизационните параметри на древноелинския свят. Разгледани са различните хипотези за формирането на елинския етнос и произходът на индоевропейските езици, на гръцките диалекти и на най-ранните писмени системи на фона на сложната етнокултурна динамика на палеобалканските народи в европейския Югоизток. Потърсен е умерен баланс между огромния археологически и езиков материал, научни хипотези и постановки, от една страна, и генерализиращите рамки на проблемно-тематичния подход към тяхната систематизация. Читателят, колкото и ерудиран да е той, има праг на възприемане на определено количество информация, особено фактологическа! Затова и тук се предлагат по-скоро модели на възприемане и интерпретация на същността на културно-историческите процеси, които модели остават отворени към главоломно нарастващата информация, генерирана от археологическите, нумизматичните, епиграфските, езиковедските и др. емпирични научниоткрития.
По-голяма тежест, разбираемо, е поставена върху политическата култура на древноелинския свят и акумулирането на нейните теоретически и практически измерения в процеса на формиране на основните политически системи в историята на цивилизацията като цяло.
ГЛАВА ТРЕТА – ΠΟΛΙΤΙΚΑ:3) АНТИЧНОТО ПОЛИТИЧЕСКО МИСЛЕНЕ И ТЕОРИЯТА ЗА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ СИСТЕМИ, накратко въвежда в сътворяването на съвременните политически понятия и термини, зад които се крият многовековни мисловни традиции и представи, илюстрирани от блестящи личности като Сократ, Платон, Аристотел и много други повече или по-малко известни философи. Предложен е синтезиран поглед към появата и формирането на античните политически системи и тяхното терминологично и теоретично развитие в съчиненията на класическите политически мислители. Засегнати са множество въпроси, които често в историческата литература не се поставят под съмнение и се третират като напълно установен факт.
Своеобразна кулминация на изложението е анализът на дветенай-забележителни политически формации в класическата елинска цивилизация – древна Атина, приемана за люлката на демокрацията, и Спартанският космос, в който се търсят корените на тоталитарните режими:
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – ΛΑΚΟΝΙΚΑ:4) СПАРТАНСКИЯТ КОСМОС, се представя с два параграфа: 1. Митологични древности и 2. Лаконската полития.
ГЛАВА ПЕТА – ΑΘΤΙΔΕΣ:5) АТИНСКИ ДРЕВНОСТИ, включва следните три параграфа: 1. Митологични древности; 2. Синойкизмът и атинската по-лития и 3. Атинската демокрация – критика и апология.
В българската историческа книжнина почти напълно липсват изчерпателни изследвания и публикации по така формулираните проблемни кръгове. Спарта и нейната политическа система, дълго време митологизирана или демонизирана, остава обвита в мъглата на неясни митографски и оскъдни исторически, а и още по-оскъдни археологически сведения. Чрез прилагането на комплексен интерпретативен подход спрямо тези недостатъчни за реконструкцията на пълната историческа картина сведения се търсят контурите на Спартанския космос, т. е. политически ред.
Разбира се, най-детайлизирана по отношение на извори, проблематика и нови идеи е последната, пета глава, която е посветена и на най-популярната в историята на древна Гърция тема – зараждането, формирането и същността на Атинската демокрация. Това е една студия върху очертаните теми, която предлага нови интерпретативни модели и хипотези не само за българската историческа книжнина: анализ на феномена на атинския синойкизъм в контекста на зараждането и генезиса на атинската демокрация; противостоенето на автохтонно население и новозаселващи се в процеса на синойкизма като специфичен катализатор на формирането на атинската демократична полисна система; специфичната роля на местната атинска аристокрация в хода на тези трансформации и формирането на ценностната система на античната демокрация.
Политическият модел на античната полисна демокрация е повече критикуван, отколкото възхваляван още от нейните съвременници. И не защото те не харесват демокрацията! Самокритиката е особено присъща на демокрацията (и до днес!) черта, по-средством която тази най-динамична политическа система се самокоригира и развива.
След съдържанието от пет глави за удобство на читателя стриктно са подредени: списък на цитираната Литература и списък на Съкращенията.
Трябва да се подчертае, че такъв като приложения тук маниер на поднасяне на научна информация, все още не особено популярен у нас, е отдавна утвърден в западноевропейската научна книжнина и особено в САЩ, в средите, които днес са водещи в изследването на науката за древността.
Не мога да не отбележа още нещо, което е също важен принос на автора, а то е, че в предлаганото четиво е заложена и своеобразна идеологическа мисия: да се помогне на нашия читател да преодолее една масово битуваща псевдоидентификация на българската идентичност единствено с културно-историческото наследство на древните траки, и то посредствомотхвърлянето и неприемането на античното елинско културно-историческо наследство, възприемано като гръцко, противопоставено на българското от времето на българското Възраждане насетне. Защото вписването на модерния български светоглед в съвременния европейски духовен контекст преминава не само през древнотракийското ни наследство, но задължително и през припознаването и възприемането на постиженията на античното елинско мислене и култура на поведение, залегнали в европеизма и европейската идея, както и интегрирането им в собствения ни културен модел.
Трябва да се отбележат и великолепното художествено оформление и интересните дизайнерски решения на книгата, която е богата на цветни илюстрации (над 100 на брой), карти и таблици, визуализиращии хармонично допълващи интригуващото изложение. Прави впечатление и перфектната редакторска работа, благодарение на която са избегнати каквито и да е технически и други грешки.
Книгата би била особено полезна както за самостоятелна работа на ученици и студенти по Антична история, така и по Културология, Политология и Философия, Журналистика, визуални изкуства. Четивният стил и българският превод на цитираните антични автори и специализирани термини позволяват той да бъде достъпен и полезен на широка читателска аудитория, изкушена от тайнствата на европейските, южнобалканските, в конкретния случай – на елинските древности.
БЕЛЕЖКИ
1. Еленика – (писания) за елините.
2. Етника – за племената (народите).
3. Политика – нещата, засягащи полиса, т. е. изкуството на управлението.
4. Лаконика – за лаконските неща.
5. Атиди – истории за Атика и Атина; така ранните митографи са озаглавявали съчиненията си относно митологичните древности на Атика.