Юбилей
ДОЦЕНТ Д-Р СТОЯН ТАНЕВ НА 80 ГОДИНИ
Юбилеят на доц. д-р Стоян Танев е подходящ повод да отбележим неговите изследователски приноси за развитието на българската историческа наука, а също така и за възникването и утвърждаването на катедра „История и археология“ в Шуменския университет. Научните публикации на доц. Танев заслужено трябва да бъдат посочени като образец за задълбочена и добросъвестна изследователска работа. Още повече че в нашето съвремие, в което преобладават повърхностни разработки, използващи обаче гръмки наукообразни фрази, взети наготово от всевъзможни чужди и български автори, детайлното вглеждане в оригиналните исторически извори, както и вещината, с която доц. Танев прави интерпретация на историографията по съответната тема, са все по-голяма рядкост. Рядкост също става и честността да се застане пред студентите като преподавател, носещ познание, а не като търговец, раздаващ дипломи. За радост, той е вдъхновяващо изключение от съвременните негативни тенденции във висшето образование и успя да съхрани през годините своята честност и всеотдайност, скрепени с необходимата доза мъдрост.
Богатият житейски и творчески път на доц. Танев е представен обстойно от проф. д. и. н. Цветана Павловска и доц. д-р Диана Радойнова в сборника с научни изследвания, посветени на неговата 70-годишнина1) . Затова настоящият кратък текст ще бъде насочен към основните моменти от неговата научна дейност, както и към научните му приноси през последното десетилетие, т. е. в периода 2005 – 2015 г.
Доц. Танев се изгражда в бъдещата си професионална перспектива като изследовател и преподавател по съвременна българска история във Философско-историческия факултет на Софийския университет, където от 1954 до 1959 г. е студент, а през 1962 г. е назначен за асистент. Той прави първата голяма стъпка в научното си развитие в началото на 70те години. Неговата дисертация за научната степен „кандидат на историческите науки“ („доктор по история“) е посветена на българо-съветските военнополитически отношения през периода 1944 – 1947 г. Защитена е през 1973 г. Две години преди да бъде официалната защита, тя е публикувана като монография, която получава положителни рецензии от специалистите. Още в дисертацията изпъква стремежът на доц. Танев не само да провежда изследвания, издържани в аналитичен и критичен дух, но и да подплатява своите изводи и интерпретации с внимателен прочит на огромно количество архивни източници и на съществуващите научни изследвания.
Доц. Танев се хабилитира като доцент в научния съвет на Историческия факултет на Софийския университет през 1977 г. с изследване, посветено на българо-чилийските отношения (1954 – 1973). В този научен труд той използва широка изворова база – документи от Централния държавен архив, текущи архиви на български министерства, ведомства и други, оригинални чилийски документи, периодичен печат и публикувани научни изследвания. Поради отказ да получи достъп до архивни документи за българо-кубинските отношения (1959 – 1979 г.) тази тема остава нереализирана.
Важна роля за научното израстване и развитие на доц. Танев изиграват неговите специализации в Московския държавен университет (септември 1971 – януари 1972 г.) и в Хаванския университет през 1984 г. Същевременно той взема участие в работата на международни научни конференции в Москва и Тбилиси (СССР), Варшава, Торун и Катовице (Полша), Прага, Оломоуц и Братислава (Чехословакия), Берлин (Германия) и Хавана (Куба). Необходимо е да се изтъкне участието му и в много национални научни конференции.
През 90-те години на ХХ век преподавателската дейност на доц. Танев продължава в Кърджали и в Шумен. От 1991 до средата на 1996 г. той е директор на Полувисшия педагогически институт в Кърджали. По време на своя управленски мандат полага големи усилия този институт да стане малък регионален университет в Югоизточна България, имайки предвид възникналата нова етнополитическа, етнорелигиозна, етнодемографска и етносоциална ситуация в този геополитически уязвим край на нашето Отечество след 1989 г. Институтът става филиал на Пловдивския университет с постановление на Министерския съвет на Република България през 1996 г. С тази структурна промяна за студентите от Югоизточна България е създадена реална възможност да придобиват висше образование в Кърджали.
През 1996 г. доц. Танев постъпва на работа в Шуменския университет. До 1999 г. той е ръководител на катедра „История“ във Факултета по хуманитарни науки, член е на Факултетния съвет и е председател на Атестационната комисия във Факултета. Доц. Танев чете лекционните курсове „Съвременна българска история“, „Етническите общности в България“, „Модернизация и демодернизация на съвременна България“, „Национализъм и толерантност в българското историческо образование“ и други. Той продължава преподавателската си дейност в Университета и след своето пенсиониране. Понастоящем доц. Танев води занятия със студентите по учебните дисциплини „Етническите общности в България“ и „Историография“.
Последните публикации на доц. Танев също показват добросъвестността, с която той провежда научни изследвания, и могат да служат за еталон на сериозна научноизследователска дейност. Подходящ пример в тази насока е поредицата от статии и студии, посветени на етническите проблеми на съвременна България – „Българите мюсюлмани – вечни мъченици на чужда държава и на своята родина“ (Минало, 2008, кн. 4, 75 – 96), „Помашки етнос в Република България през ХХI век – утопия или реалност?“ (Историкии, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, том 6, Шумен, 2013, 232 – 276), „Турски историци и други чужди автори – фалшификатори на българската история“; (Историкии, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, том 8, Шумен, 2015, 185 – 227), както и студиите, разглеждащи други въпроси от българската история – „Нова България в общоевропейския цивилизационен процес. Отрицателни обективни и субективни фактори за недостатъчното цивилизовано развитие на българското общество към хуманизъм и прогрес (1878 – 1944)“ ( Историкии, Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“, том 7, Шумен, 2014, 195 – 220) и „Българското историческо образование в контекста на европейския интеграционен процес: с национален облик и без космополитен „чар“ (Журнал за исторически и археологически изследвания, 2015, бр. 1 – 2, 61 – 110).
Знаейки, че „най-продължителната и вечно неотстранима диктатура е диктатурата на конюнктурата“2) , доц. Танев прави обоснована критика както на политиката на българската държава към етническите общности в страната, така и на тези български и чужди автори, които, използвайки международната и вътрешнополитическата конюнктура, допускат в своите работи антибългарски пропагандни внушения и дори открити лъжи. Правилно е и неговото схващане, че историческото образование в България трябва да има ясно изразен национален облик. Европейската интеграция на страната не трябва да обезценява националното обществено съзнание, националната историческа памет и националната ни идентичност.
Във време на морален и духовен упадък доц. Стоян Танев продължава да е пример за човешка и научна почтеност. От името на катедра „История и археология“ му пожелавам крепко здраве и нови творчески постижения.
БЕЛЕЖКИ
1. Историкии. Научни изледвания в чест на доцент д-р Стоян Танев по случай неговата 70-годишнина. Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. Том ІІ, Шумен, 2007, 943 с.
2. Интервю на доц. д-р Евгения Калинова с доц. д-р Стоян Танев. В: Историкии, том II, с. 60.