Пазители на паметта
ДИГИТАЛНИ ПРИЛОЖЕНИЯ КЪМ ИЗЛОЖБАТА „40 ГОДИНИ ТРАКИЙСКА ИЗЛОЖБА ПО СВЕТА“
Резюме. Статията представя два дигитални продукта, посветени на траките – мултимедийно приложение „Одриското царство“ и документален филм „Древна Тракия – врата към безсмъртието“.
Ключови думи: Odrysian kingdom, Thracians, multimedia application
Постер филм
Посетителите на документалната изложбата „40 години тракийска изложба по света“, реализирана от Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към Университета по библиотекознание и информационни технологии и от дирекция „Централен държавен архив“ на Държавна агенция „Архиви“, могат да се запознаят с два дигитални продукта, посветени на траките – мултимедийно приложение „Одриското царство“ и документален филм „Древна Тракия – врата към безсмъртието“.
Мултимедийното приложение „Одриското царство“1) представя историята на най-голямата и добре позната тракийска държава. Чрез разказ за седемнадесет царе и парадинасти се разкриват политическите и икономическите дела на царството и отношенията му с Атина, Първия и Втория Атински морски съюз, с Македонското царство и началото на римската инвазия на Балканите2) . Текстовете са придружени от интерактивна карта, която показва измененията на границите на Одриското царство и най-важните походи на тракийските владетели. Чрез кратък текст са представени структурата на управление при одрисите и ценностното изпитание, което владетелите преминават, преди да встъпят във власт. Текстовете са илюстрирани с анотирани артефакти и обекти от времето на всеки владетел, които могат да бъдат разгледани и в специално създадена галерия.
Казанлъшка гробница
Дигиталният продукт „Древна Тракия – врата към безсмъртието“3) е с формат документален филм, който представя някои от сакралните подмогилни градежи, свързани с тракийската вяра в безсмъртието, в Казанлъшката долина, по течението на р. Тунджа и гробницата при с. Александрово. Филмът е с дикторски текст на български език и със субтитри на английски език. Музиката е специално написана за филма, като са следвани документираните акустични явления в някои подмогилни култови съоръжения. От въздуха е заснет пейзажът на поречието на река Тунджа, която е една от основните пътни артерии в сърцето на Одриското царство и Казанлъшката долина. Представени са Казанлъшката гробница – паметник на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО, подмогилните храмове в могилите „Хелвеция“ и „Арсеналка“, култовият комплекс в могилата „Оструша“, хероонът на Севт ІІІ и мегалитната слънчева врата при с. Бузовград. Следвайки от въздуха течението на реката, камерата показва най-голямата досега документирана мегалитна гробница – двоен долмен, който се намира в землището на с. Хлябово. Фреските в гробницата край с. Александрова могат да се видят не само в цялост, но и в детайли. Двата дигитални продукта, които съпътстват документалната изложба, помагат на посетителя по-цялостно, осезаемо и дори емоционално да се запознае с древния народ, живял по нашите земи.
Двоен долчен, село Хлябово
Àâòîð íà ñíèìêèòå Ìàðèí Êàðàâåëîâ
БЕЛЕЖКИ
1. За мултимедийното приложение виж Fol, V., O Кonstantinov. 2013. The Odrysian Kingdom – a Concept of an Interactive Multimedia Application for Educational Purposes. – Доклад, публикуван в ел. сборник от Международна научна конференция „Digital Presentation and Preservation of Cultural and Scientific Heritage“ във Велико Търново, September 18 – 21, 2013. – http:// smartculture.eu/content/odrysian-kingdom-concept-interactive-multimediaapplication-educational-purposes. Докладът и мултимедийното приложение са част от дейностите по проект „Политики за управление на културноисторическото наследство – комуникация и социализация чрез образование“, изпълняван от УНИБИТ и подкрепен от ФНИ при МОН.
2. Виж по-подробно у Фол В. в: Фол В., Попов Д., Йорданов К. Царете на траките, Тангра ТанНакРа, София, 2014, 178 – 254.
3. Дигиталният продукт е част от проекта „Мониторинг на античните паметници на културата в българските земи и информационно интернет пространство“ на Института за балканистика с център по тракология „Проф. Александър Фол“ към БАН.