Резюме. Статията разглежда актуалното състояние на българската общност в Унгария и нейните организации. Наред с основополагащата роля на Дружеството на българите в Унгария, което през тази година чества своя стогодишен юбилей, се открояват и самоуправленията (републиканско, столично и местни). Традиционни институции на духовността и просветата, като църквата и училището, в началото на ХХІ век преживяват някои промени, които са показателни за процесите в общността и за нейния стремеж към идентичностно съхраняване при новите социокултурни реалности в Унгария и България.

Ключови думи: Bulgarian community in Hungary, Budapest Bulgarian school, ethnic identity

Българските градинари се установяват в Унгария в продължение на повече от век и половина, въвеждайки нова земеделска култура, която оказва силно благоприятно въздействие върху местното селско стопанство1) (Vargya, 1974; Мод, 2012). Днес българите в Унгария представляват нехомогенна общност, формирана по различно време, по различни пътища и с различни доминанти в културните характеристики на отделните групи (Гюров, 2001:141 – 178; Ганева-Райчева, 2004: 80 – 8; Петкова-Пападопулос, 2005: 10 – 12; Пейковска, 2011). Съвременното унгарско законодателство ги признава за национално малцинство, а самоназванието, което те приемат, е „българи в Унгария“. Това законодателство поражда добри възможности за създаване на различни организации2) и форми на общностен живот и взаимодействие, които са важна предпоставка за интегрирането и за поддържането на българската идентичност. Ще припомня някои факти.

Най-старата и основополагаща организация е Дружеството на българите в Унгария, основано през 1914 г. През 2009 г. то е удостоено с престижната унгарска държавна награда „За малцинствата“3) . През 1916 г. е основана и Църковна община. По инициатива на Дружеството на българите в Унгария и на Българската легация в Будапеща на ул. „Вагохид“ в IX район на столицата е изграден (1931 г.) и осветен (1932 г.) православен храм „Св. св. Кирил и Методий“, към който през 2000 г. е построен параклис „Св. Трифон“. И до днес църквата е средище на религиозния живот на църковната община на българите не само в Будапеща. Родолюбивата дейност на членовете на Дружеството, убедеността в изключителното значение на образованието и на родния език за съхраняване на българското самосъзнание сред живеещите в Унгария градинари, както и близкото им взаимодействие с българската легация и с унгарската държава през 1918 г. поставят началото на българско училище. С дарение на 445 български семейства през 1953 г. се събират средства за строеж на собствено читалище – това е Българският културен дом в Будапеща. С годините той се утвърждава като важно средище на културно-обществения живот, пространство на общуване и поддържане на българщината.

Днес българите в Унгария притежават културна автономия и свои легитимни представители пред унгарските власти в лицето на самоуправленията (републиканско, столично и местни) – изборни органи, които разполагат със собствен годишен бюджет и които имат право да основават детски градини, училища и да развиват културно-просветна дейност. Тяхното усърдие и богатият им организационен живот са насочени към защита на законовите интереси на българската общност и към съхраняване и поддържане на българския дух. Като резултат от изборите, проведени през 2011 г., 23 български самоуправления са създадени в столицата, а 17 – в провинцията4) . През 1997 г. е създадено Българското младежко дружество – това е единствената младежка организация, която се занимава с координиране и обединение на младежите с български произход.

Наред с това са изградени и множество организации, които допълнително подпомагат общуването между българите в Унгария, като сдружение „Български културен форум“ (2000 г.), подкрепят образованието, културата и техния духовен живот (фондации като „Про култура булгарика“ – 1992 г., „Про скола булгарика“ – 1994 г. и др.), разширяват унгарско-българските културни контакти („Унгарско-българско дружество за приятелство“ – 1990 г.) и др. За популяризацията на българската театрална и музикална култура в Унгария голяма е заслугата на актрисата Габриела Хаджикостова и на режисьора Ищван Наги, които през 1996 г. създават единствения професионален български театър зад граница – „Малко театро“. През 2008 г. е основана Унгарско-българска стопанска камара5) , чиято основна цел е да съдейства за развитието на търговските отношения между двете страни.

В началото на XXI век в общността на българите в Унгария протичат разнопосочни и динамични процеси, но тази общност се отличава с относително единство и специфични етнокултурни характеристики. Традиционни институции на духовността и просветата като църквата и училището преживяват някои промени, които са показателни за процесите в общността и за нейния стремeж към идентичностно съхраняване при новите социокултурни реалности в Унгария и България.

Българското училище е сред най-важните институции на народността, поддържани от българите в Унгария, наред с църквата и самоуправленията. През своята над 90-годишна история то се създава и изгражда в подкрепа на българската етничност и религиозност в условията на унгарската култура. За това свидетелства мотивацията на българския пълномощен министър и генерален консул в Унгария Иван Стоянович до главния кмет на Будапеща Ищван Барци от 27 ноември 1917 год: „За съжаление, българите са лишени от възможността децата им да придобиват най-елементарното си основно образование и да задоволяват духовните си нужди. Нямат нито училища, в които децата им биха могли да научат родния си език, нито черкви, в които биха удовлетворили духовните си потребности.. .“ (Гюров, 2001: 160). Българското училище в Будапеща е тържествено открито на 25 февруари 1918 г. ( Пейковска, 2011: 146 – 188). По-късно се създават училища в Мишколц и Печ. В Мишколц българска църковна община съществува от 1921 г., а през април 1924 г. с дванадесет ученици е открито и българско училище. Създадено като частно училище, то се помещава в сграда, собственост на заможния градинар Минчо Михов; заедно с това друг родолюбив българин – Юрдан Маринов, предоставя помещение за параклис. В благодарствено писмо от 1936 г. до Българската легация в Будапеща министърът на външните работи и на изповеданията Г. Кьосеиванов подчертава: „Само при подобни щедри подпомагания ще може да преуспее българското народно дело в чужбина“ (Гюров, 2001: 166 – 167). След дълга подготовка и преодоляване на множество бюрократични пречки през учебната 1954/55 с 31 ученици е открито и училището в Печ като филиал на това в Будапеща. Тези провинциални средища на българската просвета имат сложна съдба и макар и да прекратяват съществуването си6) , те оставят трайни следи в паметта на местните българи (Гюров, 2001: 176 – 177; Ганева-Райчева, 2004: 42 – 45). Днес материален изразител на сложните траектории на паметта за българските училища в Унгария са няколкото паметни плочи, поставени по инициатива на Българското републиканско самоуправление в Унгария и на местните малцинствени организации7) .

След официалното закриване на българските училища в провинцията се търсят компромисни нерегламентирани форми за несистематично обучение по български език – съботно-неделни езикови курсове, провеждани от местни българи, целящи по-скоро изграждането на елементарни комуникативни познания по български език. Дейността в тази насока се активизира след създаване на малцинствените самоуправления, които по силата на закона от 1993 г. имат специфични права в това отношение8) . Така например в Мишколц и в Дебрецен се организират езикови курсове, ръководени от българския лектор от Дебреценския университет (Сотиров, 2000: 8 – 9). Личните наблюдения свидетелстват за все повече затрудняващ се процес с пречки от финансов и организационен характер. Ако през средата на 90-те години лекторът е пътувал от Дебрецен до Мишколц, през 2004 – 2008 година е функционирал езиков курс за деца в Дебрецен, днес това е трудно осъществимо не само по-ради финансовите ограничения, пред които са изправени местните български организации, но и поради недостатъчната мотивация по причини от различен характер. Обикновено се изтъква, че разнородна по възраст и трудова заетост група трудно се събира заедно, нужни са подходящо време и помещение, учениците имат голяма натовареност в училище и пр. Всъщност това са сигнали за все по-настъпващата езикова асимилация.

След 70-те години на XX век като единствена българска образователна институция в Унгария, функционираща като част от българската образователна система – т. е. в съответствие със законите за образованието в България и в подчинение на министъра на просветата в България – остава Българското училище „Христо Ботев“ в Будапеща. През 90-те години, след идеологическите и социално-икономическите промени в бившите социалистически страни, все по-ясно се открояват редица проблеми и в образователната система (Кьосева, 1995; Пенкова, 1998). Българската общност в Унгария неотклонно търси начини и средства за решаване на тези проблеми в съответствие с актуалната ситуация, с потребностите на общността и във връзка с по-дългосрочните Ӝ перспективи. В това отношение са показателни много дискусии, какъвто е например разговорът „Бъдещето на училището е бъдеще на общността“, проведен във връзка с 80-годишнината на Българското училище в Будапеща (Хемус, Год. VII, 1998, № 2:20 – 24). Тяхното проследяване във времето и анализът на обсъжданите проблеми ясно очертават някои важни колективни характеристики: общностно съзнание за значимостта на Българското училище и на обучението по роден език; разбиране за необходимостта от съхраняване на знанието за българския език като силно средство против езиковата и културната асимилация; колективна потребност и воля за отстояване на българската етническа идентичност в друга културна и религиозна среда.

Обобщено казано, времето на границата между двете хилядолетия и по-точно – последните 20 години за Българското училище в Будапеща, е кризисен период с всички институционални, общностни и индивидуални последици от това. Най-съществените причини за тази криза са: 1. Несъответствиятамежду българското и унгарското законодателство по отношение на собствеността на училището, учебните планове, изискванията за минимален брой на деца в паралелка; 2. Несъответствие с образователните потребности на децата, живеещи и целящи професионална реализация в унгарска езикова и културна среда; 3. Специфичен статут на преподавателите, командировани от България, което прави училището финансово нерентабилно съобразно броя на обучаваните в него; 4. Пространствена отдалеченост на собственика – българската държава, и невъзможност бързо и оперативно да се решават възникналите трудности; 5. В последно време би трябвало да се добави и „чиновническо отношение“ от страна на българското Министерство на образованието, нежелание да се признаят специфичните и уникални права на малцинствените самоуправления, регламентирани в Закона от 1993 г. и особено правото им да основават и да издържат образователни институции, отсъствието на равноправен диалог между заинтересованите страни и др. По мнението на председателя на Българското републиканско самоуправление (БРС) д-р Данчо Мусев в края на 90-те години задълбочаващата се тенденция в Българското училище е била обратим процес, тогава в него се учат 60 – 70 деца. Особено показателен в това отношение е опитът с Българската детска градина, официално закрита от българското Министерство на просветата през 2007 г. и възстановена през февруари 2008 г. от БРС като Двуезична българо-унгарска детска градина. През 2013 год. в нея се обучават 42 деца, организирани в две групи, с две унгарски учителки и две учителки от България, чиито разходи изцяло са поети от БРС.

Като естествено следствие от кризата в Българското училище идва и решението за неговото закриване от 15 септември 2011 г. След 93-годишна богата история „един от най-важните стълбове на българщината в Унгария“ (Д. Мусев) престава да съществува в познатия си вид. Ето защо, като цяло, българите в Унгария реагират доста болезнено, особено хората, които лично и емоционално са били свързани с него. В разговорите прозвучават остри критики и оценки както към самите себе си, така и към управляващите в България и техните представителства в Унгария: „малка трагедия“; „Разбихме го това училище!“; „Срамно е! На 93 години! Национално самоубийство на българите...“; „Училището агонизира от двайсет години.“; „Унгарската страна подпомага, но българската – не!“; „Закриват деветдесетгодишно училище, а откриват ново в Чикаго – значи има средства...“. С особена болка се споделят и мнения за незаинтересованост при решаване на проблемите от страна на институциите в България и дори – за „грабителско отношение“ към имуществото на закриваното училище (Български вести, 2011, №6:11 – 13).

Няма да е пресилено, ако кажа, че в този сложен период българската общност в Унгария и нейните лидери са поставени пред големи изпитания на необходимо балансиране между унгарските реалности и българските закони и са оставени сами да решават проблемите с българското училище: „Ние изпитваме усещането, че сме забравени от България в такъв важен момент, когато става въпрос за оцеляването на общност, която десетилетия наред е доказвала своята сила, своя български дух и патриотизъм“ (Д. Мусев) (Български вести, 2011, №6:11 – 13). В този процес общностните лидери проявяват прагматичен подход, адекватност към съвременните икономически условия и към образователните потребности на общността и преди всичко – воля за съхранение на българщината в друга културна среда.

Като изпреварваща противодействаща мярка в този деструктивен процес и до известна степен като компенсаторна възможност се стига до създаването през 2004 г. на Българско училище за роден език, което е част от унгарската образователна система9) . Започнало със съботни курсове по български език с деца от различни възрасти, днес10) в него се учат 55 деца от първи клас до гимназиална училищна степен. Те изучават 4 часа седмично български език и народознание по учебници, разработени специално за българите в Унгария11) , под ръководството на местен начален учител с тенденция да се привлече втори преподавател. Освен родолюбиви подбуди съществуват и съвсем прагматични мотиви: възможността в края на курса на обучение да се положи зрелостен изпит по български език и литература, оценката от който е равностойна на същата по всеки друг чужд език и дава допълнителни благоприятни възможности за възпитаниците на училището. Търсят се съвременни и по-атрактивни форми на работа – умения за боравене с компютър и интернет с помощта на български език и кирилица, образователни екскурзии, художествено-приложни дейности (правене на мартеници и кукерски маски) и др. Солидно свидетелство за перспективността на следваната тенденция е откриването на подобна паралелка в Халастелек от началото на учебната 2011 – 2012 година.

В концепцията на директорката Светла Кьосева Българското училище за роден език е „общност на деца и родители“. Чрез своята многостранна и родолюбива дейност то изгражда онези връзки между поколенията, сред които българският език и българската култура, все още съхранени в семейна среда, се канализират, разширяват и задълбочават, за да се превърнат във важни идентификационни белези. Търсят се подходящи възможности и форми за обучение и сред децата от провинцията, но решаването на проблема там до голяма степен е финансово обвързан и зависи от активността на самоуправленията по места.

Също така важно е да се посочи, че с настаняването в сградата на ул. „Байза“ №44 за БРС се открива възможност за възникване и на други форми на обучение по български език като например създаване на профилирана паралелка в близко унгарско училище. При това не само мечта на ръководството на общността, а и напълно реална, по-дългосрочна перспектива е откриването на Двуезично българско-унгарско училище.

Иначе казано, процесите на естественото трансформиране на българската образователна институция в Будапеща отключват потенциалните възможности на общността и на нейните лидери за търсене на адекватни на времето и на средата форми и решения за постигане на стратегическата цел: съпротива срещу естествените процеси на езикова и културна асимилация. Доминиращият сред хората възглед за консолидиращия характер на българското училище („Без училището българската общност се саморазпада“) в динамичните процеси на криза и промяна извеждат устойчива във времето колективна представа за училището като най-открояващ се етносъхранителен фактор и българско пространство.

Съвсем неочаквано, а може би съвсем естествено, в контекста на случващото се възниква нова постучилищна, извънучилищна общност: в социалната мрежа Facebook се създава профил на настоящи и бивши ученици от Българското училище в Будапеща12) . Тази виртуална общност, породена от общи спомени за общи преживявания и от общи интереси със средствата на модерния свят, подпомага поддържането на реален контакт между възпитаниците на училището дори след неговото закриване. По този начин под друга форма идеята за училищна общност и българска общностна принадлежност и свързаната с тях колективна памет продължават да съществуват и се пренасят в други социални измерения.

БЕЛЕЖКИ

1. Обширна библиография по въпроса у: Чангова-Менхарт (1989) и Симеонова-Харгитаине (2004).

2. За мрежата от институции, които осъществяват общностния интегритет на българите в Унгария: Ганева-Райчева, 2004: 39 – 55.

3. Наградата „За малцинствата“ се присъжда от 1995 г. насам. През 2011 год. танцов състав „Янтра“ става втората българска организация в Унгария, удостоена с това отличие. От 2005 г. Унгарският институт за култура връчва наградата Pro cultura minoritatum Hungariae като израз на признание за извършената обществена и културна работа от обществени деятели и дейци на изкуството, принадлежащи към малцинствата в Унгария. С тази награда са получили признание редица българи в Унгария.

4. На парламентарните избори на 6 април 2014 г. за първи път членовете на националностите в Унгария имат възможност да гласуват за свои представители в парламента. Но тъй като прагът от 15 000 – 20 000 гласа е твърде голям за българската общност (която според последното преброяване е над 6000 души), постижима възможност е изпращането в парламента на представител, който да бъде застъпник на интересите на общността (szószoló). За целта Българското републиканско самоуправление издига своя листа със следния състав: Симеон Варга, Алекси Петров Андонов, Драгета Белошинова, Данчо Димитров Мусев, Йордан Христов Тютюнков. За български застъпник в новия унгарски парламент бе избран Симеон Варга.

5. Magyar-Bolgár Gazdasági Kamara: www.hbcc.eu.

6. Училището в Печ е закрито през 1968 г., а това в Мишколц – през 1970 г.

7. Такава паметна плоча през 1996 г. е поставена в Мишколц на съвременната училищна сграда, в която от 1929 до 1945 г. са се помещавали българското училище и параклис (80 éves… 2000: 19 – 20).

8. Вж. „По-важни разпоредби, засягащи малцинствата в Закон LXXIX от 1993 г. за образованието“: Хемус, Год. VII, 1998, Приложение: 38 – 52.

9. Според унгарския закон за образованието националните малцинства имат право на три вида училища: 1. Обучение изцяло на роден език, като единствено унгарски език и унгарска история се изучават само на унгарски език. Такова в момента е Сръбското училище. 2. По-разпространеният тип е двуезичното училище, в което равностойно се изучават унгарски и роден език. 3. В третия тип обучението е на унгарски език, но с 4 часа обучение по роден език и в определени модули – народознание на роден език. В този случай допълнителни възможности за обучение дава финансирането чрез различни проекти.

10. Данните са от учебната 2011 – 2012 г. Сърдечна благодарност на Светла Кьосева за обстойната информация.

11. Техни автори са специалисти с дългогодишен опит в двуезична културна среда. Такива са например изданията: „Български език“ (Будапеща, 1999) с автори Росица Пенкова и Елвира Катуш; „Български език ІІ“ (Будапеща, 2008), автор Росица Пенкова; Българско народознание (Будапеща, 2003) с автор Ася Събева-Юричкаи и др. Програмата „Роден език“ частично финансира училищата зад граница. Вж. http://website.informer.com/ visit?domain=minedu.government.bg

12. Hriszto Botev Bolgár–Magyar Általános Iskola és Gimnázium: http://www. facebook.com/groups/178638325522351/?id=246967018689481; http://buseu. hit.bg/

ЛИТЕРАТУРА

Ганева-Райчева, В. (2004). Българите в Унгария – проблеми на културната идентичност. София.

Гюров, Ал. (1998). Българското училище в Будапеща – 80 години обновление и традиция. – В: Хемус, №2, 30 – 34.

Гюров, Ал. (2001). Единадесетвековно българско присъствие в Унгария. Budapest.

Кьосева, Св. (1995). Българското училище в Унгария – състояние и перспективи. – В: Българите в Средна и Източна Европа. Научна конференция, посветена на Дружеството на българите в Унгария, София, 147 – 150.

Мод, Л. (2012). Данни за житейския път на едно българско градинарско семейство от Сегвар. – В: Хемус, 2012/1. Год. XXI, № 63, 19 – 21.

Петкова-Пападопулос, Адр. (2005). Разговори с българи от Унгария. Beszélgetések magyarországi bolgárokkal. Budapest.

Пейковска, П. (2011). Българските общности в Унгария през XIX – XX век. Миграции и историко-демографска характеристика. София.

Пенкова, Р. (1998). За обучението по български език и литература в България и Унгария на съвременния етап. – Хемус, Год. VII, 16 – 26.

Симеонова-Харгитаине, Р. (2004) Градинарската култура и дейност на българските градинари в Унгария. Будапеща.

Сотиров, П. (2000). Език и живот. Социолингвистично описание на българите в Унгария. Будапеща.

Чангова – Менихарт, П. (1989). Под слънцето на Унгария: очерк за стопанската дейност на българските градинари (1720 – 1980) . София.

80 éves a soltész Nagy Kálmán általános iskola. Miskolc. 2000.

Vargya, G. (1974). A bolgár kértek és a Magyar konyhakultúra. – In: Bolgár tanulmányok. I. Hajdú – Bihar megyei múzeumok közleményei. 26 szám. Debrecen, 29 – 43.

REFERENCES

Ganeva-Raycheva, V. (2004). Balgarite v Ungaria – problemi na kulturnata identichnost. Sofia.

Gyurov, Al. (1998). Balgarskoto uchilishte v Budapeshta – 80 godini obnovlenie i traditsia. – V: Hemus, №2, 30 –34.

Gyurov, Al. (2001). Edinadesetvekovno balgarsko prisastvie v Ungaria. Budapest.

Kyoseva, Sv. (1995). Balgarskoto uchilishte v Ungaria – sastoyanie i perspektivi. – V: Balgarite v Sredna i Iztochna Evropa. Nauchna konferentsia, posvetena na Druzhestvoto na balgarite v Ungaria, Sofia, 147 – 150.

Mod, L. (2012). Danni za zhiteyskia pat na edno balgarsko gradinarsko semeystvo ot Segvar. – V: Hemus, 2012/1. God. XXI, № 63, 19 – 21.

Petkova-Papadopulos, Adr. (2005). Razgovori s balgari ot Ungaria. Beszylgetysek magyarorszbgi bolgbrokkal. Budapest.

Peykovska, P. (2011). Balgarskite obshtnosti v Ungaria prez XIX – XX vek. Migratsii i istoriko-demografska harakteristika. Sofia.

Penkova, R. (1998). Za obuchenieto po balgarski ezik i literatura v Bulgaria i Ungaria na savremennia etap. – Hemus, God. VII, 16 – 26.

Simeonova-Hargitaine, R. (2004). Gradinarskata kultura i deynost na balgarskite gradinari v Ungaria. Budapeshta.

Sotirov, P. (2000). Ezik i zhivot. Sotsiolingvistichno opisanie na balgarite v Ungaria. Budapeshta.

Changova G Menihart, P. (1989). Pod slantseto na Ungaria: ocherk za stopanskata deynost na balgarskite gradinari (1720 – 1980). Sofia.

80 éves a soltész Nagy Kálmán általános iskola. Miskolc. 2000.

Vargya, G. (1974). A bolgár kértek és a Magyar konyhakultúra. – In: Bolgár tanulmányok. I. Hajdú – Bihar megyei múzeumok közleményei. 26 szám. Debrecen, 29 – 43.