Рецензии и анотации
БЪЛГАРИТЕ В АНАРХИСТКОТО ДВИЖЕНИЕ В ЮЖНА УКРАЙНА
Савченко, В. (2020). Анархісти Одеси. 1917 – 1937. Одеса: Астропринт. 216 с.
Известният историк, писател и публицист от Одеса Виктор Савченко е един от малкото украински учени, който в продължение на дълги години изучава основните принципи на анархизма, изследва съдбата на известни и малко известни представителни на анархисткото движение в Южна Украйна. Неговите статии, публикувани в началото на 90-те години на ХХ век в руски и украински научни издания, поставиха началото на политическата реабилитация на известния лидер на украинските анархисти Нестор Махно (Savchenko, 1990)1) . Основен резултат от тридесетгодишната изследователска дейност на Виктор Савченко в архивите на Амстердам, Париж, Москва, Петербург, Киев, Харков, Одеса, Днепър, Запорожието е издаването на шест монографии, в които е отразен процесът по преосмисляне на подходите при оценката на анархизма като мощно обществено-политическо явление от първата четвърт на XX век в южните региони на Украйна.
През лятото на 2020 г. на бял свят се появи новата книга, посветена на анархисткото движение в родния на автора град Одеса, под название „Анархистите на Одеса. 1917 – 1937“ („Анархісти Одеси. 1917 – 1937“). В изследването си ученият описва неизвестни страници от дейността на анархистките групи в Одеса след свалянето на царизма в Руската империя, като разказът достига до епохата на „Големия терор“ – преломния период, когато съветската власт окончателно се разправя с представителите на „одеския анархизъм“. Разкривайки социалната база и спецификите във функционирането на организационните структури на анархисткото движение в големия пристанищен град на Южна Украйна, авторът се опитва детайлно да пресъздаде съдбите на отделните анархисти, останали на свобода в Одеса през 1930 – 1937 г.
Интерес представляват предложените от автора на изследването хронологично-ситуативни етапи в развитието на „одеския анархизъм“. Отчитайки общите закономерности и особеностите на Южна Украйна, Виктор Савченко отделя най-важните етапи на анархисткото движение в Одеския регион. Авторът определя периода пролет – зима на 1917 г. като епоха на възраждане за анархисткото движение след неговата временна криза през 1906 – 1916 г. Според учения през този период анархистите са имали шанс да се превърнат във водеща политическа сила, като оглавят стихийното недоволство на различните слоеве в обществото, уморено от дългата и кръвопролитна Първа световна война. Опирайки се на обширна изворова база, Виктор Савченко прави извода, че по време на Февруарската революция анархистите имат голямо влияние върху обществено-политическия живот в града. Като изследва условията, при които протича украинската революция през 1917 – 1921 г. в Южна Украйна, авторът подробно описва практическото участие на одеските анархисти в тези събития. На страниците на книгата се проследява връзката на анархистите от региона с централните анархистки структури, характеризират се отношенията на привържениците на анархистките идеи с представителите на другите политически партии – на първо място, с болшевиките.
Виктор Савченко счита, че времето на най-интензивно анархистко движение в южните части на Украйна и негов пик са периодите 1917 – 1918 и 1920 – 1921 г.; тогава се наблюдават творчески подем на недържавната самоорганизация на трудещите се маси и нараснала популярност на лозунгите за изграждане на система от независими събрания на гражданите, които самостоятелно да управляват живота и труда си. От момента, в който съветската власт окончателно се утвърждава в южните части на Украйна, анархистите, като представители на лявата опозиция на болшевишката диктатура, започват да бъдат подлагани на систематични преследвания. Поради противоречията си с комунистите от началото на 1920 г. анархистите са принудени постепенно да преминат в нелегалност. В. Савченко твърди, че между 1923 и 1926 г. в Одеса и в другите региони на съветска Украйна се наблюдава оживление на анархисткото нелегално движение. Нарасналият брой привърженици, особено сред младежите, на „изпадналата в немилост“ политическа философия предизвиква нова вълна от репресии срещу тях. Преследванията от страна на управляващия режим водят до пълния разгром на анархизма и до ликвидиране на политическата ниша за антидържавническото движение, призоваващо за самоуправляващо се общество. Изложената в книгата концепция на автора за „анархистки ренесанс“ в годините на НЕП е доста спорна, макар и да се подкрепя от редица документи на съветските специални служби.
Разглежданият научен труд на В. Савенко е логично продължение на историята на анархисткото движение, представена на страниците на издадената от автора преди шест години монография (Savchenkо 2014). В споменатия научен трактат се срещат сюжети, разказващи за участието на представители на българския народ в анархисткото движение в Украйна. Специално внимание авторът отделя на дейността на българина Константин Тодоров, който през 1906 г. създава в Одеса групата „Млади анархисти-комунисти“ и е подозиран от руската полиция в организиране на покушението срещу турския султан през 1905 г. (Savchenkо 2014: 111, 266, 285, 287).
На читателите е представена личността на Николай Рогдаев (Н. Музил) – организатор на анархисткото движение в Украйна. Авторът отбелязва, че революционерът Николай Игнатович Рогдаев се формира като анархист-комунист по време на пребиваването си в България през 1902 – 1903 г. В периода 1909 – 1914 г Рогдаев, съвместно с българския анархист и лидер на Вътрешната македоно-одринска революционна огранизация (ВМОРО) Михаил Герджиков, се опитва да осъществи нелегална доставка от България в Одеса на анархистка литература, оръжие и експлозиви.
В новата книга на В. Савченко българската линия в историята на одеския анархизъм изпъква още по-релефно. Авторът започва повествованието си с изложение на причините за Септемврийското въстание, избухнало в България през 1923 година. Въоръженият метеж, иницииран от Българската комунистическа партия срещу правителството на Александър Цанков, е подкрепен и от анархистите. След поражението на въстанието в течение на 1923 – 1925 г. неголям брой български анархисти успяват да емигрират в СССР. Именно Одеса, както пише авторът, става първият пункт, през който анархобунтовниците пристигат в страната на Съветите. В Украинската ССР властта оказва подкрепа на българските политемигранти с помощта на Международната организация за помощ на борците на революцията. През 1925 г. в Одеса се сформира група български политемигранти от средите на анархистите, които се надяват да получат в СССР не само убежище, но и легална възможност за пропаганда на своите идеи. Не е съдено на надеждите им да се сбъднат. Въз основа на проучените архивно-следствени дела авторът възстановява и пресъздава репресивните действия на съветската власт срещу българите емигранти в Южна Украйна през 20-те – 30-те години на ХХ в.
Виктор Савченко запознава читателите с трагичната съдба на българския писател и преводач Петър Николов Аджанов. Заради участието си в Септемврийското въстание от 1923 г. П. Аджанов е изпратен в затвора. През 1925 г. той емигрира в СССР. Преподава в българските училища в Кировоградска и Одеска област на Украинската ССР. На разпитите, провеждани под натиск от следователи на ГПУ, той потвърждава своята принадлежност към „организацията на анархистите в Одеса“ през 1925 – 1927 г. и към кулашката групировка в Благоевския район на Одеска област. Осъден е на 5 години престой в трудов лагер. Едва през 1959 г. Петър Аджанов успява да се върне в България.
В пресата на сталинските репресии попада и известният български анархист-терорист Желю Тилевич-Грозев. Той става един от организаторите на Килифаревската чета, заради което е задържан и изпратен в концлагера на остров Света Анастасия, откъдето съумява да избяга в СССР. В Одеса работи към отдела на Международната организация за помощ на борците на революцията. Очевидно към 1927 г. той прекратява всичките си връзки с българските анархисти, но през 1936 г. се оставя да бъде въвлечен в антисъветска група, създадена от провокатор от НКВД. През 1937 г. е осъден на 8 години в лагер за „антисъветска пропаганда“. Пет години по-късно Желю Грозев умира в лагерния лазарет (Savchenko & Trygub, 2019).
В книгата са публикувани и по-рано недостъпни за изследователите документи от съветските специални служби, отнасящи се до репресираните българи-емигранти Василий Енчев-Павлов и Тони (Йордан) Ситатиевич Тодоров-Ангелов.
По този начин изследването на Виктор Савченко ни връща към темата за тесните връзки между двете черноморски държави България и Украйна, по-казвайки как българските съдби се вплитат в сложната революционно-политическа борба, от която са обхванати страните от Черноморския басейн през първите десетилетия на страшния XX век.
ЛИТЕРАТУРА
Савченко, В. (1990). Измена „батьки“ Махно и „железная метла“ Л.Д.Троцкого. История СССР, № 2, с. 75 – 91.
Савченко, В. (2014). Анархістський рух в Одесі 1903 – 1916 рр. Одеса: Печатный дом, 308 с.
Савченко, В. & Тригуб, А. (2019). Болгарский анархист в „красной“ Одессе (судьба Желю Грозева). Bulgarian Historical Review. 2019, Т. 47, №1 – 2, с. 132 – 149.
REFERENCES
Savchenko, V. (1990). Izmena „bat’ki“ Mahno i „zheleznaia metla“ L.D.Trockogo. Istoriya SSSR, Iss. 2, pp. 75 – 91 [in Russian].
Savchenko, V. (2014). Anarhіsts’kij ruh v Odesі 1903 – 1916 rr. Odessa: Pechatnyj dom [in Ukrainian].
Savchenko, V. & Trygub, A. (2019). Bulgarian Anarchist in the „red“ Odessa (the Fate of Zheliu Grozev). Bulgarian Historical Review, Iss. 1 – 2, pp. 132 – 149 [in Russian].
Превод от руски: Тина Георгиева
Review of Savchenko, V. (2020). Anarchists of Odessa. 1917 – 1937. Odessa: Astroprint, 216 p.