Резюме. Статията представя кратки биографични данни и информация за обществената и благотворителна дейност на Григорий Григориевич Маразлис (1831 – 1907). Личност, впечатляваща с щедрото си меценатство, благотворителност и покровителство на просветата, науката и изкуството. Важна и многостранна дейност той развива в родната си Одеса и много други градове като Атина, Керкира, Константинопол, Филипопол (Пловдив). В Пловдив Гр. Маразлис построява с лични средства сграда за гръцката мъжка гимназия. Данните са малко известни или почти липсват в българската историопис.

Ключови думи: Marazlis, charity, Odessa, Philippopolis, Plovdiv

Григорий Маразлис – едно име, което е на път да бъде забравено. Доскоро много от жителите на Пловдив знаеха какво е „Маразлията“, но днес по-младите поколения едва ли могат да свържат училището на ул. „П. Р. Славейков“ № 1 с името на Григорий Маразлис. За изследователите на пловдивската история то обикновено се свързва със спора дали Гр. Маразлис е грък, или българин и с въпроса за българо-гръцките отношения от началото на XX век.

През 2005 г., по повод 100-годишнината на училището в Солун, което носи неговото име, беше проведена международна конференция на тема: „Маразлиевите училища в Югоизточна Европа“. Представена беше информация за огромната благотворителна дейност на Гр. Маразлис за образованието, науката, културата и в социалната област. Тези данни са малко известни или почти липсват в българската историопис.

Знаем от книгата „История на Филипопол от древността до наши дни“ на К. Апостолидис, че прародителите на Григорий Маразлис са преселници от Саранта Еклисия (или Лозенград) и се установяват в Пловдив в кв. „Мараша“. Родоначалникът на рода Йоан Григориос Константинос Маразлис бил ктитор на митрополитската църква „Св. Марина“. Неговият син и баща на големия благодетел – Григори Йоану Маразлис, завършва Централното гръцко училище във Филипопол, преселва се млад в Константинопол, забогатява от търговия, подпомага роднините си във Филипопол, а също и по-късно от Одеса, където се установява окончателно. 1)

Константинос Популидис, който изследва историята на Одеската гръцка община, дава следните биографични сведения за Григорий Гр. Маразлис. 2) Роден е в Одеса през 1831 г. Учи в Гръцкото търговско училище в Одеса, в основаването на което е участвал и баща му. Продължава образованието си в прочутия лицей Ришельо, а след завършването му през 1850 г. учи в Париж. В началото на жизненото си поприще заема първо общинска служба при Главното управление на Кавказ, от 1867 до 1873 е висш служител на общината на Одеса, а от 1873 до 1877 г. е общински съветник и същевременно надзирава делата на баща си.

През 1878 г. Гр. Маразлис е избран за кмет на Одеса и остава на тази длъжност 4 мандата (16 години). Маразлис става душата и движещата сила на одеската община, дейността му е изключително плодотворна, а времето на кметуването му се превръща в „работилница за материално и духовно съзидание“ според оценките от руски и гръцки извори. Множеството общински дейности и инициативи, и в частност разширяването на пристанището, превръщат Одеса в град от европейски тип.

Има брак с руска благородница, но не оставя потомство. През 1907 г. заминава за Ница, Франция, на лечение, но получава парализа и след завръщането си умира. Погребан е в гръцкия храм „Св. Троица“ в Одеса. Наследник на огромното му богатство остава синът на сестра му – офицер в руската армия.

Списъкът на дейностите, които са предприети от Гр. Маразлис като кмет на Одеса, е дълъг. В повечето от тях той участва и с лични средства и са илюстрация за неговата благотворителност и филантропия.

Наред с множеството дейности, свързани с благоустрояването на града (разширяването на пристанището, изграждането на стадион, концертна зала, театър, поща, трамвайни линии, електрификация, водопровод, пазари и много други), които се отнасят до чисто кметските му инициативи, той се ангажира с лични средства в:

– изграждане на сграда за микробиологична лаборатория;

– изграждане на общинска библиотека;

– изграждане на сградата на музей на изящните изкуства и занаяти;

– изграждане на техническо училище;

– изграждане на общински парк и образцова градина;

– изграждане на сграда, която обединява общинските образователни учреждения и храм към нея;

– и обществена читалня в близост;

– сграда на смесено начално и девическо училище;

– един от етажите на общинския приют;

– сграда на старчески дом;

– детска трапезария за сирачета;

– нощен приют;

– трапезария за бедни;

– детски ясли за изоставени деца;

– сграда за очни болести;

– старчески дом за изпаднали в нищета богаташи.

Специално на гръцката община в Одеса Маразлис дарява:

– къщата на баща си, която е била седалище на Филики Етерия; – един недвижим имот в близост до гарата;

– старчески дом за гръцката община;

– приют на гръцката община;

– той е и спомоществовател на храма „Св. Троица“ в Одеса.

Даренията на Маразлис извън Русия включват:

– дарител е на Вселенската патриаршия и много други православни храмове;

– дарява статуя на Вселенския патриарх Григорий V на родния му град;

– заедно с други дарители построяват сградата, днес на ул. –Царица София“ в Атина, където по-рано са се помещавали Промишлената и Търговската академия, а днес – Хипократовата болница на Атина;

– построява сградата на Маразлиевото училище в Атина;

– дарител е за първото международно изложение в Атина през 1903 г.;

– построява Маразлиевото сиропиталище на о-в Керкира (Корфу);

– подарява множество картини на Националната галерия в Атина;

– построява сградата на патриаршеското градско училище Маразлис в кв. „Фенер“ в Константинопол;

– построява Маразлиевия лицей в Солун.

– основава единствената по рода си „Библиотека Маразлис“. Главната цел на тази поредица е била да се издадат в превод на гръцки език научни класически съчинения от други езици, както и оригинални творби. Съставител на репертоара бил Лисандро Хаджикоста – учен педагог от Одеса. По данни на съвременници за около 12 години Маразлис е изразходил повече от един милион драхми. Творбите са продавани на ниски цени, а много книги са изпращани даром на държавни, общински, училищни и църковни библиотеки. Издаването на библиотеката спира след смъртта на дарителя3) ;

– построява Маразлиевото училище в Пловдив.

Към 1900 г. в Пловдив има общо 3 гръцки забавачници, 1 шестокласно мъжко, 1 шестокласно девическо, 1 петокласна мъжка и 1 третокласна девическа гимназия и два пансиона. Всяка година в тях завършват около 1000 деца. Ускореното социално и икономическо развитие на града след Освобождението води до промени и в градоустройството и архитектурния облик на Пловдив. Появяват се редица нови модерни жилищни, търговски и обществени сгради. Назрява необходимостта от построяването и на нова представителна сграда за нуждите на гръцкото образование в Пловдив. През 1898 г. започва строежът на такава именно сграда със средствата на Григорий Григориевич Маразлис. 4)

Разказите за строителството на сградата посочват, че то започва 1898 г. в двора на църквата „Св. Петка“. Архитект на сградата е Димитри Андроникос, завършил Политехниката в Атина. Той се споменава като автор на сградата на гръцкото училище и една жилищна постройка от 1890 г. и като един от групата на първите архитектичужденци, работили в Пловдив след Освобождението, които правят смели и големи крачки към европейските архитектурни достижения.

И действително, сградата удивлява с елегантността си, богатата архитектура и живописно местоположение върху обширна тераса в подножието на Джамбаз тепе. Проектирана е изцяло в класически дух. Средният ризалит е изнесен напред и такав етажа е оформен дълбок портик, фланкиран от четири изящни колони в дорийски стил. Фасадата е с пиластри в йонийски стил. По стените и тавана на портика има декоративна стенопис. Към сградата се подхожда по внушително двураменно стълбище.

На всеки от двата етажа има по шест учебни стаи. Таваните на фоайето и салона със сцена за тържества са изографисани с фрески във византийски стил, а на площадката между двата етажа е направена византийска мозайка и е изписана годината 1900 (на завършването на сградата). На стената на фоайето е имало плоча с надпис на гръцки език в прослава на дарителя и бюст на Гр. Маразлис. Над вратата на библиотеката, която е включвала над 300 тома, е по-ставен бухал – символ на просветата. За откриването на училището били подготвени гимнастически упражнения, а от гр. Кавала са докарани и засадени 10 диви кестена. Новата учебна година се открива тържествено, но в отсъствието на дарителя. Отпечатан е специален плакат със снимка на сградата и портрет на Гр. Маразлис.

В новата сграда се настаняват мъжката гимназия и шестокласното мъжко училище. Училището е много добре уредено с модерни пособия и специални кабинети по химия и физика. Притежавало е и археологическа сбирка, предадена по-късно на музея в София. Особено ценна е била библиотеката. Тя всъщност представлява сбирката на пловдивското елинско училище, събирана в продължение на цял век и прехвърлена тук след построяването на новата сграда. За съжаление, по време на събитията от 1906 г. и погрома над много от гръцките институции в града голяма част от нея е загубена. За някои от изданията, които тя е притежавала, научаваме от каталозите, вписани в кондиката на Пловдивската митрополия. Съдържала е издания на античните автори Аристотел, Омир, Вергилий, множество помагала за изучаване на старогръцки, новогръцки, латински, италиански, френски и холандски, енциклопедични издания на представители на Просвещението, на известни географи, астрономи, философи от ХVІІІ в. и пр., преведени на гръцки език и печатани във Венеция. Тук са се намирали и съчиненията на бележити представители на гръцкото просвещение. 5)

Историята на училището като гръцко обаче е кратка. Това, че ние не разполагаме с повече сведения за историята му, учебните програми, учителския персонал, броя и състава на учениците и пр., се дължи на факта, че както отбелязва един от бившите директори на училището, при една от ревизиите били бракувани и унищожени всички главни и летописни книги до 1915 – 1916 г. Почти липсват данни и за събитията от лятото на 1906 г.

Още през учебната 1906 – 1907 г. училището „Григорий Григориевич Маразлис“ е обявено за българско от Министерството на просветата. Повече от 30 години училището запазва името си и е известно в града като „ гръцкото училище“. Убедена обаче в българския произход на дарителя, управата на прогимназията решава да побългари името Маразлис на Марашлията. След 1948 г. в продължение на годините то е променяно няколко пъти едновременно с поредица обединения, разформирования и преобразования : нарича се последователно „Иларион Макариополски“, „Йорданка Николова“, „Кирил и Методий“, „Йоаким Груев“, а от 1975 г. носи името „Гео Милев“, като в момента функционира като начално училище. 6)

Макар и построено, за да приюти гръцката мъжка гимназия, поради стечение на събитията Маразлиевото училище вече повече от 100 години е част от структурата на българските учебни заведения в Пловдив. Като изключим имената на Чалъковци, трудно можем да посочим друга личност – дарител от такъв ранг за образованието в Пловдив. В този смисъл името на Григорий Маразлис може да заеме достойно място в списъка на дарителите за българската просвета.

През 2012 г. в Одеса излезе голямо изследване за живота, обществената и благотворителна дейност на Маразлис – „Григорий Маразли, честь паче почести“ с автори Сергей Решетов и Лариса Ижик, издание на Одеския филиал на Гръцкия фонд за култура.

БЕЛЕЖКИ

1. Αποστολιδηζ, Κ. (1959). Μ. Η τηζ Φιλιπουπολεωζ ιστορια απο των αρχαιοτατων μεχρι των καθημαζ χπωνων, Αθινα. Цитирането е според ръкописния превод на български език, който се съхранява в библиотеката на РИМ – Пловдив, (сс. 1006 – 1016).

2. Ποπουλίδηi, Κ. (2006). Η ελληνική κοινότητα τηi Οδησσού και ο Γριγόριοi Γ. Μοαρασλήi (1831-1907) (σσ.67 – 84) (Одеската гръцка община и Григорий Гр. Маразлис, 1831 – 1907 г.). В: Ζιωγου – Καραστεργιου, Σ. (ред.). Τα Μαρασλεια σχολεια στη Ν. Α. Ευρωπη. Θεσσαλονικη.

3. Във фонда на отдел „Книги и печатни издания“ на РИМ – Пловдив, се съхраняват няколко издания от „Библиотека Маразлис“ като част от личната библиотека на К. М. Апостолидис.

4. Kisiova, V. (2006). The school „Grigory Grigorievich Marazlis“ in Plovdiv (pp. 162 – 167). In: Ζιωγου – Καραστεργιου, Σ. (ed.). Τα Μαρασλεια σχολεια στη Ν. Α. Ευρωπη. Θεσσαλονικη.

5. Данова, Н. (1995). Библиотеката на пловдивското елинско училище (сс. 18 – 21). В: Училищната книжнина в България през ХІХ в. Пловдив.

6. ДА – Пловдив, л. ф. № 1494 – Тодор Стойчев Струнчевски.

ЛИТЕРАТУРА

Αποστολιδηζ, Κ. (1959). Μ. Η τηζ Φιλιπουπολεωζ ιστορια απο των αρχαιοτατων μεχρι των καθημαζ χπωνων, Αθινα.

Ζιωγου – Καραστεργιου, Σ. (ed.).(2006). Τα Μαρασλεια σχολεια στη Ν. Α. Ευρωπη. Θεσσαλονικη.

Решетов, С. & Ижик, Л. (2012). Григорий Маразли, честь паче почести. Одеса.