Проф. дин Александър Фол е роден в семейството на писателя и режисьора Николай Фол и писателката Вера Бояджиева-Фол. Завършил е Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1957 г. и семестриално – класическа филология. През 1966 г. защитава докторска дисертация на тема „Траките в Западната Римска империя“. През 1985 г. става доктор на историческите науки с труда „Тракийският орфизъм“. Преподава стара история и тракология като асистент (1960–1968), доцент (1968–1974) и професор (1974–1991 г.) в Историческия факултет на Софийския университет. Директор е на Института по тракология (1972–1991). Ръководи катедрата по Стара история и тракология към Историческия и Философския (от 1991 г.) факултет на Софийския университет. От 1999 г. е професор по стара история и тракология в НБУ, където през 2003 г. е избран за почетен професор. Проф. Александър Фол е основател и директор (1972–1991 г.) на Института по тракология към Българската академия на науките. През 1988 г. е избран за Главен секретар на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания и изпълнява тази функция до кончината си. Член е на Академията „Медичи“ във Флоренция (1988 г.), на една от най-старите академии в Европа „Лайбниц“ – Берлин (2002 г.), на Академия МИДИ в Париж (1988 г.), на Европейското общество за култура – Венеция (1992 г.). Член-кореспондент е на Германския археологически институт в Берлин (1975 г.), на Югославската академия на науката и изкуствата – Белград (1991 г.), почетен член на Румънския Институт по тракология – Букурещ (1998 г.). Кавалер е на Ордена за изкуства и науки на правителството на Франция (1998 г.). Носител на най-високото отличие на СУ „Св. Климент Охридски“ – почетен знак с образа на Св. Кирил със синя лента (2000 г.), както и на орден „Св. св. Кирил и Методий“ I степен и орден „Стара планина“ I степен (2003 г.).

Проф. Александър Фол е бил гост-професор в редица университети в Англия, САЩ, Русия, Германия, Япония, Гърция, Швеция, Италия, Франция, Унгария, Испания и др. Инициатор и съорганизатор е на международните конгреси по тракология от 1972 до 2004 г. в София, Букурещ, Виена, Ротердам, Москва, Палма де Майорка, Кишинев. Научен организаторе на Националния исторически музей в София (от 1974), на Националната гимназия за древни езици и култури – София (1973), на Центъра за морска история и подводна археология в Созопол (1978 г.), на изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 г. до 2005 г. Инициатор е на създаването на научния институт към Българския културен дом „Витгенщайн“ – Виена.

През 2013 г. се навършват 80 години от рождението на проф. дин Александър Фол – основател на тракологията, чиито разработки в областта на социалната, демографската, политическата, културната и религиозната история на траките са актуалната база, върху която надстрояват всички днешни изследователи в тази област. Александър Фол е авторът, който формулира и защити тракийската култура и цивилизация като самостойни и равнопоставени на другите в древния свят. Още с публикуването книгите му се превръщат в библиографска рядкост и с изключение на тези, които се ползват като учебници, не са преиздавани. Автор на повече от 400 студии и статии, публикувани в български и чуждестранни издания.

По-значими монографични изследвания:

Демографска и социална структура на древна Тракия (I хил. пр. н. е.). София, 1970.

Херосът остава в Тракия. Проблеми на разселването и на етнодемографията на древнотракийските племена. София, 1970.

Политическа история на траките. Края на второто хилядолетие до края на пети век пр. н. е. София, 1972.

Тракия и Балканите през ранно елинистическата епоха. София, 1975.

Политика и култура в древна Тракия. Наука и изкуство. София, 1990.

Тракийският орфизъм. София, 1986.

Химните на Орфей. София, 1995.

Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София, 1991.

Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София, 1994.

Човекът във видове време. София, 1998.

Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и вяра. София, 2002.

Човекът във видове пространства. София, 2003.

Orphica Magica I. София, 2004.

История на българските земи в древността. София, 2008 (3 издание).

Тракийската култура: казано и премълчано. София, 2009 (3 издание).

Древната култура на Югоизточна Европа. София, 2009 (3 издание).

„На Александър Фол,
който ни научи,
че интелектуалната енергия
е безсмъртна…“

Докато търсим Пътя, по който Александър Фол вървеше и върви, ви предлагаме записано неговото слово.

Историята е дял от човекознанието, защото при нея се натрупват наследени от хилядолетия култури и добродетели.

Културата е поведение на общността, а не концерт на Милчо Левиев.

Етносът е територия на културата, а не биологично понятие.

Народите може да изчезнат, но натрупаният духовен потенциал – не.

Изследвайки траките, изследваме себе си.

Има разлика между знание и познание – знае се отделното, познава се всичкото.

Ние не се четем едни други, ние се одумваме.

Духът е унизен тогава, когато не може да се съпостави с друг дух, а трябва да се съпостави със силата на мускулите.

Надписът на паметната плоча на Професора на улица „Московска“ срещу Института по тракология, носещ неговото име, като че ли най-добре обяснява защо ИК „Гутенберг“ преиздава книгата „Самотният пешеходец“.

Изчерпването на първото издание от 2006 година напомня за присъствието му в незабравата на паметта. В интервютата, изказванията, статиите в медии на достъпен език се усеща Учителят, който казваше, че истинското име на историята е човекопознание, тъй като там, където няма човеци, няма и история. Да се пише за Александър Фол, е трудно, но тези, които са имали щастието да се докоснат до него, ще ни разберат, че е и „опасно“, тъй като в неподражаемия си аристократичен стил той споделяше: „Щастливо оглушах за академични и медийни умозаключения“.

От дистанцията на времето виждаме колко е бил прав в това, което вярваше и ни учеше, че в упованието на интелектуалната енергия се таи безсмъртието. Заслушан в Орфеевата песен и орфическите химни, вярваше и живееше с прозрението, че чрез дòсега с нея, в нея и чрез нея човек може да достигне и да се слее с Целостта, Началото на Началата, Бога…

Решихме се да преиздадем тази книга, водени от увереността, че правим нещо добро. Напомняме на институциите, а и на други издателства, че през 2013 г. се навършват 80 години от рождението на Александър Фол, и биха могли да се „заразят“ от нашия пример. Проф. Михаил Арнаудов беше казал: „За да полетиш, не е нужно да подскочиш. Можеш да стъпиш на раменете на предшествениците си“. Всяка нация си има имена, които обича, споменава, учи се от тях. Нарича ги с различни имена: просветители, учени, държавници и т. н., осъзнавайки приноса им за обществото и индивида. Александър Фол безспорно е един от тях и тук се крие „смелостта“ ни да преиздадем тази книга.