Статията¹ представя иновативна педагогическа практика, която съчетава поставянето на SMART цели с експериментална STEM дейност. В духа на идеите на проф. Димитър Баларев подходът акцентира върху интегрирането на личностното развитие в обучението по природни науки. Учениците формулират индивидуални цели и ги свързват символично с изстрелването на ракета, като процесът подпомага едновременно усвояването на научни знания и развитието на умения за саморефлексия, самоувереност и вътрешна мотивация. Теоретичната рамка стъпва върху теорията за целеполагане (Locke & Latham), теорията за самодетерминация (Ryan & Deci), както и върху принципите на конструктивизма и метакогнитивното учене. Методът протича в три фази: формулиране на цели, експеримент и рефлексия. Резултатите от анкетното проучване показват високо ниво на ученическо участие, повишен интерес към учебното съдържание и по-ясно осъзнаване на личните стремежи, като същевременно се открояват различия в индивидуалната мотивация. Практиката е адаптивна и интердисциплинарна и предлага модел за съчетаване на научно познание и личностно развитие. Формулирани са педагогически препоръки и насоки за бъдещи изследвания.

Настоящата публикация\(^{1}\) разглежда STEM образованието като иновативна и интегрирана педагогическа парадигма, която обединява науката, технологиите, инженерството и математиката в обща рамка за развитие на компетентности на XXI век. Изследването представя концептуалните и методологичните основи на STEM, като анализира ключовите педагогически модели и актуалните тенденции за въвеждане на приобщаващо и технологично обогатено обучение. Целта е да се изясни как STEM философията се реализира в образователната практика чрез модели като интерактивната педагогическа рамка, интердисциплинарното обучение, универсалния дизайн за учене (UDL), изкуствения интелект (AI) и професионалните учебни общности. Изследването се основава на конструктивистка и системна методология, която приема знанието като активно изграждано чрез взаимодействие, опит и сътрудничество. STEM не е просто методика, а философия на образование, насочена към създаване на култура на учене, базирана на изследване, креативност и иновации.

Профилираната подготовка на учениците в последните етапи на гимназията е от значение за тяхното кариерно ориентиране и обучение във висшите училища. В статията са представени резултати от анализ на учебните програми за профилирана подготовка от 2000 и 2018 година по отношение на включения в тях дейностен и съдържателен химически компонент. Резултатите показват по-високи когнитивни нива в очакваните умения на учениците и по-разнообразни дейности в програмата от 2018 година. Химичното знание не е съществено променено, но в програмата от 2018 година се откриват поподробни описания на ниво понятия, което я прави по-приложима за работата на учителите. Направените изводи могат да се използват при ревизиране на съществуващите учебни програми.

This study presents a systematic content analysis of Bulgaria’s uppersecondary Physics and Astronomy curricula (Grades 9\(^{th}\) – 12\(^{th}\)) across two policy periods: the pre-reform framework implemented between 2000 and 2018 and the curriculum introduced in 2018 and currently in force. Using quantitative and qualitative content-analysis procedures and a coding scheme based on the revised Bloom’s taxonomy, we examine changes in cognitive demand, thematic emphasis, and competence orientation. The results indicate a shift toward competency-based curriculum discourse, a reallocation of attention across major physics domains, and the incorporation and/or greater visibility of modern physics topics (e.g., quantum and nuclear physics, elementary particles). The analysis also highlights structural changes that postpone specialised study, with implications for depth of learning and equity of access to advanced physics. Overall, the study provides an empirical basis for understanding the evolution of Bulgarian physics education in the context of contemporary curriculum.

В обществените дискусии се поставя въпросът дали обемът от знания, умения и компетентности, изискван в профилираната подготовка, в частност по биология и здравно образование, води до когнитивно претоварване на учениците. Целта на настоящото изследване е да се направи сравнение между актуалната учебна програма за профилирана подготовка по биология и здравно образование (одобрена през 2018 г,. в сила от учебната 2020/2021 г.) и учебните програми, действали в периода 2000 – 2020 година за второ равнище и профилирана подготовка. Използваният метод е документален преглед и сравнителен анализ на учебните програми. Теоретичният анализ е насочен към прилики и различия по отношение на нормативна рамка, структура и модули, хорариум и разпределение на часовете, извеждане на очакваните резултати и избираеми модули. Сравнението между старите учебни програми по биология и здравно образование за второ равнище и профилирана подготовка и действащата програма за профилирана подготовка от 2020 г. показва ясна концептуална и структурна трансформация в подхода към обучението и образованието. Теоретично е изведена и защитена тезата, че действащата програма не е просто актуализирана версия, а цялостно концептуално преосмисляне на целите, съдържанието и педагогическата философия на обучението по биология и здравно образование – втори гимназиален етап.

This small survey was conducted to collect data on the importance and necessity of the professional qualification “teacher”. The study also aims to explore the attitudes toward the teaching profession and the interest in becoming a teacher. And the other side to be explored the students’ motives for choosing the occupation. All questions in this survey were carefully selected to make an adequate sample regarding interests, motivation to practice, and attitudes towards the teaching profession. Results summarize the unbiased and anonymous opinions received from questionnaires. They were completed by 33 randomly selected students from various majors at the University of Chemical Technology and Metallurgy (UCTM) in Sofia, who have enrolled in a teacher training program as a supplement to their main bachelor’s degree program. Although the sample is small, it offers valuable and relevant insights into the perspectives of young people beginning their preparation for a teaching career.

The integration of Artificial Intelligence (AI) into chemistry education offers innovative opportunities to enhance student learning, engagement, and problem-solving skills. This study explores pedagogical approaches for incorporating AI tools into chemistry curricula and evaluates their effectiveness through a survey of educators and students. Results indicate that AI-supported instruction can improve conceptual understanding, foster active learning, and facilitate personalized feedback, while also presenting challenges related to accessibility, training, and curriculum adaptation. The findings provide practical guidance for educators seeking to implement AI technologies in chemistry teaching and highlight potential avenues for future research in AI-driven science education. (Avci et. al., 2025).