Резюме. В доклада се предлага коментар и споделени практики за четенето с разбиране. Представя се индивидуалното творческо търсене на учителя-иноватор и професионалист в контекста на ценностните аспекти на педагогическото ежедневие и в частност четене с разбиране. Аспекти, конструирани върху интегративносттаи интерактивността в съвременните технологии, и стратегии за стимулиране на четенето.

Ключови думи: reading comprehension, amusing reading, reading literacy

Най-великото изобретение на човека е книгата.

И тя ще си остане такава,
докато хората умеят да я ползват по предназначение.

А. Блок

В основата на целия ни живот стои четенето. „Писменото слово присъства навсякъде и съответно четенето е основно умение, което ще увеличава своето значение във всички сфери на живота. Редица умения за четене, включително дигитално четене, са основополагащи за индивидуалното, личностното и социалното развитие, за взимане на информирано и активно участие в обществото и за упражняване на всички граждански права. Хората, на които липсват адекватни умения за четене, ограничават своите шансове в съвременното общество. Добрите умения за четене са важни за един млад човек, който трябва да е способен да преследва своите лични цели при навлизане в живота на възрастните. От фундаментално значение е успешното придобиване на умения за четене през детството и младежките години. Добрата грамотност е основа за успеха на детето през годините в училище. Без грамотност не може да има успех в ученето. Отличната грамотност по четене е не само една от основните цели на училището, но и един от основните способи за учене“. 1)

Съществуват различни игри и стратегии за формиране на четивна техника с разбиране на прочетеното:

1. Играта „Верижка“ – ученик чете и при знак от учителя четенето продължава следващият.

2. Четене наопаки – текстът се чете, като се обърне обратно.

3. Въпроси при четене с разбиране – за какво се говори, каква е основната мисъл, кое е вярно и кое е невярно според текста, какъв вид е текстът, откриване на синоними, антоними, начини на свързване и т. н.

4. Играта „Да или не“ – задават се въпроси към текста, на които да се отговори с „да“ или „не“.

5. Играта „Вярно ли е, че…“ – изказват се твърдения, отнасящи се за текста, а учениците отговарят дали твърденията са верни, или не.

6. Други техники, които стимулират разбирането на прочетеното, са отделяне на изречения в текст; поставяне на подходящо заглавие на текст; четене по роли; съставяне на диалози по текст; създаване на рисунки и схеми към текст; прочитане на част от текст и прогнозиране на неговия край; по даден край да се измисли начало и т. н.

Защо е важно да четем добре? Защото четивната грамотност е мерило за качествено образование. Според международното изследване PISA голяма част от българските ученици срещат затруднения при използване и осмисляне на текст. Моите ученици не са изключение. Реших да върна интереса на децата към четенето.

Първа стъпка – учениците трябва да осъзнаят четенето като необходимост. Поставя се задача всеки да напише за любимата си книга, като формата на текста да е описание – корици, автор, герои, най-вълнуваща случка, лично отношение. Изводът от това мое „изследване“ е, че една част от учениците са писали за книги, изучавани в училище, други харесват научни текстове и най-често четат енциклопедии, а един ученик беше разказал за любимата си приключенска книга, която препрочел два пъти. Изводът е, че учениците са ориентирани към теми, които ги интересуват, свързани с тяхно хоби или потребности. Четейки приятни за тях текстове, самото четене от задължение постепенно се превръща в приятно занимание.

„Пътуващото сандъче“ е част от проекта на Българска библиотечно-информационна асоциация. То включва 22 интересни илюстровани книжки и образователни игри. По случай Седмицата на детската книга гостува в нашия клас. Всички деца с любопитство и нетърпение взеха по книжка и заразгръщаха страниците. Други разглеждаха образователните игри. Обособиха се групи на читателите и на играещи, като към игрите се насочиха децата със СОП, а техни съученици им помагаха да конструират думи и да намират мястото на градовете, четейки имената им, в пъзел под формата на картата на България. Всеки сподели впечатления. Ученик от класа заедно с родителите си дари за училищната библиотека 300 книги. Увлечени от идеята и други ученици дариха по книжка.

Втората стъпка е четенето да стане забавление. В часовете по четене сe използва методът „претърсване“. Той служи за насочване на вниманието на ученика. Самият ученик избира какво да забележи в текста, кое за него е интересното и защо. Mетодът напомня за Триъгълната рамка на мислене, която професор Едуард де Боно предлага като техника за насочване на вниманието (Де Боно, 2010). Нейното предназначение е да очертае целта, която следва да имаме, когато работим с някаква информация. И тъй като триъгълникът има три върха, всеки един от тях има своето име:

1. Първи връх: КАКВО, или каква е целта на нашето търсене и анализ на информацията?

2. Втори връх: ЗАЩО, или защо ни е нужна тази информация, какво влияние очакваме?

3. Трети връх: КЪДЕ, или къде следва да търсим тази информация?

Когато използваме Триъгълната рамка, осмисляме целта на работата с информация, учениците не се объркват и разбират прочетеното.

Друга идея за забавно и разбиращо четене е „Упражнения с вестници“ на Едуард де Боно. Целта е да се търсят прилагателни, които са употребени „като обективно състояние и кога – за да изразят „чувство“ (Де Боно, 2001). Задачата е да се види колко бързо може да се намерят определен брой прилагателни. В края на изпълнението изборът се обсъжда.

Третата стъпка е учениците да се научат да четат внимателно, за да могат да диференцират информацията. Да се научат да четат добре, е много важно и затова трябва да се упражняват да четат. Всяко дете може да се научи да чете добре, важното е да бъде мотивирано.

За мотивацията на четенето, респективно ученето, се използват информационните технологии. Компютрите сами по себе си са достатъчно мотивиращи и съвременното образование е немислимо без тях. В работата си използвам различни програми, приложения, интернет платформи и иновационни образователни продукти, базирани на устройство за засичане на движения. Изработвам тестове и уроци с използването на много мишки в един компютър – MouseMischief, Courselab. Тези продукти са много атрактивни за учениците, защото имат състезателен елемент и предполагат бързо четене. С тези уроци се създава емоционалност и мотивация и са предпочитани от учениците ми. Подобна е интернет платформата www.j2e.com, където е възможно създаването на интерактивни и интересни уроци, в които учениците могат активно да участват, като местят и пишат думи и изречения, решават тестове и играят образователни игри, разбира се, разработени от учителя. Изработвам различни дидактични игри, които стимулират четенето, използвайки PowerPoint, www.zondle.com, Prezi, https://www.blubbr.tv , а с програмата FreeMind се създават невероятни мисловни карти и схеми на текст.

Мотивацията за четене се постига и с използването на различни онлайн инструменти за изработване на мисловни карти, игри и текстове с различни форми. С последното учениците четат и се забавляват с различната форма на гатанки, пословици, скороговорки и кратки приказки. Създадох авторска книжка с текстове с различни форми, която е и в електронен вариант.

Всичките разработки могат да се използват от учениците по всяко време, тъй като са поместени в сайта на класа. Така изработените продукти се използват, за да „се преобърне класната стая“. „Става въпрос за набиращия популярност метод flipped classroom (буквално – преобърната класна стая), чиито предимства подкрепят все повече прогресивни преподаватели по света. При модела flipped classroom ролята на учителя се изменя – от лектор и наставник във фасилитатор и вдъхновител. Предишното „слушайте урока и преписвайте плана от дъската и решете всички задачи след урока“ е заменено от „гледайте видеопрезентация на новите концепции от урока вкъщи, а после ще работим по проекти и експерименти в час, за да изследваме заедно новия материал“. Идеята е не само да се инкорпорират нови образователни технологии, но и да се създаде атмосфера на сътрудничество и креативност в час. Учениците усвояват материала със собствена скорост у дома, а в училище са активно включени в процеса на овладяване на новото съдържание“.

Използва се и методът за отсъстващите ученици, а и за всички, които искат предварително да прочетат и разгледат уроците за другия ден. Изработват се с помощта на тези онлайн инструмент – www.animoto.com, www.blubbr.tv, www. j2e.com , prezi и др.

Мотивиране на учениците да четат, като се използват различни прийоми:

– Буквите в текста са наполовина скрити

Пример: Котката чула, че кокошките се разболели. Облякла се като лекар.

– Намиране на думи в текста.

Пример: Една вдовица имала една кокошка, която носела всеки ден по едно яйце.

Думи за откриване: око, ято, нос

– Объркани думи

Пример: Един чевок имал един кон и едно мгарае.

– Непрекъснат текст.

Пример: Единселяниннамерилорелхванатвпримка.

– Четене с липсващи букви.

Пример: Тръгна_лъв_и мечка_заед_на_ло_.

За да е грамотен човек, не е достатъчно да познава буквите, а най-важното е да разбира прочетеното. Четенето развива въображението и извисявадуха. Независимо по какъв начин, нека направим четенето забавно за децата!

Коя книга ще четем днес?

БЕЛЕЖКИ

1. Преподаване на четене в Европа: Контекст, политики и практики, с.7, http:// eacea.ec.europa.eu/education/eurydice/documents/thematic_reports/130BG.pdf

2. http://vchas.com/2013/04/blog-post_23.html

ЛИТЕРАТУРА

Де Боно, Е. (2001). Научете детето си как да мисли. София.

Де Боно, Е. (2010). Шестте рамки на мислене. София.