Резюме. Статията представя концепцията и реализацията на мобилен семинар „София – учещ се град“. Форумът обединява поредица от 5 тематични семинара, проведени в периода април – ноември 2014 г., чрез които се открояват различните лица на съвременния град като пространство, ресурс и общност за неформално учене и развитие на всеки. Чрез този научно-практически форум бяха апробирани различни мобилни дейности и ресурси, позволяващи обмяната на опит, информация и взаимна подкрепа да надхвърли тесните рамки на проекта и да постигне разностранна устойчивост и добавена стойност. Анализът на обратната връзка от включените 81 партньорски организации и 489 участници показва, че инициативата е навременна, иновативна и изключително полезна за специалистите от всички обхванати бизнеси, просветни, културни и културно-просветни организации.

Ключови думи: non-formal learning and education, learning city, project, mobile seminar

Провокациите

Мобилният научно-практически семинар е първо издание и се организира от екип към Центъра за интердисциплинарни изследвания и иновации в неформалното образование (ЦИИНО). Асоциирани партньори са общо 81 организации за неформално учене и образование, повечето от които са членове на координираната от ЦИИНО – Национална мрежа „Неформално образование“. Събитията в годишния календар на семинара бяха посетени от 489 участници – студенти, докторанти, преподаватели във ВУЗ, работещи в градските музеи, библиотеки, театри, граждански организации, държавни и общински структури, бизнес организации.

Оперативната цел на форума бе да се даде тласък на развитието на инициативата „Учещи (се) градове“ в България, която е световна и европейска практика от 1990 г. насам, но в която страната ни до момента не е активен участник. На практика, възраждането на градските инициативи и концепции за развитие, фокусирани върху града като място за социално съжителство, е символично продължение на модели и практики от древността, останали до нас чрез историята на градовете-държави. Днес то е актуализирано от обективните нужди на хората в градовете да развиват общностния си потенциал и да оптимизират използването на технияогромен ресурс, като по този начин подобряват собственото си живеене. Същевременно световните данни сочат, че урбанизираната среда и пространство за днешното човечество вече е типичната среда за живот, тъй като от 2008 г. насам в градовете по света живеят над 50% от хората, а към 2030 г. се очаква техният относителен дял да нарасне до 60%.

За проектния екип мотивираща роля изиграха и някои специфични за страната ни обстоятелства. От една страна, като членове на ЦИИНО, вече трета година ние работим по посока на неговата мисия, а именно „да съдейства за по-нататъшното развитие и утвърждаване на неформалното учене и образование като сфера на активни политики и практики в глобален, регионален, национален и локален контекст“ (мисия на ЦИИНО1) ). От друга, това е разбирането ни за необходимостта от консолидиране на наличните ресурси, хора и техния опит за общностна подкрепа на неформалното учене и обучение, за да ги направим по-видими и по-разпознаваеми както от гражданите, така и от специалистите. На практика, огромен брой организации от различни обществени сфери са професионално мотивирани или дори принудени да предлагат подкрепа на самостоятелното учене и образователни дейности на малки и големи, но връзките помежду им дори на градско равнище са нестабилни, епизодични и нерядко недостатъчно познати и признати. Ето защо поредицата от тематични мобилни семинари им даде възможност да се опознаят взаимно, да обменят опит и стабилизират усещането си за общностна свързаност в контекста на града.

Идеи и подходи

Преди всичко следва да се каже, че иновативността не бе водещата цел или очакван резултат. Определяща детерминанта при избора на работния подход и дизайн на форума бяха обективните нужди на хората да осъзнават както необходимостта, така и възможността за неформално учене и образование, които градът им предлага. Тази водеща парадигма обаче наложи директно да бъдат адресирани не самите потребители на образователни услуги и дейности в градски контекст, а хората и организациите, които ги създават и предлагат, но които също са недостатъчно познати и чийто труд среща доста скромно обществено признание и подкрепа. Същевременно се оцени като важно проектът да създаде възможности за многомерна комуникация, мобилност и разпространение на информацията, идеите, хората, ресурсите и практиките.

Така се стигна до оформяне на идея за макрорамката, съчетаваща следните принципи:

Принцип 1: Консолидиране на идеите, хората, организациите и опита, развиващи практическите измерения на града-училище

Постигането на тази холистична консолидация се реализира чрез подкрепа и популяризиране на техния опит, идеи и постижения. За целта се разработи тематична концепция, която в локален (софийски) контекст представлява в оптимална степен съществуващите политики, практики, организации и подкрепи, които в своята съвкупност представят холистичната визия за образованието като синергия на формални, неформални и аформални подходи, структури и среди (табл. 1).

Принцип 2: Многообразие от статуси и роли на целевите групи

Принципът на консолидиране на идеи, хора, организации и практики наложи като основна целева група в проекта хората и организациите, които в столичен (градски) контекст са ангажирани със съществуващите практики на неформално учене, обучение и образование. Същевременно, за да се постигне търсеното оптимално консолидиране на техните идеи, потенциал и опит, то включването им в семинара предполагаше създаването на отворен и гъвкав модел за легитимиране на техния статус и роли в проекта, избирайки между няколко основни вариации.

А) Статут на периферни (частични) бенефициенти, приписван на участвалите (по собствено желание) в единични събития от годишния календар на мобилния семинар, чиито типични роли са на слушатели, ползватели на ресурси и подкрепи, участници в дискусии, посетители на терен. Достъпът до такова участие бе напълно свободен за всеки заинтересован (без изисквана такса правоучастие), като за популяризиране на всяко събитие се използваха множество комуникационни канали – традиционни (чрез постери и плакати) и уеббазирани, формални (институционални) и неформални (междуличностни). Опитът да се наложи като практика предварителната регистрация на участието частично не проработи именно поради тази тотална отвореност на формата и отсъствие на финансова ангажираност на участниците (табл. 2).

Б) Статут на устойчиви бенефициенти, приписван на взелите участие в голям брой семинари и събития от годишния календар на форума, чиито типични роли, освен на слушатели и ползватели, включват и проактивната морална и техническа подкрепа на екипа по време на публичните събития, инициатори на допълнителни дейности, събития, инициативи в рамките на форума, на междуличностни контакти, като търсещи консултативна и методическа помощ, институционална подкрепа (препоръка). Тази група бенефициенти бе съзнателно развивана от проектния екип. За целта бяха разработени и апробирани два инструмента: портфолио на участника в семинара и сертификат за активно участие всеминара. В портфолиото се регистрира участието във всяко отделно събитие от годишния календар на семинара, официализирани чрез печата на ЦИИНО. Сертификат за активен участник в семинара бе предвидено да получат тези редовни участници, в чието портфолио са регистрирани най-малко 10 посетени събития.

В) Статут на проактивни бенефициенти, приписван на тези участници (периферни или устойчиви бенефициенти), които по своя инициатива заявяват желание да се включат в програмата на семинара със споделяне на свой опит и добри практики. Това на практика се случваше както на основата на предварителна заявка, така и в хода на самите събития, когато текущите дискусии изиграваха ролята на спонтанна провокация на желанието за споделяне у някои от участниците. Т. е. по-етите от тях доброволни роли включваха не само „слушател“ или „участник“ в дискусиите и мобилни визити, но и „презентатор на собствен опит“. Тази група участници получиха също сертификат, удостоверяващ тяхното активно доброволно участие във форума.

Принцип 3: Многообразие от подкрепи на изследването

За всеки тип проект подкрепата – вътрешна и външна, е решаващ фактор за успех. В представеното тук изследване значимостта Ӝ е двояка. От една страна, тя е необходимата предпоставка за стартиране и успешно приключване на дейността, така както това е за всеки друг проект. От друга страна обаче, привличането на широка подкрепа в случая е и инструмент за консолидацията на града-училище и неговите актьори и ресурси – дългосрочната мисия. Това обяснява огромното внимание, отделено на привличането на подкрепи и тяхната постепенна трансформация в съзнателни поддръжници на града-училище като мрежа на общността. Основните форми на подкрепа, които бяха потърсени и развити, включват:

А) Обществена подкрепа, получена от организации – членове на Националната мрежа „Неформално образование“, които още на етап подготовка предоставиха писма за подкрепа.

Б) Финансова подкрепа: УФ „Научни изследвания“, Факултет по педагогика, Студентски съвет.

В) Подкрепа чрез асоциирано партньорство – в такава роля влязоха над 80 организации.

Г) Експертна подкрепа, предоставена от наши и чужди специалисти, включени като консултанти, лектори, презентатори, домакини на мобилни визити, съорганизатори, ръководители на ателиета. Чуждестранните експерти, които участваха с презентации и лекции, бяха д-р Жан Гежел – експерт по европейски проекти, ръководил проект „Учещи градове“ в европейски контекст, и д-р Аджит Кулкарни – директор на Хомеопатичен институт в Сатара, преподавател в Хомеопатичен медицински колеж, Сатара, както и в различни магистърски програми за лекари хомеопати в Индия.

Д) Логистична подкрепа оказаха всички домакини на събитията, сред които специално място заемат Националният музей „Земята и хората“, който домакинства два от мобилните семинари, Българо-германският център за професионално обучение – Плевен, домакин на еднодневната мобилна визита в програмата на семинар 5, и БИТИЕ и АРИЗ 7, които осигуриха видеозаснемането на голям брой семинарни събития.

Принцип 4: Тематична синергия и многообразие

В програмата на мобилния семинар бяха обединени 5 тематични области на практики за неформалното учене и образование, които определиха и облика на петте семинара в календара на форума:

Първи семинар: Здравословен начин на живот и здравно възпитание (април)

Втори семинар: Музейни, библиотечни и арт образователни програми (май)

Трети семинар: Медийни и дигитални образователни програми (юни)

Четвърти семинар: Приобщаващо образование (юли)

Пети семинар: Продължаващо професионално образование (октомври).

Чрез този тематичен подбор бяха обхванати водещите приложни полета на неформалното образование у нас понастоящем, обединявайки хора и организации от различни обществени сфери – образование, социални дейности, култура, медии и бизнес.

Принцип 5: Добавена стойност

Проектният екип, едновременно с работата си по изпълнение на основните цели и дейности, развива паралелни подпомагащи инициативи и дейности, които улесняват стабилизирането на проектните резултати и ефекти, като същевременно разширяват каналите за популяризиране на проектната инициатива.

Такава роля например изигра осъщественото партньорство със списание „Педагогика“ във връзка с подготовката на тематичен брой „Неформално учене и образование“. Събраните материали от български и чуждестранни автори позволиха да бъде подготвен един самостоятелен брой (кн.7/2014 г.) и една специализирана рубрика (кн.8/2014 г.), представяйки общо 20 оригинални публикации. Сред авторите се отличават имената на европейски и световни авторитети в областта на неформалното образование и учене като Майкъл Осбърн, Алън Роджърс, Жауме Трила и Рене Кларихс. На заключителния семинар тези тематични издания ще бъдат представени специално.

Подобна добавена стойност носи и участието на шестима (при планиран предварително само един) членове на проектния екип в XIII конгрес на учещите градове в Барселона (13 – 16 ноември 2014 г.), на чието детайлно представяне ще посветим специален материал.

Формат

Избраният формат е мобилен научно-практически семинар с международно участие, тъй като по този начин се постига по-голяма автентичност на запознаването със съществуващите добри практики и постижения в различни области на неформалното учене и образование в градска среда. За участие в него бяха поканени чуждестранни експерти, вкл. такива с дългогодишен опит в инициативата „Учещи се градове“, което придаде на форума много по-голяма значимост и привлече по-широко внимание и участие в него.

Форматът „мобилен семинар“ бе замислен и реализиран като научнопрактически форум, съчетаващ традиционни публични форми като постерни и компютърни презентации, ателиета и дискусии с мобилни визити на терен, мобилни пешеходни маршрути и мобилни ресурси. По този начин се търсеше по-органично съчетаване на споделянето на идеи и демонстрирането на практики в автентичен контекст. Вариантите на тяхното съчетаване при всеки от петте семинара бяха различни, което им придаваше уникалност на макродизайна и атмосферата.

Мобилните пешеходни маршрути бяха формати на учебни визити, реализирани по време на втория семинар. Те позволиха на участниците да се групират по интереси и заедно да посетят организации в избраната от тях сфера, за да се запознаят на място с техния опит. Така се реализираха паралелно три мобилни пешеходни маршрута: музеен, библиотечен и арт (табл. 2).

Мобилните визити представлявахаелемент от макродизайна на почти всички тематични семинари. Те бяха организирани като по-сещение в определена организация – асоцииран партньор на проекта, по предварително определен график. Тази форма бе необходима, за да бъдат включени и представени в програмата на семинара организации, чиито бази и практики са по-отдалечени и трудно достъпни. Т. напр. бяха посетени Военноисторическият музей, Политехническият музей, Народно читалище „Искра 1964“, Детска градина “Casa dei Bambini”, Четвърто студио на БНТ, Българско-германският център за професионално обучение в Плевен.

Мобилните ателиета, проведени в рамките на втория семинар „Музейни, библиотечни и арт образователни програми“, дадоха възможност на 8 организации и формации да представят своята дейност и иновации по един раздвижен и атрактивен начин (табл. 4).

Мобилните ресурси включват текстови, аудио- и видеофайлове с материали от петте тематични семинара, които бяха създадени и предложени за мобилно ползване от всички заинтересовани – както участници в семинарите, така и всички заявили интерес, които не са имали възможност да присъстват лично. Създадените мобилни ресурси са на разположение на посетителите на сайта на ЦИИНО (www.ciino.eu), а така също и във филиалната библиотека на ФП, откъдето могат да бъдат разглеждани и селективно копирани на мобилни устройства и носители. По този начин се постига троен ефект от акумулирания чрез семинара опит и информация. Тук е мястото да кажем, че всичко това стана възможно благодарение на финансовата възможност да бъде поддържан сайтът на ЦИИНО и като онлайн платформа на проекта.

От една страна, чрез тях стана възможно трайното архивиране на представените презентации, споделените добри практики и проведените дискусии в рамките на различните събития в семинара. От друга, тяхното създаване и разпространение позволява времето и пространството на проекта да надхвърлят формалните времеви и пространствени рамки на проекти и да серазширят до границите на активния интерес към тематиката от различните му публики. От трета страна, създадените ресурси се превръщат и в част от постоянния фонд на филиалната библиотека към Факултета по педагогика, което позволява те да бъдат използвани и за учебни и обучителни цели от студенти, преподаватели в Университета и обучители в партньорски организации.

Изводи

В края на една изключително интензивна година е логично и нормално да бъдат изведени множество полезни уроци и надежди за бъдещето. Радващото е, че тази равносметка за „Мобилен семинар „София – учещ се град“ е безспорно позитивна. Основанията за подобна увереност ни дава получената обратна връзка, старателно събирана по време на проектната реализация от всички участници във форума. Тя обаче е само един от източниците на обективни данни за неговата смисленост, навременност и резултативност. Не по-малко значими сигнали за успеха на проекта е и интензивността на породените в хода на проекта паралелни ефекти истойност: вторични малки проекти, нови партньорства, разширяване на националната мрежа „Неформално образование“, повишеният интерес към уеббазираното присъствие и представяне на ЦИИНО и семинара и др.

БЕЛЕЖКИ

1. www.ciino.eu