Чуждоезиково обучение

Рецензии и анотации

СЛОВАШКО-БЪЛГАРСКИ ТЕМАТИЧЕН РЕЧНИК

В. Панайотов, Д. Иванова & С. Лиханова. Словашко-български тематичен речник. Slovensko-bulgarsky tematicky Slovnik. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012. 237 с.

ISBN 978-954-07-3341-8

През април 2012 г. изучаващите словашки език в България получиха нова възможност за запознаване със словашкото лексикално богатство – новия словашко-български, този път тематично организиран речник (В. Панайотов, Д. Иванова, С. Лиханова. Словашко-български тематичен речник. София, УИ „Св. Климент Охридски“ 2012., 237 стр.). Новото лексикографско помагало е съставено от авторски колектив от Софийския университет и е разработено с оглед на преките потребности на преподаването на словашки език за студентите от специалността Славянска филология – профил словакистика, в Софийския университет. След двете издания на големия Словашко-български речник (1970 и 1979 г.), на първи том от Българо-словашкия речник (2004 г.) и Учебния четириезичен речник за нуждите на туризма (2008 г.), всеки от които дава своеобразен принос в съпоставителното описание на лексиката на двата езика както по отношение на много различния си обем, така и по отношение на подхода към лексиката като цяло, новият речник прави нов принос с тематичния подход към лексиката на словашкия език от гледна точка изключително на българския ползвател. Новият подход на авторите позволява бързо запознаване с лексиката от съответните тематични кръгове, свързано с прякото подпомагане на усвояването на основната лексика от бъдещите специалисти по словашки език. Словашко-българският тематичен речник съдържа около 10 000 лексикални единици, което дава възможност да го отнесем към речниците с малък до среден размер. Той представя виждането на авторския колектив „за концептуализацията и категоризацията на словашката езикова картина на света“, както авторите посочват в предговора си (с. 5). Неизбежните разминавания в тази сфера, произтичащи от езиковата асиметрия дори между близкородствени езици, каквито са славянските, изправя авторите пред редица сложни и нееднозначни решения. Езиковият материал в него е групиран в 22 теми, които последователно се изучават от студентите в първи и втори курс на специалността Словакистика. Тъй като основният словашко-български речник, който претърпя вече две издания, е съставен основно през 60-те и е допълван през 70-те години на ХХ век, пред авторите е стояла задачата новият тематичен речник да представи с предимство по-новата лексика, възникнала оттогава досега, с цел да представят на студентите пълноценно помагало за усвояване на актуалната словашка лексика. Затова те са се стремили да включат балансирано „основни понятия от ежедневния живот, специализирана терминология и разговорни изрази, като в редица случаи са представени некодифицирани, но сравнително често използвани в съвременната словашка реч лексикални неологизми“ (с. 5). Един от най-сериозните проблеми, които неизбежно възникват в подобни случаи, е съставянето на подходящ словник, който да отразява реалната езикова практика. Неговата стилистична характеристика задължително трябва да отразява широк спектър от стилове – от битово-разговорния до официално-деловия и художествения стил.

За решаването на тази задача авторите са се опирали както на наличните двуезични речници и на тълковните речници на словашкия език, така и на електронни речници и корпуси. Това им е дало възможност да изработят актуален, съвременен словник за своя речник с необходимата представителност за отделните тематични кръгове. Разнообразието на застъпената лексика се характеризира от избраните теми, като се започне с основната битова лексика от области като Нашият дом, Семейството, Свободно време, Работа, Човешкото тяло, Храна, ресторанти, кухня до абстрактни обществени и научни теми като Държавата и обществото, Икономика, Етнос и вяра, Растително царство, Животинско царство, Земята, Космосът и др. Широкият обхват на разглежданата лексика запознава изучаващите словашки език с различни думи и термини във всеки от тематичните кръгове като напр. „bielkoviny ж мн белтъчини, chrumkavý прил хрупкав, chuť ж вкус: kyslastá ~ възкисел вкус; výrazná ~ изразителен вкус, chuťovka ж мезе: cibuľová ~ лучено мезе; sladká ~ сладко мезе, delikatesa ж деликатес, diéta ж диета: redukčná ~ диета за отслабване, diétny прил диетичен: ~e potraviny диетични храни; ~e výrobky диетични продукти, dobrota ж лакомство, вкуснотия; деликатес“ (с. 53). Както се вижда от приведените няколко примера, в рамките на една и съща тема и в непосредствено съседство „съжителстват“ думи със семантична и стилистична характеристика от много широк диапазон.

Структурата на речниковата статия е значително опростена в сравнение например с тълковните речници с оглед на целевата група от потребители, за които е предназначен речникът. Граматичната информация е представена пестеливо, посочват се само най-съществените характеристики на отделните класове от думи – преди всичко граматичната категория, към която спада съответният израз: при съществителните се включва граматичният род като основна характеристика, при глаголите – съответно свършен или несвършен вид. Решението при глаголната лексика е съобразено преди всичко с потребностите на изучаващите интензивно езика – в една и съща речникова статия са отбелязани и двата члена на всяка видова двойка, като са отделени помежду си само с наклонена черта. По този начин не само се представя максимално пестеливо видовата двойка в цялост, но и студентите имат възможност да се запознаят с взаимната връзка на двата члена, които понякога сериозно се различават помежду си във фонетично или словообразувателно отношение. За начинаещите в изучаването на езика често е трудно двата члена да бъдат идентифицирани именно като видови съответствия един на друг: „budovať нсв/ vybudovať св изграждам / изградя, bulvár м булевард, centrum ср център: ~ vysvietené v noci центърът е осветен през нощта, časť ж част; квартал: mestská ~ градска част / квартал, činžiak м блок, жилищна кооперация“ (с. 74–75).

Лаконичността и пестеливото представяне на съответните лексеми на словашкия език не е единствената характеристика на речника. По-богато представени са основни многозначни думи или думи, които са източник за образуване на повече терминологични съчетания или изобщо двусловни наименования с нетерминологичен характер като напр.: mesto град: hlavné ~ столица; krajské ~ областен град; kúpeľné ~ курортен град; ~ leží v Košickej kotlovině градът лежи в Кошицката котловина; malé ~ малък град; nové ~ нов град; okresné ~ окръжен град; plánované ~ планиран град; priemyselné ~ промишлен град; prístavné ~ пристанищен град; ~ sa rozkládá na ploche 15 km2 градът се разполага на площ от 15 км2; ~ sa rozrastá градът се разраства; sídelné ~ седалище, столица; staré ~ стар град; veľké ~ голям град. По този начин се представя по-голям брой от възможните съчетаемости на широко употребимите думи и са застъпени по-широко често срещаните съчетания с тяхно участие и двусловните названия и термини. В българската част на речника не са представени ударенията и другите прозодични елементи, тъй като речникът е предназначен изключително за български ползватели, за които тази част не представлява трудност при четене.

Новият Словашко-български тематичен речник представя по новому основната част от словашкия речников запас, който студентите от специалността „Словашка филология“ усвояват в продължение на първите две години от обучението си по езика. Целевата организация на материала, както и широкият стилистичен и хронологичен диапазон на словника ще дадат възможност на младите словакисти и на всички, които изучават словашки език, да навлязат бързо в най-разпространената част от лексиката. За малко повече от месец след излизането си той вече намери благодарни читатели и сред опитните преводачи, които от години работят със словашки език, тъй като представената по-нова лексика все още не е намерила отражение в голям двуезичен речник, а именно тя е сред най-често срещаните елементи на превежданите делови текстове.

Година XL, 2013/1 Архив

стр. 88 - 90 Изтегли PDF