Терзиева, С., И. Радонова. (2015). Саморегулирано учене в академична среда.

София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

ISBN 978-954-07—3941-0 , 205 стр.

Въпросите на висшето образование не са чест обект на научни изследвания, ето защо книгата за саморегулираното учене в академична среда е сполучлив опит за привличане на вниманието към същностните въпроси на университетското образование в контекста на интернационализацията му и на повишаване на личната отговорност и рефлексия на студентите за индивидуалното им развитие.

Бързите темпове на развитие на обществото и социалните промени, които го съпътстват, налагат търсенето на адекватни и актуални дидактически подходи, форми и методи. Личностноориентираният подход все повече завладява образователното пространство. Саморегулираното учене може да се приеме като една негова трансформация или част от него. То отдавна е прието и като еквивалент на призива на Жак Делор „да се научим да учим“, което го прави интересен феномен за изследване.

Представената книга включва в себе си както задълбочен теоретичен анализ, така и богат емпиричен материал, които по безспорен начин доказват актуалността на темата и уменията на авторите да откриват и решават образователни проблеми. Българското изследване, посветено на саморегулираното учене в контекста на висшето образование, прави книгата актуална. Авторите демонстрират как нормативната европейска и национална документация и в частност как базовият инструмент за признаване и мобилност в сферата на висшето образование (ECTS) създават условия за търсене на актуални дидактически подходи и инструментариум.

Подробното представяне същността на Европейската система за трансфер на кредити и нейното приложение в български условия не е самоцелно. То е насочено към доказване на възможностите на системата за повишаване на качеството на образование с акцент върху функциите L на организационна рамка и външен контрол.

Изграждайки рефлексивна картина на съвременния студент, Сеня Терзиева и Ивана Радонова обосновават защо са избрали да изследват саморегулираното учене в академична среда. Подробното разкриване на неговата същност и характеристики, анализът на проведените изследвания, описването на стратегиите на саморегулирано учене, обвързването му с трансфера на кредити и качеството на образование са ключовата част от теоретичния анализ на изследваната проблематика. Позоваването на водещи учени, разработвали темата за саморегулираното учене (B.J. Zimmerman, P.R. Pintrich, C.A. Wolters, G.P.Scott, S. G. Paris, J.Biggs, и др.), придава задълбоченост и всеобхватност на дискусията по значимостта му в контекста на образователната цел за учене през целия живот. За читателя, ангажиран с проблемите на висшето образование, ще е интересно да се видят някои нови ракурси при анализ на студентските стратегии за индивидуален напредък, каквито са отлагането или забавянето на завършване на дадена образователна степен, разгледани върху основата на моделите на саморегулираното учене.

Не по-малко полезни за академичната практика са анализите на саморегулираното учене в перспективата на академичното образование с фокус върху развитието на компетентностите на XXI век и частнодидактическите му проекции. Моделите на саморегулирано учене са разгледани като рамка за разработването и прилагането на инструменти за въздействия в образователната среда, които ще подобрят стратегиите на процесите на обучение и учене. Те стимулират постиженията на субекта и познавателната мотивация за по-дълъг срок на процеса на обучение и придобиване на по-високи образователни степени. Така авторите убедително извеждат саморегулираното учене като надеждна теоретична основа за проектиране на резултативни интервенции в обучението за различните академични нива и студенти. Всички те са намерили своето отражение в приложната част на научния текст.

Проведеното емпирично изследване и анализът на данните са насочени към доказване на мястото на саморегулираното учене във висшето образование и ролята му за качествени резултати от неговото включване в образователния процес. В стремежа си да бъдат полезни на по-широк кръг читатели авторите предлагат методически решения, показват пътища и начини за приложението му. Те убедително утвърждават тезата, че саморегулираното учене е феномен, свързан с метакогнитивността, мотивационната и поведенческа активност на учещия. Текстът е илюстриран от таблици, графики и схеми, които подкрепят изследователските концепции и представят резултатите от прецизния клъстерен и честотен анализ на данните.

При обсъждането на резултатите и изводите авторите намират баланс между концептуални основания и практически решения, които, от своя страна, с лекота биха могли да се пренасят от конкретните практики на обучение в инженерни специалности, върху които е проведено изследването, към академичната среда от други области на образование. Пред нас е задълбочен научен текст, заслужаваш вниманието на специалистите и широк кръг читатели.

Terzievaр S., I. Radonova. SELF-REGULATED LEARNING IN ACADEMIC ENVIRONMENT. Sofia: University Publishing “St. Kliment Ohridski”, ISBN 978-954-07-3941-0 2015, p. 205.