https://doi.org/10.53656/ped2023-7.5

Резюме. Компетентностният подход е един от най-ефективните в педагогическата практика по света. Той е продиктуван от влиянието на демократичнитеобразователнипарадигми,инай-веченаличностноориентираната и конструктивистката. Чрез него се очаква да се формират креативни и можещи млади хора, които да се справят с различни предизвикателства. Този подход е гъвкав и може да се реализира чрез различни форми, методи и средства за обучение в училищната практика. Проектът, като един от тях, е недостатъчно изследван път за системното реализиране на този подход. Целта на настоящата публикация е да разкрие връзката между компетентностния подход и проектното обучение, а също и отношението на учителите и учениците от началното училище към учебния проект. По този начин могат да се очертаят основни насоки за неговото по-ефективно реализиране в училищната практика, което да бъде в помощ на началния учител. Съвременният педагог е изправен пред множество предизвикателства, поради което всяка професионална подкрепа и помощ са от значение за професионалното му утвърждаване и усъвършенстване.

Ключови думи: компетентностен подход; учебен проект; учители; ученици

1. За симбиозата компетентностен подход – учебен проект

Съвременното училищно образование все по-интензивно се разгръща на базата на компетентностния подход. Тук се счита, че той представлява многоспектърна съвкупност от начини и средства за формиране на личности, притежаващи богат набор от компетентности за пълноценно функциониране в заобикалящата ги среда. Известен факт е, че компетентностният подход се характеризира с: интегрирано междупредметно взаимодействие, практическа насоченост на обучението, прилагане на иновативни подходи и практики в процеса на преподаване и учене, ориентация към резултати – фокусът е върху комплекс от умения за действие в различни нестандартни ситуации¹.

Тези негови белези се трансферират изцяло върху проекта и проектното обучение, които, от своя страна, се отличават със следните характеристики: основават се на идеите на прогресивизма и конструктивизма; осъществяват се във и извън класната стая; налице са ясни цели; наличие на етапи за осъществяване; реализация на основни задачи, съпътствани от взаимносвързани частични задачи; обучението е центрирано върху ученето, а не толкова върху преподаването; свързани са с известна уникалност и творчество на процеса и резултата; осъществяват се предимно чрез групова работа; наличие на богат набор от дейности (устни, писмени, практически); регламентирани са във времето; ученикът е активен субект в обучението, който решава практически задачи в позитива среда; учителят е фасилитатор, консултант, партньор в обучението².

Тези допирни точки и сходства между компетентностния подход и учебния проект в началните класове разкриват една симбиоза между тях, която прави проекта изключително необходим в съвременното училище. Той се оказва важен фактор за по-ефективното реализиране на компетентностния подход.

2. Проектът в началните класове

Проектът е подходящ за формиране и развитие на всяка от ключовите компетентности у учениците в I – IV клас. С разнородната си тематика, богатия набор от цели, методи и ресурси, възможностите за междупредметни връзки проектът допринася за развитие на:

– компетентности в областта на българския език;

– умения за общуване на чужди езици;

– математическа компетентност и основни компетентности в природните науки и в технологиите;

– дигитална компетентност;

– умения за учене;

– социални и граждански компетентности;

– инициативност и предприемчивост;

– културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;

– умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

Не е случаен и фактът, че в учебното съдържание по задължителните учебни предмети в началните класове все по-често могат да се открият примери за работа по проекти. Тя се разгръща в два варианта. Единият е, когато на учениците се предлага готова тема, а другият е, когато чрез конкретна изследователска задача се насочват към самостоятелно формулиране на тема за проект. При първия вариант много важен момент е изборът на подходяща тема от учителя. За целта могат да се формулират конкретни критерии за избор на тема за проект. Примерни критерии могат да бъдат следните:

– да бъде актуална;

– да е точно и ясно формулирана, за да бъде разбираема за обучаваните;

– да е съобразена с познавателните възможности на учениците;

– да е съобразена с интересите на обучаваните;

– да предполага индивидуална и групова работа;

– да бъде съобразена с типа на проекта;

– да е свързана с конкретно учебно съдържание;

– да интегрира различни дейности и средства;

– да позволява стимулирането на творчество и оригиналност;

– да позволява постигането на различни по вид резултати – нематериални (знания, умения и компетенции) и материални (портфолиа, табла, таблици, схеми, модели, снимки, албуми и т.н.);

– да дава възможност за измерване и оценяване на очаквани резултати.

Сред подходящите теми за началните класове са следните: „Заедно можем повече“; „Рамо до рамо“; „Да протегнем ръка“; „Моят роден край“; „Нашите традиции и празници“; „Здравословен начин на живот“; „Мечтите стават реалност“; „Водата в живота на живите същества“; „Нашето пътешествие в … (Италия, Германия, Канада, Индия и др.)“; „Мечтаната класна стая“; „Нашият по-зелен дом“; „Скритите съкровища на България“ (Проучване на малко по-пулярни забележителности в България) и др.2

Тези теми могат да се реализират както чрез краткосрочни интердисциплинарни проекти, така и чрез средносрочни или дългосрочни проекти. Те са подходящи за едновъзрастови и разновъзрастови групи ученици, което дава голяма свобода за действие на всички участници в проекта.

Ефективната проектна дейност обаче се осъществява и при спазването на система от стъпки, фази, етапи. Като пример за реализиране на процеса на интердисциплинарно проектно ориентирано бучение лице в лице могат да се посочат изброените тук стъпки:

– избор на тема за проектна работа;

– избор на учебно съдържание от различни предметни области, кореспондиращо с темата на проекта;

– съставяне на задачи с изследователска насоченост;

– избор на подходящи ресурси;

– разпределяне на задачите по групи;

– решаване на задачите;

– презентиране на получените резултати;

– анализ и обсъждане на резултатите от проектната работа;

– приложение на резултатите в следващ проект.

Предложеният тук вариант на процеса на проектно обучение показва, че фазите, през които може да се премине, условно могат да се разграничат на основни и допълнителни. Това означава, че педагогът и обучаващите се имат свободата да избират и съставят най-удачната комбинация от стъпки за конкретната проектна учебна ситуация.

За ефективно прилагане на проекта в училищната практика значим фактор е отношението на субектите към него. Мнението на учители и ученици в началния етап на образование очертава пътищата за оптимизиране на работата по проекти с малките ученици.

3. Началните учители за учебния проект

През учебната 2021/2022 г. в Пловдив е проведено анонимно анкетно проучване на 20 начални учители, за да се констатира отношението им към проектното обучение. Резултатите показват, че 95% от анкетираните учители считат, че проектите ще съдействат за по-ефективно обучение на децата от началните класове. Същият процент учители (95%) смятат, че проектът в класната стая е много подходящ за обучение на деца билингви, тъй като по-лесно се преодоляват езиковите бариери и учениците са по-мотивирани за учене чрез практически задачи и дейности.

Що се отнася до темите за проектно обучение, 65% от началните учители считат, че най-подходящи за децата в I – IV клас са теми от областта на интеркултурното образование, 25% – теми от областта на здравното образование, 10% – за екологичното образование, и др. Тези резултати показват, че вероятно в началните класове трябва да се акцентира на общуването и формирането на толерантно отношение към другия, различния от нас човек, за да се ограничат агресията и конфликтите в училище, а и извън него. По този начин ще се създаде благоприятна позитивна среда за обучение в дух на сътрудничество, взаимопомощ и партньорство. Среда, основаваща се на позитивния педагогически подход, който според Л. Витанов: „включва създаването и прилагането на по-динамичен, свободен и споделен подход за подбор и структуриране на учебно съдържание, прилагането на позитивни подходи за възпитание и управление на класа, както и последователен процес на обучение, ориентирано към компетентности“ (Vitanov 2022, p. 55).

Данните от настоящия въпрос в анкетата за начални учители са представени на фигура 1.

На въпроса „Какви дейности бихте включили в проекта?“ 20% от анкетираните са предпочели игрите, а други 20% са избрали експериментите. Найвисок е процентът на учителите (60%), които са предпочели тези и други дейности, като танци, състезания, екскурзии и др. Изборът на богат набор от дейности показва, че учителите познават добре възрастовите и познавателните характеристики на учениците в I – IV клас, които предполагат повече динамика и разнообразие в обучението и възпитанието на децата, за да бъдат те мотивирани за активно учене, учене с разбиране и интерес към новото и непознатото (фигура 2).

На въпроса „Бихте ли включили родители на учениците в проектното обучение?“ болшинството от учителите (60%) отговарят положително, 15% са на противоположното мнение, а 25% не могат да преценят. Тези резултати показват, че доминират учителите, които считат, че участието на родителите в проектното обучение ще стимулира вътрешната мотивация за учене у малките ученици и същевременно със своя опит и знания родителите ще съдействат за по-ефективното осъществяване на проектите (фигура 3).

От всички анкетирани 75% предпочитат по време на проектното обучение учениците да работят по групи, като самостоятелно определят състава на групите, в които ще участват, ръководейки се предимно от сходства в интересите им. Учителите считат, че оптималният период за реализиране на един проект с ученици от I – IV клас е от една седмица до един месец, т.е. това е периодът на един средносрочен проект.

Началните учители са силно мотивирани за системно осъществяване на проектното обучение в началните класове, тъй като ясно отчитат неговите силни страни и предимства пред класическото директивно обучение лице в лице.

4. Учениците в началните класове за учебния проект

Във връзка с проектното обучение през същата година в Пловдив е проведено анкетно проучване на 50 ученици в началния етап на образование.

На въпроса „Какво е за теб проектът?“ най-висок е процентът (67%) на учениците, които отговарят, че според тях проектът е забавление. Това дава основание да се смята, че той заема важна роля в обучението на малките ученици. Децата не приемат проекта като задължение. Значително по-нисък е процентът на учениците, които са отговорили, че не могат да преценят. Това най-вероятно се дължи на по-пасивното им участие в училищните занимания и дейности. Резултатите по този въпрос ясно се открояват на представената фигура 4.

На следващия въпрос – „Как се чувстваш, когато участваш в проекти?“, болшинството от анкетираните (87%) заявяват, че когато работят по проект, са радостни. Това показва, че учениците асоциират проекта със забавление и имат по-зитивно отношение към него. Доста по-нисък е процентът на тези, които нямат категорично мнение по въпроса, което може да се обясни или с чести отсъствия от училище, или с желание да не бъдат в ролята на изследователи, откриватели, творци, което ги прави по-пасивни участници в процеса на обучение, или пък не умеят да си правят рефлексия и да преценяват емоциите си (фигура 5).

Прави впечатление, че малките ученици подхождат отговорно към работата по проекти. Това се откроява и в резултатите от въпроса „Чувстваш ли се отговорен за изпълнението на даден проект?“. Тези резултати разкриват и наличието на вътрешна мотивация за учене чрез действие, учене чрез правене (фигура 6). На въпроса „В какви проекти предпочиташ да се включваш?“ болшинството от анкетираните ученици (60%) заявяват, че предпочитат да се включват предимно в групови проекти. Това вероятно се дължи на потребността им от социални контакти и общуване с връстници, което ги кара да се чувстват по-сигурни и по-уверени в собствените си възможности (фигура 7).

По отношение на предпочитаните дейности по време на проектното обучение и по-конкретно на въпроса „Какво обичаш да правиш по време на проект?“ доминира изборът на рисуването, което не е изненада, тъй като децата са в период на преход от нагледно образно към абстрактно-логическо мислене и все още визуализацията в обучението е доминираща (фигура 8).

В края на анкетата на въпроса „Желаеш ли да има повече проекти?“ най-висок е процентът (80%) на децата, които отговарят категорично, че искат да работят повече по проекти. Няма анкетирани, които да са на обратното мнение. Това дава основание да се смята, че децата са любознателни и имат желание в бъдеще да се обучават по-често чрез проекти. Едва 20% от децата заявяват, че не са сигурни и се колебаят. Това е така, вероятно защото тези деца имат нужда от подкрепа и стимулиране на вътрешната си мотивация за активно учене чрез практически действия (фигура 9).

От проведените анкетни проучвания могат да се направят следните основни изводи:

1. Проектът е желана технология и стратегия за обучение от учителите и учениците в началните класове.

2. Двата ключови субекта в обучението са с нагласата за по-често прилагане на проектното обучение.

3. Проектите в началните класове ще бъдат ефективни, ако са наситени с игри, експерименти и други интерактивни занимания и дейности.

4. Най-предпочитаните от учителите и учениците са груповите проекти.

5. Компетентностният подход разкрива широки възможности за по-често реализиране на интердисциплинарни проекти, чрез които не само ще се развиват ключовите компетентности, но и ще се отговори на потребността на малките ученици от проекти с разнородни задачи, ресурси и дейности.

Учебният проект е един от ефективните пътища за реализиране на компетентностния подход в началния етап на образование. Той е предизвикателство за българските педагози, тъй като е свързан с въпроси, на които все още те търсят отговори. Сред тях са въпросите: кога и къде да прилагам проектното обучение, какви да бъдат като типове проектите, какви ресурси да се използват и т. н. Тези въпроси подсказват нуждата от продължаване на работата по утвърждаване и усъвършенстване на проектното обучение в българското училище.

БЕЛЕЖКИ

1. 1. ЗА ПРЕХОДА ОТ ЗНАНИЯ КЪМ УМЕНИЯ, II-book.pdf https://www. mon.bg/bg/100770

2. 2. КАКВО ТРЯБВА ДА ЗНАЕ ВСЕКИ ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА КОМПЕТЕНТНОСТНИЯ ПОДХОД, https://prepodavame.bg/kakvo-tryabva-da-znae-vsekiedin-uchitel-za-kompetentnostnia-podhod/.

ЛИТЕРАТУРА

АТАНАСОВА, Н., 2018. Интерактивно групово и проектно обучение лице в лице, Теоретико-приложни аспекти. Пловдив: Fast Print Books. ISBN 978-619-236-034-4.

ВИТАНОВ, Л., 2022. Ориентиран към ученика позитивен подход на възпитание, обучение и социализация в часа на класа, Педагогика, T. 94, № 1, с. 52 – 64. ISSN 1314–8540,

REFERENCES

АTANASOVA, N., 2018. Interacting grupovo i proektno obuchenie litze v litze. Teoretiko-prilojni aspekti. Plovdiv: Fast Print Books [in Bulgarian]. ISBN 978-619-236-034-4.

VITANOV, L., 2022. Orientiran kam uchenika pozitiven podhod na vazpitanie, obuchenie i socializacia v chasa na klasa. PedagogikaPedagogy, vol. 94, no. 1, pp. 52 – 64 [in Bulgarian]. ISSN 1314-8540.