Резюме. Какво е предприемачеството за възрастни и какъв прочит получава то в обучението за формиране на предприемачески умения и компетентности у учениците от начален етап. Основната цел на обучението е да ги подготви като отговорни хора, които да превръщат идеите си в действия, да постигат целите си и да водят пълноценен живот. Всички участници в процеса се променят по различен начин и с различно темпо. Започва с промяна сред учителите. Те променят обучителната среда, която се активизира. Докато работят в екип, мислят, произвеждат продукти, презентират, докато се забавляват и реализират идеите си, учениците се научават да ценят различията си.

Ключови думи: entrepreneurship, change, work, team, motivation, success, results

Предприемачът не си седи в очакване
нещо да се случи.

Предприемачът прави така, че
нещата да се случват.

Виктор Киам

Съществуват много определения на понятията предпремачество и предприемач. В световната литература са известни много имена: Ричард Кантилон, Жан Баптист Сей, Йозеф Шумпетер, Израел Кирцнер, Джак Хай, Питър Дракър, Алберт Шапиро, Робърт Хирш и други. Ако обединим техните определения, бихме получили едно подробно описание на качествата, знанията и уменията, които трябва да притежава човек, за да стане предприемач. Предприемачът създава (или провокира създаването на) нещо ново, открива нова полезност на известно вече благо, поема риска, печели и губи от това, мобилизира и организира всички необходими ресурси, създава и упражнява натиск, той е субект на конкуренцията.

Развитието на обществото и на икономиката обаче могат и ще изискват в бъдеще характеристики, които днес не са познати.

Очевидно е, че и не всички от познатите вече характеристики на предприемачите трябва да се формират и развиват у учениците от начален етап. Обучението по предприемачество има за цел да подготви учениците като отговорни хора, които имат необходимите умения, знания и нагласи да превръщат идеите си в действия, да постигат целите си и да водят пълноценен живот. То дава възможност да се възприемат на практическа основа понятия, свързани с бизнеса и икономиката, да се стимулира креативността и инициативността на учениците, да се види приложимостта на изучаваното в училище, да се развива у тях дух на предприемчивост.

Цялото обучение за формиране на предприемачески умения е фокусирано върху ученика и неговите интереси, той генерира идеи, аргументира ги, като търси информация, реализира ги.

Описването на промяната, която настъпва у участниците в часовете по предприемачество се оказва трудна задача, защото едновременно се случват толкова много неща, че човек просто не може да види или усети всичко. Не можеш и да заснемеш всичко, дори ако си наблюдател, защото без да искаш, се включваш в дейностите и предизвикателствата. Всичко, което се случва, е толкова интересно, че не можеш да останеш безучастен.

Първи се променят учителите. От недоверието, с което пристъпват към поредното обучение и поредното „нововъведение“, през изненадата, че част от нещата, които виждат, са правили, до убеждението, че могат да ги направят по-добре, да бъдат по-успешни, да помогнат на учениците си да бъдат по-можещи. Докато се формират предприемачески умения у учениците, неусетно се променят самите учители. Стават по-отворени към разнообразните екипни дейности, споделят повече с колеги, провокират учениците си да търсят нови решения, дават им възможност да проявяват и да отстояват различията си, насърчават ги да демонстрират собствените си постижения.

Променя се обучителната среда. Класната стая се раздвижва и определено не е тихо и спокойно, защото непрекъснато се раждат идеи, които трябва да се обсъдят и да се търси най-подходящото решение. Активно се включват децата със СОП, защото тук няма ограничения. Учителят е медиатор. Той предлага, провокира, подкрепя, стимулира изявата на всеки, помага да се намери необходимата информация.

Всяка тема се превръща в отделен проект, с всичките плюсове на проектно ориентирания подход – търсене на информация, използване на различни източници, включително информационни технологии, обработване, осмисляне, трансфер, презентиране.

Започва промяна у учениците. Те посрещат новото, което е много различно. Никой не очаква от тях в тези часове да демонстрират просто възпроизвеждане на знания и готови модели. Следва провокация след провокация и те постепенно се научават, следвайки инструкции, да работят в екип, да търсят свое решение на всяка поставена задача, да намират своето място и начин на решение и дори да се откажат от своето решение в името на по-доброто представяне на екипа (колко е трудно това). Неусетно учениците се научават да оценяват и уважават своите различия, да търсят и използват най-силната страна на всеки от членовете на екипа. Трудно е да се опише удоволствието и удовлетворението, което изпитват при представянето на завършен проект пред ученици, родители, гости. Те са създали свой продукт, имат свое решение и то е различно от решението на другите. Работили са продължително време индивидуално и екипно, търсили са информация по проблем, провели са собствено проучване, спорили са, променяли са нещата си, променяли са се и самите те и като краен продукт имат възможност пред всички да го покажат и докажат. Неусетно се научават да презентират, да очакват и получават положителната емоционална подкрепа и оценка. В процеса на работа всеки променя самооценката си, тя става все по-реална.

Неразделна част от обучението за формиране на предприемачески умения е участието на доброволци – хора, готови да покажат, разкажат, докажат пред учениците дългия път от идеята за нещо до реализирането Ӝ и удоволствието от постигнатото. При първия разговор с него доброволецът е запален от идеята да стане част от промяната, но се страхува да не се изложи по някакъв начин, да не би да не намери верния тон, да не е скучен. Постепенно при запознаване с програмата, от която ще стане част, започва да вижда своето място. После започва да нахвърля своите идеи и те са много интересни, но твърде научни и сложни за учениците. Следва процес на превод на термини и понятия, „сваляне на езика“ на специалиста до разбираема форма за деца. В момента на представяне пред учениците е много притеснен, независимо какво работи и колко хора управлява. След „часа“, когато вижда пълните с възхита и дори обожание детски очи, е готов да отговаря на всякакви въпроси и да дойде пак. Чувства се удовлетворен от работата, която е свършил, и от новата за него ситуация, с която се е справил успешно. След всяка среща с доброволец учениците искат да станаткато него. Представянето на външен за децата обучител е много интересно за тях. Често доброволците споделят, че срещата с програмите на ДА ги е накарала да видят работата си от различен ъгъл, да осъзнаят постигнатото от тях, както и колко е трудно да бъдеш интересен и да задържиш вниманиетои интереса на децата и така да се превърнеш в мотиватор за учене и работа.

Учителите често се оплакват, че родителите не оценяват усилията им и не помагат достатъчно. Чрез работата по формиране на предприемачески умения родителите неусетно стават съпричастни. Те стартират малко неуверено и уплашено от думата „предприемачество“ в първи клас, но щом осъзнаят, че това е свързано с всеки от тях, с техните професии, с оценяване от собствените им деца на ежедневните им усилия, нещата започват да се променят. Едно общо преживяване още в началото на първи клас им помага да „видят“ за какво става въпрос, да видят детето си сред другите деца, да се запознаят с тях и с техните родители в неформална обстановка. Съвместните мероприятия в течение на учебните години им дават възможност да наблюдават отблизо промяната, която настъпва у децата им, прави ги съпричастни на всеки успех, виждат как децата започват все по-успешно да търсят, намират и представят решения на различни проблеми. Все по-успешно подкрепят децата си в процеса на правене на нещо, а не само в консуматорската им позиция. Визуализирането на продуктите, участието в базари с неща, произведени от децата, прави родителите фенове на програмите. Те не могат да повярват какви уникални неща създават техните деца. Най-добра формулировка на отношението на родителите даде майка на ученик през 2010 година: „Вие сте страхотни, работите дълго, за да произведете красиви неща, после си ги купувате с удоволствие, а ние пък си ги купуваме, за да се похвалим с вас“. Освен че започват да питат с какво и как да помогнат, родителите започват да разказват и пред други родители какво се случва в този клас и така се превръщат в ходеща реклама на класа и на училището. Общите участия в благотворителни инициативи сплотяват деца, родители, учители и правят всички по-добри.

Всяка от темите в програмите на ДА може да бъде използвана за съвместна дейност с доброволци и родители или просто родителите да влязат в ролята на доброволци. Всяка от темите може да бъде интегрирана в темите по различните учебни предмети, да бъде използвана за по-различен поглед или да послужи за представителна изява.

След последователна работа по програмите могат да се видят разнообразни очаквани и неочаквани резултати. В анонимна анкета, проведена в края на учебната година с различни дейности по програмите за предприемачество (II клас), учениците категорично заявяват удоволствие от заниманията и желание да продължат. Нито един ученик (от 27) не е отговорил, че не му харесват заниманията. 100% са се забавлявали, научили са различни неща и желаят да продължат. Повечето имат и собствени предложения какви да са темите и формата на заниманията.

Очаквани резултати:

– успешна работа в екип;

– емпатия, симпатия;

– създаване на реална самооценка;

– формиране и използване на разнообразни умения;

– знания за различни професии;

– преодоляване на различни предизвикателства;

– усещане за лични постижения;

– търсене и тълкуване на информация;

– увереност в собствените сили;

– презентиране;

– забавление.

Неочаквани резултати:

– превръщане на външната мотивация за учене във вътрешна;

– превръщане на работата по проект в любимо занимание;

– сплотяване и преодоляване на различията;

– решаване на междуличностни конфликти;

– търпение да довършиш нещото, с което си се захванал;

– реклама от родители и доброволци;

– желание за работа.

В края на първи клас, след едногодишна работа по програма на ДА, ученик коментира: „Харесва ми предприемачеството, но много трябва да се мисли и много да се работи“. Във втори клас други разшириха и уточниха: „Да работим в екип“, „Да се трудим“, „Да правим красиви неща“, „Защото да правиш нещо, е интересно“. Какво по-хубаво от това, да научим всички ученици да мислят и да работят, да се гордеят с постиженията си, да се подкрепят, като се радват и на чуждите успехи.