https://doi.org/10.53656/ped2024-5s.08

Резюме. Настоящото изследване представя обобщени данни за мнението и нагласите на студентите от специалност „Социални дейности“ в СУ „Св. Климент Охридски“ относно преддипломната им практическа подготовка. Целта е да се установи как студентите оценяват организацията, съдържанието и провеждането на своята преддипломна практическа подготовка като основа за бъдещата им професионална реализация. При проучването бяха включени 29 души (23 жени и 6 мъже) във възрастовия диапазон от 19 до 50 години – студенти, завършващи ФП на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследването е проведено в периода юни – юли 2023 г. Обобщеният анализ на резултатите показва определени тенденции в учебния процес, като едва половината от анкетираните студенти в специалността свързват натрупаните през годините на обучение теоретични знания с практическата реализация. Голяма част от тях, въпреки положителното отношение към професията, която изучават, декларират, че изпитват определени притеснения и трудности преди първоначалното започване на преддипломната си практика.

Ключови думи: социални дейности; практическа подготовка; преддипломна практика; професионална реализация

Въведение

Съгласно действащия към момента учебен план в специалност „Социални дейности“ на СУ „Св. Климент Охридски“ преддипломната практическа подготовка се явява задължителен елемент от обучението на всички студенти във Факултета по педагогика. Фактически това е последният етап от тяхното обучение преди придобиването на образователно-квалификационната степен „бакалавър“. Участието в нея е задължително условие за допускане до писмен държавен изпит или защита на дипломна работа по специалността „Социални дейности“1.

В България Законът за висшето образование (ЗВО) нормативно е определил, че за образователно-квалификационна степен „бакалавър“ висшето учебно заведение трябва да осигури „широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности“. В Наредбата за Държавните образователни изисквания (ДОИ) за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени „бакалавър“, „магистър“ и „специалист“ (приета с ПМС № 162 от 23.06.2002 г.) отново се изисква осигуряване на овладяване на широкопрофилни теоретични знания и практически умения, но няма конкретно изискване за провеждане на практическа подготовка. Въпреки това за ОКС „Професионален бакалавър“2 е предвиден хорариум за учебни дисциплини с практическа насоченост, но във всяко едно висше училище, поради автономията им, изискванията за практическата подготовка на студентите са различни.

Практическото обучение по своята същност се явява надстройка на базовите (теоретични) знания и умения, като създава адаптивност на студентите за реализация при работа по специалността. Качеството на практическото обучение е основа за успешна професионална реализация (Fartunova et al. 2014).

В България социалната работа се свързва преди всичко със социалните грижи и помощи, с обгрижването на възрастни хора и със закрилата на децата. Само в единични големи болници в София работят социални работници. Социалният работник може да използва широк диапазон от педагогически, психологически похвати и методи в работата си, но неговите основни задачи са други – той е посредник между институцията и клиентите ѝ, изготвя социални доклади и оценки и т.н. Социалният работник най-често е свързан с реалността на клиента и неговото обкръжение (Bogdanova et al. 2021).

Д. Хоу постулира, че ако социалният работник използва определена теория, за да формира процеса на своята социална работа, то той: „е по-вероятно да практикува професията си по обмислен и професионален начин“ (Hou 2008, p. 103). Според De Robertis методите за директна социална работа се отнасят до обслужването при контакт „лице в лице“ между социалните работници и по-требителите (De Robertis 2007). По-широко практическо определение дава Н. Петрова-Димитрова, според която „Директната социална работа обединява интервенциите на принципа на пряко взаимодействие, терапевтично ориентираните модели на помагане, интервенциите на индивидуално ниво и близкото социално обкръжение на клиента“ (Petrova-Dimitrova 2013, p. 62).

Различните схващания за същността на социалната работа препращат към основния въпрос за теоретичната парадигма – теорията, през която социалният работник и институцията реализират целите на социалната работа. Това би определило не само нейния профил, визия, организационна култура, кариерно развитие на екипите, но и би дало обяснение за срещите със страданието на тези, които търсят решения или са в криза, би подпомогнало екипът да говори „на един език“, създавайки се като трансдисциплинарен (Bogdanova et al. 2021). От друга страна, студентите намират себе си, като изучават, изпробват и постепенно осъзнават персоналните си предпочитания към различните типове практика. Оформят се и методически предпочитания, доколкото студентите откриват индивидуален интерес, пригодност, атрактивност или ефективност в едни или други методи и форми на социално помагаща дейност (Mehandzhiyska 2021, p. 73).

Начинът, чрез който студентите събират, систематизират, анализират и надграждат своя опит по време на преддипломната практика, е портфолиото – конструирано в четири части (увод, организация на практиката, съдържателна част и приложения). То освен че дава конкретни насоки, очертава параметри за изработване на индивидуален работен стил в бъдещата професионална реализация.

Материал и методи на изследване3

Целта на настоящото изследване е да установи как студентите оценяват организацията, съдържанието и провеждането на своята преддипломна практическа подготовка, като основа и преход за бъдещата им професионална реализация.

Конкретните задачи пред настоящото проучване са: на базата на анализа и интерпретирането на получените данни (от гледна точка на студентите) да се представи актуалното състояние на практическия процес, неговата функционалност и концептуална рамка, посредством която се реализира преддипломната практика на студентите в специалност „Социални дейности“; да се откроят определените трудности при практическото взаимодействие между базова организация (специалист) – студент; да се откроят техните нагласи и мотивация на прехода към професионалната им реализация на пазара на труда; да се апробират или направят предложения за промени в модела на провеждане на предипломната практика съобразно спецификите на образователния процес и нуждите на потенциалните потребители на кадри в социалните услуги и институции.

Изследователски инструментариум: за проучване мнението на студентите относно качеството на обучението и тяхната преддипломна практическа подготовка е използвана уеббазирана анкетна карта за набавяне на емпирични данни, разкриващи съществени характеристики на процеса от тяхната практическа подготовка. Социологическата анкета е съвместно разработена от екип, като част от общ факултетен проект специално за целите на изследването. Анкетната карта е доброволна и анонимна. Мненията и оценките на студентите са представени чрез определени групи въпроси и прилагането на Ликертова скала.

Резултати и анализ на данните

Обща характеристика на проведеното изследване. Изследвани са студенти от последен курс (редовно и задочно обучение) във възрастовия диапазон 19 – 50 години. Това са студенти, завършващи своето обучение в специалност „Социални дейности“ към ФП на СУ „Св. Климент Охридски“. Изследването е проведено в периода юни– юли 2023 г. Анкетата е проведена анонимно и доброволно непосредствено преди Държавните писмени изпити (ДПИ).

Социално-демографските и образователни характеристики, които са изведени, дават представа за пол, трудова заетост по време на следването и желано населено място за реализация.

В настоящото изследване участват 29 респонденти, разпределени, както следва, по пол (23 жени и 6 мъже), като повече от половината са без професионален опит в сферата (51,7%), не работят в момента на изследването в тази професия (72,4%) и желаят да се реализират професионално след завършване на образованието си в столицата (55,2%). Това вероятно се дължи на факта, че специалността „Социални дейности“ се избира в по-голяма степен от жените, а желанието за реализация в столицата идва от възможността по-бързо да се намери работа, по-високото заплащане на труда и по-добрите условия на труд (табл. 1).

Резултатите от изследването сочат, че има значима положителна корелационна връзка по Пирсън между степента на подготовка за започване на преддипломна практика с: информацията от инструктажа преди началото на практиката (.71), разбирането и отношението към професията (.59), развитието на практически умения за прилагане на конкретни методи (.79) и препоръка и на други студенти да проведат преддипломната си практика в същата базова институция (.54). Това означава, че студентът се чувства по-добре подготвен за започване на преддипломна практика след получаване на инструктаж преди началото на практиката, ако разбира и има положително отношение към професията, която изучава, развил е по време на обучението практически умения за прилагане на конкретни методи в практиката и не на последно място, е получил препоръки от други студенти за мястото и организацията, в която ще проведе преддипломната практика (табл. 2).

Положителна корелационна връзка съществува и между информацията от инструктажа преди началото на практиката с развитието на практически умения за прилагане на конкретни методи (.62), което показва голямото значение на инструктажа да структурира и доразвие съществуващите практически умения за прилагане на конкретни.

Удовлетворението от възможностите за избор на институция за провеждане на преддипломна практика има положителна корелационна връзка, т.е. зависи от: затвърждаване на визията за бъдещата професионална реализация (.60), възможността за заемане на работна позиция в институцията, в която се провежда преддипломната практика (.63), след защитата на преддипломната практика (.66) и препоръката и на други студенти да проведат преддипломната си практика в същата базова институция (.62).

В направеното проучване установихме корелационна връзка и взаимозависимост между степента на помощ на преддипломната практика за затвърждаване на визията за бъдещата професионална реализация с успешната защита на преддипломната практика (.58) и препоръка от други студенти да проведат преддипломната си практика в същата базова институция (.51), т.е. студентът затвърждава своята визия за професионална реализация след защита на преддипломната практика на място за провеждане, препоръчано от други студенти, които са удовлетворени от нея (табл. 2).

Резултатите показват, че само 14% от студентите не са удовлетворени от възможностите за избор на институция за провеждане на преддипломна практика, а 86% са удовлетворени в различна степен. Това е резултат на направеното до момента, а именно осигуряване от страна на Факултета на достатъчен брой организации (над 30) за реализация на преддипломната практика. Студентите, които не са удовлетворени от проведената преддипломна практика, вероятно са имали прекалено големи или нереалистични очаквания за дейността и резултатите от нея или не са имали визия за самото професионално направление и работата на терен. Направеното предположение би могло да бъде проверено в следващи научни изследвания по темата (фиг. 1).

При представяне на данните прави впечатление, че 48% от анкетираните студенти напълно свързват натрупаните през годините на обучение теоретични знания с практическото реализиране. Никой от респондентите не е отговорил с възможността „Трудно ми е да преценя“, което показва, че завършващите студенти са напълно наясно, че натрупаните теоретични познания са важни при практическото им реализиране по време на тяхната преддипломна практика (фиг. 2).

Резултатите сочат, че с най-много и много висока степен на трудности/неудобства при включването на студентите в дейността на базовите организации е оценена „Натовареността и времевото разпределение“ при общо 27,6% от респондентите, а в средна степен – 24,1%; „Комуникацията с академичния наставник и поставените задачи“ – 17,2% и „Реализация/изпълнение на задачите“ – 20,6% (табл. 3).

Съвсем логично като най-ниска степен на трудности/неудобства по-вече от половината изследвани лица са посочили „комуникацията с академичния наставник“ – 51,7%; „поставените задачи“ – 44,8%; „изпълнение на задачите“ – 31% и „натовареността и времевото разпределение“ при организация на работата – 27,6% от респондентите (табл. 3).

Тези резултати ни дават насока, че за подобряване на преддипломната практическа подготовка на студентите е необходимо да се прецизират натовареността и времевото разпределение на практическата подготовка в базовите организации.

Самооценката, основана на саморефлексията на анкетираните студенти за степен на подготвеност за работа по професията преди и след практиката, откроява значимостта и ролята на преддипломната практическа подготовка – преди нея самооценката на студентите по петстепенна скала е разпределена съответно: най-малко и малко подготвени – 17,2%, средна степен на подготвеност – 27,6%, много подготвени – 34,5%, и най-много подготвени – 20,7%. След провеждане и защита на практиката се наблюдава повишаване на самооценката за степен на подготвеност за започване на работа (табл. 4).

Големият процент (86,7%) на отговори с „категорично да“ и „по-скоро да“ на въпроса дали студентите виждат своята професионална реализация в направлението, в което се обучават, показва, че обучението по специалността „Социални дейности“ в голяма степен подготвя кадри, които са готови и желаят да работят в тази сфера. Друг е въпросът за устойчивостта на мотивацията и респективно колко дълго време ще работят по специалността след като започнат работа (фиг. 3).

Относно въпроса какво може да се подобри в практическата подготовка, анкетираните студенти отбелязват на първо място (41,4%) практиката да бъде платен стаж, следва възможността да има избор от повече организации за провеждане на практиката (24,1%), да се осъществява в рамките определени дисциплини (13,8% ), а провеждане на практиката само в институции, в които може да се започне работа, предпочитат 10,3% от изследваните лица. Едва 6,9% от анкетираните имат необходимост от провеждане на входящ тренинг за работа в съответната организация (табл. 5).

За подобряване на практическото обучение студентите предлагат да имат възможността сами да намират организации, където да проведат своята преддипломна практика (64,6% от изследваните лица). Според студентите предоставянето на възможността сами да търсят институции, осъществяващи социална работа, им дава свобода при избора; вижда се тяхната мотивация да се развиват като специалисти, практическите занятия ще бъдат съобразени с предпочитанията им и това, че сами търсят организация, където да се обучават, ги прави по-ангажирани и отговорни в процеса на практическото усвояване на професията.

Заключение

Резултатите от проведеното емпирично проучване със студенти, обучаващи се в бакалавърската програма „Социални дейности“, показват, че около половината от тях изпитват удовлетвореност от практическото обучение по специалността. Голяма част от тях въпреки положителното отношение към професията, която изучават, декларират че имат определени притеснения и срещат известни затруднения преди първоначалното започване на преддипломната си практика.

Съотношението между студентите, които напълно свързват натрупаните през годините на обучение теоретични знания с практическото реализиране, първоначално е в рамките на 48%. Този дисбаланс в отчетените резултати значително се променя, като след получаване на инструктаж преди началото на практиката, а впоследствие и по време на практическата си дейност много от студентите развиват определени теоретико-практически умения за прилагане на конкретни методи. Съществен елемент за цялостната практическа удовлетвореност на студентите тук несъмнено се явява възможността за избор или препоръките от други студенти за мястото и организацията, в която те да проведат преддипломната си практика.

Набелязвайки отделни стъпки за подобряване на цялостния процес по преддипломната практическа подготовка на студентите, несъмнено в бъдеще ще е необходимо да се отчетат и прецизират натовареността и времевото разпределение на практическата подготовка на студентите в базовите организации. Също така, следва да се вземе под внимание възможността студентите сами да си намират организации, където да провеждат преддипломната си практика и тя да бъде под формата на платен стаж.

Благодарности и финансиране

„Това изследване е финансирано от Европейския съюз – Next Generation EU, чрез Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, проект SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01“ – за проект №.70-123-470 от 27.06.2023 г. на тема „Преддипломната практическа подготовка на студентите като преход към тяхната професионална реализация“, Факултет по педагогика при СУ „Св. Климент Охридски“.

БЕЛЕЖКИ

1. ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ https://www.online-learning.bg/ zakon-visshe-obrazovanie [прегледан октомври 2023].

2. ПРАВИЛНИК ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ ДЕЙНОСТИ В СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“ приет с решение на АС от 21.06.2017 г., изменен с решение на АС от 28.04.2021 год. [прегледан октомври 2023].

3.Настоящото изследване е проведено от екип, като част от общ научен проект (SUMMIT), обхващащ трите специалности във Факултета по педагогика за подготовка с оглед съответна практическа и професионална реализация – „Педагогика“, „Социални дейности“ и „Неформално образование“. Основен акцент в проучването се поставя върху анализирането на студентското мнение относно качеството на преддипломната им практическа подготовка като преходен етап за тяхната професионална реализация.

ЛИТЕРАТУРА

БОГДАНОВА, М.; КРИВИРАДЕВА, Б., 2021. Предизвикателства пред социалната работа и практическата подготовка на студентите от специалност „Социални дейности“. София: Св. Климент Охридски. ISSN 2367-4652.

МЕХАНДЖИЙСКА, Г., 2021. Предпочитания и ориентации на студентите по социална работа към методите и формите на професионалната практика, Стратегии на образователната и научната политика, № 1, с. 71 – 81. ISSN:1310-0270.

ПЕТКОВА, И.; ПЪРВАНОВА, Й.; ГОСПОДИНОВ, В.; ИЛИЕВА, М. 2019. Стажантската практика през погледа на студенти, учители наставници и преподаватели. София: Св. Климент Охридски. ISSN 2367-4644.

ПЕТРОВА-ДИМИТРОВА, Н. 2013. Основи и методи на социалната работа. София: Веда Словена. ISBN 978-954-8846-18-9.

ФЪРТУНОВА, М.; ПЕНЧЕВА, В.; КЮЧУКОВ, Р., 2014. Практическото обучение в системите за поддържане на качеството на обучението във висшите училища. Русе: Русенския университет. ISSN 1311-3321.

ХОУ, Д., 2008. Връзката между теория и практика. В: Д. МАРТИН, (съст.) Антология Социална работа. София: Св. Климент Охридски. ISBN 978954-07-2088-3.

DE ROBERTIS, С., 2007. Methodologie de l’intervention en travail social. Paris: Bayard. ISBN: 978-2-8109-0684-0.

Acknowledgments & Funding

This study is financed by the European Union-Next Generation EU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01“ – for project No. 70-123-470 of 27.06.2023 on the topic “Pre-graduate practical training of students as a transition to their professional realization”, Faculty of Pedagogy at SU “St. Kliment Ohridski”.

REFERENCES

BOGDANOVA, M.; KRIVIRADEVA, B., 2021. Social work as a scientific and practical field and specifics in the training of future specialists. Sofia: St. Kliment Ohridski [In Bulgarian]. ISSN 2367-4652.

DE ROBERTIS, С., 2007. Methodologie de l’intervention en travail social. Paris: Bayard. ISBN: 978-2-8109-0684-0.

FARTUNOVA, M.; PENCHEVA, V.; KYUCHUKOV, R., 2014. Prakticheskoto obuchenie v sistemite za poddarzhane na kachestvoto na obuchenieto vav visshite uchilishta. Ruse: Rusenskia universitet [In Bulgarian]. ISSN 1311-3321.

HOU, D., 2008. Vrazkata mezhdu teoria i praktika. – In: D. Martin (sast.) Antologia Sotsialna rabota. Sofia: UI „Sv. Kliment Ohridski“. ISBN 978954-07-2088-3.

MEHANDZHIYSKA, G., 2021. Preferences and orientations of social work students towards methods and forms of professional practice. Strategies for policy in science and education, vol. 29, no. 1, pp. 71 – 81. ISSN:13100270.

PETKOVA, I.; PARVANOVA, Y.; GOSPODINOV, V.; ILIEVA, M. 2019. Stazhantskata praktika prez pogleda na studenti, uchiteli nastavnitsi i prepodavateli. Sofia: St. Kliment Ohridski [In Bulgarian]. ISSN 2367-4644.

PETROVA-DIMITROVA, N. 2013. Osnovi i metodi na sotsialnata rabota. Sofia: Veda Slovena [In Bulgarian]. ISBN 978-954-8846-18-9.