Резюме. В статията се разглежда същността на портфолиото и възможността за използването му като средство за професионално развитие в конкурентоспособна среда, чрез което се усъвършенстват уменията на студентите професионални-бакалаври от Педагогическия колеж – Плевен.

Ключови думи: portfolio, students, Pleven College of Education, educational technology

В условията на бързо развиващото се информационно и мултикултурно общество преподаването на знания не е достатъчно, за да отговори на разностранните потребности на студента и социалната среда. Създаването на благоприятни условия за осъществяване на образование, неформално обучение, за професионално, социално и личностно реализиране на младежите допринася за подобряване на демографската ситуация, повишаване на качеството на живот, както и за постигане на една от основните цели на стратегия „Европа 2020“ за устойчив и интелигентен растеж (Национална стратегия за младежта 2012 – 2020).

Непрестанната грижа за младите хора и динамизирането на образователния процес превръщат Педагогическия колеж – Плевен, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, не само в академична институция, но и в институция, която подпомага и насочваразвитието на компетентността и предприемчивостта на младите, насърчава ги към самореализация и активно включване в обществения живот.

Гъвкавостта на съвременното университетско образование и съобразяването му с индивидуалните характеристики на професионалните бакалаври изискват търсенето на по-атрактивни форми и ресурси, които да стимулират студентите и едновременно с това да осигурят ефективен и качествен образователен процес. Портфолиото се явява ефективно средство за успешното постигане на изложените цели.

За българското висше училище портфолиото е сравнително нов документ, който представя целия набор от работата на студента и всички аспекти на дейността му като цялостна картина. У нас, в началото на XXI век, се появяват теоретични изследвания за същността, функциите и видовете портфолио. В научните проучвания на В. Гюрова (2008) се разкрива, че в световен мащаб портфолиото, като специфична технология, се използва във висшето образование в Канада още през 70-те години на XX век. В края на века то вече се прилага масово в университетското обучение в Австралия, САЩ и Великобритания. (Гюрова & Божилова, 2008). В периода от 1998 г. до 2000 г. Съветът на Европа създаде европейски образец на чуждоезиково портфолио. То е инструмент за изграждане на умения за самооценка и планиране на изучаването начужди езици през целия живот и дава възможност за анализиране и по-добра организация на учебния процес (Европейска езикова рамка – нива и значения. Езиково портфолио).

Същност на портфолиото

От анг. „Portfolio“ – портфейл, официална папка (Учебно портфолио, 2011). Според G. Wiggins е „представителна колекция от продукти, създадени от някого“ (Barrett, 2001). Педагози от Пасифик Нортуест (Pacific Northwest), чрез Оценителската Асоциация Нортуест (1990), формулират следното определение: „Портфолиото представлява целенасочен набор от изпълнени от ученика задачи, представящи положените от него усилия, постигнатия напредък и постижения в една или повече области. Събраните материали трябва да показват участието на ученика в избора на съдържанието и критериите за селекция; критериите за преценка на стойността на постигнатото и доказателства за направена самооценка и разсъждение върху свършената работа от страна на ученика“ (Barrett, 2001). През 1992 г. R. Stiggins основава Институт за оценка на обучението (ATI), който подпомага учителите в класната стая да развиват умения, с които да събират точна информация за постиженията на учениците и да използват процеса на оценка и резултатите от нея ефективно за подобряване на постиженията им (Authours, Presenters&Consultants, Rick Stiggins). По мнение на R. Stiggins „Portfolios“, „портфолиата могат да разкажат много различни истории. В тяхната основна форма лежи колекция от артефакти“ (Stiggins et al., 2006: 346). Според някои руски учени портфолиото е комплект от документи, представляващ съвкупност от индивидуалните образователни постижения на студента. То може да бъде и папка, която съдържа материали, изготвени от обучаемия, които да бъдат основа за неговото оценяване (Методические рекомендации по формированию портфолио студента). Портфолиото помага на студента да обменя лична информация – проекти, постижения, да ги представя пред потенциалните си работодатели, да потърси съвет от кариерен консултант. За учените P. Shaw и S. Slick портфолиото е целенасочено събиране на материали, които са резултат от труда на обучаемите в продължение на определен период от време. Портфолиото показва усилията, напредъка и постиженията им във времето (Shaw & Slick, 2005). Създаването на портфолио е творчески процес. Той позволява отчитането на резултатите, които студентът е достигнал в различни видове дейности (учебни, творчески, социални, комуникативни) за времето, през което се е обучавал във висшето учебно заведение.

Цел при оформяне на портфолиото

Според Г. Георгиева „Идеята да се събират в портфолио рисунки, чертежи, графики в сферата на изкуството и архитектурата съществува отдавна. Основната цел е свързана с възможностите за представяне на личните постижения и компетентност на други хора“ (Георгиева, 2010: 1). Основната цел на портфолиото е да представи и съхрани в подреден вид документални потвърждения за знанията, уменията, способностите, качествата, интересите, собствените постижения на студента, постигнати по време на обучението му. То показва изграждането на уменията и отразява процеса на учене и работа. В тази връзка Л. Попова изказва мнение, че „подборът и съдържателната характеристика на материалите в него демонстрират нагледно участието, развитието и напредъка на учащите. Голям негов принос е, че способства за развитие на рефлексията“ (Попова, 2008: 231 – 234).

Изяснявайки същността на портфолиото, е необходимо да посочим и неговите функции, като критерии и средство за самоусъвършенстване и професионално развитие на студентите. Акцентирайки върху тях, може да ги дефинираме по следния начин (Технология „Портфолио“):

1. Диагностична функция – фиксира промените и растежа на студента във времето.

2. Мотивационна функция – окуражава резултатите на студента.

3. Целеполагаща функция – подкрепя целите на обучението на студента.

4. Развиваща функция – гарантира непрекъснатостта на обучението на студента от година на година.

5. Съдържателна функция – разкрива целия спектър на развитието инатрупването на опита на студента.

6. Рейтингова функция – показва диапазона на уменията и способностите на студента (пак там).

Всички посочени определения за функции на портфолиото се различават в зависимост от вида на портфолиото.

На фиг. 1 е представена синкретическата функция на портфолиото, която обединява шестте нива на когнитивните цели на обучението (по таксономията на Bloom, 1956), а именно: запаметяване (знания); разбиране, приложение, анализ, синтез, оценка. Приема се, че при усвояването на знания трябва последователно да се преминат всичките шест нива, започвайки от първото.

Структура и оформление на портфолиото

Тя се състои от две части – списък на индивидуалните постижения и комплект от документи, които потвърждават индивидуалните постижения на студента (Методические рекомендации по формированию портфолио студента).

1. Индивидуалните постижения на студента в периода на обучение се обединяват условно в няколко вида дейности: постижения в основни образователни програми; постижения в допълнителни програми (образователна активност на студента); постижения визследователскии творческидейности (творческаактивност); постижения в обществената дейност (социалната и комуникативната активност).

2. За постижения, които не варират в горния списък, студентът решава към кой вид студентска дейност да ги постави.

Към потвърждаващите документи се отнасят: заключителни документи на учебните занятия (рецензии, оценки на курсова работа, изпитни протоколи от колективни обучения); заключителни документи, издадени от допълнителни образователни курсове (сертификати, удостоверения, свидетелства, дипломи); мнения, благодарствени писма от ръководители на практики, организации, където студентите са били на практика или стаж; резюмета на доклади, конференции, семинари; ксерокопия на статии, публикации на студента; грамоти, дипломи и други награди за призови места в културни или спортни събития.

Форми за поддържане на портфолиото – електронна и документална (хартиен носител). Електронната форма е набор от материали, която е публикувана онлайн и е достъпна за разглеждане и коментари (Георгиева, 2010: 3). Документалната форма е от затворен тип, но се поддържа по-лесно и представлява подредена папка с документи. Документите, оформящи портфолиото, са два основни вида – творчески и доказателствени. Творческите изразяват лична позиция или описват действия и се издават от автора на портфолиото. Доказателствените документи подкрепят извършената работа (Портфолио ОТП).

Примерен модел на портфолио (Методические рекомендации по формированию портфолио студента): I. Обща част (вкл. лични данни на студента: три имена, дата на раждане, националност, контакт). II. Постижения, включ

ващи: 2.1. Официални документи (документ за завършване на ВУЗ; сертификати от международни, национални, регионални олимпиади, конкурси, фестивали; сертификати за преминати допълнително образователни инициативи; документи за участие в дарения, проекти и програми; информация за стаж, практика; журналистически, вестникарски, фото и други документи, свидетелстващи за успехи. 2.2. Курсове и избираеми дисциплини (списък с допълнителни курсове, оценки, сертификати, придобити компетенции). 2.3. Творческа работа. 2.4. Сведения за участия в мероприятия (вид мероприятия, ниво, постижение, при наличие на документи, потвърждаващи постижението (грамоти, дипломи). 2.5. Сведения за спортни постижения. 2.6. Научна дейност (списък с научните работи, участия в научно-практически конференции, семинари). 2.7. Отзиви на преподаватели и научни ръководители за преддипломни и дипломни практики. III. Други области, включващи: 3.1. Участие в обществения живот (проекти, програми, резултатност), участие в дейности на обществени движения, организации, фондации (име, вид на дейността и продължителността на публичните дейности). 3.2. Хоби, интереси. 3.3. Личен девиз (мото). IV. Отзиви (от стаж, практика, месторабота, резултати) (пак там).

В западните страни използването на портфолиото е добре утвърдено. У нас този подход започва постепенно да се прилага. По мнение на Д. Павлов портфолиото е широко разпространяваща се технология в образованието, която дава възможност за самопознание и намиране на оптимални начини и средства за по-казване на личностни качества (Павлов, 2003).

Поддържането на портфолиото изгражда у тях редица важни ключови умения като предприемчивост и самостоятелност. В тази връзка Е. Могилёвкин споделя мнението, че оформянето на портфолиото трябва да започне още в първи курс на обучението на студента, за да може да направим студентите активни партньори в тяхното обучение чрез развитие на уменията им за самооценка, самоувереност и бъдещо развитие (Могилёвкин). Чрез портфолиото студентът по-добре осъзнава уменията и компетенциите си, което е предпоставка за вземане на адекватни решения, отнасящи се до образованието и професионалното му развитие. Според Л. Попова „използването на портфолиото е възможност за провокиране на отговорност, самостоятелност, за автономно и творческо учене“ (Попова, 2010: 108).

Изготвянето на портфолио и използването му в системата на квалификацията в Педагогическия колеж – Плевен, помага за по-добро интегриране на технологиите в обучението. В тази връзка Д. Гълъбова изказва мнение, че „портфолиото се явява съвременна ефективна образователна технология за решаване на важни педагогически задачи и успешно проследява динамиката на учебния процес и съдейства за неговото технологично обновяване“ (Гълъбова, 2010: 94 – 95). А според учените S.Wortham, A. Barbour и B. DesjeanPerrotta портфолиото е динамично оценяващо средство и за да се даде пълна и точна картина за способностите на обучаваните, е необходимо приноса си да дадат учители, ученици и родители (Wortham et al., 1998) .

Използвайки оптимално ресурсите на портфолиото в обучението, студентите професионални бакалаври от колежа могат да оценяват учебните материали, а също така да създават свои собствени и да използват по нов, творчески начин вече съществуващите. В тази връзка С. Димитрова и С. Ташевска изказват мнение, че това ги прави гъвкави и им помага да се приспособяват по-добре към определена учебна ситуация или контекст (Димитрова, Ташевска, 2004). Студентите се стремят да се усъвършенстват непрекъснато и да откриват възможности по-добре да разбират себе си като учащи. По този начин студентите стават креативни, по-уверено споделят своите знания и умения с околните, разширяват професионалната си компетентност, като анализират придобития в практиката опит и са мотивирани за активно учене през целия живот.

ЛИТЕРАТУРА

Георгиева, Г. (2010). Образователен потенциал на електронното портфолио на учащия. Списание на Софийския университет за електронно обучение, 4, 1. http://journal.e-center.uni-sofia.bg/f/downloads/2010/ Broi%204/Galina.Georgieva_Br4.pdf. 01.03.2014.

Гълъбова, Д. (2010). Технологията „учебно портфолио“ в университетското обучение по дисциплината „Методика на обучението по математика“. Педагогика, 1.

Гюрова, В., В. Божилова. (2008). Портфолиото на преподавателя. София: Агенция Европрес.

Димитрова, С., Ташевска, С. (2004). Педагогическо портфолио за стажант-учители по чужд език. София: Нов български университет.

Европейска езикова рамка – нива и значения. Езиково портфолио. http:// unity.bg/wp-content/uploads/2013/04/CEFR-BG.pdf. 01.03.2014.

Методические рекомендации по формированию портфолио студента. Энциклопедия знаний. http://www.pandia.ru/text/78/054/52339.php. 02.03.2014.

Могилёвкин, Е. Карьерное портфолио студента вуза. http://msal.ru/ common/upload/Карьерное%20портфолио.pdf. 11.03.2014.

Национална стратегия за младежта (2012 – 2020). http://mpes.government. bg/Documents/Documents/Strategii/strategy_youth_2012-2020.pdf (01.03.2014)

Павлов, Д. (2003). Образователни информационни технологии. Модул трети, София.

Попова, Л. (2010). Класният ръководител и образователните взаимодействия в началното училище (Теоретични аспекти и практически решения). В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Попова, Л. (2008). Портфолиото в съвременния образователен процес. Съвременни образователни технологии в основното училище. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“.

Портфолио ОТП. https://sites.google.com/site/haneffsite/Home/obsa-teoriana-pravoto/portfolio-otp. 07.03.2014.

Технология „Портфолио“. (2009). ЯГПУ, Отдел образовательнх информационных технологии. http://cito-web.yspu.org/link1/metod/met49/ node25.html. 05.03.2014.

Tужаров, Х. (2009). Таксономия на Блум. http://tuj.asenevtsi.com/EL09/ EL32.htm. 16.03.2014.

Учебно портфолио. (2011). http://bg.wikipedia.org/wiki/Учебно_портфолио. (01.03.2014).

Authours, Presenters&Consultants>Rick Stiggins. Assessment Training Institute (ATI). Leading the change in classroom assessment practices. http://ati.pearson.com/authors-consultants/rick-stiggins.html. 01.03.2014.

Barrett, H. Electronic Portfolios – In: Encyclopedia of Educational Technology. 1. ABC-CLIO, (2001). http://electronicportfolios.org/ portfolios/encyclopediaentry.htm, p. 346. (01.03.2014).

Bloom, B. (1956). Taxonomy of Educational Objectives. Published by Allyn and Bacon, Boston. MA Copyright (c) 1984 by Pearson Education.

Shaw, P.&S. Slick. (2005). Creating an Electronic StudentTeaching Portfolio InHoward, C. Encyclopedia of Distance Learning, Hershey, PA Idea Group Reference.

Stiggins, R., Arter, J. Chappuis, J. & Chappuis, S. (2006). Portfolios. Classroom Assessment for Student Learning: Doing it Right – Using it Well. Educational Testing Services: Portland OR.

Wortham, S., A. Barbour & B. Desjean-Perrotta. (1998). Portfolio Assessment: A Handbook for Preschool and Elementary Educators, Association for Childhood Education International.