Резюме. Подготовката за ограмотяване в подготвителна група на 6–7-годишните деца (четене и писане) е изключително важен и преломен момент както в общото психическо, така и в речевото развитие на детето. Авторът споделя опит за основните насоки при подготовката на децата за обучение по писане в условията на детската градина. Педагогическият екип в ЦДГ „Кокиче“ – Плевен, предположи, че в подготвителна група на 6–7-годишните, ако се реализира целенасочена, последователна и съзнателна подготовка за писане в съответствие с ДОИ и Програмата за ДГ, в края на възрастовия период децата ще имат необходимата зрялост за постъпване в първи клас – знания, умения, фина моторика, отношение, психическа, интелектуална и социална готовност.

Ключови думи: preparing literacy (reading and writing), fine motor skills, school readiness

Писането е вид писмена реч с продуктивен характер. Чрез него се фиксират мисли, преживявания чрез обществено установена система от графични знаци. Това е една от най-сложните осъзнати форми на речева дейност. В структурно отношение писането включва съдържателен и технически компонент. По-конкретно писането изисква: наличие на определено съдържание (какво ще се напише), езиков израз (как ще се изрази в лексикално, стилистично, граматично отношение), техника на писане (технически, графични и правописни умения и навици).

Техническите умения са свързани с положението на тялото и ползване на пособията при писане. Графичните умения изискват идентификация на ръкописните букви, овладяване на начините на писането им и свързването им в думи. Съществен момент в техническите параметри на писането е не само овладяването на ръкописните букви, а и привеждането на звуковата форма на думите в графична, т. е. осмисляне на фонемно-графемни отношения.

В подготвителна група на 6–7-годишните деца подготовката за ограмотяване се изразява в 2 основни насоки.

Първата се свежда до общо развитие на устната реч у децата, включваща работата за усъвършенстване на свързаната реч, обогатяване и активизиране на речника, съзнателно опериране с езика, а именно: децата да усвоят действието на фонемния анализ на думата, като се научат да го изпълняват в умствен план; да анализират звуковия състав на думи с всякаква сложност; да умеят да различават гласните и съгласните звукове; да намират ударението в думите и да го пренасят от един на друг гласен звук.

Втората основна насока на подготовката за ограмотяване се свежда до специфичната работа за най-общо запознаване с писмената реч, работата за разбиране, че знаците върху хартията представляват писмен вариант на устната реч и разбиране на особените функции на писмения вариант на речта като средство за запомняне. Тази насока на подготовката за ограмотяване трябва добре да се разграничава от преждевременното усвояване на писмената реч. В подготвителна група в детската градина тя се изразява само в осъществяване на познавателната фаза, във формиране на най-обща представа и ориентировка за писмена реч.

Руският психолог Гурянов диференцира 4 етапа при овладяване на писането, а именно: ориентировъчен, аналитичен, аналитико-синтетичен, синтетичен.

етап се отнася до .

училищна възраст

Останалите етапи са присъщи на училищния етап и не са обект на статията. Аналитичният етап е наречен още ,, елемент“. Преобладава анализът над синтеза. Овладява се писането на елементи на букви, а впоследствие – и на букви. Всеки елемент се изписва с изолирани движения, като отделна графична задача.

Аналитико-синтетичният етап е наречен още ,, буквен“. Аналитичните и синтетичните дейности се формират в единство. Буквите се изписват в рамките на думата с един волеви импулс. Пишат се думи, изречения.

Синтетичният етап е етап на свързаното писане. Преобладава синтетичната дейност. Думата се изписва, като се спазват графичните изисквания за еднакъв наклон, височина, ширина, разстояние.

Ориентировъчният етап, отнасящ се до предучилищна възраст – лингвистичен профил на съвременното обучение в начална грамотност и подготовка за обучението по писане, включва:

а) развитие на пространствените ориентации;

б) развитие на зрително-двигателната координация;

в) запознаване с елементите на ръкописните букви и начините на писането им;

г) запознаване с положението на тялото при писане и създаване на начални умения за работа с молив, химикал;

д) начално ориентиране в графичната мрежа на тетрадката.

Основните дидактични похвати, които се ползват в подготовката за писане в подготвителна група на 6–7-годишните деца, са: рисуване, дорисуване на картини и фигури; оцветяване на картинки, като се спазват контурите; повтаряне на пунктир; упражнения за ориентиране в графичната мрежа; упражнения за писане на елементи на букви и на съчетания на елементи.

Писането на елементи на букви се улеснява чрез: даване на образец в началото на реда; писане на елементи в стилизирани рисунки; използване на копирния и на трасиращия метод.

Целите на обучението по писане в процеса на началното ограмотяване в подготвителна група на 6–7-годишните са:

– формиране на технически умения – правилно положение на тялото при писане и ползване на пособията за писане;

– изграждане на графични умения – идентификация на букви, овладяване на начините на писането им и свързването им в думи; формиране на умения за точност, прецизност и красота на рисунъка, непрекъснатост при писане.

В училище децата продължават работа за:

– осъществяване на техническите параметри на писането – овладяването на писане на букви и привеждането на звуковата форма на думите в графична, т. е. умения за осмисляне на фонемно-графемни отношения;

– формиране на начални правописни умения – спазване на установени правописни правила, напр. главна буква при писане на имена на хора, правопис на думи със звучни съгласни в краесловие и др.;

– изграждане на умения за четливо писмо и естетическо възпитание чрез него.

В педагогическото взаимодействие за овладяване на графичния компонент на писането – технология на обучение, използвахме специфични обучаващи методи и похвати за овладяване на графичния компонент на писането – наблюдение; демонстрация с коментар; упражняване; графичен разбор и оценка; копирен, тактов, линеен, трасиращ метод на обучение и др.

Формирането на умения за писане на букви включва следните етапи:

– демонстриране на графични форми и движения;

– анализ на формата на буквата (анализ на елементите в зрителен аспект – относително завършени части на начертанието на буквата при цялостното є зрително възприемане и анализ на елементите в двигателен аспект – относително завършени отрязъци от движението на ръката);

– анализ на елементите в зрителен аспект – предвид психологията на възрастта на децата (6–7 години), елементите се опредметяват – бастунче, ченгелче, колелце, сърпче, луличка, камшиче;

– анализ на елементите в двигателен аспект;

– конструиране на букви (За да се съгласуват зрителният и двигателният образ на буквата, преди писане в тетрадката се препоръчва децата да конструират буквата – от готови елементи, с шнур, синджир, да възпроизвеждат писането на буквата във въздуха или с пръстче върху масата и т. н.);

– копиране на букви, буквосъчетания, срички (Децата повтарят образци на букви, буквосъчетания или срички, представени с пунктир. Този обучаващ метод, наречен копирен, подпомага първоначалното възпроизвеждане на графичните форми. Обикновено дадените с пунктир образци са в началото на реда. След това децата дописват реда самостоятелно.);

– писане по образец – децата пишат букви или буквосъчетания, като се ръководят от даден в книжката образец;

– писане в графична мрежа – графичната мрежа дава визуална ориентация по отношение на височината и наклона на буквите и е опора за овладяване на точни, уверени движения;

– писане с частични, трасиращи движенията ориентири – така нареченият трасиращ метод направлява посоката на движенията на пишещата ръка чрез дадени на реда за писане графични ориентири – напр. започване на буква, основни графични точки в структурата є. Графичните точки се поставят на места, в които се променя посоката на движението.

Подготовката за училище винаги е била актуален проблем за детския учител и родителите. С въвеждането на задължителната предучилищна група се отчита важното значение на тази подготовка за успешния старт в училище и за бъдещото интелектуално развитие на детето. Прави впечатление, че децата са несигурни в своите възможности и тази несигурност се преодолява успешно, като задължително се посещава подготвителната група. Това е начинът, гарантиращ плавния преход към първи клас и добрата социално-личностна подготовка за новия статус на бъдещ ученик (Стефанова, 2011).

Много често специалната подготовка за училище се отъждествява с подготовката по български език и математика. Основната цел пред образователното направление „Български език и литература“ според програмата за подготвителната група в детската градина е да се подготвят децата за начално четене и писане, без да се осъществява същински процес на ограмотяване. От детето се изисква да може да отделя изречението в текста, да прави словесен анализ и анализ по словоформи на познато изречение, както и да извършва звуков анализ на три-четирибуквена дума.

Силен момент в полза на това, детето да се научи да чете и пише, е МОТИВАЦИЯТА на всеки малък човек да бъде независим от по-възрастните. Често, улисанивработатаси, родителитеотговарятнадецатасинедвусмислено: „Нямам време да ти чета и да те уча да пишеш. Когато пораснеш, сам ще го прочетеш и ще го разбереш“. Проблемът е, че детското любопитство и желание да научи всичко изисква своевременна реакция. И малкото дете стига до извода, че ако се научи да чете и пише, всички ще разберат и признаят, че е голямо.

Предлагаме няколко елементарни игри за стимулиране на детската мотивация за проявяване на интерес към четене и писане. Например:

„Намислих си буквичка“ – когато децата чуят буквата, тези, чиито имена започват с нея, трябва да станат бързо. Като вариант на тази игра може да се приложи и: преди всяка обучаваща ситуация децата да получават учебните си книжки, спазвайки изискването за поредността в азбуката – първо ще дойдат децата, чиито имена започват с буква А, после тези с буква Б и т. н. Възможно е в този случай да се допускат грешки, но когато грешките бъдат обяснени и поправени от педагога, много скоро децата се справят със задачата сами и се самоконтролират. Освен дидактичните игри можем да предложим на децата да имат лични книжки или скицници, като всяко дете ги подпише със своето име или да имат собствено панерче, в което да поставят учебни средства и което да е надписано с тяхното име. Така, оставени на видно място, тези пособия привличат детските очички и неусетно децата започват да „четат“ имената си, а след това „преписват“ и накрая „изписват“ самостоятелно.

Според Наредба № 4 от 18.09.2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка, издадена от министъра на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 80 от 3.10.2000 г., в ОН – Български език и литература, ядро „Подготовка за „четене и писане“, е посочено, че в края на периода на предучилищна възраст очакваме детето да:

– познава и спазва основни правила за работа с книга;

– има отношение към книгата и се ориентира визуално в страниците є;

– разпознава и назовава графични знаци на някои печатни букви, свързани с наименованията на познати лица и предмети;

– възпроизвежда фигура, знак, прави и криви линии, елементи от знаци;

– повтаря пунктирана линия в различни изображения на предмети и печатни букви, без да излиза от линията.

Тази наредба регламентира целта на подготовката за постъпване в първи клас – да подготви децата за ефективно, лесно и безболезнено усвояване на дейността писане в І клас, защото мисията на детската градина е да подпомага всяко дете да получи адекватна на способностите си подготовка за училище, една от които е писането.

Как и доколко развитието на моторните умения, развивани в ОН БЕЛ в ПГ 6–7 г., допринасят за усвояване на дейността писане в І клас? В научната литература съществуват изследвания по тази проблематика, най-вече по български език и връзката с изобразителни дейности. Идеята е да се проучи проблемът от гледна точка и на останалите ОН, чрез които се подпомага подготовката за дейността писане в І клас.

Ето защо акцентирахме на целта: Да се проучи влиянието на специалните умения в дейности от педагогическото взаимодействие за развитие на моторно-графичните движения на 6–7-годишните деца за писане в І клас.

Задачите, които си поставихме за проучване в областта, са:

1. Да се проучат теоретични източници, очакваните резултати в действащата методическа документация и проблемите по подготовката на децата за писане в І клас.

2. Да се апробират обучаващи похвати, методи и средства, оказващи влияние на уменията за развитие на моторно-графичните движения за писане при 6–7-годишните деца. Фактори, детерминиращи формиране и усъвършенстване на уменията за писане (развитие на графомоториката).

3. Да се направят изводи по проблема и да се предложат на педагогическата колегия.

Задачите се реализират в единство, защото съдържанието, което включват, е в дидактически и практико-приложни връзки в системата от ситуации, предлагани от дидактична система „МОЛИВКО“. На преден план са изведени психомоторните упражнения за овладяване на графичния компонент на писането. Намерена е вярната интегративна връзка между образователни компоненти и графични елементи на букви, знаци, цифри. Обект на изследване са техническите умения на 6–7-годишните деца, подпомагащи усвояването на дейността писане. Предмет на изследването е процесът на прилагане на техническите умения, като графични движения и действия за писане при 6–7годишните деца.

Моторната дейност е вид двигателна дейност, различна от спортно-двигателната. В редица обучаващи практики някои от дейностите имат освен познавателен и практически компонент, напр. при конструиране, изобразителни и математически дейности и др. При всяка от тях, за да изпълнят определени учебно-практически задачи, ръцете извършват особени, специални движения. Съчетани в алгоритъм, те са действия с определен двигателно-моторен характер, в които е заложен предвиден резултат.

Графичната дейност се изпълнява с ръка с пишещо пособие, при която се получават графеми. Те са с различна структурност – напр. рисунки, линии, елементи на букви или букви, елементи от цифри или цифри на числа. При техническите дейности те са движения и действия за обработване на материали, които се изпълняват в определена последователност. При извършването им детето често си служи с някакво пособие или инструмент. В случая много важна функция изпълнява взаимодействието „ръка-око-ухо“ (тест на Хед) като органи, сензорно-управляващи движенията и действията. Те взаимодействат и се съчетават с положението на тялото, водещата ръка (дясна или лява), дишането, психомоторното развитие и нервно-двигателния контрол на общата подвижност. Процесът на развитие на фината моторика на детето е продължителна и осъзната дейност, изискваща търпение и време. Доказано е в анатомически план, че около една трета от проекцията на двигателната зона в площта на главния мозък се заема от проекцията на китката на ръката. Тя, от своя страна, е твърде близо до зоната на речта. Това дава основание на някои учени да разглеждат китката на ръката като „орган на речта“, много аналогичен на артикулационния апарат. Удивителната работа по усвояване на речта, която се извършва в детския мозък, е скрита за възрастните. Те не могат да я видят, но могат да я подпомогнат, като развиват фината моторика на детските ръце. Китката на ръката е представител на речевите центрове на мозъка. Ако ние стимулираме и развиваме тяхната сръчност и ловкост, то ще се постигне двойна полза – и за речта, и за ума (Книга за учителя, 2008).

В учебната книжка „Моливко – Моторика (6–7 г.)“ се предлага единен интегративен модел за овладяване на графичния компонент на писането като образователно съдържание и база за разработване на упражненията. Учебната книжка позволява да се провеждат системни упражнения по програмната система „Моливко“ за подготвителна група. Тя вплита в изпълнението на седмичните задачи теми от останалите учебни направления. На преден план са графичните умения, но изпълнението и резултатът изискват образователна компетентност по изучаваната тема („Моливко“, Книга за учителя за предучилищно възпитание и подготовка на 6–7-годишни деца, 2008).

За да получим ефективни резултати от децата, им предлагахме подходящи средства, оказващи различен натиск, но не и флумастер, за работа в книжката. Изисквахме в процеса на самостоятелна работа: децата да работят бавно, старателно, без да бързат, без да вдигат молив, да се стремят към гладка линия; отначало да рисуват с обратната страна на молива, за да „запомни“ ръката пътя на линията; да се използват моливи с различна твърдост, за да се упражни различен натиск на ръката; да не оцветяват фона на картинките; апликирането да се изпълнява с ножичка и лепило.

Планираните ситуации, предвидени в ПГ 6–7-годишни деца за подготовка по писане през този етап, са с цел да се подготви овладяването на ръкописното писмо. В тях се работи за зрително-двигателна координация, ориентация в графичното пространство, анализ на контура на предмета, развитие на моториката. Подготовката за писане се осъществява чрез свободно рисуване в тетрадката и игри за наблюдателност; защриховане на фигури; задачи за ориентиране в графичната мрежа; рисуване на орнаменти и форми с изискване за непрекъснатост на движението; рисуване на елементи и съчетания от елементи. Децата се приучават да „пишат“ в графична мрежа, съставена от тесни и широки редове, с 3–4 наклонени линии на ред, които са ориентири за наклона при писане. В началото на реда Моливко е показал образеца. Обикновено той е представен или чрез копирния метод – децата повтарят пунктира, или чрез трасиращия метод – елементът е започнат, а по-нататък има опори, които трасират движението на ръката. Резултатите редовно се представяха на родителите, за да се запознаят с програмното съдържание, да преценят как се справят децата им и да окажат помощ.

В книжката „Моторика“ ясно е очертана структурата на всяка планирана ситуация, като последователността на методическата работа е следната:

– дорисуване, защриховане и оцветяване на изображения на предмети, в които се съдържа изучаваният елемент;

– откриване на изучавания елемент и анализ на образеца;

– пренасяне на елемента от предметното изображение в стилизирани рисунки, които предпоставят писане на елемента в едър план, за да се усвои двигателният акт за неговото изписване;

– писане на елемента в редовете на графичната мрежа;

– игри за наблюдателност.

В случай на проявен интерес учителят би могъл да използва и други упражнения, подготвящи ръката за писане, препоръчани в книгата за учителя или практически дейности от живота. Например:

– упражнения за синхронно копиране на едри движения на възрастния – учителят чертае във въздуха непрекъсната линия с определена конфигурация, напомняща познати образи. Децата също чертаят във въздуха тази линия, като следват образеца на учителя. От особена важност е движенията да се изпълняват бавно и да се коментира всяко изменение в направлението на движение;

– игри с течности и сипещи вещества – преливане на вода от чаша в чаша и от чайник в чаша или пресипване на брашно, ориз, бобени зърна, намиране на дребен предмет в пясък, леща, грах и др.;

– игри с букви, геометрични фигури за развиване на моторна памет;

– попадане в точка – в центъра на бял лист се поставя точка. Пишещата ръка е на разстояние 10–15 см над листа. От детето се очаква с един замах да придвижи ръката си така, че да попадне с върха на молива в точката;

– игри по идеи на М. Монтесори – игри за промушване на шнурчета в дупки, закопчаване, откопчаване и зашиване на копчета с различни размери, низанки, гердани, гривни, вгнездяване на различни по форма и големина мозайки и др.;

– намиране на елементи сред други – на дъската са изобразени изучаваните елементи в различни варианти – с различна големина, форма и цвят. Те са разположени по различен начин в пространството. На децата се предлага да определят колко пъти се среща изучаваният елемент, да го заградят или подчертаят;

– домакински дейности – бърсане на маса, огледало, чаша, метене с метла, завързване на връзки, сгъване на салфетка, кърпичка, пижама, обличане и събличане на кукли и др.;

– графична диктовка – пред всяко дете има лист с квадратчета, върху който с точка е означено началото на линията. Учителят диктува линия с определена конфигурация. Например: една черта надясно по квадратчето, една нагоре, една надясно, една нагоре, една надясно, две надолу, една надясно, една нагоре, една надясно, една нагоре, една надясно, две надолу и т. н., докато се стигне средата на реда, след което децата продължават самостоятелно тази линия докрай по определен от учителката начин;

– моделиране с пластични материали (пластелин, тесто, глина и др.);

– работа с хартия – рязане, прегъване, апликиране и др.;

– рисувателни игри и упражнения – лабиринти, обхождане на геометрична фигура, образ и др.;

– кулинарни умения – чистене на зърнени храни (боб, леща, ориз), защипване с щипки, подреждане на плодове и др.

Класиците педагози и психолози – М. Монтесори, Б. П. Никитин, предлагат серии от упражнения за развитие на тактилната чувствителност и сложнокоординационните действия на пръстите и китката на ръката като:

– рисуване и дорисуване;

– уплътняване (обхождане) на пунктирана линия (щриховка);

– рисуване на линии във варианти (прави, криви, хоризонтални, вертикални, начупени, зигзагообразни и др.);

– рисуване на линия в средата на двойно ограничителни линии (огради, модели);

– рисуване на контурна фигура на „един дъх“;

– дорисуване на фриз: в свободен план или в квадратна мрежа с опора; копиране на нарисувани фигурис различна степен на сложност; съставяне на план от детето (на стая, на къща, градинка и др.);

– учителят рисува план, по който детето трябва да открие в стаята предмет (съкровище) и др.

Основните образователни направления, чрез които се реализират посочените упражнения, спомагащи за подготовката за писане в училище (Книга за учителя „Моливко“, 2008: 647–651), са Социален свят, Природен свят, Български език и литература, Математика, Конструктивно-техническа и битова дейност, Изобразителни изкуства. Материалът е разпределен по месеци и седмици, регламентирани са темите и основните похвати за овладяване на графичния компонент за писане.

Педагогическото взаимодействие с децата с помощта на книжката за подготвителна група от програмната система „Моливко“ предоставя възможност да постигнем следните резултати, съответстващи на ДОИ:

1. Условия за постигане на целите и очакваните резултати, заложени в образователното направление „Български език и литература“, ядро „Подготовка за ограмотяване“.

2. Възможности за развиване на умения у детето за усвояване на графичната компетентност, за писане и идентифициране на буквата като вид абстрактен знак.

3. Идеи и варианти за работа в различни педагогически ситуации, за овладяване на графичния компонент при подготовката за писане, развиване на фината моторика, разпознаване на различни знаци: пиктограми, геометрични фигури, абстрактни знаци, цифри, букви на кирилица и на латиница.

4. Възможности за използване на различни видове задачи и игри, за подбор на теми в зависимост от познавателното равнище на децата.

5. Методическа концепция, чрез която детето получава начална подготовка за писане.

За да се получат необходимите резултати, се ръководихме от предложените методически указания в съответното ядро. Например:

ЦЕЛ – да се подготвят децата за овладяването на четенето и писането, като се отчита развитието на устната реч.

УМЕНИЯ:

– децата овладяват умения да извършват анализ на словоформи в изречение;

– извършват словесен анализ на изречение;

– възпроизвеждат линии, знаци, форми; разпознават и назовават графични знаци на букви, свързани с предмети и лица, които имат значение в живота на детето;

– пресъздават със знаци указателен текст;

– изписват елементи на различни знаци, графични модели, формии линии; държат правилно молив и химикалка.

ПРЕДСТАВИ – децата имат изградени представи за видове знаци; диференцирани представи за словесен анализ на изречение и анализ на словоформи, фонемен анализ и конкретна представа за графични знаци и техните имена.

ОТНОШЕНИЕ – децата проявяват желание да разглеждат книжки, албуми, енциклопедии и др. и реагират емоционално на външния им вид и съдържание.

Изводи

1. Поставени в стимулираща, разнообразна среда, играейки и упражнявайки се, децата по забавен и непринуден начин разбират що е звук и що е буква и научават как да го запишат със съответния знаков еквивалент.

2. Използването на нови технологии в педагогиката дава възможност педагози, родители и деца да работят заедно за постигане на още по-естествен и хуманен възпитателно-образователен процес в детската градина с акцент – подготовка за дейността писане в І клас.

3. Апробираните обучаващи упражнения, методи и похвати оказватблагоприятно влияние на уменията за развитие на моторно-графичните движения за писане при 6–7-годишните деца и могат да се приложат в подготвителна група, защото допринасят за формиране и усъвършенстване на уменията за писане – развитие на графомоториката, респективно за подготовката на дейността писане в първи клас.

Според Виготски „от изключителна важност е основното положение за ориентиране на обучението към „зоната на близкото развитие“ на детето, според което обучението по роден език трябва да се гради преди всичко върху функционалния, а не върху възрастовия принцип. Това означава, че детето трябва да се учи не на това, което знае и може насъответната възраст, а на това, което трябва да знае и може. Детето трябва да се обучава на онези речеви умения, които все още не е усвоило, но ще усвои. Обучението трябва да се ориентира към утрешния ден от развитието на детето, т. е. към това, което сега то изпълнява с помощта на възрастния, а утре ще може да изпълнява вече самостоятелно“.

БЕЛЕЖКИ:

1.http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=250 5:2011-11-25-13-50-46&catid=82:2011-03-24-21-06-18&Itemid=116

ЛИТЕРАТУРА

Балабанова, М., Атипова, Д. (2011). Подготовка за четене. Благоевград.

Гълъбова, Д. (2008). Книга за учителя „Моливко“. В. Търново.

Подготовката и готовността на децата за училище. Психология, 2011.

Стефанова, Д. (2011). Подготовката за четене и писане в предучилищната група в детската градина.