Резюме. Децата с увреждания са динамична социална група, силно нуждаеща се от подкрепа, която социалната работа може да ѝ предостави. Актуалността на тематиката се засилва и от факта, че много деца са изведени от специализирани институции и са насочени към услуги в общността, където идеята е прилагане на принципно нов подход в тяхната грижа, от там и важната роля, която имат различните специалисти при осъществяване на пряката социална работа с децата с увреждания. Социалните услуги са един от стълбовете в политиката, който има отношение към ефективното социално включване и участие в живота на обществото на уязвимите групи.

Ключови думи: children with disabilities; pedagogical work; social work; social services

Актуалността на въпроса за ролята на социалната работа за интеграцията на децата и младежите с увреждания е свързана с предоставяне на подкрепа чрез социална работа и в частност чрез разкриване на социални услуги в общността, които допринасят за реализиране на техния потенциал. Важно условие е постигане на пълноценен начин на живот и осигуряване на възможност за социално включване.

Безспорен е фактът, че институционалната грижа е тежко наследство от миналото. Още по-категорично е твърдението, че държавата не е в състояние да се грижи за децата по-добре, отколкото техните родители. Също толкова видимо е, че голяма част от специализираните институции са ситуирани извън населени места – труднодостъпни, отдалечени от градските центрове, което затруднява комуникацията и обрича ползвателите на социална изолация. Но не без значение са обществените нагласи и манталитет, които трайно се отразяват на решението на общините да закрият тези домове7) .

Един от основните приоритети на реформата в социалната сфера е да се осъществи процес на дългосрочно стратегическо планиране с участието на всички заинтересовани страни. С промените в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане от 2010 г. се въведе задължението към всички областни администрации да разработят и да приемат областни стратегии за развитие на социалните услуги за 5-годишен период. В унисон с разработените и утвърдени областни стратегии общинските съвети са натоварени със задачата да приемат стратегии и годишни планове за развитието на социалните услуги на общинско ниво. В резултат на това, както и благодарение на възможностите, които предоставя Европейският социален фонд, се постига масово разкриване на алтернативни социални услуги, базирани в общността. Те са насочени към оказване на подкрепа за социално включване на уязвими деца и възрастни. Това даде огромен тласък за осъществяване и прилагане на мерки, свързани с деинституционализацията, особено на децата, настанени в специализирани институции. Освен че се постига напредък в реформирането на социалната система, се разработват и съвременни подходи за грижа, в центъра на които стои интересът на детето с увреждания.

Философията на промените се състои в изпълнение на Визията за деинституционализация1) , която включва, най-общо казано, закриване на специализираните институции за деца и изграждане на социални услуги в общността. Според Визията институциите не се закриват чрез преместване на деца от една институция в друга. Целта е децата да имат алтернатива и възможност за отглеждане в семейна или близка до семейната среда. В тази връзка, част от децата бяха изведени в приемни семейства, други се върнаха при своите биологични семейства, трета част бяха осиновени. Но голяма част от децата с увреждания, нуждаещи се от непрекъсната медицинска и социална подкрепа, бяха настанени в центрове за настаняване от семеен тип. В изпълнение на мерките за социално включване тези центрове бяха изградени на комуникативни места в близост до образователни, социални, медицински и обществени институции. Целта е постигане на траен и видим ефект за социална интеграция на потребителите. Важно условие за предоставяне на индивидуална и качествена грижа е малкият им капацитет.

Вследствие на промените в социалната сфера акцентът бе поставен и върху преодоляване на обществените нагласи към хората в неравностойно по-ложение чрез търсене на решения за подкрепа, защита на техните права и ресоциализация.

В историческа ретроспекция разкриването на социални услуги търпи съществено развитие както по отношение на тяхната разновидност, така и по отношение на отговорните за това институции. В по-конкретен план разкриването на социални услуги се трансформира от „спонтанна дейност на благотворителни организации“ в активна социална политика, реализирана от държава, общини и неправителствени организации. Типичен пример за адекватността на благотворителните организации в миналото е габровското дружество „Майчина грижа“. Активната социална, благотворителна и просветна дейност на Дружеството се тълкува като първообраз на съвременната „приемна грижа“. Нещо повече, Дружеството не само подкрепя хора с различни социални проблеми, но и подпомага духовното развитие и еманципацията на жената във възрожденското общество5) .

Към настоящия момент реформирането и тенденцията за закриването на специализираните институции за деца е необратим процес.

Настоящият доклад цели да фокусира вниманието върху осъществяваната социална работа в услугите, и по конкретно – ролята на педагогa при работа с деца с увреждания.

От научна гледна точка, различните автори дават множество определения на термина „социална работа“. Тя се разглежда от различни аспекти и няма еднозначно определение за това какво точно представлява социалната работа.

„Още в началото – отбелязва Е. Тодорова, – социалната работа се сблъсква с проб-лема за своята дефиниция – какво все пак представлява тя: институция, която ограничава или разширява човешките свободи, и доколко средствата, с които разполага, са релевантни или нерелевантни на проблемите, с които се конфронтира. Основният въпрос на социалната работа става определяне на нейния характер“ (Todorova, 1999).

Според определението, прието от Националната асоциация на социалните работници в САЩ през 1970 г., „Социалната работа е професионална дейност за подпомагане на индивиди, групи и общности с цел усилване или възстановяване на тяхната способност за социално функциониране и създаване на обществени условия, благоприятни за тази цел“ (Morales, 1995).

Социалната работа е комплексна интегративна дейност. Тази ѝ характеристика произтича от сложността и многовариантността на необходимата по-мощ… Социалната работа е помагаща дейност…“ (Petrova-Dimitrova, 2000).

Според Н. Петрова-Димитрова „Социалната работа е психосоциална по-мощ за живот. Помощта винаги представлява едновременно създаване, организиране, активизиране, усъвършенстване и др. на индивидуалните личностови капацитети и на социалните ресурси. Тази характеристика на социалната работа е една от силно диференциращите я по отношение на другите помагащи дейности – образование, възпитание, психотерапия, лечение“ (PetrovaDimitrova, 2000).

Може да се каже, че социалната работа, на практика, е комплексна дейност, осъществявана от различни специалисти. Целта е оказване на подкрепа на уязвими групи от населението. В контекста на тази подкрепа ще се опитам да изясня ролята на социалния педагог като част от екипа специалисти, работещ в конкретна социална услуга – каква е неговата професионална роля, компетенциите, които следва да притежава, естеството на неговата подготовка и специфичните задачи, които трябва да изпълнява като част от мултидисциплинарния екип в съответната социална услуга.

Социалната работа, като професия и практика, трябва ежедневно да доказва своята ефективност и ефикасност (Rusanova, 2015). Социалната работа предполага прилагане на индивидуален подход към всеки потребител предвид неговата възраст, здравословно състояние, възможности, желания и интереси. На база на това се изготвя индивидуален план в съответствие с изискванията на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане2) .

Индивидуалният план включва дейности по задоволяване на:

– ежедневни потребности:

а) здравни потребности;

б) образователни потребности;

в) рехабилитационни потребности;

г) потребности в свободното време;

– потребности от контакти със семейството, приятелите, близки и други лица.

Всички тези потребности се обсъждат и изготвят от мултидисциплинарен екип, включващ специалисти, работещи в социалната услуга. В екипа е включен и социалният педагог. Задоволяването на образователните потребности предполага осигуряването на достъп на децата с увреждания до различни образователни институции и осигуряване на необходимата подкрепа в процеса на усвояване на знания. Съгласно изискванията на чл.41, ал, 3 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане социалните услуги, предоставяни в специализирани институции и в общността, трябва да отговарят на следните стандарти и критерии за образователни услуги и информация.

1. Осигуряване на съдействие за участие в образователна програма в съответствие с възрастта и личния избор на потребителите.

2. Oсигуряване на достъп до информация.

С цел осигуряване на индивидуален подход следва да се вземат под внимание видът и степента на увреждане, възрастта, личният избор и интересите на детето. Защитата правата на децата включва и осигуряване на достъп до образование. Достъпът до образование е важно условие в социалната работа за постигане на социално включване. Образованието предполага даване на шанс на детето за социална интеграция и възможност за усвояване на нови знания и умения, необходими в неговото ежедневие. В Закона за предучилищно и училищно образование3) образованието е посочено и като фактор, улесняващ достъпа до пазара на труда.

След проведени множество разговори със специалисти, работещи в центрове за настаняване от семеен тип и дневни центрове за деца с увреждания, се изтъква фактът, че социалните услуги не са образователни услуги. Образователните услуги са поверени на учебните заведения и там следва да е насочен акцентът към усвояване на знания и умения. Ключовата дума в случая е партньорство. Центровете за настаняване от семеен тип е необходимо да осигурят достъпа до училище и да оказват необходимата подкрепа в подготовката и усвояването на знания. Образователната подкрепа се разглежда като част от социалната подкрепа в контекста на цялостната комплексна социална работа с уязвимите деца с увреждания. Подкрепата включва и работа с родителите на тези деца, с техните учители и с общността. Качествената грижа на децата с увреждания включва създадена мрежа за социална подкрепа и интеграция в общността.

Обект на изследване е Дневен център за деца с увреждания в Габрово. Центърът е разкрит през 2006 г. и в него работи екип от специалисти, включващ рехабилитатор, социален работник, медицинска сестра, специален педагог, психолог и логопед.

В социалната услуга се предоставят следните дейности:

– рехабилитация и физиотерапия на потребителите;

– психологична интервенция – фамилна и индивидуална психотерапия;

– логопедични занимания;

– педагогическа подкрепа за възпитание и обучение;

– свободни дейности – рисуване, занимателни игри, екскурзии и други;

– работа с родители – организиране и провеждане на групови срещи с родители;

– Монтесори-терапия – разширяване културата на децата/младежите, дейности от ежедневието и самообслужването и други;

– провеждане на лечебна езда – конна база в село Костенковци.

Капацитетът на услугата е 40 бр. деца с различни по вид и степен увреждания: двигателни, зрителни, ментални и множествени. Към момента в Дневния център са насочени 43 потребители:

– потребители, ползващи почасови грижи: 18 бр. (рехабилитация, работа с психолог и др.);

– потребители от ЦНСТ – 9 бр.;

– потребители, посещаващи детска градина: 5 броя;

– потребители, посещаващи масови училища: 23 деца;

– потребители, посещаващи помощно училище: 13 броя.

Конкретната задача на специалния педагог в Дневния център за деца с увреждания е да тества всяко от децата при постъпването му в социалната услуга и на основата на това изготвя индивидуална образователна програма, съобразена с пот-ребностите на децата, тяхното интелектуално ниво, провежда часовете по арттерапия и участва в Монтесори-терапията (развиваща логическото мислене) и игротерапията.

Основната дейност е насочена към работа за обогатяване на общите и специфичните способности на детето, за влизането му в контакт с други субекти и с околната среда. Важна е ролята на специалния педагог по отношение необходимостта детето да опознае себе си, да определи мястото си във и спрямо заобикалящата го среда – физическа, материална и социална.

Подкрепата на специалния педагог за детето е в следните насоки:

– движение – то да изследва и развива сензорния си опит;

– език – да създава свой собствен;

– независимост – да стане самостоятелно;

– позитивна дисциплина – да се научи да уважава правата на другите, както и те неговите;

– ред – да постигне свой собствен вътрешен ред, който е от първостепенно значение за интелектуалното му развитие.

Специалният педагог оказва подкрепа и по отношение на учебния процес – работа по учебни предмети, помощ при подготовка на възложена домашна работа, помощ при самоподготовка. Подкрепата е съобразно възможностите и потребностите на детето, съобразявайки се с неговите желания и интереси, водещо в случая е и здравословното му състояние, както и степента на неговото увреждане. Екипната работа е от съществено значение. Като част от мултидисциплинарния екип, специалният педагог осъществява дейности, свързани с обучение по изкуства – рисуване, музика, куклени постановки, трудова дейност – трудотерапия и други. Педагогът участва и в диагностициране затрудненията на детето спрямо учебния материал за съответната възраст, в подготовката за усвояване или възстановяване на навици – например за самообслужване (обличане, обуване, наливане на вода в чаша, ползване на прибори за хранене), развиване на логическо мислене, проследяване напредъка в развитието на всяко дете. Като част от екипа специалисти, педагогът акцентира и върху различни дейности и занимания, които имат за цел осмисляне на ежедневието: запознаване с празници, посещения на Етъра за празника Еньовден, игри, изработване на апликации, рецитиране на стихотворения и песни, тематични рисунки в зависимост от сезона (есен, зима) и т.н.

Подкрепата включва и работа с родителите на тези деца, с техните учители и с общността. Разяснява работата си на родителите на децата. Периодично специалистите посещават децата в техния дом, както и в Центъра за настаняване от семеен тип, за да се запознаят с конкретните условия на живот.

Специалният педагог заедно с екипа на социалната услуга съдейства за подготовка за започване на училище, преодоляването на затруднения, свързани с познавателното развитие или образователния процес.

От практиката е видно, че е необходимо да има изградена добра комуникация и координация между служителите в социалната и в образователната сфера. Трябва да се създадат възможности за съвместна работа в интерес на децата с увреждания и улесняване на достъпа им до образование.

Главната роля на педагога в социалната услуга е оказване на подкрепа в образователния процес. Целта е детето да участва в общообразователния процес и да постига развитие съобразно индивидуалните си възможности.

Задачата на педагога е осигуряване на качествени и ефективни грижи за доброто педагогическо развитие на децата, като проследява, анализира и отчита педагогическото им развитие и води т. нар. индивидуални педагогически планове.

Задълженията на специалния педагог са обвързани и разписани в длъжностната характеристика: той е част от екипа специалисти, работещ в дневния център, в пряката си работа не бива да допуска репресивни мерки спрямо децата, както и пряка и непряка дискриминация. Специалният педагог следва да спазва и етичните стандарти в своята работа, както и да спазва принципите на конфиденциалност и зачитане правата на децата.

Основните трудности на педагога са свързани с големия брой деца, нуждаещи се от педагогическа подкрепа. В тази връзка, се предвижда и наемането на трудотерапевт.

На територията на град Габрово са разкрити два центъра за настаняване от семеен тип за деца с увреждания по схема за безвъзмездна финансова помощ – „Да не изоставяме нито едно дете“. В тях се предоставя 24-часова грижа за деца и младежи с увреждания, ориентирана към индивидуалните им потребности. Всеки център е с капацитет 12 места плюс 2 допълнителни в случай на нужда от спешно настаняване на дете в риск от общността. Екипите се състоят от общо 24 души квалифициран персонал. Предоставянето на услугата започна от 3 април 2014 г. с поетапното настаняване на децата.

Философията на този тип резидентни услуги е потребителите през деня да посещават съпътстващи социални или образователни услуги, които дават допълнителна подкрепа и възможност за социално включване. Това е обвързано с идеята за комплексна подкрепа от социална, образователна и здравна гледна точка. Процесът на деинституционализация би бил опорочен, ако потребителите отново бъдат изолирани и не се дава възможност да посещават съпътстващи услуги, а да бъдат „затворени“ само в ЦНСТ. Достъпът до различни видове услуги е от ключово значение за постигане на качествена и ефективна социална защита.

В този вид услуги няма назначен социален педагог. Децата, които имат нужда от допълнително или специализирано обучение, могат да посещават специализирани центрове за обучение, центрове за работа с деца, както и допълнителна специализирана помощ от външни специалисти, като логопед, специален педагог.

Съгласно методическите указания за работа в ЦНСТ4) доставчикът на социалната услуга следва да осигури на всяко дете достъп до подходящо заведение за предучилищно и училищно възпитание и образование.

Екипът на ЦНСТ записва всяко дете в подходяща форма на образование в общообразователна детска градина или предучилищна подготовка, като заплаща необходимата такса и съдейства за включване на децата в допълнителни занимания, организирани в детската градина.

Екипът на ЦНСТ съдейства на детето да посещава редовно и навреме училищните занятия.

ЦНСТ осигурява необходимите учебни пособия, помагала и материали.

В тези центрове за настаняване от семеен тип има общо 23 деца и младежи с различни по вид и степен увреждания. В изпълнение на стандарт 7 – Образование, потребителите са насочени и ползват следните социални и образователни услуги:

– Дневен център за деца с увреждания – 9 потребители, от които 3 ползват услугата почасово. С тях работи социален педагог;

– Дневен център за възрастни хора с увреждания – 2 потребители. С тях работи социален педагог;

– ЦСРИ за деца с аутизъм – 4 потребители;

– Център за обществена подкрепа – 1 потребител;

– помощно училище – 17 потребители.

Има деца и младежи с увреждания, които посещават помощно училище, едновременно с това са и потребители в друга съпътстваща социална услуга. Предвид възрастта и тежките увреждания няма потребители от ЦНСТ, записани в детска градина или в масово училище.

Основни изводи

Социалните услуги не са образователни услуги. Социалните услуги по правило имат предназначение да постигат специфични цели, свързани с по-вишаване на качеството на живот на потребителите, и да осигурят подкрепа за достъп до другите сфери – образование, здравеопазване, заетост и т.н;

Социалната работа, на практика, е комплексна дейност, осъществявана от различни специалисти. Екипната работа е от съществено значение. Социалният педагог е част от мултидисциплинарен екип в съответната социална услуга, където е необходимо да си взаимодейства с останалите специалисти, както и с родителите на децата.

Образователната подкрепа, осъществявана в социалните услуги, може да се разглежда като част от социалната подкрепа в контекста на цялостната комплексна социална работа с уязвимите деца с увреждания.

Между служителите в социалната и в образователната сфера е необходимо да има изградена добра комуникация и координация. Трябва да се създадат възможности за съвместна работа в интерес на децата с увреждания и улесняване на достъпа им до образование.

И в заключение, всяко развитие е свързано с промяна. Промяната по отношение на институционализирането на деца е неизбежна, но е една от най-нежеланите, защото е сложна, динамична, изисква усилия, време, нови знания и умения, ресурси, координиране и съдействие, лична мотивация и увереност, непрекъсната и динамична подкрепа от различни видове специалисти. Този дебат е отворен за дискусии, но и предизвикателен за изследвания.

Благодарности

Благодарности към ръководителите и специалистите, работещи в Дневен център за деца с увреждания и в Център за настаняване от семеен тип на територията на Габрово, за достъпа, оказаното съдействие и възможността за запознаване с пряката работа на педагогическите специалисти в социалните услуги.

NOTES / БЕЛЕЖКИ

1. Национална стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Документът е приет с Протокол № 8.2 на Министерския съвет от 24.02.2010 г.

2. Чл. 40г. (Нов – ДВ, бр. 40 от 2003 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 26 от 2009 г.) от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

3. Закон за предучилищно и училищно образование Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.

4. Методическо ръководство за организиране дейността на ЦНСТ, утвърдено от ДАЗД и АСП.

5. Инджов, Е. (2014) Социална работа на габровско женско дружество „Майчина грижа“ през 70-те години на ХIХ век“, Международна научна конференция УНИТЕХ 2014, Габрово, Сборник доклади, т. ІV. (сс.205 – 208).

6. Русанова, Л. (2015) Тенденции и предизвикателства пред развитието на професията „социална работа (общи изводи от експертна оценка в Габрово)“. Научни трудове на Русенския университет, т.54, серия 8.1, сс. 73 – 74.

7. Стоянова-Тодорова, И. Деинституционализацията на децата в Република България – национална стратегия и нова визия на грижите за деца. Международна научна конференция УНИТЕХ 2014, Габрово, Сборник доклади, т. ІV, (с. 230).

8. Zastrow, C.H. (1999) The Practice of Social Work. Brooks/Cole Publishing Co., Passific Grove, (p. 5).

REFERENCES/ЛИТЕРАТУРА

Morales, A. & Sheafor, B.W. (1989). Social Work. A Profession of Many Faces. Boston: ALLYN and BACON.

Petrova-Dimitrova, N. (2000). Osnovi I metodi na socialnata rabota. Sofia: Litera [Петрова - Димитрова, Н. (2000). Основи и методи на социалната работа. София : Литера].

Todorova, E. (1999). Realnata pomost. Sofia: Albatros [Тодорова, Е. (1999). Реалната помощ. София: Албатрос].