ОТКРОВЕНО И НАУЧНО ЗА „ПСИХОЛОГИЯ НА ТВОРЧЕСТВОТО“
Десев, Любен, Брик, Салех, Десев, Никола. Психология на творчеството. Теоретични проблеми, емпирично изследване, креативни задачи. София: Парадигма, 2011, 444 с.
Настоящият отзив за книгата „Психология на творчеството“ е своеобразна покана към широката читателска аудитория – членовете на академичната и научната общност, специалистите в сферата на образованието, които работят с талантливи деца, родителите, студентите и други – да насочат вниманието си към това научно явление на българския книжен пазар. Това е първият по рода си съвместен труд на трима изявени автори и утвърдени специалисти в сферата на психологията и педагогиката, каквито са: проф. Любен Десев, др Салех Брик и Никола Десев. Тези автори определено заслужават адмирации за усилията им да представят по-важните моменти от сравнително слабо проучената област на психологическо познание, каквато е креативната психология. Това е направено увлекателно и достъпно съобразно принципите за научна приемственост и безпристрастност и изследователска обективност. Опирайки се на водещите научни традиции в психологическата наука и практика, книгата „Психология на творчеството“ представлява своеобразна крачка напред към още по-задълбочено изучаване и по-внимателно разбиране на ролята и мястото на творческата дейност в развитието и живота на човека.
В „Психология на творчеството“ теоретично се осветляват и подробно се изясняват от синергетична гледна точка системата и компонентите на творчеството, както и водещите процеси и основните механизми на креативната дейност. На страниците на книгата може да се научи повече за резултатите от теоретико-емпиричното проучване на мотивацията за постижения в юношеска възраст и за динамичната й взаимовръзка с творческите изяви на учениците. В края на книгата има поредица от изключително оригинални и креативни задачи за самоизследване на индивидуалното равнище на надареност, които са сериозно интелектуално и творческо предизвикателство за любознателните читатели. Точно това оригинално хрумване на авторите представлява своеобразно продължение на теоретичните постановки и на емпиричните резултати, представени в предходните глави на книгата, и същевременно придава завършеност на целия труд.
Стилът на изложението в книгата „Психология на творчеството“ се отличава с висока научна ерудираност, с изследователска прецизност по отношение на използваните термини, както и във връзка с методологията, организацията, дизайна и анализа на резултатите от проведените психологически изследвания. Представените идеи в книгата се основават на изключително задълбочен и критичен обзор на множество литературни източници на различни езици, които имат пряка връзка с изследваната проблематика, а за по-доброто им възприемане безспорно спомага приложения богат илюстративен материал.
Като цяло книгата „Психология на творчеството“ е фокусирана не само върху изследването на талантливите и креативните личности, които се отличават с високо равнище на мотивацията за постижения, но и върху търсенето на подходящи възможности за активната им подкрепа и стимулиране. Това е изключително важно, тъй като в българската образователна среда традиционно се работи със здравите деца, с тези, които имат специални образователни потребности или увреждания, както и с отделни индивиди със социално-нежелателно поведение. За талантливите и надарените деца, както и за креативните личности в по-късна зряла възраст обикновено се пише твърде малко, а достъпната и качествена научна информация по темата е сравнително оскъдна. В практиката липсва също така систематизирана отправна рамка за адекватна психологическа и педагогическа работа с надареността в детска възраст, няма добре подготвени професионални кадри, които да оказват специализирана помощ и подкрепа, както и профилирани училища за развитие и усъвършенстване надетските таланти. В този смисъл „Психология на творчеството“ е изключително полезна и много нужна книга за специалистите и за родителите на талантливите деца, защото ясно поставя въпросите за надареността и мотивацията за постижения и прецизно очертава пътищата за неговото проучване и развитие съобразно променените социално-образователни реалности.
В края искаме да споделим със задоволство, че внимателното запознаване с идеите, представени на страниците на книгата „Психология на творчеството“, може да се сравни само с дълбоко духовно преживяване, породено от докосването до научната безкрайност и многопосочност не само на креативността на авторите є, но и на хората въобще.