Резюме. В тази статия разглеждам един особен тип производен глагол в персийския език, наречен отименен глагол или още „фалшив инфинитив“, който е продукт на един остарял и вече непродуктивен модел на глаголно словообразуване. В тази връзка основен акцент в разглеждането на проблема е мястото на този глагол в глаголната система на съвременния персийски език, предвид факта, че той, както и останалите производни и прости глаголи, са систематично изтласквани от употреба от съставните такива. Освен преглед на сегашното състояние на този изчезващ тип глаголи статията обхваща и някои основни техни структурни особености, както и начина им на образуване от съществителни имена, много от които с арабски произход.

Ключови думи: false, verb, denominal, unproductive, Arabic

Глаголът в съвременния персийски език е част на речта, която е запазила флективната си система за разлика от съществителните и прилагателните имена например. С малки изключения по правило глаголът в персийския език стои в края на изречението и се характеризира с граматичните категории лице, време, наклонение и залог. Въз основа на структурата и начина си на образуване тази част на речта представя следната класификация: прости, производни и съставни инфинитиви. Особено място сред производните инфинитиви, които не са исторически, т. е. първични, заемат т. нар. фалшиви (ﻡﺹﺍﺩﺭ ﺝﻉﻝی), наричани още измислени инфинитиви (ﻡﺹﺍﺩﺭ ﻡﻭﺽﻭﻉ). Те не са същински инфинитиви по своя произход, а са превърнати в такива посредством прибавяне на инфинитивния суфикс1) -یﺩﻥ идäн към персийска или арабска дума. В тази връзка Мохаммад Али Джазайери посочва, че противопоставянето на първични–фалшиви инфинитиви има значение почти единствено в исторически и етимологичен план, като в синхронен план тези два типа инфинитиви се явяват „прости“ и противостоят на „съставните“ такива (Джазайери, 69: 113).

Според историческите сведения този тип глаголно словообразуване, което в граматично отношение се явява морфологично, е било продуктивно в периода на класическата литература (IX–XV в. сл. Хр.). Образуването на някои от тези глаголни единици се отнася и към по-ранен исторически период, а именно – средноперсийския. В периода на новоперсийския език много от отименните глаголи излизат от употреба, като на тяхно място разпространение получават техни деривати. В тази връзка Барджасте проследява историята на някои отглаголни съществителни имена в съвременния персийски език, както и тази на глаголите, служещи за образуването им, които вече са загубили своята употреба (Барджасте, 1983: 243–244). Използвайки за източник речника на Деххода, Барджасте привежда примери за такива отглаголни съществителни имена и техните оригинални глаголни форми, употребявани в средноперсийски език: напр. ﺩﺭﻥگ дерäнг ‘колебание’ (номинализирана сег. основа) ←ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäн ‘колебая се’ (глагол, разпространен в средноперс. език)

От горния пример се вижда, че отименният глагол, имал разпространение през средноперсийския период, е излязъл от употреба, но за сметка на това сегашната му основа е продължила да функционира в езика в субстантивна служба. Голям брой подобни отглаголни съществителни имена впоследствие участват отново в образуването на глаголни единици, но този път на съставни такива.

Наличието на много отименни глаголи в съвременния персийски език, като ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäн ‘танцувам’, ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäн ‘разбирам’ и ﺏﻝﻉیﺩﻥ бäл’идäн ‘гълтам’, ‘поглъщам’, които са образувани на основата на арабски заемки, се дължи на влиянието на арабския език, който със завладяването на територията на Иран от арабския халифат през VII в. сл. Хр. за няколко века е наложен като официален език. Не е ясно защо тези арабски заемки са включени в персийската глаголна парадигма във формата на отименен глагол въпреки масовото образуване и на съставни глаголи през този период. Интересен факт е и че някои от тези отименни глаголи дори изразяват действия, които не могат да бъдат предадени чрез други типове глаголи. Пример за това е глаголът ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäн ‘танцувам’, който единствен изразява това действие и не притежава семантичен вариант, изразен от съставен глагол. Мохаммад Али Джазайери дори споменава, че някои отименни глаголи са заменили съществуващите в ранния новоперсийски език съставни глаголи, образувани чрез съчетаване на субстантивите ﺏﻝﻉ، ﺭﻕﺹ، ﻑﻩﻡ، ﺝﻥگ، ﺕﺭﺱ ﺁﻍﺍﺯ، ﻁﻝﺏ، ﺩﺭﻥگ، и ﻍﺍﺭﺕ с прост глагол, като най-често това е کﺭﺩﻥ кäрдäн ‘правя’ (Джазайери, 69: 118). Това негово твърдение е в разрез с регистрираните в езика тенденции към изместване на простите и производните инфинитиви като цяло от страна на съставните такива. То също така противоречи на фактите, представени от Барджасте, а именно – отименен глагол ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäн ‘колебая се’ е съществувал в средноперсийския период, но в новоперсийския език тази форма е изчезнала, като на нейно място е влязла в употреба субстантивираната є сегашна основа. Следователно никъде в езика не е регистриран съставен глагол ﺩﺭﻥگ کﺭﺩﻥ, който да предшества отименния глагол ﺩﺭﻥگیﺩﻥ. Такава съставна форма не съществува дори и в съвременния персийски език. С това свое твърдение Джазайери противоречи и на друго свое твърдение, изказано по-горе, а именно, че отименният глагол ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ ѓарäтидäн ‘плячкосвам’, ‘ограбвам’ не се употребява в съвременния персийски език. Това е така, но защо, ако този отименен глагол е заменил съставния глагол ﻍﺍﺭﺕ کﺭﺩﻥ ѓарäт кäрдäн ‘плячкосвам’, ‘ограбвам’, както твърди Джазайери, последният все още се употребява в съвременния персийски език за разлика от излязлата от употреба форма ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ? Същото се отнася и за глаголните форми ﻁﻝﺏیﺩﻥ тäлäбидäн ‘привиквам’, ‘поканвам’ и ﻁﻝﺏ کﺭﺩﻥ тäлäб кäрдäн ‘искам’, ‘изисквам’. И тук съставният глагол има широка употреба в съвременния персийски език за разлика от отименния, който се използва само в определени случаи.

Връщайки се отново към периода на образуване и разпространение на този тип глаголи, можем да кажем, че отначало като произвеждаща основа са се използвали думи с чисто персийски произход, но със завладяването на персийските земи от арабския халифат през VII в. огромен брой арабски думи навлизат в езика и получават масова употреба. Арабските субстантиви, много често отглаголни съществителни или т. нар. масдари, започват да се оформят посредством суфикса -یﺩﻥ идäн и да образуват отименни глаголи, чийто брой е значително по-малък от този на съставните глаголи, които започват да се образуват малко по-късно и постепенно изместват отименните. Огромният брой съставни глаголи е и причина в езиковедските трудове да бъде неглижиран сравнително немалкият брой отименни такива. Мохаммад Али Джазайери (Джазайери, 69: 1189) споменава в тази връзка, че обикновено езиковедите изброяват по-малко от дузина такива глаголи, като най-често това са: ﺏﻝﻉیﺩﻥ бäл’идäн ‘поглъщам’, ﺭﻕﺹیﺩﻥ рäqсидäн ‘танцувам’, ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäн ‘разбирам’, ﺝﻥگیﺩﻥ джäнгидäн ‘бия се’, ‘водя война’, ﺕﺭﺱیﺩﻥ тäрсидäн ‘страхувам се’, ﺁﻍﺍﺯیﺩﻥ аѓазидäн ‘започвам’, ﻁﻝﺏیﺩﻥ тäлäбидäн ‘привиквам’ (някого), ‘поканвам’, چﺭﺥیﺩﻥ чäрxидäн ‘въртя се’, ﺩﺭﻥگیﺩﻥ дерäнгидäн ‘колебая се’ и ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ ѓарäтидäн ‘плячкосвам’, ‘ограбвам’. Той също така правилно отбелязва, че днес от тези глаголи единственоﻑﻩﻡیﺩﻥ، ﺭﻕﺹیﺩﻥ، ﺝﻥگیﺩﻥ، ﺕﺭﺱیﺩﻥ چﺭﺥیﺩﻥ и ﺏﻝﻉیﺩﻥ имат широка употреба. Употребата на ﺁﻍﺍﺯیﺩﻥ е изключително рядка и е характерна за книжовния език. Глаголът ﻁﻝﺏیﺩﻥ се проявява почти само чрез отрицателната форма на миналото си причастие, т. е. ﻥﻁﻝﺏیﺩﻩ нäтäлäбиде ‘непоискан’, или като част от съставен глагол. Както бе споменато малко по-горе, глаголите ﺩﺭﻥگیﺩﻥ и ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ не се употребяват в съвременния персийски език, като на мястото на ﻍﺍﺭﺕیﺩﻥ употреба е получил синонимният му съставен глагол ﻍﺍﺭﺕ کﺭﺩﻥ ѓарäт кäрдäн ‘ограбвам’, ‘плячкосвам’.

Въпреки посочения по-горе брой отименни глаголи, имащи употреба в съвременния персийски език, реално този тип глаголни единици са значително повече. Това противоречие се дължи на факта, че не съществува достоверна и изчерпателна статистика, обхващаща както отименните глаголи, така и персийските глаголи като цяло. Джазайери споменава, че най-пълният списък на персийските глаголи, съставен до този момент, е дело на Мохаммад Башир Хосейн (Джазайери, 69: 119). Въз основа на неговия списък броят на непроизводните и производните глаголи, употребявани в съвременния персийски език, включително и на тези, които вече са излезли от употреба, възлиза на около 630. Около 170 глагола от този общ брой той отнася към групата на глаголите – производни от други части на речта, като упоменава, че около 100 от тях са загубили употребата си в съвременния персийски език, докато имената, на основата на които са образувани тези глаголи, са все още част от активния речников състав: напр. ﺁﻍﻭﺵ аѓуш ‘прегъдка’ → ﺁﻍﻭﺵیﺩﻥ аѓушидäн ‘прегръщам’ (ост.) پﻥﺩ пäнд ‘поука’, ‘съвет’ → پﻥﺩیﺩﻥ пäндидäн ‘съветвам’, ‘поучавам’ (ост.)

Тези съществителни имена също впоследствие могат да се проявяват като именна част на съставни глаголи.

На базата на гореспоменатата статистика в сегашния етап от развитието си персийският език разполага с около 70 отименни глагола, едни от които се характеризират с честа употреба, а други – с по-рядка. Независимо от масовостта на употреба на тези глаголи обаче, имената, от които те произлизат, имат активна самостоятелна употреба в езика. В състава на отименните глаголи те се обособяват като сегашна основа, която може да бъде отделена лесно. Оттук произтича и една от основните граматични характеристики на тези глаголи, а именно – че се явяват правилни, а друга важна тяхна особеност е непреходното им значение. Миналата им основа се образува, като се прибави суфиксът -یﺩ ид към сегашната, но тук трябва да се упомене, че не всички глаголи, чиято минала основа завършва на یﺩ- ид, принадлежат към групата на отименните глаголи.

В семантично отношение в повечето случаи значението на новообразувания отименен глагол се извежда директно от значението на произвеждащата основа. В тази връзка от гледна точка на това, какви имена служат за произвеждаща основа на този тип глаголи, може да се каже, че по-голямата част тях са образувани на базата на съществителни имена. Като представителна извадка можем да посочим следните глаголни единици:

(1) ﺏﻭییﺩﻥ ‘мириша’ ← ﺏﻭ(ی) ‘миризма’

(2) پﻥﺍﻩیﺩﻥ ‘намирам убежище’, ‘приютявам се’ → پﻥﺍﻩ ‘убежище’, ‘подслон’ (3) چﺭﺥیﺩﻥ ‘въртя се’ ← چﺭﺥ ‘колело’

(4) چﺱﺏیﺩﻥ ‘залепвам се’ ← چﺱﺏ ‘лепило’

(5) چﺭﻭکیﺩﻥ ‘сбръчквам се’ ← چﺭﻭک ‘бръчка’ Освен тях неголяма група отименни глаголи са образувани на базата на чисти прилагателни имена. Пример за това са следните глаголи:

(1) چﺭﺏیﺩﻥ ‘надделявам’, ‘превъзхождам’ ← چﺭﺏ ‘мазен’

(2) ﺕﺭﺵیﺩﻥ ‘вкиселявам се’ ← ﺕﺭﺵ ‘кисел’

(3) ﺥیﺱیﺩﻥ ‘намокрям се’ ← ﺥیﺱ ‘мокър’, ‘подгизнал’

(4) ﺥﺵکیﺩﻥ ‘изсушавам се’ ← ﺥﺵک ‘сух’

(5) ﺁگﺍﻩیﺩﻥ ‘осведомявам се’ ← ﺁگﺍﻩ ‘информиран’, ‘осведомен’ Също така, някои от отименните глаголи са образувани на базата на имена, изпълняващи както номинална, така и адективна функция. Това са:

(1) گﻥﺩیﺩﻥ ‘гния’ ← گﻥﺩ ‘смрад’, ‘вонящ’

(2) ﻝﻥگیﺩﻥ ‘куцам’ ← ﻝﻥگ ‘куц’, ‘куц човек’

(3) ﻝیﺯیﺩﻥ ‘подхлъзвам се’ ← ﻝیﺯ ‘хлъзгав’, ‘похлъзване’

(4) ﺵﻝیﺩﻥ ‘вървя като инвалид’ ← ﺵﻝ ‘сакат’, ‘инвалид’

(5) ﺝﻭﺵیﺩﻥ ‘кипя’, ‘вря’ ← ﺝﻭﺵ ‘кипене’, ‘горещ’, ‘врял’

Не всички от гореизброените отименни глаголи обаче се ползват с широка употреба във всичките си форми в съвременния персийски език. Така например от глагола پﻥﺍﻩیﺩﻥ пäнаhидäн ‘намирам убежище’ в днешно време се е запазило само сегашното причастие پﻥﺍﻩﻥﺩﻩ пäнаhäнде, влизащо в речта като съществително име със значение на „бежанец“. Глаголът چﺭﻭکیﺩﻥ чорукидäн ‘сбръчквам се’ също се проявява почти само чрез причастната си форма چﺭﻭکیﺩﻩ чорукиде ‘сбръчкан’, ‘набръчкан’ (най-често се използва за лице).

В заключение може да се каже, че образуването на отименните глаголи се отнася към един по-стар период от развитието на персийския език. В съвременния етап от развитието на езика тези производни глаголи представят един тип глаголно словообразуване, което е сравнително ограничено и непродуктивно. В този смисъл, подобно на тенденциите, които се наблюдават и при другите типове глаголи, и разглежданите тук също биват изтласквани постепенно от съответните съставни такива. Въпреки факта обаче, че повечето глаголни единици от този тип са излезли от употреба в съвременния етап от развитието на персийския език, все още съществува сравнително немалък брой от тях, чиято употреба, както и тази на имената, от които произлизат, са широко застъпени в днешно време. Някои от тези разпространени глаголи дори нямат синоними, представени под формата на други типове глаголи, а това е доста интересно явление предвид тенденциите в езика, свидетелстващи за това, че съставните глаголи преобладават и рядко се среща непроизводен или производен инфинитив, който да няма синоним във формата на съставен глагол. Често дори един непроизводен инфинитив може да има няколко такива синонима. Тук обаче се наблюдава обратната тенденция, т. е. известна част от отименните глаголи не притежават такива синонимни еквиваленти, или ако все пак притежават, употребата им е доста ограничена.

напр. ﻑﻩﻡیﺩﻥ фähмидäн = ﻑﻩﻡ کﺭﺩﻥ фähм кäрдäн ‘разбирам’

Следователно, дори този тип глаголно словообразуване в съвременния персийски език да има замиращи функции, някои единици, образувани в парадигмата му, продължават да имат неизменно присъствие в езика. Предвид процесите, протичащи в този език обаче, най-вероятно и тези отименни глаголни единици постепенно ще бъдат изместени от съответните съставни такива.

БЕЛЕЖКИ

1. Всъщност това е суфиксален комплекс, представляващ съвкупност от два отделни суфикса.

ЛИТЕРАТУРА

Barjasteh, D. (1983). Morphology, Syntax, and Semantics of Persian Compound Verbs: A Lexicalist Approach. Ph.D. dissertation. University of Illinois.

Jazayery, M. A. (1969). Persian verbs derivable from other parts of speech. In American Oriental Society. Middle West Branch. Semi-centennial volume: a collection of original essays, ed. by Denis Sinor, Indiana University Press,

Lazard, G. (1992). A Grammar of Contemporary Persian. Persian Studies Series. Mazda Publishers. Costa Mesa, California and New York.

Mansouri, Y., Hassanzadeh, J. (2008). An Etymological Study of Persian Verbs. Tehran: Academy of Persian Language and Literature.

Mir-Djalali, E. (1974). Recherche sur la structure transformationnelle du verbe persan: Le verbe simple. Thèse de doctorat de 3ème cycle. L’Université Paris VII.

Cheung, J. (2007). Etymological Dictionary of the Iranian Verb. Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series. Volume 2. Leiden, Boston: Brill.