Резюме. Материалът представя колективната книга „Системи за ресоциализация на деца и младежи“ (2016), създадена от международен екип, включващ университетски преподаватели и практици. Тя представя спецификите и функционирането на системите за ресоциализация в 9 държави – Англия и Уелс, България, Чехия, Полша, Македония, Руската федерация, Федерална република Германия и Словакия.

Ключови думи: resocialization; social rehabilitation of children and youth; systems for resocialization in different countries

Изданието „Системи за ресоциализация на деца и младежи“ представя фактологична информация и аналитична интерпретация по особено актуален в нашето съвремие проблем. Ресоциализацията, като специфична дейност, свързана с повторното интегриране в обществото на деца и младежи, откъснати или изолирани от него по различни причини, е обект на теоретико-емпиричен интерес и изследване, както и на практико-приложни проучвания в контекста на различни научни области и/или практически сфери на дейност. В контекста на активното взаимодействие и обмен на информация и добри практики опознаването и изследването на различни системи за ресоциализация на деца и младежи, съществуващи в отделни държави, са особено ценни, тъй като те могат да разкрият нови перспективи и гледни точки към организационната обезпеченост и функционалните характеристики на ресоциализацията в разнообразни социално-икономически и културални условия. Същевременно това може да послужи като отправна точка за осмислянето, адаптирането и прилагането на съществуващи добри практики в специфичните български условия, които да подобрят ефективността на ресоциализацията на деца и младежи съобразно съвременните изисквания и норми.

Книгата „Системи за ресоциализация на деца и младежи“ включва информация за системите за ресоциализация в осем страни от Европейския съюз – Англия и Уелс, България, Федерална република Германия, Словакия, Чехия, Македония, Полша и в Руската федерация. Така представените държави включват страни от Западна Европа с утвърдени и относително стабилни системи за ресоциализация (Англия и Уелс и Федерална република Германия), но акцентът е поставен върху държави от бившия социалистически лагер, които в последните години преминават през процеси на трансформация и търсене на оптимални системни и процесуални структури, чрез които да осигурят пълноценна ресоциализация на деца и младежи, които са изключени или изолирани от обществото по различни причини. В този смисъл, може да се каже, че настоящата книга дава една добра отправна точка за последващи анализи и сравнения на различните системи с оглед оптимизиране и подобряване на тези процеси в нашата страна.

Фокусът, падащ не върху ресоциализацията по принцип, а конкретно върху ресоциализацията на деца и младежи, е особено ценен с оглед на вниманието, което следва да се отдели на тези групи поради техния специфичен статут в правното пространство и личностните и възрастовите им особености. Ето защо наличието на систематизирана информация относно спецификите на ресоциализацията на деца и младежи в различни страни и в различен контекст дава възможност да се откроят онези фактори, които са общи и надхвърлят държавните граници, социално-икономическите и културалните особености. Тези фактори са особено ценни, тъй като осигуряват основа за международно сътрудничество и обмен на опит в тази сфера, чрез което да се подобряват, разнообразяват и оптимизират и самите системи за ресоциализация на деца и младежи.

Наличието в края на книгата на речник успешно систематизира и представя на едно място основните понятия, свързани с ресоциализацията на деца и младежи. В него са включени някои основни понятия, като дете, ресоциализация, младеж, грижа, семейство, семеен климат, интеграция и други. Речникът дава възможност на неспециалисти или студенти да получат информация за съдържателните параметри на понятийния апарат и така да навлязат по-безболезнено в проблематиката, представена в книгата.

Считам, че представеният труд „Системи за ресоциализация на деца и младежи“ представлява значимо допълнение към специализираната научна литература в областта на превантивната и корекционната педагогика, като дава възможност на бъдещите читатели да се запознаят с детайлна и задълбочена информация относно организационните модели и подходите към ресоциализацията на деца и младежи в различни страни. Познаването на чуждия опит обогатява и дава отправна точка за бъдещи изследователски търсения и/или практико-приложни решения, които да оптимизират тази дейност в нашата страна, като цяло.