Резюме. Авторът защитава тезата за необходимостта от професионално развитие на учителите, работещи с деца и младежи със специфични потребности, не само поради особеностите на работата, но и поради мултидисциплинарното поле. Акцентира се върху значението на супервизията, личния опит и саморефлексията, участието в професионални групи и гилдии.

Ключови думи: multi teamwork, professional development and professional formation, children and youth with specific needs, psychoanalysis

„Специалист „може да бъде само онзи, който е в състояние да проникне (да се вчуства) в детския душевен живот, а ние, възрастните, не разбираме децата, защото сме престанали да разбираме и собственото си детство“.

З. Фройд, „Съвети към лекаря“

Болестта, страданието, агресията и детското поведение, което „ни пита“, без директно „да казва“, предизвикват емоции, усещания, стари спомени – активират учителя и неговия минал опит, преживяванията му.

Предизвикателството е да се установи екипен, единен подход, свързан с разбирането на симптомите-страдание (които не биха могли да се универсализират) и ролята на несъзнаваното в тяхното формиране. Днес никой не спори за съществуването на несъзнаваното и необходимостта да се познават психичните закони, но когато в една организация, ангажирана и със социалната клиника (личните истории), затрудненията трудно могат да бъдат решени с педагогически средства (особено ако работещите стоят в позицията на „всезнаещи“), тогава се поставя въпросът за професионализма, развитието и преминаването през ежедневните ситуации-въпрос.

В този смисъл, професионализмът в полето на работата с деца и младежи със специфични потребности (и не само) се свързва, от една страна, с развитието на специалистите, а от друга – с изграждането на екип, който създава работеща система чрез ясно разграничаване на професионалните роли, механизмите за обмяна на опит и информация.

Работата с дете със СП и неговото семейство следва да се реализира в екип, който включва ресурсен учител, класен ръководител, логопед, псих и родител (схема 1).

Необходимостта от изясняване на номиналните отговорности произтича от факта, че те често се припокриват, без да са ясно разграничени професионални полета. В практиката много често учителят е психолог, психологът е и социален работник, а социалният работник – възпитател. Очертаването на спецификите следва да бъде направено през конкретното организационно разбиране за развитие на екипа.

По посока професионализъм, мултиекипност и синергизъм в полето на работата с деца и младежи със специфични потребности (СП) се обединяват следните направления на теоретично познание и съответните им практики: медицина, психология, педагогика и специална педагогика, неформално образование, социална работа – шестте науки, като шестте ъгъла на „Звездата на Давид“1) (схема 2).

Синергията между теоретичните направления би опредeлила избора на водещите подходи към децата и младежите със СП – психоаналитичният2) (клиничен и синергичен с медицина и психология), мултисензорният3) (психология – педагогика – специална педагогика – неформално образование – социална работа) и съответните прагматични подходи (психология – педагогика – социална работа – неформално образование).

Връзката психоанализа – мултисензорност / мултиекипност – личностен потенциал за развитие всъщност е онази, която прави възможно мултисензорният мултиекипен принцип да се изобретява като практика и цялостен подход към детето и семейството. Така, той се основава на:

1. Разбиране и приемане историята на детето, отдаване значение на бременността и раждането, развитието и усещанията на бебето, неговата позиция на Субект.

2. Значимостта на думите и схващанията на Ф. Долто – „всичко е език“.

3. Разбиране на бебето/детето през неговите симптоми-страдание, чрез които ни „говори“.

4. Основополагащата роля на изграждане схема на тялото, като основа на педагогическата и логопедичната работа, без да се абсолютизира ролята на обучението.

5. Разбирането за болестта през възможностите, а не през дефицитите.

6. Идеята за храненето като общуване.

Психоаналитичен, клиничен подход към страданието и мултиекипност – така става ясно през каква отправна точка се развива, как се разбират психичното, процесите и симптомите. Професионалният език развива екипа през единно схващане и професионална рамка.

Работата в мрежа със значими субекти (хора и организации) залага перспективност по посока професионализацията в полето. Експертността се постига по различни пътища, свързани с професионалното и личностното развитие. Девалвацията на обученията все повече поставя въпроса за личната работа и самообучение чрез себеопознаване.

Работата с деца и младежи със СП и техните семейства предизвиква и провокира ежедневно специалистите – изисква се търпение, желание и постоянно развитие, което оказва едновременно и терапевтично въздействие върху страданието, и превантивно действие по отношение на симптомите, които могат да изкристализират, на „изгарянето в професията“. Именно това показва един от изводите на представително изследване през 2015 г.: „Идеята за интеграция, която да се реализира без ресурси, обучение и въпреки желанието на учителите, води до неглижиране на децата и младежите със СП, от една страна, а от друга – до т. нар. изгаряне в професията и усещане за неудовлетвореност у учителите в масовото училище“4) .

Именно и поради това важно е да съществуват механизми за справяне с възникналите трудности и с дистреса – супервизия, интервизия и личен опит.

Супервизията е призвана да създаде пространство за езика, едно защитено пространство за думите, погледа, жеста и т. н. Тя включва специализирано консултиране и елементи на психотерапия с цел повишаване ефективността на работния процес. Тя:

– подобрява организацията на работа и създава благоприятна работна атмосфера;

– съдейства за повишаване на специфичнитекомпетенции;

– работи върху механизмите на „burn-out“ („изгаряне в професията“);

– развива различни умения (екипност, емпатия и т. н.) и сензитивност в процеса на работа.

Основни полета при реализирането на супервизия са:

– затруднения в работата от различно естество – неприемане на ситуацията, активиране на контратрансферни преживявания и др.;

– преживявания на (непосилна) отговорност за хората, с които се работи;

– преживявания за безпомощност и обреченост на крайния изход от даден случай;

– професионалната дистанция и границите на компетентност на специалиста;

– взаимоотношения с други специалисти (институции);

– разбиране на процесите на консултиране (психотерапия, социална работа);

– поставяне на конкретни въпроси по даден случай.

Супервизорът не оценява, не дава рецепти и предписания за последващата работа – той слуша и прави така, че супервизираният да чува своите думи, да си дава сметка за преживяванията, които провокира срещата със страданието, затруднението и болката.

Ролята на супервизора е двустранна и изисква както личен практически опит, така и професионализъм, свързан с умението да се поддържа трансферът, да се спазва професионалната дистанция – от една страна, е обучаващ, а от друга – работи с преживяванията на обучаваните, дава им думи, без да „нахълтва“ в личното пространство, да навлиза в тяхната житейска история и да се съблазнява от властта, която му дава позицията.

Супервизорът е специалист със значителен професионален (практически) опит, който преминава и през собствената си анализа (или часове личен опит, в зависимост от работната парадигма), обикновено психотерапевт. Той не може да е обучаващ се, студент, както при менторството и доброволчеството (за неговата работа се заплаща – както при коучинг). Във Франция е известна практиката на групова работа, водена от психоаналитик, с различни специалисти (юристи, педагози, психолози, социални работници и др.), при която се „обсъждат случаи“ – така, освен че се дава насока на бъдещото отношение към нуждаещия се, специалистите стават по-сензитивни и се развиват.

От друга страна, по отношение на екипа ролята на супервизора психоаналитик може да помогне на специалистите да уточнят границите на тяхната власт по отношение на детето, младежа, да им даде увереност в професията.

Интервизията е разновидност на супервизията:

В България няма практика учители да участват в групи за супервизия или психологът в училището да провежда интервизия. Причините са различни – от организационни и липса на структура за подобна работа до такива, свързани с неразбиране същността и ефектите от екипността, от говоренето за децата, с които се работи. От друга страна, учителите биха могли сами да се включат в избрано терапевтично направление – психоаналитично, когнитивно-поведенческо и т. н. Изборът е свързан както със запознаване с основните идеи на съответната школа, така и с желанието за професионално развитие през идеи, които са близки до професионалния опит и разбирания на учителя.

От своя страна, супервизията и интервизията са механизми за постигане на развитие (професионално и личностно), на ефективност в работата, а личният опит, себепознанието (през психоанализата) помагат да се усети кога професионализмът се губи, ангажирайки се (специалистът) твърде лично, емоционално.

Личен опит и саморефлексия

Учителят ежедненвно се среща с редица въпроси, свързани с трудностите в обучението, възпитанието и развитието на децата, с които работи. Детето със СП провокира неговия светоглед, професионализъм, търпение и личност. В тази ситуация, себепознанието помага да усети кога губи професионализма си, ангажирайки се твърде емоционално.

Личният опит чрез психотерапия или психоанализа е в контекста на правилото „Лечителю, излекувай първо себе си!“ и обикновено се предприема, когато трудно се изобретяват други механизми за „лечение“ и развитие.

Психоаналитичната психотерапия е психотерапия, която се основава на психоанализата и несъзнаваното, разбирайки симптома като страдание, което трябва да бъде разбрано, а не премахнато. Важното е да се разбере какво се казва и защо.

Психоаналитикът не знае нищо за това, което се случва в действителност, анализантът казва това, което има да каже – той изживява в трансфера към минали преживявания. В работата по време на анализа винаги става въпрос за някога (едно време), по-рядко за сега.

Всичко има значение – това е, което постепенно се разбира. Всичко „говори“, всичко е обмен на информация, но която не се отнася за днес (или понякога се отнася): това е едно повторение на миналото.

Тази рамка позволява на специалиста да зададе своите въпроси към себе си, да ги анализира и да прозре механизмите, които задвижват реакциите му, настроенията. Да разбере себе си, означава да може да разбере и децата/младежите, с които работи, защото съпротивите в процеса на работа от страна на детето всъщност са съпротиви на специалиста.

В стремежа си да се развива, да разбира себе си и реакциите си спрямо децата, колегите и света, учителят може да избере път за личностно развитие, което да го включва в дадена професионална гилдия, да посреща въпросите му и да подкрепя решенията, чувствайки се удовлетворен и разбран.

БЕЛЕЖКИ

1. Древен символ, хексаграм.

2. Виж повече в: Богданова, М. Психоаналитичният подход в консултантската практика. Социална работа, 1/2014.

3. Виж повече в: Мултисензорният принцип и концепции за работа с деца със специфични потребности. Наръчник за Желаещи. Под ред. на Моника Богданова. София, 2014.

4. Богданова, М. (2015). Синергичен модел за професионално ориентиране и консултиране на деца и младежи със специфични потребности. София (док. дис.).

5. Андреев, М. (1986). Интегративни тенденции в обучението. София, с. 54.

6. Мултисензорният принцип и концепции за работа с деца със специфични потребности. Наръчник за Желаещи. Под ред. на Моника Богданова. София, 2014.

ЛИТЕРАТУРА

Андреев, М. (1986). Интегративни тенденции в обучението. София.

Богданова, М. (2014). Психоаналитичният подход в консултантската практика. Социална работа, 1.

Богданова, М. (2015). Синергичен модел за професионално ориентиране и консултиране на деца и младежи със специфични потребности. София: Св. Климент Охридски.

REFERENCES

Andreev, M. (1986). Integrativni tendentsii v obuchenieto. Sofi a.

Bogdanova, M. (2014). Psihoanalitichniyat podhod v konsultantskata praktika. Sotsialna rabota, 1.

Bogdanova, M. (2015). Sinergichen model za profesionalno orientirane i konsultirane na detsa i mladezhi sas spetsifi chni potrebnosti. Sofi a: Sv. Kliment Ohridski.