https://doi.org/10.53656/ped2023-1.10

Резюме. В статията сеанализиратособеностинамладежите катоспецифична целева група и движението им между базовите образователни измерения – формално, неформално и информално образование. Прави се съдържателен обзор на български и европейски опит в сферата на образованието с фокус върху младите хора като специфична целева група, положените усилия в периода 2007 – 2022 година и потенциалните перспективи. Разглеждат се актуални приоритети и политики за работа с млади хора на национално и европейско равнище в периода 2007 – 2022 година. На този фон са очертани добрите практики и перспективи пред работата с млади хора.

Ключови думи: младежи; формално образование; неформално образование; информално образование

Младите хора, като целева група на социална и образователна подкрепа, имат своите специфични характеристики, с които неизбежно се съобразяват работещите с тях програми, институции и специалисти. Успешното съзряване на това поколение, като активна част от настоящето и надежда на бъдещето, традиционно е във фокуса на вниманието на обществените политики и приоритети. 2022 година дори бе обявена за Европейска година на младежта1 по инициатива на Европейската комисия2, поставяйки си за цел зеления и дигиталния преход, активното и ангажирано гражданство, по-доброто разбиране и активно популяризиране на различните възможности за млади хора, както и интегрирането на политиката за млади хора във всички съответни области на политика на Европейския съюз (фиг. 1).

По този начин се отчитат постиженията и добрите практики, като много структурирано и ясно се очертават перспективите пред Общността, и в частност пред всяка от държавите. България, като пълноправен член на Съюза и Съвета на Европа, има свой ангажимент към всичко това, но от своя страна, има и собствени традиции и тенденции при работата с млади хора.

Настоящата статия цели да представи съдържателен обзор и анализ на български и европейски опит в сферата на образованието с фокус върху младите хора, като специфична целева група, положените усилия в периода 2007 – 2022 година и потенциалните перспективи.

Понастоящем е доминиращо разбирането, че възрастовите граници на хората в младежка възраст в Европа е с начало между 13 – 16 години и край към 29 – 30 години (Perovic 2016). В някои страни горната граница на периода е ограничена до 24 – 25 години (Ирландия, Латвия, Северна Македония, Швейцария и Швеция), докато в други европейски региони е удължен до 32 – 35 години (Гърция, Кипър, Румъния, Сан Марино и Украйна). Има и голяма група държави, които частично или напълно го припокриват с по-ранни възрастови групи (юношество напр.). В България също е налице частично припокриване, като в групата на младежите се включват всички български граждани на възраст между 15 и 29 години4. По данни на Националния статистически институт това са 965 916 души5, които представляват 14,1% от цялото население на страната. На ниво Европейски съюз това са 16,3%6, което се равнява на малко над 73 милиона души. И макар привидно това да е сравнително малка част от населението на Общността, нейното значение е изключително голямо. Традиционно младите хора са основна част от обществото и пазара на труда, с които се асоциират надеждите за големи качествени промени. Затова е важно всички политики, пряко или косвено посветени на тях, да са взаимно допълващи се и да съдействат за постигането на тези цели.

Съвсем естествено образованието има своето ключово място в тези процеси, от една страна, със своите основни функции, от друга – с неизменния си и съпътстващ характер през целия живот на учащите. Младежите попадат на един изключително специален и интересен кръстопът, излизайки от задължителните етапи на традиционното/формално образование7, поставени пред избора дали да продължат по този път, или да дадат приоритет на участието си в дейности в сферата на неформалното8 и информалното образование9, които да подкрепят или допълнят техните налични знания и умения или да формират напълно нови.

Преобладаваща възраст, на която приключва задължителният характер на образованието в Европейския съюз, съвпадаща и с тази за България, е 16 години10. Това най-често съвпада с първия гимназиален етап. Въпреки възможността над 80%11 от младежите остават и завършват и втория, придобивайки правото да продължат впоследствие, като 41,6% и 32,7% за България се възползват от това и до 34-годишна възраст завършват горните, различни етапи на висшето си образование12. Тези данни са резултат от дългогодишна и целенасочена политика за включване и задържане на учащите в образователната система чрез подкрепа и работа в мрежа на национално и европейско равнище от горе надолу с имплементирането на програми в сектора.

За България това са националните програми, които се осъществяват и организират на ежегодна база от Министерството на образованието и науката, чийто брой прогресивно нараства от само 4 през 2007 година13 с най-високи стойности от 24 броя през 2021 година14 (фиг. 2).

Наред с възможностите за подобряване и осъвременяване на материалната база и повишаване квалификацията на педагогическите специалисти, все по-голяма част от тях биват насочвани към комплексно адресиране на нуждите и активно ангажиране на учащите в училищния живот. Наблюдава се желание за отваряне

на системата и създаване на възможности за партньорство и работа в мрежа както между останалите образователни институции, така и с неправителствени и бизнес организации. Все още обаче тези мерки са значително ограничени и капсулирани, тъй като само създават възможности, но все още нямат всеобхватен и задължителен характер и местата, които потенциално биха имали най-голяма нужда от тях, често биват изолирани поради липса на капацитет. Освен това прекомерното концентриране на всички дейности и възможности в училищната среда ограничава и затруднява достъпа на учащите до други възможности, които биха подкрепили тяхното личностно и професионално развитие, особено за младите хора. Необходимо е да се търси баланс между различните степени и измерения на образованието, които да насърчават и съдействат за ученето през целия живот с качествени измерения, а не само количествени индикатори.

Все още липсват целенасочени политики в сферата на неформалното и информалното образование в България, което е видно и от ниския процент на участие на младежите в тях. По данни на „Евроста през 2021 година само 2% от младите хора в България са участвали в дейности, свързани с неформално образование или обучение през последните 4 седмици от периода на допитването. Това е най-ниският процент за целия Европейски съюз. За сравнение най-високият е в Дания – 21,8%, а средният за Общността е 9,3%. Немалко усилия и ресурси би следвало да бъдат насочени към повишаването на тези стойности, за да се съдейства за синергия между различните измерения на образованието. Последните години белязаха успехи в тази посока, като термините и практиките, свързани с неформално и информално образование, станаха все по-разпознаваеми и се консолидираха между всички заинтересовани страни, и най-вече между академичната общност и практикуващите бизнес и неправителствени организации, които се опитват да съдействат за утвърждаването им. Така се опитват да изведат тяхната значимост от долу нагоре, което е необходимо, от една страна, за да заемат достойно полагащото им се място в обществения живот, а от друга – да съдействат за включването и ангажирането на повече млади хора. Подобни партньорства и работа в мрежа биха могли да имат огромна добавена стойност най-вече за 17,6%16 младежи, които не са се реализирали на пазара на труда, нито са обхванати в системата на образованието или се обучават. И тъй като по един или друг начин са отпаднали от формалното образование, което по-трудно би могло да се адаптира изцяло към техните нужди, тази компенсаторна функция би могла да бъде поета напълно от неформалното и информалното образование. Това би позволило и апробирането на нови модели, които, ако се окажат работещи, биха могли да бъдат развити и интегрирани в бъдещи национални програми. Освен това поради своята децентрализация, автономност и дори стихийност те успяват изключително бързо да отговарят на актуалните потребности и да запълват вакууми, които се образуват от безпрецедентното развитие на технологиите и навлизането им във всички сфери на нашия живот, както и непредвидими ситуации като световната пандемия от КОВИД-19 или военни конфликти.

Вижда се, че като основно предизвикателство се очертават ефективното партньорство и разбирателство пред действащите лица във всяко едно от базовите измерения на образованието – формално, неформално и информално, което би подпомогнало и насърчило движението и приемствеността между всяко от тях, за да могат заедно да постигнат своите индивидуални и групови цели, които са единни за групата на младите хора.

Един от добрите примери за устойчиви практики и синергия между различни сектори на европейско равнище са възможностите на „Еразъм+“17. Тя е наследник на програмата „Учене през целия живот“ 2007 – 2013 година, която бе изцяло фокусирана върху различните етапи от формалното образование, възможностите за професионално образование и обучение, образование за възрастни и междусекторно сътрудничество18. С настъпването на следващия програмен период 2014 – 2020 година всички дейности в секторите образование, обучение, младеж и спорт бяха обединени под наименованието на една от най-успешните и разпознаваеми програми до момента, а именно „Еразъм“. Ефективността от тези действия доведе до удвояване на бюджета за 2021 – 2027 година и пълното ѝ синхронизиране с всички актуални политики на Съюза. Поставяйки сред основните си цели насърчаването на мобилността сред младите хора за неформално и информално образование, Програмата се превърна в един от най-разпознаваемите и използваните механизми за осъществяване на проекти от и за млади хора за придобиването и развиването на ключови компетентности19. Също така съдейства и за популяризирането и утвърждаването на младежката работа като специфично практическо поле, което да служи и като мост между всички страни, които имат отношение към личностното развитие и успешното интегриране на младите хора в различните аспекти на обществения живот.

Това даде тласък и на така наречения Процес от Бон20, започнал с провеждането на Третата европейска конвенция за младежка работа, която цели да утвърди и развива младежката работа. Освен на европейско равнище, с подкрепата и приобщаването на все повече заинтересовани страни и съпричастието им със сектора, тези дейности имат и национални измерения във всяка страна спрямо нейните традиции в сектора. В България се даде началото на работна група към Министерството на младежта и спорта, която да консолидира разбирането и да зададе посоката на младежката работа в България, събирайки на едно място представители на министерства, институции, работещи с млади хора, изследователи, експерти, представители на академичната общност, и най-вече млади хора в лицето на представляващи организации, работещи със и за тях.

Въз основа на този опит можем да заключим, че такъв тип междусекторни сътрудничества би следвало да са в основата на всяка дейност, включваща младежи, тъй като, от една страна, тяхната възраст все още не предразполага пълна автономия и имат нужда от разнородна подкрепа, която да адресира всички нужди съпътстващи този възрастов период.

От друга страна, преходът между „задължително“ и „лично мотивирано“ по отношение на образованието продължава да бъде затруднен поради редица фактори, свързани както с процесите, съпътстващи училищното образование, а и в някои случаи висшето образование, съдържателните му измерения и специалистите, които са част от системата, така и тези на останалите организации, предоставящи дейности с образователен характер. Това обуславя необходимостта да се насочат концентрирани усилия в тази посока, за да може да се работи в посока за утвърждаване на образованието като ценност през целия живот.

Тъй като нито един от наложените модели на действие „от горе надолу“ и „от долу нагоре“ не отчита убедителни, всеобхватни устойчиви резултати, е време да се предложи нов подход, който да гарантира холистичното развитие на младите хора и качественото им ангажиране. Той би следвало да включва провеждането на хоризонтални политики и обединяването на общите усилия на всички заинтересовани страни чрез работа в мрежа, където освен споделянето на ресурси и добри практики да интегрират младите хора като пълноправна част от тях, за да може да се гарантират приемственост, естественото им овластяване и желание за учене и развитие.

Благодарности и финансиране

Авторката изказва благодарност на Фонд „Научни изследвания“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за финансовата подкрепа на проект 80-10-20/2022 г. на тема „Кризисни предизвикателства и посткризисни перспективи на неформалното образование в България“, част от който е и представеното в статията изследване.

БЕЛЕЖКИ

1. EUROPEAN UNION [online]. European year of youth 2022. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3BFHSTN

2. EUROPEAN COMMISSION [online]. The Commission welcomes the political agreement on the European Year of Youth. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3LycZW8

3. ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО. В: „Държавен вестник“, 13 юни 2000, №48.

4. ЗАКОН ЗА МЛАДЕЖТА. В: „Държавен вестник“, 20 април 2012, №31.

5. НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ [онлайн]. Население по области, възраст, местоживеене и пол. [Прегледан 14.09.2022]. Достъпно от: https://bit.ly/3SAsgIr

6. EUROSTAT [online]. Ratio of children and young people in the total population on 1 January by sex and age. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3DLWTGk

7. „Формалното образование по традиция се свързва със строго институционализирана, хронологично етапизирана и йерархично структурирана система за придобиване на официално призната образователна степен.“ (Nikolaeva 2015).

8. „Неформалното образование е всяка образователна дейност извън установената формална система – функционираща отделно или като съществена част от по-обща дейност, която има за цел да служи на идентифицирани учащи и за определени образователни цели.“ (Nikolaeva 2015).

9. „Аформално образование е съпровождащото учене през целия живот, при което всеки индивид усвоява нагласи, ценности, умения и знания от житейския си опит и образователните влияния и ресурси в своята среда – от семейството и общността, от работата и играта, от пазара, библиотеката и масмедиите. То може да бъде както преднамерено, така и непреднамерено.“ В настоящия текст аформално и информално образование се използват като синоними. (Nikolaeva 2015).

10. EUROPEAN EDUCATION AND CULTURE EXECUTIVE AGENCY [online]. Compulsory Education in Europe 2021/22. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3duiyZ8

11. EUROSTAT [online]. Young people aged 20-24 with at least upper secondary educational attainment level by sex. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3BJpSZ4

12. EUROSTAT [online]. Population aged 30-34 with tertiary educational attainment level by sex. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3DPNCx5

13. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА [онлайн]. Архив национални програми. [Прегледан 14.09.2022]. Достъпно от: https://web.mon.bg/bg/75

14. МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА [онлайн]. Национални програми 2022. [Прегледан 14.09.2022]. Достъпно от: https://web.mon.bg/bg/101106

15. EUROSTAT [online]. Participation rate in non-formal education and training (last 4 weeks) by sex and age. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3r1aC4M

16. EUROSTAT [online]. Young people neither in employment nor in education and training by sex, age and labour status (NEET rates). [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3qXrZmU

17. EUROPEAN COMMISSION [online]. Erasmus+ EU programme for education, training, youth and sport. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3SoUk13

18. DECISION № 1720/2006/EC of the European parliament and of the Council of 15 November 2006 establishing an action programme in the field of lifelong learning J: Official Journal of the European Union, 24th Nov 2006, L 327/45.

19. ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА от 22 май 2018 година относно ключовите компетентности за учене през целия живот. В: Официален вестник на Европейския съюз, 4 юни 2018, C 189/1

20. EUROPEAN YOUTH WORK AGENDA BONN PROCESS [online]. Putting the European youth work agenda into action. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://www.bonn-process.net/

ЛИТЕРАТУРА

НИКОЛАЕВА, С., 2015. Неформално образование. Философии. Теории. Практики. София: Св. Климент Охридски.

PEROVIC, B., 2016. Defining youth in contemporary national legal and policy frameworks across Europe. Youth Partnership [online]. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3xMbAFD

Acknowledgments & Funding

The author thanks the Scientific Research Fund of the Sofia University “St. Kliment Ohridskiˮ for the financial support of the project on the topic “Crisis challenges and post-crisis perspectives of non-formal education in Bulgaria”, Grant number 80-10-20/2022, part of which is the research presented in the article.

REFERENCES

NIKOLAEVA, S., 2015. Neformalno obrazovanie. Filosofii. Teorii. Praktiki. Sofia: Sv. Kliment Ohridski [in Bulgarian].

PEROVIC, B., 2016. Defining youth in contemporary national legal and policy frameworks across Europe. Youth Partnership [online]. [Viewed 14.09.2022]. Available from: https://bit.ly/3xMbAFD