Международният център „Хуманна педагогика“ организира XIII педагогически четения в периода 20 – 23.03.2014 г. в гр. Тбилиси, Грузия. Форумът се организира със съдействието на грузинското правителство. „Учителят“ е темата, която ще обедини участниците: учители, експерти, родители, университетски преподаватели, представители на педагогическата общност от много страни, за да се осъществи дискусия за мисията на съвременния учител в съвременния образователен контекст.

Ръководството на Националното издателство за образование и наука „Аз Буки” и членовете на Българския център „Хуманна педагогика“, с ръководител проф. д-р Емилия Василева – член на РАО, са поканени официално на форума. Редакция „Педагогика” ще отрази събитието.

Център „Хуманна педагогика“ е създаден през 2001 г. и се ръководи от световно известния учен хуманист и новатор – академик, проф. д. пс. н. Шалва Александрович Амонашвили. „Педагогиката на сътрудничеството“ въодушевява хиляди учители и променя облика на педагогическата теория и практика.

„Промените в обществото ни предизвикват тревога и загриженост за съдбата на децата ни и тяхното образование; за съдбата на човечеството в стремежа му да съхрани живота на планетата Земя. Възниква необходимост да възродим и преосмислим класическите педагогически ценности, с техните основополагащи понятия: духовност, хуманност, любов, добро, мир и благо. Само чрез промяна на педагогическото съзнание, базирана на тази основа, може да се преодолее „бичът“ на образованието – авторитаризмът, с неговите последствия, утвърждаващи бездуховността и безнравствеността в съвременното общество. Надеждата за възможното обновление на педагогическото съзнание, от една страна, е проникната от тревога за съдбата на образованието, а от друга страна се явява като развиващ се творчески потенциал и стимул за педагогическото съобщество…

Кой е готов да отдаде своя живот, за да върне огъня, пламъка и факела на образованието? Нужна е армия от безстрашни, талантливи, устремени герои на Духа, войни на светлината. Нужни са Рицари на Хуманната педагогика“ (Ш. А. Амонашвили, 2011).