Посветена на двайсетгодишнината на специалност „Португалска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“ (16–17 ноември 2012 г.)

На 16 и 17 ноември 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ се проведе международната научна конференция „Филологически хоризонти на познанието“, която бе организирана от Катедрата по испанистика и португалистика при Факултета по класически и нови филологии по повод двайсетгодишнината от основаването на специалност „Португалска филология“.

Конференцията привлече сериозния интерес на българските и международните научни среди и постигна високо научно ниво поради богатата програма на заседанията по секции, изключителната научна актуалност на пленарния встъпителен доклад и на заключителната кръгла маса, доказания научноизследователски профил на участниците, сред които имаше както утвърдени в международен план специалисти, така и млади учени и докторанти. Във форума взеха участие 51 учени, от които 26 чуждестранни изследователи от 12 университета от Португалия, Бразилия, Полша, Чехия и Унгария.

Конференцията бе открита на 16.11.2012 г. от проф. д. ф. н. Анастас Герджиков – заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. В откриването на форума взеха участие също така деканът на Факултета по класически и нови филологии на Софийския университет проф. д. ф. н. Цветан Теофанов, извънредният и пълномощен посланик на Федеративна република Бразилия в София Н. Пр. Уошингтон Луис Перейра-де-Соза, ръководителят на дипломатическата мисия на Португалската република в София Н. Пр. Луиш Алмейда Фераш, ръководителят на Катедрата по испанистика и португалистика доц. д-р Людмила Илиева. Участниците във форума бяха приветствани с поздравителен адрес от президента на Международната асоциация на лузитанистите проф. д-р Елиас Торес Фейжо. На откриването бяха обявени даренията на специализирана библиография от страна на правителствата на Бразилия и Португалия за библиотеката на специалност „Португалска филология“ в СУ „Св. Климент Охридски“.

Встъпителният доклад на тема „Палитрата, която чете – Паула Регу и класиците на деветнайсетия век (Еркулану, Камилу, Еса)“ бе изнесен от професор д-р Изабел Пиреш де Лима от Университета на Порту – една от водещите съвременни литературоведи в Португалия, автор на многобройни изследвания върху португалоезичната проза от ХІХ, ХХ и ХХІ в. На заключителното пленарно заседание се проведе кръгла маса на тема „Обучението по португалски език като чужд език – предизвикателства, съвременни тенденции и институционални политики“, в която взеха участие бразилските гости на форума проф. д-р Едлейзе Мендес Оливейра Сантус от Федералния университет на Баия и проф. д-р Рикарду Боржес Аленкар от Папския католически университет на Рио де Жанейро. Изнесените на пленарните заседания доклади и презентации и последвалите ги дискусии бяха показателни за високото научно ниво на конференцията и допринесоха за широкия интерес, който тя предизвика както сред самите участници, така и сред гостите, сред които бяха представители на дипломатически мисии, медии, културни институции, студенти от всички курсове на специалност „Португалска филология“, както и широк кръг приятели на португалския език и португалоезичните култури в България.

Работната част на конференцията бе програмирана в общо 15 научни заседания, от които 3 пленарни и 12 паралелни, организирани в три основни секции – лингвистика, литература и култура, превод. Програмата по секции бе показателна за многообразието на представените теми и разнопосочността на изследователските търсения и подходи, както и за основните акценти в отделните научни направления на форума. Като такива бяха обявени следните: португалоезичната литература в контекста на западноевропейските литературни направления и изследвания, литературната теория и сравнителното литературознание; португалското езикознание в семейството на романския езиков тип, теория на езика, съпоставително езикознание; разноликата и многоконтинентална португалоезична култура; проблеми на преподаването на португалския език като чужд език в България и в контекста на европейското езиково пространство; проблеми на различните видове превод, преводът като дидактически и когнитивен инструмент, рецепция на преводната португалоезична литература.

Програмата на конференцията включваше също така представяне в отделно пленарно заседание на сборниците с доклади отдва международни научни форума с участието на български лузитанисти.

Проф. д-р П. Петров от Университета на Алгарве, Португалия, представи в качеството си на член на издателския екип изданието „Постижения“ (Тематични сборници в 11 т. от Х конгрес на Международната асоциация на лузитанистите в Университета на Алгарве, 18–23 юли 2011. Изд. МАЛ и Атравес, Сантиаго де Компостела – Фару, 2012). Пълното издание бе дарено на библиотеката на специалност „Португалска филология“.

Доц. д-р Яна Андреева – координатор на специалността, представи като съставител сборника „Диалози с португалоезичието“ (Доклади от Втората регионална конференция по лузитанистика за Централна и Източна Европа. СУ „Св. Климент Охридски, 26–28 март 2010. УИ „Св. Климент Охридски“, 2012), който бе предоставен на всички участници във форума с цел разпространение на научната продукция на изследователите, взели участие в организираната през 2010 г. Регионална конференция по лузитанистика, чийто домакин бе Софийският университет.

Активният научен обмен, който се осъществи между участниците в конференцията, позволи затвърждаването на контактите между различни научнопреподавателски звена от страната и чужбина, създаването на нови връзки и търсенето на възможности за взаимодействие в рамките на националните и европейските програми в сектора на науката и образованието. Успехът на международната конференция утвърждава специалността „Португалска филология“ към Катедрата по испанистика и португалистика при Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски“ като едно от водещите звена в региона на Централна и Източна Европа в сферата на преподаването и изследването на португалския език и португалоезичните литератури и култури, а в по-общ план затвърждава водещата роля на Софийския университет в сферата на университетското образование и чуждоезиковото обучение в национален мащаб и значимото му място като пространство за активно междукултурно общуване.