От 12 до 14 април 2013 г. в Албена се проведе международна конференция, организирана от Дружеството на преподавателите по немски език в България (BDV), член на Международния съюз на преподавателите по немски език (IDV). 22-рата поред годишна конференция на преподавателите по немски език премина под патронажа на Немското посолство в България и Гьоте институт – София. Домакин на събитието за трети път бе ЕГ „Гео Милев“ Добрич.

В 5-ата работна група на конференцията на тема „Abiturprüfung Deutsch: Stand und Perspektiven“ с ръководители доц. д-р Галина Павлова и гл. ас. др Гергана Боянова от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се включиха общо 18 участници – преподаватели по немски език от средни и висши училища в България. Осъществи се оживена дискусия относно провеждането и формата на държавния зрелостен изпит по немски език. Участниците имаха възможност също сами да разработят изпитни тестове, както и да сравняват по различни критерии изпитните материали по немски език от минали години от държавните матури и приемните изпити в Софийския университет.

Основна цел в работата бе чрез синтезирана полезна информация и конкретни практически насоки да се подпомагат в подготовката за изпита както учениците, бъдещи зрелостници, така и техните преподаватели по немски, да се създадат предпоставки за изграждане на стратегия за справянес различните типове задачи от изпитния тест.

В настоящия момент държавният зрелостен изпит по немски език съдържа:

– 50 задачи с избираем отговор (за всяка от които се дава по 1 точка);

– 10 задачи със свободен отговор (за всяка от които се дават по 2 точки);

– 1 задача за създаване на писмен текст.

Задачите са разпределени в четири раздела.

Раздел І: Слушане с разбиране (Hörverstehen)

В раздела са включени два текста за слушане.

Към първия от тях има 10 задачи (1–10) с дадени три възможности за избор. Верният отговор е само един. Изборът е съответно между: вярно / невярно / в текста липсва информация.

Към втория текст са дадени 5 задачи (11–15). Тези задачи имат структуриран отговор с дадени четири предложени варианта (подточки) за избор, като само един е верен. Правилният отговор на всяка задача от раздела Слушане с разбиране носи по 1 точка.

Раздел ІІ: Лексика и граматика (Wortschatz und Grammatik)

В раздела са включени два текста, всеки от тях с 15 празни места за по-пълване и дадени по четири възможности за избор в отговора за всяко от тях. Първият текст (задачи 16–30) проверява знанията по граматика, а вторият (задачи 31–45) – овладяването на словното богатство. При верен отговор тези 30 езикови задачи носят също по 1 точка.

Раздел ІІІ: Четене с разбиране (Leseverstehen)

В раздела са включени два текста за четене. Към първия има дадени 5 задачи (45–50) с четири предложени варианта (подточки) за избор, като само един е верен. Всеки правилен отговор се оценява с 1 точка. Към втория текст има 10 задачи (51–60), които представляват отворени въпроси. Всеки верен отговор на такъв въпрос се оценява с 2 точки.

При проверка на отговорите на отворените въпроси не се вземат предвид правописни и граматични грешки. В отговора се оценява единствено съответствието между информацията в него с тази в текста. В случай че информацията е непълна или отговорът съдържа излишна информация, се поставя 1 точка.

Не се присъждат точки при:

– несъответствие на информацията в отговора с тази в текста;

– несъответствие на информацията в отговора с въпроса;

– липса на отговор.

Раздел ІV: Съчинение (Aufsatz)

Последната задача е написване на съчинение с обем от 160–170 думи. Предлагат се две теми, от които трябва да се избере само една и да се изрази мнение по нея. Дадени са три или четири основни точки, които могат да по-могнат в изложението.

Критериите за оценяване на писмения текст са:

– съответствие с темата и логическа последователност;

– спазване на зададения обем и формат;

– спазване на граматическите норми и правила;

– правилна и точна употреба на лексиката;

– правопис.

Не се санкционират пунктуационни грешки, които не пречат на разбирането. Писмен текст с обем под 80 думи, както и текст, изцяло несъответстващна темата, се оценяват с нула точки.

В центъра на вниманието по време на работата в групата беше позиционирането на държавния зрелостен изпит по немски език спрямо нивата на Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР) като задължителен стандарт в съвременното езиково обучение и оценяване в Европа. В тази връзка бяха обсъдени следните въпроси:

– как могат да се прилагат правилно критериите за различните езикови нива от ОЕЕР като отправна точка в училищната подготовка за държавните зрелостни изпити и приемните изпити по немски в различни висши учебни заведения;

– до каква степен изобщо е възможно езиковите постижения на учениците да се оценяват според нивата от ОЕЕР и какъв трябва да бъде при това подходът на преподавателите.

Участниците в групата определиха изпитните тестове от държавните зрелостни изпити по немски език през последните две години като трудност на ниво В2 от ОЕЕР. Бяха изказани мнения, че това е високо целево ниво дори за много от учещите немски език в профилираните гимназии – факт, който става причина учениците с първи чужд език немски да се явяват на матура по английски като по-лесно препятствие за преодоляване. След дискусия участниците се обединиха все пак около идеята, че е желателно изпитът да остане на ниво В2 с цел по-доброто отсяване на добрите ученици и превръщането му в качествен и надежден инструмент за класиране във висшите училища.

Положително бе оценено също „стабилизирането“ на изпитния формат през последните няколко години. Участниците изразиха становище той да не бъде променян и в бъдеще, а само да се отстранят някои слабости и най-вече да се усъвършенстват и прецизират критериите за оценяване. Направени бяха следните препоръки към МОН:

– При общата оценка да се помисли как да се дават процентно по-малко точки за граматическа правилност и повече – за останалите умения. В настоящия момент за Слушане и Четене с разбиране (Hörverstehen и Leseverstehen) се получават общо максимално 40 точки. За задачите от раздела граматика и лексика – общо максимално 30 точки. За съчинението се дават 30 точки, където обаче критериите за оценка в огромна степен също се основават на санкциониране на граматически грешки.

– В първата задача от раздела Слушане с разбиране (Hörverstehen) да се премахне дадената възможност за отговор „steht nicht im Text“. Изключително трудно е при слушане да се прецени дали дадена информация е грешна, или не е спомената в текста.

– При втората задача от раздела Слушане с разбиране (Hörverstehen) също е по-добре да отпадне единият от дадените грешни отговори и да останат общо три предложени варианта (един верен и два грешни).

– При двете задачи от раздела Лексика и граматика (Wortschatz und Grammatik) – Lückentexte – да се прави ясно разграничаване между лексикални и граматични задачи – единият от текстовете да е само с лексикални, а другият – само с граматични задачи.

– При втората задача от раздела Четене с разбиране (Lesverstehen) – даване на свободни отговори на отворени въпроси – да се посочва еднозначно дали отговорът може да бъде формулиран с изрази, взети дословно от текста, или е задължителна парафраза. Като удачен вариант на този тип задача беше предложено да се постави изискване към създателите на тестовете да задават въпросите задължително с изрази, различни от формулировките в текста, а зрелостниците да отговарят с информацията от текста.

– При последната задачата от изпита – създаване на писмен текст (Aufsatz), да се дават такива теми, които са близки на зрелостниците. Препоръчително е темата да съвпада по съдържание с темата на единия от текстовете за четене. Така учениците ще получат импулси за творческата част от задачата. Може също да се разшири обхватът на съчинението до 200 думи, защото 160–170 са твърде малко за изразяване на собствено мнение и развиване на аргументация. По същата причина – задълбочено аргументиране – зададените задължителни точки е удачно да бъдат три, а не четири.