Резюме. Фокус на статията са интерферентните влияния на руския език върху българския при рускоезични студенти. Разглеждат се проявите на междуезикова и вътрешноезикова интерференция на лексикално равнище. Емпиричният материал е ексцерпиран от писмени разработки на рускоезични студенти, владеещи български език на ниво В1.2. Предприема се опит за систематизиране на установените „деформации“ и за изясняване на причините за тяхната поява.

Ключови думи: интерференция; лексикална намеса; български като чужд език; руски като роден език; писмена реч

Интерференцията, като изследователски проблем, е във фокуса на вниманието на учени от различни научни полета – физика, биология, психология, лингвистика, чуждоезиково обучение, психо- и социолингвистика. Първите дефиниции на понятието езикова интерференция се появяват през 20-те – 30-те години на ХХ в. във връзка с „проблематиката за езиковите контакти“ (Kreychova, 2016:16). Широко разпространение понятието получава след публикуването през 1953 г. на фундаменталния труд на У. Вайнрайх „Languagesin Contact“, където се казва: „случаите на отклонение от нормата в кой да е от езиците, които се проследяват в речта на билингвите в резултат на знаенето им на повече от един език, т.е. вследствие на езиков контакт, ще наричаме прояви на интерференция“1) (Vaynrayh, 1979:22). Теорията на езиковите контакти, създадена от американския учен, мотивира появата на необозримо количество изследвания, посветени на интерференцията и проблемите, свързани с нея (Kreychova, 2016). Прегледът на тези изследвания показва сложния характер и многоаспектност на езиковата интерференция. Това рефлектира и върху опитите тя да бъде класифицирана и типологизирана: в стремежа си да обхванат цялата аспектност на явлението, учените полагат в основата на класификациите различни критерии (Kreychova, 2016: 18 – 25).

Предмет на настоящата статия са интерферентните влияния при изучаването на българския език като чужд от носители на руски език. Целта е да се откроят и опишат интерференционните грешки на лексикално равнище, като се посочат причините за тяхната поява. Анализираният материал е ексцерпиран от писмени разработки2) на руски студенти, изучаващи български език в Московския държавен лингвистичен университет (Русия) за трета поредна година. С оглед на предмета и целта ние се придържаме към методическото определение за интерференцията: „такова проникване на фонетичните, граматичните или лексикалните елементи на родния (доминиращия) език в изучавания (междуезикова интерференция) или на изучавания език в изучавания (вътрешноезикова интерференция), което е прието да се нарича грешка“ (Zatovkanyuk, 1973:74). Лексикалната интерференция схващаме като „всички предизвикани от междуезиковите отношения промени в лексикалния състав, във функциите и употребата на лексико-семантичните единици, в смисловата им структура“ (Zhluktenko, 1974:129).

Родствеността между лексикалните системи на българския и руския език е била обект на множество научни разработки (Babov, 1974; Hadzhieva, 1995). Изследователите посочват, че високият процент сродна лексика в двата езика3) е сериозна предпоставка за възникването на „интерференционни грешки в речта на руси, изучаващи български език“ (Hadzhieva, 1995: 83).

Анализираните студентски съчинения ни дават основание да обособим лексикалните грешки в три групи с допълнителни вътрешни разделения. В основата на систематизацията е разбирането за асиметричността на формата и значението на езиковия знак.

I. Формални грешки (нарушаване в „плана на изразяване“). Систематизираните в тази група интерфереми са в резултат на пренасянето на думи, които в двата езика са тъждествени по значение, но сходни по форма.

1. Грешки, мотивирани от пренасяне на руски думи в български контекст без промяна в морфемния състав (ако пренебрегнем малките разлики в ортографията).

Алек иска мъжът на майка му да има качества като *респектабелност. (вм. респект; срвн. рус. респектабельность); Имаше много *вакансии, затова можех да избирам. (вм. вакантни/свободни места; срвн. рус. вакансии); Това е една *тысячегодишна война. (вм. хилядагодишна; срвн. рус. тысячелетняя); Аз мисля, че бракът им е разрушен заради липса на *взаимопонимание.(вм. взаимно разбиране; срвн. рус. взаимопонимание); Непривилегированите *слои на обществото. (вм. слоеве; срвн. рус. слои); Тя прилича повече на *немка, отколкото на рускиня. (вм. немкиня; срвн. рус. немка); Идеалният мъж е този, който е *расчетлив. (вм. пресметлив; пестелив; срвн. рус. расчетлив кр. ф. на прилаг. расчетливый); Всеки човек е *хозяин на своята съдба. (вм. господар; срвн. рус. хозяин).

2. Грешки, свързани с употребата на руски думи с български афикси или на български думи с руски афикси.

Това са хора без някакви *замечателни способности. (вм. забележителни; срвн. рус. замечательные); *пронзителен поглед (вм. пронизващ; срвн. рус. пронзительный); Той много * се обрадва на това (вм. се зарадва; срвн. рус. обрадовался); Петър бил прекалено суров със *сторонниците си. (вм. привържениците; срвн. рус. сторонники); *Прописаха му антибиотици. (вм. предписаха; срвн. с рус. прописали); Момчил *упоминава, че скоро ще заминава (вм. споменава; срвн. рус. упоминает);Той е отличен пример за *разницата в качествата (вм. разликата; срвн. рус. разница); Надявам се, че тази пролет ще имам възможност да отида и да *увидя. (вм. видя; срвн. рус. увидеть); Лекарите им дават равен шанс да *проживеят нормален живот заедно с връстниците си. (вм. да живее; срвн. рус. прожить); Сега имаме ограничени възможности, но при *парламентско мнозинство това няма да е така. (вм. парламентарно; срвн. рус. парламентское); Всичко тук e подчинено на *корумпированата власт. (вм. корумпираната; срвн. рус. коррумпированная); Моите *спортивни успехи (вм. спортни; срвн. рус. спортивные); Творческите професии изискват *одарени хора. (вм. надарени; срвн. рус. одаренные); Той чака *прибътието на влаковете от Венеция. (вм. пристигането; срвн. рус. прибытиепоездов); Тази фразамного често *слъшихме по телевизията.(вм. чувахме; срвн. рус. слышали). В последните два примера кореновите морфеми на руските думи (прибытие и слышали) са възпроизведени в български контекст с помощта на траслитерацията.

3. Грешки, предизвикани от комбинирано нарушаване в морфемния състав на българска дума.

Филмът разказва за едно *осмилетно момче. (срвн. в рус. восьмилетний вм. осемгодишно). В този пример в първата част на сложно съставното прилагателно е деформирана основата (*осми вм. осем), а във втората част е налице пренасяне на руска дума (основа), към която е присъединена българска флексия (летн-о).

Тя разказа за *недавния случай с майката. (вм. неотдавнашния; срвн. рус. недавний). Деформираната основа на прилагателното в примера е комбинация от префиксално-суфиксално нарушаване (редукция на представката от- и наставката -аш(н)).

II. Съдържателни грешки (нарушаване в „плана на съдържание“). Нарушенията в тази група са провокирани от несъвпадането на семантичните структури на думи в двата езика при различни вариации на формална близост (съответствието на лексикалните единици в двата езика по форма може да бъде тъждествено, сходно или различно). В лингвистичната литература, а и в чуждоезиковото обучение, явлението е известно като междуезикова полисемия и е тясно свързано с междуезиковата омонимия: „семантичното развитие, т.е. разпадането на полисемията, причинява възникването на омонимията не само в рамките на един език, но още по-често в рамките на лексиката на два или повече генетично родствени езици“ (Kreychova, 2016: 45). Междуезиковите омоними са думи, които в различните езици звучат и/или се пишат по еднакъв начин, но се различават по своята семантика. Освен междуезикови омоними се разграничават и междуезикови пароними – думи, които в различните езици звучат и/или се пишат по сходен начин, но не съвпадат по значение. Междуезиковите омоними и пароними се наричат още „фалшиви приятели на преводача“, които са основен източник на грешки. Изследователите подчертават, че поради тясната връзка между трите посочени явления някои случаи се смятат за гранични. В подгрупите по-насетне разглеждаме примери както със самостойни, така и с несамостойни думи, доколкото последните притежават не само формални, но и съдържателни признаци, характерни за пълнозначните лексикални единици (Deleva, 1999: 18 – 19).

1. Грешки, предизвикани от контаминирането на формално тъждествени или сходни руски и български думи, които се различават по семантика. Възможни са и случаи на пренос (чрез калкиране) на две руски думи в български контекст, които отпращат към един денотат.

В *хола (вм. във фоайето) на Оперния театър имаше изложба. (срвн. бълг. холс рус. холл, чийто български еквивалент е фоайе); Но случаят на *четата Клайн не е такъв. (срвн. бълг. същ. чèта с рус. чета, чийто български еквивалент е съпружеска двойка); Аз съм спортист, но още не съм *добил (вм. постигнал) някакви сериозни успехи в спорта. (срвн. бълг. невъзвратен гл. добивамс рус. възвратен гл. добиться, чиито български еквиваленти са: да постигна, да получа (нещо); да се добера (до нещо след дълги усилия); да изтръгна, да измъкна (RBR/RBS, I 1985: 391); Нейният син завърши университета с *червена диплома. (вм. с отлична диплома; срвн. рус. красный диплом); Моят*млад човек следва медицина. (вм. любим; срвн. рус. молодой человек).

2. Грешки, свързани с неправилна употреба на български еквивалент. Набелязват се случаи, при които българската дума е с по-тясно по обем значение от руската многозначна дума, както и обратно, когато е употребена българска дума с по-широка по обем семантична структура от руската. По-насетне привеждаме единствено примери, които илюстрират грешна употреба на българска дума с по-тясно по обем значение от руската, където структурата на многозначната руска дума се пренася върху един от българските ѝ еквиваленти, който спрямо руската дума е еквивалент само в едно от значенията ѝ.

Рус. разместить и бълг. да разместя

Моят познат *разместил (вм. разпратил) резюмето си навсякъде. (срвн. бълг. да разместя с рус. разместить, чиито български еквиваленти са 1. Да разположа, да подредя, да наредя, да наместя; 2. Да настаня, да разквартирувам; 3. Да разпределя, да пласирам (капитал, поръчка) (RBR/RBS, I 1985:411).

Рус. стая и бълг. глутница

Те работят като *глутница (вм. орляк) трудолюбиви пчели. (срвн. бълг. глутница с рус. стая, чиито български еквиваленти са 1.Ято, орляк; 2. Глутница (RBR/RBS, II 1985: 628).

Рус. обращаться и бълг. обръщам се

Той не знае как *да се обръща с децата. (вм. да се държи). (срвн. бълг. обръщам се с рус. обращаться, чиито български еквиваленти са: 1. Обръщам се, насочвам се; отнасям се (до, към някого); 2. Превръщам се; 3. (книж.) Въртя се (планетите около слънцето); 4. Циркулирам, движа се (за кръвта, за капитал, пари); 5. Държа се (с някого), отнасям се (към някого); имам, държа поведение; 6. Боравя, манипулирам; служа си (с нещо); използвам (RBR/RBS, I 1985:999).

Рус. дальше и бълг. далеч (е)

*По-далече (вм. по-нататък) вие ще напредвате още повече. (срвн. бълг. далеч (е)с рус. дальше, чиито български еквиваленти са: 1. Ср. ст. от прил. далекий (1. Далечен, отдалечен; дълъг; 2. (прен.) Различен; 3. кр. ф. като сказ. Далече съм (от); 4. с отриц. (разг.) (Не) умен, (не) досетлив). 2. Ср. ст. от нареч. Далеко (1. Далеч (е); 2. с отриц. Съвсем; далеч; 3. като сказ. Далече е; 4. като сказ. Още не съм стигнал, дорасъл (до някого, нещо);3. нареч. По-нататък, нататък; 4. (рзг. фам.) Повече; 5. Дальше! – продължавай! по-нататък! (RBR/RBS, I 1985: 352 – 353).

Рус. на и бълг. на

Ние заминаваме*на (вм. за) Кавказ. (срвн. бълг. на с рус. на, чиито български еквиваленти в зависимост от изразяваните отношения са: в; на, върху; за; по; с; според; като; срещу и мн. др. (вж. RBR/RBS, I 1985: 841 – 845).

Рус. партия и бълг. партия

След обстоен анализ на сделката той се съгласява да купи десет хиляди часовника като пробна *партия (вм. партида). (срвн. бълг. партия с рус. партия, чиито български еквиваленти са: 1. Политическа партия; 2. Група (лица); отряд; 3. (муз.) Партия, изпълнителска част (на инструмент, глас); 4. Партия, игра; (карт.) каре; 5. Партида; 6. (остар.) Партия; подходящ кандидат за женитба (RBR/RBS, II 1985: 18).

Рус. собираться и бълг. събирам се

Все пак той не *се събира (вм. се кани) да изчезне./ Съквартирантката ми *се събра (вм. се приготви) набързо и излезе. (срвн. бълг. събирам се/да се събера с рус. собираться/собраться, чиито български еквиваленти са: 1. Да се събере, да се стече; да се струпа; 2. Да се стегна, да се приготвя (за път); 3. Да се наканя, да се приготвя, да намисля (RBR/RBS, II 1985:583).

Рус. ухаживать и бълг. ухажвам

В старческите домове нито някой *ухажва за възрастните (вм. се грижи), нито някой им обръща достатъчно внимание, нито някой им купува нормална храна и дрехи. (срвн. бълг. ухажвам с рус. ухаживать, чиито български еквиваленти са: 1. Грижа се (за някого, или нещо), оказвам (някому) помощ; 2.Ухажвам (някого), увъртам се около (жена), задирям (някоя); 3. (прен. пренебр.) Угаждам, прислужвам (с цел да се добера до нещо) (RBR/ RBS, II 1985: 779).

Рус. прямой (кр. ф-ма прям) и бълг. прям

Той има*прям (вм. прав) нос. (срвн. бълг. прям с рус. прилаг. прямой, кратки форми прям, пряма, прямо, прямы (мн.ч.) и неговите български еквиваленти: 1. Прав, изправен, строен; 2. Прав, равен, без завои; 3. без кр. ф. Директен; 4. без кр.ф. Непосредствен, пряк (не косвен); 5. (прен.) Явен, открит, неприкрит; 6. (прен.) Прям, правдив, откровен, открит, нелицемерен; 7. без кр.ф. (разг.) Истински, същински, безусловен; 8. без кр.ф. Пълен, абсолютен; 9.(мат.) прав; 10. Прямая (мат.) – права (линия) (RBR/RBS, II 1985: 372 – 373).

Рус. скучать и бълг. скучая

Не мислиш ли, че ще*скучаеш по родината? (вм. тъгуваш за). (срвн. бълг. скучая с рус. скучать, чиито български еквиваленти са: 1. Скучая, отегчавам се; 2. Тъгувам (за някого) (RBR/RBS, II 1985: 558).

Рус. за и бълг. за

Спирката е *за (вм. зад) театъра. (срвн. бълг. за с рус. за, чиито български еквиваленти в зависимост от изразяваните отношения са: 1. На, в, при; 2. Зад; 3. Отвъд, оттатък, вън, от, извън; 4. След, подир; 5. През; 6. За, в продължение на; 7. Заради, поради; по; 8. Над, повече от; 9. Вместо, на мястото на, от името на) (RBR/RBS, I 1985: 459 – 460).

Рус. требовать и бълг. трябва

Това е важно за професиите, които *трябват (вм. изискват) максимална концентрация. (срвн. бълг. трябва с рус. требовать, чиито български еквиваленти са: 1. Искам, изисквам; 2. Предполагам, желая, очаквам (от някого нещо); 3. Налага, иска, изисква, прави необходим, нужен; 4. Повиквам, карам (някого) да се яви (RBR/RBS, II 1985: 703).

III. Нарушаване на лексикалната съчетаемост. В тази група общото между обособените в подгрупи случаи е, че те са вследствие на отъждествяване на синтгаматичните връзки между съотносимите думи в двата езика. С други думи, руското езиково съзнание прави буквален превод от родния на български език на думите в словосъчетанието, пренебрегвайки конкретния контекст на употреба. От тази гледна точка според нас биха могли да се обособят три отделни подгрупи нарушения. Едната от тях включва случаи на нарушаване на лексикално-синтактичната съчетаемост, т.е. нарушена е не само семантичната структура на думите в словосъчетанието, но и техните синтактични връзки. Другата подгрупа обхваща случаи на нарушаване в областта на фразеологията и клишираните фрази. В последната подгрупа включваме случаи на неправилна употреба на български думи, които влизат в един синонимен ред. Във връзка с възможни, струва ни се, разночетения между последната подгрупа и грешките, свързани с неправилната употреба на български еквивалент (вж. по-напред), е важно да уточним следното. Основната разлика между двете типологии е в това, че ако първата визира случаи, при които българските спрямо руската дума еквиваленти („сгрешеният“ и „правилният“) не образуват един синонимен ред, то при втората това е задължително условие. Например: българските еквиваленти на руската дума стая са ято, орляк и глутница (вж. примера по-напред), които обаче в българския език не образуват синонимен ред; българските еквиваленти на руските думи нить/нитка са конец и нишка, които в българския език са синоними и са типичен пример за интерференция от синонимен характер.

1. Грешки, предизвикани поради нарушаване на лексикално-синтактичната съчетаемост.

И след това виждат, че в кабинета на председателя *светлината гори. (вм. свети; срвн. рус. горит свет); Затова правителствата могат да финансират*социалните пособия. (вм. социалните помощи; срвн. рус. социальные пособия); Много хора с престижни и *поискани профессии (вм. търсени; срвн. рус. востребованные профессии); В това е *секретът на успеха. (вм. тайната на успеха; срвн. рус. секрет успеха); Те имат *достъп към информацията. (вм. достъп до; срвн. рус. доступ к); Пропагандират*здравния начин на живот (вм. здравословния начин на живот; срвн. рус. здоровый образ жизни); Морис *играе на нейните чувства. (вм. си играе с нейните чувства; срвн. рус. играет на ее чувствах); Аз *разделям мнението на автора. (вм. Споделям мнението; срвн. рус. разделяю мнение); Той се запознава с Анна и започва да *ухажва за нея. (вм. да я ухажва; срвн. рус. ухаживать за ней); И, *каквото е лошо за нацията, между хората няма взаимопомощ. (вм. което; срвн. рус. что); *След една седмица от началото на тяхната любовна епопея. (вм. (една) седмица след началото; срвн. с рус. Через неделю после начала); *Готова ли си към трудностите? (вм. готова ли си за; срвн. рус. ты готова к); Той ѝ предлага *да работи на него. (вм. да работи за него; срвн. рус. работать на него); *Към такова мнение са дошли психолозите. (вм. до такова мнение са стигнали; срвн. с рус. к такому мнению пришли).

2.Случаи на нарушаване в областта на фразеологията и клишираните фрази.

Най-добър пример за *мъж под ток е приказката за „Златната рибка“. (вм. мъж под чехъл; срвн. рус. быть под каблуком/башмаком); Емил вижда познати, но те не го забелязват или поне*правят вид, че не го забелязват. (вм. се правят, се преструват; срвн. с рус. делать вид); *Приемайки във внимание техния манталитет, можем да кажем, че… (вм. вземайки под внимание; срвн. рус. принимать во внимание); Той понякога пътува *заграница. (вм. зад граница; срвн. рус. за границу); Не се притеснявайте за нищо, *всичко ще бъде хубаво! (вм. Всичко ще бъде наред!; срвн. рус. Все будет хорошо/в порядке!).

3.Случаи на неправилна употреба на български думи, които влизат в един синонимен ред.

Може *делото (вм. нещо, работата), което човек е започнал да прави преди време…/ За да бъде успешен в *делото си. (вм. работата, професията)…/ Някои хора се справят с *делото си (вм. работата, дейността) отлично, но други не толкова; Малкият брой предмети *наоколо (вм. около) хората; Тя се чувства *лошо. (вм. зле); *Из (вм. от) сградата на фирмата излиза Ван Алтен; Почти *всичката (вм. цялата) му кариера е свързана с този клуб; Румен е *конецът (вм. нишката), който води до организацията; Добротата е ключово качество за *хубав човек. (вм. добър); Нашите по-литици много често *притесняват (вм. погазват, потъпкват, угнетяват) принципите на човешките права; Представете си, *как (вм. колко) интересно ще бъде за хората да гледат нашите филми!; Униформата невинаги *идва (вм. отива) на всички.

Откроените типове грешки показват, че процесът на овладяване на българската лексика от носители на руски език е съпроводен с немалки трудности, част от които са по-характерни за нивото на владеещите български език руски студенти, чиито писмени съчинения ни послужиха за база на анализ, но друга част поражда въпроси. Наблюдението потвърждава тезата, че върху усвояването на чужд език действа разнообразен спектър от фактори, чието зачитане би прецизирало селектирането на лексикалния минимум, избора на методите на семантизация и изработването на лексикални задачи.

NOTES

1. Тук и нататък в текста преводът на цитатите, освен ако не е изрично посочено, е мой. – А.М.

2. Анализраните писмени разработки са приблизително 100 на брой и представят различни по жанр текстове (анотации, резюмета, коментари по по-ставен проблем, на прочетени книги или части от тях, статии, филми, театрални постановки).

3. Срвн. „При генетично близки езици обаче, особено в лексикално отношение, какъвто е случаят с българския и руския език, „общата“ лексикална част, т.е. близката лексика, достига, както е известно, от 60% до 80% (в зависимост от функционалния стил и сферата на общуването)“ (Gocheva, 2000: 79).

ЛИТЕРАТУРА

Бабов, К. (1974). Проблемы интерференции в процессе обучения русскому языку в болгарской школе. София.

Делева, Н. (1999). Сопоставительное описание русских и болгарских пространственных предлогов (лексикографический аспект). Дисертация за придобиване на научната степен „доктор“, София.

Гочева, Е. (2000). Чуждоезиково обучение. Теория и практика на учебника. София.

Хаджиева, Е. (1995). Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София.

Крейчова, Е. (2016). Славянският Вавилон (за интерференцията между славянските езици). София.

(1985). Руско-български речник / Русско-болгарский словарь. Т. I, София.

(1985). Руско-български речник / Русско-болгарский словарь. Т. II, София.

Вайнрайх, У. (1979). Языковые контакты. Состояние и проблемы исследования. Перевод с английского языка и комментарии Ю. А. Жлуктенко, проф., д-ра, филол. наук. Киев.

Затовканюк, М. (1973). Классификация явлений языковой интерференции (на материале лексики и грамматики). Русский язык за рубежом, 2, 74 – 77.

Жлуктенко, Ю.А. (1974). Лингвистические аспекты двуязычия. Киев.

REFERENCES

Babov, K. (1974). Problemy interferentsii v protsesse obucheniya russkomu yazyku v bolgarskoy shkole. Sofia [inRussian].

Deleva, N. (1999). Sopostavitel‘noye opisaniye russkikh i bolgarskikh prostranstvennykh predlogov (leksikograficheskiy aspekt). Disertatsiya za pridobivane na nauchnata stepen „doktor“, Sofia [inRussian].

Gocheva, E. (2000). Chuzhdoezikovo obuchenie. Teoriya i praktika na uchebnika. Sofia [inBulgarian].

Hadzhieva, E. (1995). Interferentsiyata mezhdu srodni ezitsi v psiholingvistichen aspekt. Sofia. [in Bulgarian].

Kreychova, E. (2016). Slavyanskiyat Vavilon (za interferentsiyata mezhdu slavyanskite ezitsi). Sofia. [in Bulgarian].

RBR/RBS, I (1985). Rusko-balgarski rechnik / Russko-bolgarskiy slovar‘. T. I, S. [in Russian].

RBR/RBS, II (1985). Rusko-balgarski rechnik / Russko-bolgarskiy slovar‘. T. II, S. [in Russian].

Vaynraykh, U. (1979). Yazykovyye kontakty. Sostoyaniye i problemy issledovaniya. Perevod s angliyskogo yazyka i kommentarii Yu. A. Zhluktenko, prof., d-ra, filol. nauk. Kiev [in Russian].

Zatovkanyuk, M. (1973). Klassifikatsiya yavleniy yazaykovoy interferentsii (na materiale leksiki i grammatiki). Russkiy yazayk zarubezhom, 2, 74 – 77 [in Russian].

Zhluktenko (1974). Lingvisticheskie aspektay dvuyazaychiya. Kiev. [in Russian].