Резюме. В контекста на комуникативно ориентираното родноезиково образование се типологизират упражненията в съвременното обучение по български език. Представят се практически изпробвани технологичини варианти.

Ключови думи: types of activities, Bulgarian language education, 1.–4. grade, technological variants

І. Актуалната образователна философия за етапа 1. – 4. клас и комуникативно ориентираното обучение по български език

„… Модернизацията на началния етап на обучение е едно сериозно предизвикателство за преосмисляне на педагогическата реалност в най-важните є аспекти: целеполагане, учебно съдържание, образователен процес и не на абстрактно-умозрително равнище, а в един ясен и реален контекст на събитийност и многофакторни влияния – в реално време, с реални деца, в конкретни условия за работа с добре формулирани очаквания и обозрими перспективи за пълноценно осъществяване.“ (Василева, 2005: 3).

Философията за образователна промяна поставя малкия ученик в центъра на педагогическото взаимодействие.

Целеполагането е ориентирано към личността на детето, към пълноценното му интелектуално и социално формиране.

Учебното съдържание е освободено от излишна академичност и терминологична обремененост. Основано е на интегративен подход и има ясно изразена практическа насоченост. Поставя акцент върху ценностни аспекти.

Образователният процес се реализира чрез интерактивни технологии в условията на хуманна и демократична среда на преподаване и учене (вж по-подр. Василева, 2004; Василева, 2005).

Актуалните образователни тенденции за етапа 1.–4. клас изискват обучението по български език да прерасне в „... система, широко отворена към света“ (Димчев, 1992). Методическият център се преориентира от езика, изучаван от детето, към детето, изучаващо езика.

В съответствие с това родноезиковото образование е от комуникативен тип.

„Целта на комуникативно ориентираното обучение... е да се достигне по-високо равнище на речевото и интелектуалното развитие, което да осигури ефективно справяне с многобройните комуникативни задачи в обществената практика. Езиковото обучение трябва да отчита връзката между обществения и индивидуалния аспект на комуникацията, да способства за изграждане у учениците на стратегии за комуникативна дейност, да осигурява осъзнаване на собственото комуникативно поведение в социалното взаимодействие“ (Танкова & Власева, 1997: 73).

„Умението да се общува е важна предпоставка за социализацията на личността… Придобиването и усъвършенстването на комуникативноречевата компетентност… се превръща в основна целна обучението породен език, защотоизучаването на българския език се свързва с необходимостта от усъвършенстване на човешките възможности за общуване, а социализацията на детето (която се достига чрез комуникация) е мотив да усвоява родния си език още от най-ранна училищна възраст... Обучение, организирано около усвояване на лексикално-семантични и граматически модели, е не само неефективно от методическа гледна точка, но и немотивирано от лингвистична гледна точка... Изследването на езика като функционална система за постигане на определени комуникативни цели даваотражение и върху модела на изучаването му – поставя се акцент върху неговата употреба в социалния контекст на общуване... Без да се отменя необходимостта от системно-структурно изучаване на езика, комуникативноречевата насоченост поставя акцент върху онези знания, които са необходими за комуникативната практика на ученика и за формиране на комуникативната му компетентност…“ (Георгиева, 2002: 7)

Основен въпрос, стоящ пред комуникативно ориентираното родноезиково обучение, е: кои са начините българският език да се преподава и овладява не само като система със своя структура, а и като инструмент за ефикасно общуване. В този смисъл важна роля в образователния процес заемат упражненията.

ІІ. Задачи

Работата ни със студенти – бъдещи начални учители, както и наблюденията ни в педагогическата практика насочват към изводите, че:

– няма яснота по въпроса за типовете и видовете упражнения по български език в 1.– 4. клас;

– подценява се значимостта на упражненията, пряко свързани с комуникативната ориентация на началното родноезиково образование.

Предвид това си поставяме задачите:

– на основата на действащата нормативна документация за началния етап на основната образователна степен и на актуални научни изследвания теоретично да се обосноват защитаваните тези;

– да се класифицират упражненията по български език в 1.–4. клас;

– да се представят аргументирано практически изпробвани технологични варианти в тази посока.

ІІІ. Типове и видове упражнения по български език в началните класове

Упражнението се дефинира като „... съзнателно опериране с признаците на езиковите явления, насочено към овладяване на извършваните операции и усъвършенстване на начините за използването им с цел да се утвърдят желани умения и навици“ (Георгиева, 2002: 38).

В методическата наука съществуват различни класификации на упражненията. Приемаме виждането на М. Георгиева (вж.: Георгиева, 2002: 36–106; Георгиева et al., 2005: 99–146). Според авторката системата от упражнения се основава на целите на обучението (информативно-познавателни и комуникативно-практически) и включва два основни типа:

– предкомуникативни упражнения;

– комуникативни упражнения.

Предкомуникативните упражнения целят формиране на езиковата компетентност на учениците. Към тях се отнасят упражненията за разпознаване на езиковите явления, за лингвистичен анализ (фонетичен, морфемен, морфологичен, синтактичен, текстолингвистичен) и др.

Ще илюстрираме теоретичната постановка с практически изпробвани технологични варианти.

Темата „Звучни съгласни пред беззвучни съгласни“ е част от учебното съдържание по роден език във 2. клас. Упражнение от този тип е:

„Открийте пропуснатите букви и напишете думите.

Здра-ка лъ-че връ-ка Лю-чо слако

Как направихте проверка?“

(Борисова et al., 2003: 20)

Във връзка с темата „Образуване на думите. Наставки“, включена в учебното съдържание по български език за 3. клас, предкомуникативно упражнение е:

„Подредете думите в колонки според наставката, с която са образувани: – тел, - ав, -ар, -че, -ец, ив.

учител, слонче, глупав, стрелец, писател, лекар, слушател, крадец, ревлив, летец, свенлив, палав, пенлив, лъвче, рибар, братче, гиздав, железничар“ (Здравкова et al., 2008: 26)

Комуникативните упражнения „... са насочени към реализация на определени комуникативни действия с цел постигане на комуникативен ефект.“ (Георгиева еt al., 2005: 101). Те целят градежа на детската комуникативна компетентност.

Комуникативните упражнения са обвързани с дидактическите процедури за възприемане, осмисляне и създаване на текст. Тези процедури са основа за диференциране на видовете упражнения, включени в тази група:

– рецептивни упражнения;

– продуктивни упражнения;

– рецептивно-продуктивни упражнения.

Рецептивните упражнения са свързани с възприемането и разбирането на текст. Формират се стратегии за четене и слушане.

В практиката на началното родноезиково обучение често ползвани упражнения от този вид са: за изясняване на речниковото значение на непознати думи от текст или в контекст; за ползване на речник за извличане на лексикална информация; за попълване на пропуснати думи от смисловата структура на текста; за ориентиране в текста и за откриване на най-главното в него и др. Ще посочим примери.

Темата „Речници. Правописен речник“ е включена в учебното съдържание по български език за 2. клас. Упражнение от този вид е:

– „Открийте в енциклопедичния речник значението на думите:динозавър, етнос, планета, ураган“ (вж. Танкова et al., 2003: 10–11)

Темата „Възклицателно изречение“ е част от учебното съдържание по български език за 3. клас. Рецептивно упражнение е:

– „Прочетете текста. Какви чувства изпитва авторът към отечеството си?

Обичам те, мое мило отечество! Обичам твоите балкани, гори, сипеи, скали и техните бистри и студени извори! Обичам те, мой мили крайо! Всичко, що е останало досега в моята душа, добро и свято – всичко е твое!

Л. Каравелов“

(Здравкова et al., 2008: 17)

Продуктивните упражнения са вид комуникативни упражнения, при които чрез речева ситуация се пресъздават условия, характерни за автентичната речева практика, а ученикът формулира собствена комуникативна интенция и създава текст, съобразен с предварително зададената речева ситуация.

Представената дефиниция изисква уточняване на понятието учебна речева ситуация. Психолингвистите и методиците (Н. А. Амосова, К. Димчев, В. Капинос, В. Колева, Е. И. Пасов, Сн. Пейчева, Т. А. Рубинщейн, А. А. Леонтиев и др.) споделят виждания, обединяващи се от тезата, че „В условията на урока по роден език учебно-речевата ситуация може да се определи като дидактически модел на социалнозначими реални условия на общуване. Този модел включва езикови и неезикови условия, които в своето взаимодействие са необходими и достатъчни за пораждане на потребност от комуникация, която се осъществява във форма, близка до естествената реч.“ (Колева, 1994: 88).

Поставени в условия, адекватни на автентичното речево общуване, малките ученици по достъпен начин осъзнават защо, за какво, с кого, къде комуникират. А това съществено влияе на съдържанието на текста, който ще се продуцира, върху избора на изразни средства и т. н.

Учебните речеви ситуации:

– се градят в атмосфера на искреност, доверие, взаимодействие между учителя и учениците;

– са близки до интересите, комуникативните потребности, социалния и речев опит на децата;

– имат логическа методическа връзка с цялостната структура на конкретния урок по български език.

Ще илюстрираме теоретичната постановка с практически реализирани технологични варианти.

Във връзка с темата „Съществителни собствени имена“ , включена в учебното съдържание по роден език за 2. клас (вж. урочната статия в: Борисова еt al., 2003: 31), конструирано и реализирано от нас комуникативно упражнение от продуктивен вид е:

„Опишете накратко родния си град така, че да привлечете туристи в него.“

След продуцирането на текстовете, прочитането и обсъждането им се създава основа за актуализиране и обогатяване на детската компетентност за правописа на съществителните собствени имена в условия на комуникация.

Темата „Бъдеще време на глагола“ е част от учебното съдържание по български език за 3. клас. Комуникативно упражнение от продуктивен вид е:

„Напишете прогноза за времето за следващия ден.“ (Здравкова et al., 2008: 64)

След написването на текстовете, прочитането и обсъждането им се създава основа за достигане до изводи, свързани с употребата на бъдеще време на глагола в условия на комуникация.

При продуктивните упражнения центърът на вниманието се измества от организацията на езиковия материал към организацията на действията на детето с този материал, а оттам и към самото дете. Осигуряват се самостоятелност и инициативност на ученика. Обучението се мотивира непосредствено; протича в условия на психологически комфорт, на творческа нагласа; превръща се в осъзната потребност за усъвършенстване на компетентността за езикова комуникация.

При рецептивно-продуктивните упражнения „... рецептивните упражнения се допълват от задачи, изискващи завършени изказвания от продуктивно-творчески тип, свързани с рецепцията на изходния текст.“ (Георгиева et al., 2005: 116).

Тези упражнения предполагат:

– продължаване на повествованието, започнато в текста;

– съотнасяне на съдържанието на текста с действителността;

– съставяне на монологични изказвания или на диалози по ситуации от текста;

– съчинение по тема, свързана с текста.

Ето няколко примера за рецептивно-продуктивни упражнения от учебното съдържание по български език за 3. клас:

– „Съчинете приказка по аналогия на приказката „Старата обувка“.“ (Здравкова et al., 2008: 95)

– „Напишете своята приказка, като ползвате началото на приказката „Заключеното съкровище“.“ (Здравкова et al., 2008: 99)

– „Напишете своята приказка, като ползвате края на приказката „Подвижният тротоар“.“ (Здравкова et al., 2008: 101)

Разграничават се и синтетични упражнения, които развиват комплексно лингвистичната и комуникативната компетентност на учениците. Те съдържат няколко задачи от различен тип и вид (както на текстово равнище, така и на по-ниски равнища като синтактично, лексикално и т. н.), съотнесени към общ текст.

Ще посочим примери.

Във връзка с темата „Умалителни съществителни имена“, включена в учебното съдържание по български език за 2. клас (вж. урочната статия в: Борисова et al., 2003: 33–34), синтетично упражнение, конструирано и реализирано от нас, е:

„Прочетете текста.

Добрите стопани

Край речица на полянка Мързелан и Мързеланка си живели във къщурка, ниска като костенурка.

Имали си те козица с бяла пухкава брадица и на кривите рогчета с две пиринчени звънчета.

Ран Босилек

За кого се разказва? (за Мързелан и Мързеланка)

Къде живеели Мързелан и Мързеланка? (крайречица, на полянка)

Какво имали те? (козица)

Как изглеждала козицата? (с бяла пухкава брадица; на кривите рогчета с две пиринчени звънчета)

Да запишем: речица, полянка, козица, брадица, рогчета, звънчета

Какви са тези думи в речта? (съществителни умалителни имена)

Образувайте от съществителните умалителни имена съществителни неумалителни.“

Ще посочим пример и за 3. клас. Във връзка с темата „Възклицателно изречение. Упражнение“ синтетично е следното упражнение:

„Прочетете изразително текста.

Хубава е нашата Пирин планина!

Какви високи върхове, покрити цяла година със сняг; какви зелени долини, какви страшни борови гори, какви дивни хубости!

Хубава, хубава е пустата Ирин-Пирин!

Ив. Вазов, „В Пирин“

Какви чувства е изразил авторът с употребата на възклицателни изречения?

Препишете четливо второто изречение. Защо то не е въпросително?“ (Здравкова et al., 2008: 17)

ІV. Заключение

В съответствие с българската образователна модернизация началното родноезиково обучение е от комуникативен тип. „То е процес, при който езикът се изучава така, както се използва – не самоцелно, а като инструмент за придобиване на лингвистична, комуникативноречева и обща култура“ (Димчев, 2010: 232). Комуникативно ориентираното обучение по български език в етапа 1. – 4. клас е с ясно изразена практическа насоченост. То съдейства за по-стигане на успех в разнообразни ситуации от говорната и писмената практика на малките ученици.

Основен въпрос, стоящ пред комуникативно ориентираното родноезиково обучение, е този за технологичното обновяване на обучението. Богати методически възможности има упражнението.

Системата от упражнения, функционираща в родноезиковия образователен процес в 1. – 4. клас, се основава на целите на обучението – информативно-познавателни и комуникативно-практически. В съответствие с това се разграничават:

– предкомуникативни упражнения;

– комуникативни упражнения;

– синтетични упражнения.

Без да се подценява значимостта на предкомуникативните упражнения, ще отбележим, че важна роля в образователния процес по български език в началните класове имат комуникативните и синтетичните упражнения, които съдействат за формиране както на езиковата компетентност на децата, така и на комуникативната.

ЛИТЕРАТУРА

Борисова, Т. et al. (2003). Български език за втори клас. София.

Василева, Емилия. (2005). Модернизацията на образованието – един неизвървян път. Начално образование, 2005, 5.

Василева, Емилия. (2004). Съвременното начално училище –реалност и предизвикателства. София.

Георгиева, Маргарита. (2002). Обучението по български език в началното училище. Шумен.

Георгиева, Маргарита et al. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен.

Димчев, Кирил. (1992). Обучението по български език като система. София.

Димчев, Кирил. (2010). Методика на обучението по български език. Реалности и тенденции. Велико Търново.

Здравкова, Стойка. (2008) . Български език. 3. клас. София.

Колева, В. (1994). Помагало по методика на обучението по български език и литература (четене) – І–ІV клас. Шумен.

Танкова, Румяна, Власева, Т. (1997). Обучението по български език и литература в началното училище. Проблеми и перспективи. Пловдив.

Танкова, Р. et al. (2003). Български език за втори клас. София.