Резюме. Статията представя европейската идея за комплекса от основни (ключови) компетентности, необходими на професионалистите, работещи в сферата на образованието на възрастните. В контекста на тази концепция авторът разработва два варианта на компетентностно базиран модел на преподавателя на възрастни и предлага профили на университетската му подготовка.

Ключови думи: adult aducation, adult educator, competency baset model

За сектора на образованието на възрастните съществува правилото, че всеки добър специалист може да бъде и е добър преподавател. Наемат се много преподаватели с непълна учебна заетост (с временни договори), често без андрагогическа или педагогическа квалификация, и с ниско заплащане. Определено този подход не само че не е правилен, но може да нанесе сериозна вреда на ефективността от учебната работа и на имиджа на организацията, предлагаща образование (и образователни услуги) за възрастни учащи.

Редица европейски и американски университети предлагат бакалавърско и магистърско обучение по андрагогия, или образование на възрастните, за специалисти от сектора на образованието на възрастните, сред които най-голяма е групата на обучаващите (в дисертацията са представени достатъчно конкретни примери и пр.). Това са програми за първоначално или продължаващо формално образование за обучаващи възрастни. Следват различни възможности в рамките на неформалното образование – курсове за продължаващо образование (обучение), предлагани както от университети и колежи, така и регионални центрове и асоциации за образование на възрастни.

С цел диагностика на ситуацията с кадрите в сектора на образованието на възрастните в Европа, Европейската комисия финансира няколко изследвания, посветени на квалификацията на професионалистите в сектора за образование и обучене на възрастните в Европа (ALPINE, 2008; Buiskool, B.J. and all., 2010). Като резултат се достига до разработване на обща мрежа от ключови компетентности, които би следвало да послужат за разработване на отделни индивидуални профили на специалистите в сектора (Фигура 1).

В контекста на тази концепция профилът на компетентностите на преподавателя на възрастни би трябвало да се състои от три елемента:

– дейностите, които да може да изпълнява: оценяване на потребностите на учащите; подготовка на курсове; улесняване на ученето; мониторинг и оценяване; съветване и насочване; разработване на програма; финансов мениджмънт; мениджмънт на човешките ресурси; общ мениджмънт; маркетинг и PR (връзки с обществеността) ; административна помощ; ИКТ по-мощ; покровителствени дейности (Оverarching – покриване със свод, покровителстване, защита);

– контекста, в който се предполага, че ще се реализират тези дейности – нивото на неговите отговорности, степента на автономия на действията му и контекста, в който се реализират действията му;

– компетентностите, необходими на специалиста, за да реализира тези дейности. Определени са две нива (клъстери) на компетентностите на професионалиста:

А) 7 общи (общовалидни) компетентности – отнасят се за всички специалисти от сектора образование на възрастните, независимо от конкретната позиция (длъжност), която заемат и сфера на дейност, която реализират (обучение, мениджмънт, консултиране или административни дейности), като първите три (А1 – А3) се отнасят до общите аспекти на професионализма, а останалите четири – до педагогическите или дидактическите компетентности“ (Buiskool, B.J. and all., 2010: 12).

Б) Специфични компетентности – компетентности, пряко свързани с учебния процес (Б1 – Б6) и компетентности, подкрепящи учебния процес (Б7 – Б12).

На основата на този модел са възможни варианти на модели за компетентностите на преподавателя на възрастни. Вариант 1 представя такъв авторски „Компетентностно базиран модел (профил) на преподавателя като мениджър на учебния процес с възрастни учащи“: