Резюме. На базата на разбиране на интерактивността като присъща не само на методите на обучение, а на всички негови компоненти, и като особена за бинарни курсове се разработва цялостен интерактивен дизайн за бинарни академични курсове. Синхронизират се проблемни полета, структура на академично време, структура на активности, обучаващи среди и ресурси. Систематизират се основните характеристики на курсовете като интер- и интраактивност на външна и вътрешна обучаваща среда. Представя се технология на една конкретна бинарна реализация.

Ключови думи: binary academic courses, interactive design, intra-active design, doors open calendar, multiplied results

Aргументация на проблема, подхода, решението и реализацията

Проблемът

Осигуряването на интерактивността в процеса на съвременното обучение е вече достатъчно разработван проблем, но постепенно през последните десетилетия, като всяко задълбочаващо и специализиращо се познание, ограничи своя обхват и се концентрира, донякъде обяснимо, предимно върху най-динамичния и с праксиологичен характер компонент от педагогическото взаимодействие – методите на обучение. И още по-стеснен фокус – върху тяхното технологизиране, и то предимно чрез информационни технически средства. Тази постепенна концентрация „натовари“ изключително много с очаквания и отговорности за цялостния интерактивен характер на обучението само един от неговите компоненти. Така твърде често, използвайки информационни технологии в обучението, не можем да се похвалим с повишаване не само на мотивационен фон и постижения, но и с формиране на онези личностни, културни и граждански компетентности и стойности, позитивни жизнени активности, които ни се иска да видим у младите хора.

В обобщение, трудностите за постигане на интерактивност в обучението са, първо, в стесненото є разбиране и реализиране – предимно като нови методи в стандартни условия; второ, в логически следващото є имитиране, което не желаем да си признаем; трето, в осъществяването є все като отношение между преподавател и обучаеми, а не между обучаем и всички компоненти на системата и по всяко време; четвърто, в затвърдилото се убеждение, че интерактивност е невъзможна (вече) без информационни технологии, без технически средства, без „отдалечен“ достъп, т. е. знакът за равенство между съврменни технологии и интерактивност. Интерактивността е жизнен принцип на всяка (действително) активно живееща система и е във владение на своята собствена система, добре ориентирана в пространството и времето.

Подходът и решението, което предлага

Според мен решението на проблема за действителната интерактивност не е толкова в използването (само и предимно) на „интерактивни методи“, а в цялостното преосмисляне и най-вече синхронизиране на характеристиките на всички компоненти на обучението. Както в живия организъм, общата му виталност е видима най-вече в:

– доброто състояние на двигателната система (методите на обучение) , но то зависи от

– доброто и съответно състояние на централната нервна система (учебна интердисциплинна интерактивна проблематика и съдържание);

– от кръвоносна и лимфна система (обучаваща хранителна среда);

– от мускули и съединителна тъкан (ясни критерии и показатели на дейност и процедури);

– от сензорни системи за контакт, ориентация и взаимодействие с околна среда (структуриране на времето в учебно и самото него – в общото жизнено).

И накрая – състоянието на целия организъм, т. е. съ-битието „интеринтраактивно обучение“ зависи от чистотата и доброто състояние на самата околна среда – в случая, институционалните условия за обучение и образователната система като цяло.

Целият комплекс поддържа организма (и личността) като автономен. И ако се замислим, интерактивността е всъщност интраактивност.

Ето защо предлагам този холистичен и функционално-комплексен подход на залагане на интер-/интраактивността в синхронизирането на отношенията и съответствието между компонентите на обучението, а не толкова в усъвършенстване на всеки компонент сам за себе си и изолирано от останалите. Така интерактивността на методите и на всеки компонент може да се трансформира като комплекс постепенно в интраактивност, ориентирана и пораждаща се в личността чрез нейното пълноценно ситуиране в обучаващата среда и делегирането на предварително методически организираните механизми за вазимодействие и с учебно съдържание, и със структурата на дейностите, и с тяхното протичане, и с оценяването им – самостоятелно и съгласувано с всички останали равноценностни и поставени при същите условия участници, независимо дали това са колеги (съученици) или преподаватели. Това е много важно – докато заявяваната равноценност и синхрон между обучаващ и обучаеми не се „разтвори“ действително в една автономизирана и автономизираща среда и време, чието използване да е предварително много добре „защитено“ чрез дидактико-методическите условия на предварителна организация и заявка на курсовете на обучение, но все пак – със свободен достъп за участниците, то винаги ще срещаме или отпора (в случай на стандартизираните патриархални условия), или натиска (при липса на яснота и организация) на младите хора.

Реализацията

Споделеният опит обхваща интер-интраактивния бинарен дизайн като организация на време-пространството на педагогическото взаимодействие на два академични курса в подготовката на студенти от специалност „Педагогика“ и „Социални дейности“ във Факултета по педагогика на Софийския университет:

1. Курсовете са факултативни – „напълно“ избираеми за студенти редовна форма на обучение, бакалавърска степен, от двете специалности.

2. И вдветегрупиучастватстудентиотдветеспециалностиивразличнагодина на обучение – първи курс „Педагогика“и трети курс „Социални дейности“, без да се повтарят – всеки студент участва само в една дисциплина. Това става естествено, защото по учебен план имат заложена по една факултативна дисциплина.

3. Проблематиката на курсовете е по характер интердисциплинна, учебното съдържание в програмите е интердисциплинно и дава възможност за обосновани връзки по модули, по проблеми, по активности.

4. Учебната програма за семестъра се изготвя при съблюдаване и осигуряване на възможностите за синхронизиране на заложените активности по място и време.

5. Преподавателите от екипа на курсовете – титуляр и асистент, съгласуват предварително както заетостта си през семестъра, така и дейностите в курсове – изработва се актуалният дизайн, всяка година промени има в календара и произтичащи в структура на заетостта.

Тези задължителни условия се обезпечават на ниво учебен план и програма, те са вън от „събитието“ обучение, те се дължат на авангардните професионални стандарти, които създава и поддържа Факултетът по педагогика. Ето защо тук се налага да подчертая „със задна дата“ още веднъж това равнище и на проблема, и на подхода, и на решението: интерактивността е невъзможна без трансформация на матрицата „образование“ и „образователна система“. Трансформацията или реформата в образованието, която касае образователни стандарти, структура на учебни планове и програми, структура на учебното време и съгласуване с предоставяне на образователна среда, стандарти за оценяване, модулност и избираемост, проходимост и валидиране на резултати. Все неща „отвън“, а оказващи се вътре в обучението. Или вътре в нас – проблемите на екологията и „опазването“ на околната среда в широк смисъл, включително и образователен. Специалистите от практиката на всички равнища много трудно могат да осъществяват действителни промени в характера на обучението и в неговото качество, ако това не се облекчава и насърчава със съществени трансформации в регламентите на дейностите.

Интер- и интраактивни характеристики на курсовете

Или – какво по-различно ни дават тези курсове? Разбира се, само ако искаме да го вземем!

1. Осигуряване на „вътрешна интраактивност“ – личен избор, персонална саморегулация, персонална отговорност и персонална (само) оценка за:

–заструктуратаналичнотовреме, ангажираносучастиевразличнитеактивности от курсовете, на базата на обявените стуктури, общ и специфични календари;

– за избора на проблематика, тема, литература;

– за избора на партньори в екипите;

– за резултатите и продуктите от работата си;

– за участието си в осигуряването и поддържането на работните комуникации и съгласуване, на работната среда и работната атмосфера.

2. Но и осигуряване на „външна интерактивност“, дейностна екипност и сътрудничеща взаимна активност:

– студентски екипи и на теоретично, и на практическо равнище;

– преподавателски екип – единни критерии и изисквания; взаимно допълване и частична взаимна заменяемост;

– екипно и индивдуално подпомагане и подкрепа, особено концентрирани в първия подготвителен период от времевата структура на курсовете;

– текуща перманентна връзка между двата вида екипи и като резултат – функционален общ екип;

– крайната оценка се основава и на критерии за осигуряване/съхраняване на условията и подкрепа на работата на партньорите и надругите екипи.

3. Осигуряване на интерактивна организация на време-пространството на курсовете – технологична и ресурсна обезпеченост:

– студентите получават в електронен вариант цялостния интерактивен дизайн – календара, съдържателната и времевата структура на заетостта;

– организационните и качествените критериални условия, както и базовия пакет документи за курсовете – лекционна програма, основна и допълнителна литература, допълнителни текстове с „труден“ и ограничен достъп; системата на критерии и показатели за крайно, по компоненти и текущо само-взаимно оценяване;

– курсовете са обезпечени с налична специфична библиография и информационни ресурси с мултимедиен характер и учебни филми, които са на разположение в „библиотеката“ на Лабораторията по експериментална и професионална педагогика.

4. Културно и академично (само) съзнание – ресурсите се ползват при установяване на взаимен етичен режим на навременно и стриктно „заемане–връщане“.

5. Етапи на „Отворени врати“ – вторият публичен период от структурата на курсовете, когато се представят продуктите от работата на екипите – презентациите, функционира като „отворени врати“ и те могат да се посещават от колеги от другата дисиплина.

6. Синхронизиран календар на курсовете за осигуряване на отворените врати.

7. Холистичност:

– заложена като възможност от интердисциплинната проблематика и интердисциплинното учебно съдържание;

– защитена от системата критерии и показатели за оценяване, включващи интегриране на личния опит; на естетическия и творческия опит от сферата на изкуството и масовата култура; на мотивационния фон от лични потребности, проекти и вкусове;

– реализирана – екстраполирана чрез търсене, опитване и проверка на преносимостта на идеите, решенията, уменията.

8. Залагане на бъдещо професионално и академично сътрудничество чрез установяване на канали за връзка:

– чрез интердисциплинната проблематика;

– чрез съвместната работа на студенти от различни специалности („Педагогика“ и „Социални дейности“);

– чрез взаимното оценяване и проблематизиране на темите в съответните специфични области;

– чрез съвместна учебно-изследователска и практическа дейност;

– чрез съставяне на база данни – контакти и ресурси, за общо ползване и достъп.

9. Синхронизиране и балансиране на учебно-познавателното, учебноизследователското и учебно-практическото равнище на цялостната им академична подготовка – възможности за участие:

– в стажове, доброволчески дейности, учебно-изследователски дейности към Лабораторията по експериментална и професионална педагогика и Центъра по професионално и кариерно развитие;

– в научни форуми, в научноизследователски проекти.

10. Перспективна адаптация, старт и професионална реализация – контакти с водещи специалисти от практиката и наши базови институции.

11. Договореност между преподавателския екип и студентите по всички компоненти и характеристики на курса, за да поеме всеки толкова ангажименти, отговорности и ползи, за колкото има актуален личностен, академичен, професионален капацитет.

Представяне на конкретен дизайн и технологията му

За по-естествено и работещо възприемане на предлагания вариант за сътрудничество, активно партниране и персонална инициатива и отговорност, и особено за първокурсниците, използвам термина „Календар“ на курсовете, който акцентира върху абсолютната задължителност на времевото съгласуване на активностите и на оценностяването на времето ни, което е общо, т. е. оценностяването на течащия живот. Всички участници в курсовете го получават седмица преди стартиране на дейностите и първата среща разяснява характера на нашата съвместност.

Календар на работата по дисциплините Алтернативни подходи и методи на личностно консултиране и Еволюция на майчинството, практики и консултиране

Настоящият интерактивен календар на нашите дейности в рамките на този семестър и на тези два курса има четири части:

А. Обща структура и график на активностите

Б. Времеви график на публичните дейности – презентациите

В. Професионално-педагогически ценности и принципи на курсовете/ екипите

Г. Критерии и показатели на нашата само-/взаимооценка

Предназначени са да облекчат, организират, да направят смислена нашата работа, да ни спестят прахосване на време и лични ресурси и нещо повече – да ги умножат. Затова, моля, съобразявайте се с него – пренебрегването му води до щети (най-вече за вас) в много отношения. Целта е с възможно най-малко разминавания и с най-много ползи да изживеем времето на курсовете.

Всеки колега може да ползва само модулите по своята дисциплина, а ако желае, може да участва на „отворени врати“, без никаква формална ангажираност или последици, в презентациите и по другата.

А. Обща структура и график на активностите ни

По „Майчинство“ имаме три времеви етапа, като началото е на... дата (за семестъра... дата е празник и не се учи) :

1. От ... и ... дата – всички присъстват, разясняват се специфика на работа и проблематика, критерии; сформират се екипите (индивидуално, по двама или по трима) и се разпределят темите и литературата за подготовка на презентациите.

2. От ... – ... дата включително (6 седмици) – семинарни занятия с ... (водещия семинарите) на терен и по заданията.

3. От ... – ... дата включително (6 седмици) – презентации при ... титуляра на курса.

Окончателно оформяне и нанасяне на оценки – ... дата от 10 часа в ... аудитория.

По „Алтернативни“ аналогично имаме три времеви етапа, като началото е ... дата (за семестъра ... е празник и не се учи):

1. На ... и ... дата – 2 седмици, всички присъстват, разясняват се специфика на работа и проблематика, критерии; сформират се екипите (индивидуално, по двама или по трима) и се разпределят темите и литературата за подготовка на презентациите.

2. От ... – до включително (5 седмици) – 9–11 часа: консултации по екипи и дискусии върху подходите, трудности и идеи за презентациите.

3. От ... – до включително (6 седмици) за презентации по екипи.

Окончателно оформяне и нанасяне на оценки – ... 10 часа в ... аудитория.

Б. Времева структура и график на презентациите при проф. Я. Р.-Мерджанова

Тук са отбелязани стартовете на презентациите. Екипите и всичко останало ще се уточняват на първите две седмици – ... датите за „Майчинство“ и ... датите за „Алтернативни“.

В. Интер- и интраактивните ползи от нашите курсове накратко, представените вече във втора част на материала

Г. Критерии и показатели на нашата само-/взаимооценка

Критерии за оценяване на разработката и презентацията на подход по избор от спектъра на класическите и алтернативните подходи

Критерии за добър 4.00

1. Мотивация и аргументация за избор на подхода/проблема – професионална, от съвременна гледна точка, лична.

2. Автор(и) на подхода и практиката – накратко, от гледна точка на обяснение на зараждане и утвърждаване на подхода.

3. Същност на подхода/проблема – „вход“ към личността; работа с личностните структури, цел и резултат на консултацията.

4. Методика – основни методи и техники, етапи, контингенти, с които се работи, приоритетни проблеми за подпомагане; специфика – най-отличителна емблема на подхода.

5. Информацията в презентацията и разработката да са йерархизирани и добре структурирани, ясно поднесени, с акценти на основните моменти, ясно отграничени.

6. Онагледяване – с понятийна схема, таблица, фигура, модел на подхода, нетова евристична схема – дефиниция, приложение, предимства, функции; може да се направи SWOT analys, ако искате – екипът търси начин да онагледи и представи най-синтезирано и ясно същността и силата на подхода.

7. Балансирана, разпределена между членовете на екипа презентация на основния език на подхода – открояване на основните категории и понятия и разясняване на аудиторията.

8. Вместване във времето – 30 мин.

9. Присъствие и участие в дискусиите по критериите и показателите на колегите.

Критерии за 5.00 – 5.50

10. Сравняване с други подходи – педагогически, в соц. работа, консултантски или от спектъра на изучаваните, с други автори. Лична позиция и критично оценъчно отношение – предимства, ограничения според вас.

11. Приложение според вас в образованието и/или в социалната работа, и/или в медицина, и/или в спорт, и/или в неформални услуги, и/или ... – къде бихте го използвали, защо.

Критерии за 5.50 – 6.00

12. Комуникация по време на презентацията с аудиторията – контакт, увереност, че сте разбрани, обратна връзка, поставяне на задачи, допълнителна информация и литература за подхода.

13. Стил, реч, правилност, естетика на презентацията.

14. Открити въпроси, които поставя/оставя подходът; на вас какво не ви е ясно или недостатъчно.

15. Способност за самооценка – конкретна и аргументирана по горните показатели и критерии.

Важно: критерии 13 и 14 всеки от екипа лично и индивидуално ще ги изработи и представи – те са персонални и уникални.

Критерии за оценяване на разработката и презентацията на проблем по избор от спектъра на еволюция, практики и консултиране/асистиране на майчинството и родителството

Критерии за добър 4.00

1. Мотивация и аргументация за избор на подхода/проблема – професионална, от съвременна гледна точка, лична – с какво е значим, с какво е актуален, с какво е кризисен, с какво е перспективен и си струва да се занимаваме с него като специалисти.

2. Автор(и) по проблема и в практиката – накратко, от гледна точка на обяснение на зараждане и утвърждаване на проблематиката и иновациите.

3. Същност на проблема – основни идеи в него, основни тези, историческо развитие, съвременно състояние и аспекти, съвременни проявления.

4. Информацията в презентацията и разработката да са йерархизирани и добре структурирани, ясно поднесени, с акценти на основните моменти, ясно отграничени.

5. Основни решения на проблема – в теоретичен план, в международната практика, у нас – какво е постигнато, какво не, причини за основните трудности; как се предлага да се решават – авторският екип какво предлага.

6. Онагледяване – с понятийна схема, таблица, фигура, модел на подхода, нетова евристична схема – дефиниция, приложение, предимства, функции; може да се направи SWOT анализ, ако искате – екипът търси начин да онагледи и представи най-синтезирано и ясно информацията.

7. Балансирана, разпределена между членовете на екипа презентация на основния език на подхода – открояване на основните категории и понятия и разясняване на аудиторията.

8. Вместване във времето – 30 мин.

9. Присъствие и участие в дискусиите по критериите и показателите на колегите.

Критерии за 5.00 – 5.50

10. Сравняване с други подходи – педагогически, в соц. работа, консултантски или от спектъра на изучаваните, с други автори. Лична позиция и критично оценъчно отношение – предимства, ограничения според вас.

11. Един синтезиращ генеалогичен модел на проблема; мандала или авторски модел-образ на явлението – творческо равнище.

12. Приложение според вас в образованието за педагози и/или в социалната работа за социални работници, но и в медицина и/или в спорт, и/или в неформални услуги, и/или ... – къде бихте го използвали, защо.

Критерии за 5.50 – 6.00

13. Комуникация по време на презентацията с аудиторията – контакт, увереност, че сте разбрани, обратна връзка, поставяне на задачи, допълнителна информация и литература за подхода.

14. Стил, реч, правилност, естетика на презентацията.

15. Открити въпроси, които поставя/оставя подходът; на вас какво не ви е ясно или недостатъчно.

16. Способност за самооценка – конкретна и аргументирана по горните показатели и критерии – лично аз как съм участвал във всички фази на изготвяне и представяне.

Важно: критерии 13 и 14 всеки от екипа лично и индивидуално ще ги изработи и представи – те са персонални и уникални.

Крайната оценка по „Майчинство“ се образува от оценката на презентацията и текущата оценка от семинари – участие на терен; разработване на минианкета по ярък проблем и на консултантски етюд – наблюдаван в практиката или от личен опит.

Заключение

Тези модули в своята общност създават предпоставки и ни организират да преминем действителни интерактивни курсове на съвременно академично и висше професионално образование и подготовка на интердисциплинни специалисти от подпомагащи професии; действителни иновативни, обхващайки всички компоненти и аспекти на педагогическото взаимодействие и с това – действителни алтернативни, предизвикващи информационно обезпечената 100-процентова лична поведенческа отговорност/автономност за формиране и развитие на професионален и личен опит чрез единствения работещ начин – неговото проблематизиране и експериментиране.

По този начин можем да говорим за комплексен интерактивен методически дизайн на две равнища: на първо, за интерактивно моделиране на педагогическото взаимодействие (ценностно, съдържателно и процесуално равнище – трети и четвърти модул), и второ – за интерактивен модел на обучението (формално дейностно равнище – първи, втори и трети модул). Ако първото равнище на моделиране осигурява „вътрешния дизайн“ на педагогическото взаимодействие като вътреличностна синхронизирана среда на партньорите в него – преподаватели и обучаеми, второто равнище осигурява „външния дизайн“ като времево-пространствено ситуиране и синхронизиране на вътрешните активности чрез външните дейности. Заедно двете равнища на интерактивно моделиране обхващат всички компоненти и етапи на процеса на обучение и преодоляват исторически (само първоначално естествена и обяснима) и постепенно съдържателно редуцираната конотация (адресиране) на интерактивността до методите на обучение и още по-зле – до информационно-технологичния ресурс на обучаващата среда.