Резюме. В статията се разглеждат социални и структурни измерения, които рефлектират върху технологичната същност и реализация на гражданското образование в училищната общност. Коментират се варианти и подходи за неговото по-пълноправно и пълноценно развитие в училищната система като практикоприложен комплекс от умения, както и неговото таксономично и технологично развитие.

Ключови думи: civic education, school culture, forms and methods for the development of civic culture

Гражданското образование в своята многоизмеримост е тема на дебати в немалко образователни и обществени организации. В известна степен това е положителен факт, тъй като „в спора (дебата) се ражда истината“, но всъщност безкрайният дебат понякога се оформя като един интелектуален опит за риторика. А ефективното систематично развитие на гражданско образование в училище – като институция 1) и като общност 2) остава неравномерно постъпателно и в определена степен – еднопосочно центрирано явление. Подобен процес неизбежно поражда деформации в разбирането и развиването на граждански умения в училищната общност, както и в по-нататъшното им усъвършенстване в компетентности. В този смисъл биха могли да се „пренамерят“ и актуализират ориентирите на едно подобно образование, като се активизират гъвкави и ефективни стратегии и училищни политики за развиване на училищна култура и обособяване на система от колективни ценности.

Новата „демократична“ история на гражданското образование (след 1998 г.) фактологически го доказва като динамичен процес, в отговор на обществените промени, ценности и нагласи, в един многолик свят от срещи на идентичности, националности, а също и управления, общества, икономики; специфики, стереотипи и стандарти.

Гражданското образование днес е институционален процес за:

– активно гражданско участие и развитие на гражданско общество чрез широкото свързване с европейската и световната идентификация на България;

– съвместяване на последователни и всеобхватни политики, стратегии, програми, методологии, дейности, насочени към целия жизнен цикъл; които взаимно се допълват, конструктивно си сътрудничат и диверсифицират с цел личностно развитие на индивидите за развитие на „умение за живот заедно“.

В институционален контекст целта на гражданското образование се насочва към преодоляване на концептуален, нормативен и образователно-технологичен вакуум, свързан с цялостното реализиране на гражданското образование и неговото активно прилагане. Дейностният акцент на институционално ниво се поема от гражданствеността – практически умения, развивани при упражняване на модели на гражданско поведение. Това е практико-приложен комплекс от умения за практикуване на знания и информираност; прилагане правото на активно участие в обществения живот. Институционално ориентирана, гражданствеността рефлексира в структурата на цялостната образователна йерархия.

Гражданското образование е и научно-образователен процес за:

– изграждане на таксономичен фундамент, за конкретизация и извеждане на онези полезни и важни за глобалното общество знания, умения и отношения, които да залегнат в образователните програми и дейности;

– развитие на образователна практико-приложна система, в която умението за диалог, възможностите за мобилност изравняват шансовете и водят до активно социално включване, до по-широката употреба на учебните очаквани резултати.

В социокултурен и образователен контекст целта на гражданското образование се свързва с образование за правата на човека, интеркултурния диалог и неговия съществен компонент – междурелигиозния диалог, личния информиранно-ценностен избор.

На ниво научен фундамент основна роля за развитие на гражданската култура има образователната практико-приложна система. Тя обхваща систематизирането на иновационни мултидисциплинарни и проблемно ориентирани процеси, които пораждат среда за развиване на основни умения за ефикасно взаимодействие с останалите; насърчаване на творчеството и иновативната способност в една културно разнородна среда. Личностната реализация в тази среда се подпомага от информирания избор на индивида. И в този смисъл, в рамките на гражданското образование, „информираност е предоставяне (и ползване) на точна информация на разбираем и точен език; предоставяне на достатъчно пълни, точни и ясни формулировки, отговарящи на възрастовите особености на учениците. Производните му – информирано решение и информирано съгласие, се възприемат съответно като:

– информирано решение – на основата на представени обективноистинни факти, знания и гледни точки, изразяване на личен обоснован избор за бъдещи действия с отговорност за крайния ценностен или физически резултат;

– информирано съгласие – изразяване на съгласие или несъгласие, обосновано чрез личното решение. За информирано съгласие е необходимо информацията, която се предоставя, да бъде достатъчна по обем, разбираема по съдържание, редуцирана към възможността за приложение и решаване на конкретни образователни казуси.

Гражданското образование е и онто3) -аксеологически процес за:

– организиране на подкрепяща среда за хармонични взаимоотношения, както и чувството за принадлежност и съпричастност към общочовешките ценности;

– развитие и осъзнаване на ценностите в различията за преодоляване на конфликти и конфронтация;

– развитие на съзнание, че си ценен не защото си различен, а защото си равнопоставен.

В аксеологичен контекст целта на гражданското образование се свързва с развитие на умения за общуване в трансверсалните граници на морални дилеми и толерантни отношения.

На аксеологично ниво водещ понятийно-смислов комплекс е осъзнаването на добродетелите като ценност; развиване на умения за толерантност с осъзнаването Ӝ като необходимост и праг в отношенията с другите. Разбирането, че толерантността не е компромис и безкритичност, а е критерий за нравственост в многоликата общност.

Активното взаимодействие между трите нива – институционално, научно-образователно и аксеологическо, очертава гражданското образование като динамичен трифазен модел на:

– трансфрмиращ се и условно статичен комплекс от институционални модели – стратегии, правила, кариерно развитие, професионални ценности;

– образователни ценности, създадени, съхранени и представяни ежедневно с цел развиване на стил на мислене, поведение, речник, познавателноценностни модели;

– рефлексиращи матрици от аксеологически значения за развиване и утвърждаване на модели на поведение у подрастващите.

Рефлексивните матрици, които очертава трифазният модел за гражданско образование и култура в училищната общност, са сериозно предизвикателство пред редица образователни стереотипи и стандарти. Засягат определен нереформиран структурен елемент и ментални структури на личността в самия фундамент. На първо място в българското училище като институция не се откриват достатъчно ясно мястото и времето за развитие на гражданственост, т. е. за упражняване и изразяване на граждански идеи, умения и развитие на практики. Това твърдение е предизвикателство към статуквото на КОО „Гражданско образование“ като културнообразователна област без учебен предмет. Широката практическа и тематична рамка насочва към идеята гражданското образование да се реализира интердисциплинарно чрез учебните дисциплини от хуманитарния и философския цикъл. Сравнителният анализ от редица1)2) проучвания представя и други държави с подобен интердисциплинарен механизъм, но за разлика от тях българските ученици са с устойчиво ниски показатели по посока развитие на граждански умения и ангажираност. В този смисъл се поражда и въпросът дали в консервативния оценъчен модел на образование подобна интердисциплинарност е най-добрият подход за развитие на гражданското образование в училищната общност? Дали отдавна вече не е време да се разчупи статуквото и да се регламентира учебно време, в което всички ученици системно, последователно и демократично да имат възможност за упражняване и развиване на граждански умения. За всяка гражданска практика е необходим и определен базис от знания, усвоени модели на поведение, казуси и нагласи. Базисът от граждански познания и умения се изгражда и попълва от системно и целенасочено натрупващи се фактологически знания; постепенно разбиране и усвояване на ценностите на гражданското общество. Изследваният контекст предлага възможности формàтът учебен час (който дори не е регламентиран за гражданското образование) да се замени с учебно време за гражданска дейност, гражданска практика и да бъде основно застъпен в годишното тематично разпределение. Като за по-малките ученици от начален етап (I – II клас) формите за развитие на гражданското образование се откриват в целодневната организация и възможности за работа в различни модулни тематики. Инструменталният характер на това познание спомага за успешното ориентиране в начините за взаимодействие с различни структури; развива активната нагласа и дейностното проявление. Ценен критериално-оценъчен модел в подобно неизследвано пространство са съдържателните интердисциплинарни стандарти, образователни кредити, препоръки и портфолиа за гражданска реализация. А защо не и активизиране на препоръчителна гражданскообразователна приемственост между образователните институции?

Друг аспект от проблема за гражданското образование, свързан с неговото неудобно, отесняло и най-вече съдържателно нереализирано място, е „предметността“. Ако в образователната политика продължава да се интерпретира гражданското образование в/чрез учебните предмети, то учебните предмети трябва методически и съдържателно да се „отворят“ към интердисциплинарността на гражданското образование. Интердисциплинарните стандарти, които по същество са релация към отношения, умения и нагласи, изискват прилагане на подходящи методи за постигането им. Още повече че онтоаксеологическата функция на гражданското образование е свързана с развитие и усвояване на ценности, а това означава да се формират ценностни идентичности чрез информационен избор, чрез практико-приложни комплекси и системи. Всяко приобщаване към ценности е дългосрочно и трудно начинание, защото те не могат да се обсъждат безпристрастно и дистанцирано. За оформяне на съдържателната структура на стандартите може да се очертаят няколко основни подхода: интерпретативен, компетентностен, диалогичен, които спомагат приобщаването към етически ценности и норми. Защото несъмнено развитието на такава гражданска култура изисква специфичен инструментален набор за преподаване и запознаване с емблематични образи и символи, празнични събития, илюстриращи всеобщи ценности и интереси. Изисква още и възпитаване на отношението към тях и между тях. Разработването на подобни инструменти развива необходимата културна основа за ценностна идентичност на гражданското общество.

Демократичната гражданска култура е основана на диалогичността между онтоаксеологическите структури и остава педагогическото предизвикателство за времето, начините, моделите за практическата интерпретация на гражданственост и развитие на гражданската култура.

БЕЛЕЖКИ

1. Гражданско образование в Европа. Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура EACEA P9 „Евридика“ и Подкрепа за политиките, 2012 г.

2. Гражданско образование и гражданска активност на учениците. Резултати от участието на България в Международното изследване на гражданското образование – ICCS 2009 г.

3. Онтология: като философско изследване на битието; развитие на битието.