Резюме. Статията разглежда езиковата игра като сложен феномен и като главна стратегия в езиковото обучение. Авторката прави кратко описание на свои университетски курсове, посветени на езиковата игра в дидактичен аспект, на основата на обучението по руски език като чужд на български студенти русисти и педагози.

Ключови думи: language game, aspects, language education

В основата на настоящата статия стои разбирането за езиковата игра (ЕИ) като сложен и многоаспектен феномен с различни функции, които са обект на изследване в лингвистиката, лингвометодиката, психологията и други науки. Изследването е продължение на проучванията върху лингвометодическите аспекти и езиковите особености на този феномен, реализирани в сферата на превода (Бирова, 2012; Бирова, 2010; Любенова, 2004).

В настоящата статия правя кратко описание на методическия ми опит в представянето на играта в обучението на студенти филолози и педагози в Софийския университет през последните години. Целта на тези курсове е изграждане на лингвометодическа култура в сферата на играта като сложен лингвистичен феномен и един от основните методи в езиковото обучение.

В изложението се спирам накратко на някои тематични и организационни акценти в курса „Играта в обучението по руски език“ със студенти русисти. В самото начало представям понятието езикова игра в контекста на „играта като социокултурен феномен“ (Хьойзинха, 1982), правя кратък обзор на различните подходи към играта в педагогиката и психологията (Виготски, 1983; Елконин, 1984; Витгенщайн, 1988; Пирьов, 1969), на езиковата игра в различни сфери на науката и социалния живот – психолингвистиката, художествената и публицистичната реч, рекламната сфера. През последните две десетилетия сме свидетели на задълбочени и оригинални изследвания, посветени на езиковата игра, в различни сфери и функционални стилове върху материал от руския и българския език. Сред тях са книгите на Санников (1999), Гридина (1996), Норман (2006), Цонева (2002).

Трябва да подчертая, че в трактовката и изследването на понятието езикова игра (ЕИ) се очертават две основни направления:

1. ЕИ като лингвистичен феномен с проявление на различни езикови равнища и реализация в различни функционални стилове;

2. ЕИ като метод в езиковото обучение по първи, втори, трети и т. н. език.

В рамките на първото посочено направление в изследването на езиковата игра Санников ú дава лингвистична интерпретация и я определя като един от пътищата за обогатяване и развиване на езика и мисленето. В този аспект езиковата игра е охарактеризирана като „съзнателно манипулиране с езика, построено или на аномалии, или най-малко на необичайно използване на езиковите средства“ (Санников, 1999: 37). Такова „обиграване“ се наблюдава на различни езикови равнища: фонетично и графично, словообразувателно, лексикално, граматично, стилистично и прагматично. В посочените по-горе източници са анализирани примери на езикова игра, които могат да бъдат използвани с учебна цел в процеса на езиковото обучение на различни нива.

Като вариант на ЕИ в нейния лингвистичен аспект Норман (2010) разглежда фрази, наречени от него псевдоизказвания. Те не са предизвикани от конкретна комуникативна потребност на говорещия, не са свързани с конкретна ситуация и не изискват контекст. Подобни фрази съпътстват езиковото обучение, като се започне от букварите, например: Мама мылараму, У Шуры шары и т. н., които се използват за тренировъчни цели, за осъзнаване на звуковия състав на думите и изграждане на умения за четене. Към псевдоизказванията Норман отнася също така броилки, скоропоговорки, гатанки, анаграми, палиндроми, примери към граматични правила. Например:

Броилка: Аты-баты, шли солдаты, аты-баты на базар,

Аты-баты, что купили, аты-баты, самовар.

Скороговорка: Шла Саша по шоссе и сосала сушку.

Уж замуж невтерпеж – пример за правописно правило в руския език, което представлява събиране на думите-изключения в една фраза с цел по-лесното им запомняне.

Псевдоизказванията, редом с другите си функции – комуникативна, фак тическа и естетическа, имат и тренировъчна функция за създаване на произносителни и правописни навици в процеса на езиковото обучение. Норман ги определя като „сфера, в която се пресичат интересите на езиковото обучение, езиковия експеримент и езиковата игра“ (Норман, 2010: 51). Присъединявам се към направения от Норман извод за различните функции на езиковата игра. Това ми дава основание да твърдя, че посочените по-горе направления в изследването на езиковата игра имат различни подходи, но в много случаи те се преплитат и взаимно проникват. Ето защо този сложен и многопластов феномен е нужно да се изследва комплексно, в различните му аспекти, които взаимно си влияят.

От наблюдението в процеса на преподавателската ми работа съм стигнала до убеждението, че на основата на своята тренировъчна функция ЕИ успешно се прилага с учебна цел в процеса на езиковото обучение. Както беше посочено, в началните нива на обучение най-често използваните примери за езикова игра са скоропоговорките, стихчетата с повторение на „трудни“ звукове, съчетания от звукове и типични граматични конструкции. Чрез тяхното разучаване и периодично повторение обучаваните се запознават с мелодията и ритъма на чуждия език, развиват правилни артикулационни умения, непреднамерено и неусетно развиват чувството си за езика.

В по-напреднал етап в обучението на студенти русисти интерес предизвиква „обиграването“ на някои лексикални и фразеологични особености. Един такъв пример е шеговитото оказионално тълкуване на някои думи и изрази, което е основано на преосмисляне на тяхната вътрешна форма:

Речушка – небольшой доклад, автомат – грубая самокритика, самовар – холостяк, близлежащий – муж, напасть – намордник, положить зубы на полку – снять вставные челюсти, и т. н. В последния пример се обиграва буквалното тълкуване и реалното значение на руския фразеологизъм (умирам от глад, търпя нищета и мизерия, букв. превод – слагам си ченето на рафта). От примера става ясно, че за да бъде „разбрана“ езиковата игра, възприемащият трябва да има изградени основни знания за значението и употребата на устойчивите словосъчетания.

В разглеждания курс, посветен на играта, приоритетно място отреждам на играта като метод в езиковото обучение. Това означава, че студентите се запознават с различни типове езикова игра за развиване на различни речеви умения, както продуктивни, така и рецептивни. В методическата литература има множество публикации, посветени на играта като стратегическа креативна дейност в езиковото обучение, която стимулира интереса и мотивацията на обучаваните (Акишина, 1990; Баев, 1989; Лозанов, 2005; Любенова, 2004; Griffith, 2005; Lee, 1993; Wright, Betteridge & Buckby, 1984). По отношение на руския език съм направила методически подбор на разнообразни игри за начално, средно и напреднало ниво на обучаваните, който е даден като приложение към моя публикация (Бирова, 2010) и с който запознавам студентите. Важен акцент в курса е самостоятелното подготвяне и представяне на презентации, в които студентите разглеждат конкретни аспекти на езиковата игра и тяхното приложение в обучението по руски език. Презентираните въпроси се обсъждат в групата и стават повод за дискусии.

След изложеното дотук посочвам основните характеристики на играта, които я превръщат в един от основните методи в езиковото обучение:

1. ЕИ има свой замисъл, т. е. включва познавателна и интелектуална задача (например откриване на синоними, антоними, „излишни“ думи и др.), предполага речемислителна активност.

2. Игровата дейност е свободна и доброволна по своята същност, никой не бива да бъде принуждаван да играе.

3. Играта има стройна система от правила.

4. Играта съдържа елемент на случайност – действието всеки път се играе в различни обстоятелства (например: партньори, роли, предмети и др.) с цел избягване на механичното повторение.

5. В сюжетно-ролевите игри е налице проблемна ситуация, а във всички игри е налице информационна празнина (неизвестен за участващите или за част от тях елемент).

6. Игрите развиват креативността, речевия потенциал и речевата продукция на обучаваните. Даже когато лингвистичната компетентност е ограничена, играта повишава мотивацията за усвояване на езика-цел.

7. Чрез играта се осъществява по-лесно преносът на знания, умения, навици в нови познавателни ситуации.

8. Играта създава положителен психоклимат в обучението.

Посоченото експериментално e доказано от проф. д-р Георги Лозанов в създадения от него през 60-те години на миналия век метод сугестопедия, основан на играта и получил световно признание и разпространение (Лозанов, 2007). Успехът създава чувството на увереност, а неуспехът кара учащите да анализират грешките си, да променят тактиката и подхода си, да създават своеобразен евристичен подход към изучаваните езикови явления, чрез който самостоятелно откриват правилата в езика.

9. Играта развива личностните качества на обучаваните – въображение, мислене и емоции, спомага за изграждането на самоконтрол и самооценка, оптимизира общуването в процеса на обучение.

Посочените характеристики качествено различават играта от другите традиционни методи на езиковото обучение. Повечето от тях се изразяват в представяне на текстове, нова лексика и граматика, в отговаряне на въпроси и четене, т. е. те предполагат подготвителни и репродуктивни видове речева дейност. За разлика от тях играта винаги съдържа елемент на предизвикателство и превръща речевата дейност в творчески акт.

Необходимо е да се отбележи, че играта трябва да бъде осъзната и прилагана не като допълнителен метод (при желание и възможност) в учебния процес, и то обикновено при малките ученици, а като един от основните методи в езиковото обучение на всички равнища и в различни възрастови групи обучавани. Това, разбира се, означава „умен“ подбор на игрите, съобразен с възможностите и потребностите на обучаваните, целесъобразно прилагане на този метод в учебния процес в комбинация с други методи.

Игровият метод е близък и познат на съвременните учащи, които имат добре развита игрова и визуална култура, създадена от доминиращото общуване в интернет. От съществено значение е фактът, че електронните образователни ресурси са построени предимно на игрова основа. Поради тази причина считам за необходимо да бъдат издирвани и подбирани сайтове с материали, подходящи за езиковото обучение, на различни равнища и в частност събиране на електронни ресурси, подходящи за обучение по руски език на български деца на възраст 5–10 години. Целта на тази задача е да се създаде база данни, която да бъде попълвана с времето и да служи като допълнителна обучаваща среда за учителите, както и за самообучение на деца по руски език.

Курс по игрово взаимодействие в езиковото обучение в начален курс съм разработила и провеждам в рамките на магистърската програма „Ранно чуждоезиково обучение в началното училище“. Целта на курса е да представи на педагозите играта като стратегически феномен в лингвометодиката, нейната организация и осъществяване в обучението по различни езици и тяхната специфична реализация в началните класове. Съвместно със студентите демонстрираме и обсъждаме различни видове игри и тяхната роля за изграждане на базови продуктивни и рецептивни речеви умения на учениците в началното училище. Като самостоятелна изследователска задача студентите педагози имат да анализират един учебен комплекс по съответен език за началните класове от гледна точка на използваните игри и игрови задания в него, на осъщественото там игрово взаимодействие.

Като обобщение за провеждания курс мога да кажа, че съчетаването на теоретични знания и практически умения, както и самостоятелна работа, дава на студентите комплексна подготовка и води до удовлетворяващи резултати.

В заключение е нужно да подчертая, че езиковата игра в своите лингводидактически аспекти е сложен феномен, който има стратегическо значение в съвременното езиково обучение. По-нататъшното комплексно изследване на този въпрос предполага не само тяснопрофилиран, но и интердисциплинарен подход, както и реализиране на по-мащабни научни проекти.

ЛИТЕРАТУРА

Акишина, А. А., Жаркова, Т. Л., Акишина, Т. Е. (1990). Игры на уроках русского языка, М.

Баев, П. М. (1989). Играем на уроках русского языка, М. Русский язык.

Бирова, И. (2012). Язык рекламных слоганов на русском и болгарском языках и поиск переводных соответствий, В: Язык, культура, перевод, С. изд. Изток–Запад, 273–278.

Бирова, И. (2010). Языковые игры в обучении РКИ В: Лятна квалификационна школа на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“, 82–88.

Витгенщайн, Л. (1988). Философски изследвания, С.

Виготски, Л. (1983). Мислене и реч, С. Наука и изкуство.

Гридина, Т. А. (1996). Языковая игра: стереотип и творчество, Екатеринбург.

Елконин, Д. (1984). Психология на играта, С. Народна просвета.

Любенова, И. (2004). Възможности на ранното чуждоезиково обучение, С. изд. на СУ „Св. Климент Охридски“.

Норман, Б. Ю. (2006). Игра на гранях языка, М., Флинта.

Норман, Б. Ю. (2010). Псевдовысказывания как лингвистический феномен, Вестник Московского университета, 1, 32–51.

Пирьов, Г. (1969). Психологически проблеми на играта, С. Народна просвета.

Санников, В. З. (1999). Русский язык в зеркале языковой игры, М.

Хьойзинха, Й. (1982). Homo Ludens, Наука и изкуство, С.

Цонева, Л. (2002). Езиковата игра в съвременната публицистика, Faber.

Griffith, N. (2005). 100 Ideas for Teaching Languages. Continium, London.

Lee, W.R. (1993). Language Teaching Games and contests, Oxford University Press.

Wright, A., Betteridge D., Buckby M. (1984). Games for Language Learning, Cambridge University Press.