Резюме. Утвърдена традиция е вече две пълни десетилетия в началото на учебната година през месец септември в Творческия дом на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ в България в гр. Китен да се провеждат ежегодни научни форуми – международни конферении, организирани от Асоциацията на професорите от славянските страни – АПСС. Темите са посветени на различни аспекти на взаимодействието на преподавателя и студента в университетското образование в първите десетилетия на XXI век. През последните две години акцентите са върху актуални проблеми, теории, технологии, управление, изследователски и преподавателски опит. Последният, двадесети поред форум, проведен в онлайн формат, с основание фокусира върху условията, трудностите и рисковете от взаимодействието в ситуация на пандемия.

Ключови думи: научни форуми; Асоциация на професорите от славянските страни; международни конференции; взаимодействие на преподавателя и студента; университетско образование

Утвърдена традиция е вече две пълни десетилетия в началото на учебната година в през месец септември в Творческия дом на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ – гр. Китен, да се провеждат ежегодни научни форуми – международни конференции, организирани от Асоциацията на професорите от славянските страни – АПСС. Темите са посветени на различни аспекти на взаимодействието на преподавателя и студента в университетското образование в първите десетилетия на XXI век. През последните две години акцентите са върху актуални проблеми, теории, технологии, управление, изследователски и преподавателски опит. От разстоянието на времето има възможност да се представят някои основни проблеми на тези научни форуми и изводи за взаимодействието между преподавателя и студента в университетското образование. Последният, двадесети поред форум, проведен в онлайн формат, с основание фокусира върху условията, трудностите и рисковете от взаимодействието в ситуация на пандемия.

Двадесет години са значителен срок за ежегоден научен форум, който събира стотици участници от повече от десет страни, преподаватели от различни университети, представители на различни поколения и школи. Научният диалог на форума живее, ако проблематиката, съдържанието и технологиите на провеждане отговарят на търсенията и потребностите на професионалното съобщество. Главното разковниче за този дълъг срок на живот е Личността, без която този научен форум не би могъл да се състои. Такъв инициатор, несменен организатор и вдъхновител в течение тези две десетилетия е българският учен, доктор на педагогическите науки от СУ „Св. Кл. Охридски“ професор Емилия Рангелова. Тази година тя отбеляза своята кръгла 80-годишнина житейски път, в който продължава да води все така устремено Асоциацията. Проф. Емилия Рангелова притежава рядък дар и несломим дух да събере единомишленици, да ги увлече с нова и красива идея, да я погледнат от различни страни, да изведат оригинални подходи, да оценят тяхната значимост, да набележат по-нататъшни перспективи. Тя успява с несекващ ентусиазъм да привлича много видни учени – педагози, психолози и университетски дейци, в учредяването и разширяването на дейността на Асоциацията под нейното несменно ръководство в тези две десетилетия. Дори в необичайната и трудна ситуация, причинена от пандемията, тя организира и ръководи успешно 20-ата по-редна конференция през 2020 г.

С годините има трайна тенденция постоянно да се разширява географията на конференциите, да се увеличава броят на страните участници и да расте числото на представените на форума градове, университети, академии, колежи, научни организации и др. Все повече са преподавателите, които се вълнуват от бъдещето на университетите, студентите, учителите, перспективите на нашата „вечна“ професия. В обсъждането на проблемите на висшето училище участват преподаватели от университети на различни региони на България, Русия, Полша, Беларус, Украйна, Чехия, Словакия, Китай, Сърбия, Македония и др.

СУ „Св. Кл. Охридски“ е неизменен домакин на форума в своя Творчески дом в гр. Китен с участието на Факултета по педагогика. Съорганизатор е СУБ – секция „Педагогика и психология“, с ръководител проф. д.пс.н. Л. Георгиев и заместник – проф. д.п.н. Ем. Рангелова. Редовни участници в подготовката, организацията и като водещи заседания са и други от ръководството на Секцията – проф. д-р Н. Бояджиева, доц. д-р Й. Факирска, доц. д-р Н. Георгиева, както и други членове от СУ – проф. д.пс.н. Ив. Димитров (ФФ), проф. д.н. С. Чавдарова-Костова, проф. д.н. А.Чавдарова, доц. д-р Вл. Господинов и доц. д-р Ил. Петкова, гл. ас. д-р Б. Лефтерова (ФП), проф. д.н. Росица Пенкова и гл. ас. д-р П. Петров (ДИУУ) и др. В организирането на конференциите участват преподаватели и членове на административните ръководства и от педагогическите факултети на други университети у нас – проф. д.н. Д. Левтерова и доц. д-р Ел. Арнаудова от ПУ „П. Хилендарски“, проф. д-р В. Шошева и доц. д-р М. Шошев от ТрУ – Ст. Загора, проф. д.н. В. Шивачева, проф. д-р Ел. Георгиева, доц. д-р М. Дишкова, доц. д-р Ел. Петкова и др. от Университет „Проф. д-р „Ас. Златаров“ – Бургас, проф. д-р Ел. Желева от МУ – Варна, колеги от ШУ „Еп. К. Преславски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, МУ – Пловдив, Плевен и др.

Спектърът на направления, които се обсъждат, е извънредно обширен: от теорията на рисковете при взаимодействие на участниците в образователния процес до историческите традиции в университетите, от иновационните технологии и роли на интернет пространството до спецификата на инклузивното обучение. В кръга на интересите на участниците се включват такива въпроси като интеграция на лица от различна етническа и религиозна принадлежност, особености на социалната работа с мигранти и бежанци, проблеми на полисубектното взаимодействие в педагогическия процес в университета и др. В пленарните доклади на проф. д.н. Е. Рангелова се набелязват основни рискове при взаимодействието на преподавателите и студентите. Показани са значими различия в оценката на степента на толерантност, доброжелателност на преподавателите и други характеристики, които проявяват в педагогическото взаимодействие. Тя представя актуално изследване върху взаимодействието на университетския преподавател и студента в условията на онлайн обучение. В доклада на проф. д.п.н. А.П. Сманцер, изнесен за последен път през 2019 година (Белоруски държавен университет), се представя творческото взаимодействие на субектите на образование в електронна информационна среда. Тази тема се оказа основна и на 20-ата поредна конференция, проведена онлайн на 2 септември 2020 г.

Темата е особено актуална в пленарните доклади на проф. д.п.н. И. Федотенко – Тула, Руска федерация, доц. д-р Ат. Тенева – Пловдив, и други автори, които разглеждат рисковете, предизвикателствата и ресурсите на електронното дистанционно образование по време на COVID-19 в академична електронна среда. Д.п.н. проф. Т. Захарук и д-р Е. Ювко – Седлице, Полша, и проф. д.н. В. Шивачева – Бургас, представят проблемите на дистанционното обучение по време на пандемията COVID-19. Доц. Т. Сидорчук – Смоленск, и М. Сидорчук – Москва, Русия, се спират на трансформациите на съвременното образование в условията на пандемията от коронавирус.

Проф. д.пс.н. Л. М. Митина анализира през миналата година поведенческите практики на различни младежки групи в контекста на поколенческите теории. Тази година тя се спира на ключова тема за методологическите принципи и теоретико-емпирическите възможности на системния личностноразвиващ подход към изучаването на полисубектната общност на образованието. Проф. д.п.н., академик на РАО, Р. Пионова – Беларус, акцентира върху ролята на педагога като ключова фигура във висшето училище.

Интересни резултати са получени в процеса на кроскултурно изследване на професионалното формиране на личността в контекста на системния личностноразвиващ подход. Те са представени в съвместен доклад на доц. Е. Асмаковец – Омски държавен университет „Ф. М. Достоевски“, и проф. Сл. Кожей – Келце, Полша. Професионалното развитие на личностга се разглежда от позицията на системната теория и полисубектното взаимодействие, като се определя динамиката на когнитивния, емоционалния и поведенческия компонент на готовността на преподавателите от руски, белоруски и полски университети за работа със студенти с особени образователни потребности. Доц д-р Сн. Добрева и доц. д-р Н. Колева – ШУ „Еп. К. Преславски“, проследяват успешността на полисубектното взаимодействие за университетската подготовка на учители.

Въпросът за образователната и социалната инклузия е традиционен за Естествено-хуманитарния университет в Седлице (Полша), който повече от тридесет години се занимава с проблема за интеграция на студентите с особени образователни потребности. Там е натрупан значителен опит за ефективно професионално и личностно самоопределяне на студентите. Резултатите се излагат в пленарен доклад на проф. д.п.н. Т. Захарук и доц. Е. Ювко. Особената значимост на инклузията е свързана със световната тенденция за влошаване състоянието на физическото и психическото здраве на децата и подрастващите, а също и увеличаването на студенти мигранти и бежанци. Възможностите на физическото възпитание в работата с мигранти и бежанци са предмет на изучаване и осмисляне от проф. д.н. С. Чавдарова-Костова от СУ „Св. Кл. Охридски“. Тази година тя представя в пленарен доклад модел за прилагане на компетентностен подход в обучението на студенти по учебната дисциплина „Теория на възпитанието“. На този подход е посветена отделна секция по време на конференцията.

Колеги от Полша, България, Русия и Беларус обсъждат теоретико-методологическите основи на инклузията, различни модели за интеграция и конкретни практики на реализация на инклузивни процеси в различни страни. Д.п.н. проф. Д. Левтерова-Гаджалова от ПУ „П. Хилендарски“ представя иновативни технологии в подготовката на ресурсния учител за работа в приобщаващата образователна среда. Възможностите на изкуството като терапия в инклузивна образователна среда се изследват многопланово в съвместни доклади на проф. д-р Н. Бояджиева и доц. д-р Е. Арнаудова от ПУ „П. Хилендарски“. Показани са потенциални възможности, условия и граници на ефективно прилагане на арттерапия и музикална терапия в работата с ученици и при подготовката на студенти в университета. Представен е профил на артинтересите на студенти от педагогически и социални науки. Д-р Д. Полихронов от СУ „Св. Кл. Охридски“ се спира на девиациите и деликтите, отразени в изкуството и в новите форми на общуване в условията на пандемия.

В отделни доклади се представят специфични проблеми на студенти и преподаватели. Феноменът „студентски инфантилизъм“, като един от съществените рискове на университетското образование, се дискутира от проф. д.п.н. И. Федотенко – Тулски държавен педагогически университет „Л. Н. Толстой“, Русия. За университетските преподаватели е важно да минимизират и неутрализират тази негативна тенденция, свързана с ниската мотивация на съвременните студенти и с отсъствието на реален образ и визия за професионално бъдеще. Такива явления как „булинг“, „мобинг“, „кибербулинг“ се отнасят не само към проявите на учениците в училище, но и в университета. Педагозите следва да познават основни индикатори и маркери на психическо насилие.

Д.пс.н. проф. Л. Георгиев се спира върху изследвания за ориентирането на психиката по сетивно изразени принципи. Рисковете при взаимодействие на субектите в образователната среда на съвременния университет се разглеждат к.п.н. доц. Ир. Югфелд – Москва, а рисковото поведение в икономиката, психологията в условията на неопределност – от доц. д.н. Пл. Цоков и Ю. Чанкова – ПУ „П. Хилендарски“. Конфликтната ситуация като основен риск при взаимодействието между преподавателя и студента се представя от доц. д-р М. Палий – Шумен, и доц. к.ф.н. М. Мисник – Киев, Украйна.

Културата на управление като значим ресурс на качеството на висшето образование е предмет на изследване на проф. д.п.н. Л. В. Кондрашова – Украйна. Проф. Т. Довга и доц. И. Скляренко – Украйна, разглеждат имиджовото взаимодействие в системата „преподавател – студент“ като средство за повишаване качеството на професионалното образование. Проф. д.н. Ел. Онищенко – Санкт Петербург, описва особеностите на оформяне на корпоративна култура на професионално-педагогическото и студентското съобщество във висшето училище. Тя се спира и върху историческата динамика на оформяне на университетското пространство на Санкт Петербург през XVIII век. Проф. д.п.н., член-кор. на РАО, Н. Шайденко – Тула, Руска федерация, интерпретират хуманистичните възгледи на Л. Н. Толстой за взаимодействието на обучаващия се и педагога. Проф. д-р Н. Бояджиева представя принципите на първия професор по педагогика в България – проф. П. Нойков, за университета и взаимодействието между преподаватели и студенти.

Интересна дискусия предизвиква докладът на доц. Т. Сидорчук от Смоленския държавен университет, посветен на проблемите на педагога в третата възраст. Феминизацията и стареенето на преподавателското съобщество в образованието не е само негативен феномен, а в него е скрит и значителен неизползван позитивен потенциал. В представянето на доц. к.п.н. А. Ганичева е дадена характеристика на такава иновационна технология на обучение като „ко-уъркинг“, възможностите и условията за проектиране на „коуъркингова“ образователна среда в университета.

На конференциите са засегнати и някои методически аспекти от проф. д.п.н. Нели Иванова от СУ „Св. Кл. Охридски“ и нейни докторанти от ФП на СУ „Св. Кл. Охридски“. На основата на компаративен анализ са разгледани особености в методиката на преподаване на литература в Русия и България, специфичните характеристики на структурата на учебниците. През 2019 г. като полезно нововъведение е включването в програмата на конференцията представяне на магистрати от ФП на Софийския университет, които работят под научното ръководство на проф. д.н. С. Чавдарова-Костова. Независимо от недостатъчната зрелост и известна наивност в тълкуванията, „възрастната“ преподавателска аудитория се отнася положително към първите стъпки и оценява постигнатото от своите млади колеги. Такова въвличане на бъдещите педагози в сериозни научни дебати формира у тях доверие към собствения опит, значително стимулира познавателната и социалната им мотивация.

Дискусиите на ежегодните форуми далеч надхвърлят пределите на конферентната зала и продължават в ситуации на свободно общуване извън нея. Това се откроява ярко дори и в последната, 20-а конференция, проведена онлайн на 2.09.2020 г. Дебатите и свободното общуване продължават в удълженото време с два часа след приключването на официалната програма. Най-важното е, че дискусиите на форумите на АПСС разрушават стереотипи, педагогически митове и илюзии, дават импулси за развитие на творческо професионално мислене. Равносметката показва не само изясняване на позициите на професионалното съобщество, но и постоянно укрепване на дружески и колегиални връзки, значително разширяване на кръга от единомишленици в различните страни. А съмишлениците, както подчертават философите – това са тези, които мислят за едно и също, но по-различен начин.

През 2021 г. Асоциацията на професорите от славянските страни готви следващия форум, за да отбележи по подобаващ начин, присъствено, в Творческия дом на СУ „Св. Кл. Охридски“, кръглата годишнината от началото на този традиционен научен форум, в който се изявяват изтъкнати учени от всички поколения в славянските страни. Проф. д.н. Емилия Рангелова, която навърши своята кръгла 80-годишнина през 2020 г., продължава да подготвя, организира и ръководи този традиционен ежегоден форум. Асоциацията на професорите от славянските страни е нейна свидна рожба, която навлиза в своята зрелост и дава богати плодове за науката и образованието не само в тези страни и в България като домакин, но и в Европа и света. Да бъде и за многая лета!