Резюме. Авторът споделя опит как да се създава интерес у децата към различните рискове и опасности и чрез методическата компетентност на учителя да се описват, разпознават, откриват и показват като наши спътници, които да не създават страх и паника, а знанията за тях да ги мотивират да научат повече и по този начин да се осигури превенция на риска. Описана е апробирана система за целенасочена дейност (социално учене, информационно-познавателни методи, интерактивни подходи и информационен дидактически материал) във връзка с формиране на знания, умения и отношение към личната безопасност у всяко дете.

Ключови думи: social learning, information and cognitive methods, children’s safety

Безопасността на децата в заобикалящата ги среда е един от най-сложните проблеми на обществото, тъй като е пряко свързан с опазване на живота и здравето на децата, с подготвянето им като знаещи, културни, дисциплинирани и отговорни участници в днешния и утрешния ден. Решаването му изисква усилията на цялото общество, а в образователната система – да стане приоритет в работата с децата и учениците за развитие на определен начин на мислене и усъвършенстване на защитните механизми, които осигуряват личната им безопасност и сигурност.

Детската градина като гарант на функционираща институция за реализация на държавните образователни изисквания за учебното съдържание в предучилищна възраст осъществява мисия на организирано и целенасочено педагогическо взаимодействие между учител–родител–дете–общество (Схема 1, стр. 529). Основният проблем е да се определят най-важните ангажименти на детската градина, училището и семейството за направленията на дейността им, за да се осигури детската безопасност във всичките й форми, варианти и аспекти. Педагогическият, психологическият и социалният аспект на детската безопасност детерминира следните насоки:

– Овладяване на знания и умения от децата за здравословен и безопасен начин на живот и дейност в детската градина и на обществени места; психофизиологичните особености на петгодишните деца в когнитивната, емоционалната и волевата сфера благоприятстват обучението в безопасност.

– Диалог между интересите и усилията на всички субекти във възпитателно-образователния процес – учители, деца, родители, общество.

– Ефективно използване на съвременни информационни технологии за повишаване качеството на учебно-възпитателния процес, въвеждане на иновационни образователни технологии и методи, обогатяване на учебното съдържание.

Актуалността на проблема за формиране на безопасно детско поведение недвусмислено е подчертана в народната мъдрост „от играчка – плачка“, „липсват му първите 7 години“, „най-голямата опасност е онази, от която най-малко се страхуваме“, „скромната предпазливост е по-добра от безразсъдния риск“. Към тези умотворения може само да се добави, че пропуснатото във възпитанието може да доведе до трагични, а понякога и до фатални последици.

К. Галчева смята, че: „Проблемът за възпитаването на безопасно детско поведение е част от образованието, което е присъщо на гражданското общество, узряло за създаване на среда и възпитаване на безопасност в нея“ (Галчева et al., 2004).

Според Световната здравна организация: „Децата се нуждаят от специална грижа и тяхно право е осигуряването на безопасна среда на живот“. Проблемът за детското здравеопазване и безопасност вече години наред е проблем с ненамаляваща актуалност в световен мащаб. Различните страни по свой начин решават въпросите, свързани с детското рисково поведение и последствията от него. Има такива, които в това отношение са създали дългогодишна традиция. В през България последните години българското законодателство се привежда към изискванията на европейските норми по отношение детската безопасност, но проблемът не е достатъчно разработен научнопрактически и е частично застъпен в учебно-възпитателните институции.

Г. Дългарски диференцира следните основни приоритети на детската безопасност:

1. Възпитание и обучение на децата и учениците за формиране на знания и умения по безопасност и превръщането им в поведение за съхранение, отговорност и дисциплина.

2. Подобряване на учебната материално-техническа база и привеждането є към съвременните изисквания за качествен образователно-възпитателен процес; дидактическо осигуряване на възпитанието и обучението на децата и учениците за осъществяване на резултатно обучение за опазване живота и здравето им.

3. Иницииране на съпричастие на родителите и обществото чрез търсене на нови форми за работа за осигуряване на детската безопасност.

4. Разширяване на формите на взаимодействие и партньорство с общински и районни структури, отговарящи за детската безопасност. Иницииране на съвместни действия с представители от неправителствени организации и граждански сдружения, с бизнес компаниите и др., за решаване на конкретни проблеми, свързани с опазване живота и здравето на децата:

А. Осигуряване в училището на превантивна медицинска, психологическа и законодателна информация, свързана с детската безопасност.

Б. Осъществяване на системни и постоянни действия, целящи нарастване нивото на безопасността в района на детската градина чрез ефективни организационно-технически защитни мерки.

5. Участие в провежданите областни и общински кампании и инициативи, свързани с опазване на живота и здравето на децата и учениците, участие в национални мероприятия и дейности, инициирани и провеждани на територията на ДГ и училище (Дългарски, 2010–2011).

Проблемът безопасност в системата на задължителните направления (социален и природен свят), изучавани в детските заведения, е ориентиран към формиране на умения у децата да оценяват риска и да се предпазват от физически и психически травми. Приоритет на цялото общество ив частност на учебните заведения, институциите и родителската общност е да осигури за децата безопасна среда за живот и активна дейност. В този смисъл работата е съсредоточена в две посоки: Да се вземат необходимите мерки за обезопасяване на средата. От друга страна, стратегическа си остава работата по възпитаниетона личностите – деца и възрастни. С тази отговорна задача е необходимо да се занимават широк кръг институции поради голямото разнообразие от гледни точки, оценяващи рисковото поведение.

Ето защо в ЦДГ 3 „Кокиче“, Плевен, при петгодишните си поставихме за ЦЕЛ: превенция и защита срещу рисковете на околната среда. Формиране на безопасно детско поведение.

Основна задача: Възпитаване на умения за разпознаване на опасни за живота и здравето ситуации и предпазване от тях чрез адекватно социално по-ведение. Усвояване на знания за знаци и сигнали за безопасност и/или здраве, които регулират поведението на детето в средата.

Очаквани резултати:

– знания – да придобие конкретни представи за критични за живота и здравето ситуации; да познава значението на налични знаци и сигнали за безопасност;

– умения – да разпознава, описва, различава критични за живота и здравето ситуации; да регулира поведението си съобразно нормите на поведение; да съобразява поведението си с налични знаци и сигнали за безопасност; да реагира адекватно при опасни за живота ситуации;

– отношение – да проявява емпатия при попаднали в беда деца и възрастни; да уважава труда на хората, спасяващи живота на хората.

Основните критерии за детска безопасност са:

– познавателни (овладени знания за опасностите и предпазване от тях);

– характер на мотивите, определящи личната безопасност (може да мотивира и пренася в поведението си овладения опит за лична безопасност);

– практически опит, овладян в системата за формиране на опит за лична безопасност (детето умее или не умее да се опазва от опасности).

Допуснахме, че ако в педагогическата си работа целенасочено работим с децата за формиране на безопасно детско поведение и ги запознаем със знаците, по които да разпознават някои опасности, то това би помогнало на децата да се ориентират в екстремни ситуации и да се предпазват от ежедневни опасности, които ги заобикалят.

Акцентирахме върху релацията „среда–дете–безопасност“, защото според Д. Гюров: „Взаимодействието „дете–среда“ е приоритет на предучилищното образование на XXI век; то е основа за диалог между възрастния и детето, процес на предаване на материален и духовен опит между тях; проява на културата на индивидуалността и културата на обществото, взаимообусловени от средата; овладяване и изразяване на социално ориентирано поведение в природната и обществена среда; отправна точка на „обучението през целия живот“ и защото детската безопасност е „задължение и отговорност“ според длъжностната характеристика на учителя (според раздел Трети – основни функции, т. 6) (Гюров, 2006).

В процеса на педагогическо взаимодействие за формиране на умения за детска безопасност се ръководихме от принципите на хуманизма:

– свобода и отговорност: да се даде свобода за изява на всяко дете, то да има право на избор в различните ситуации, за да се формира устойчива линия на неговото поведение; да бъде отговорно спрямо своите постъпки, насочени към неговата безопасност;

– дисциплина и хуманност: да изградим самостоятелност у детето, но и качества, свързани със самоконтрола и дисциплината;

– изграждане на увереност в себе си: ценностният характер на увереността в себе си ориентира поведението на детето.

Ефективно ориентиране на детето в околната среда и лична безопасност постигнахме чрез прилагане на информационно-познавателни методи. Те са методи на взаимодействие, при които насочеността на детето е към придобиването на актуална, значима и ценна за него информация като сведения за нещата в света. Психолого-педагогическите функции на тази група методи при ориентирането в света се изразяват в:

Обучаващи функции – свързани с пътищата, начините за преход от игровозанимателна към учебно-познавателна мотивация в близката среда за нейното адекватно опознаване.

Развиващи функции – свързани със стратегиите за усъвършенстване на познавателната сфера при преходите от нагледно-действено към нагледнообразно и оттам към логическо мислене при съхраняване и стимулиране на проявите на въображение и творчество. Информационно-познавателните методи са за изявяване на детския опит, на неговото систематизиране и постигане на по-висока степен на познание. Ето защо те гарантират не само разширяване на знанията и уменията, културата на познаване на света при откриването на информация, но и усвояване на опит за лична безопасност.

Технологичният модел на усвояване на знания, умения и ценности включва:

– Получаване и обогатяване на информация: наблюдаване, разказване, аргументиране, съобщаване, описване, обясняване;

– Обобщаване на информация: обосноваване, установяване, характеризиране, дискутиране;

– Поясняване на опит: повтаряне, основаване;

– Отхвърляне на опит: аргументиране, коригиране, подчертаване;

– Изискване на информация: подканване, подбуждане, призоваване, настояване.

Важен подход към детската безопасност е: да проявим реализъм и добронамерена загриженост – няма напълно безопасна среда (социална, природна, предметна, психологическа). Важно е да си дадем сметка, че не е възможно, нещо повече, не е полезно да осигурим абсолютна безопасност. Нашата задача е да управляваме риска. Рискът е по-добре да се познава, отколкото да се страхуваме от него. Затова трябва добре да се прецени какви са особеностите на възрастта на детето: кое е премерен риск за тази възраст, а кое – безразсъдство. Отговорност е да очертаем границите и да удържим натиска за тяхното нарушаване. Следователно социалното учене, при което водеща е ролята на практическите умения, на нравствените аспекти, формиращи се главно чрез подражание, личен опит, целенасочено обучение, упражнение и тренировки, е от голяма значимост за детската безопасност. С оглед на психо-физическото развитие на децата в този възрастов период от съществено значение е методическият подход при даване на познания и изграждане на поведение със специфични за всяка ситуация реакции.

Педагогически целесъобразно е натрупване на интерес у децата към различните рискове и опасности и чрез методическата компетентност на учителя да се описват, разпознават, откриват и показват като наши спътници, които да не създават страх и паника, а знанията за тях да ги мотивират да научат повече и по този начин да се осигури превенция на риска.

Чрез планирани житейски, игрови и практически ситуации веригата дете–възрастен–риск добива по-осезаема конкретност, която развива флексибилността на детската личност и я подтиква да мисли, преди да действа. Интерактивните подходи развиват съобразителността, обострят вниманието за разпознаване на специфични признаци на съответната кризисна ситуация, развиват бързина и адекватност на реакциите за превенция от нежелани последици. Богатият илюстративен и информационен дидактически материал в учебно-възпитателния процес подпомага децата в овладяване на знания, умения, навици и индивидуален опит за действие и изразяване на отношение към себе си и другите в превенцията на риска.

Нивото на усвоените знания и опит от децата най-добре се проверява в реална обстановка – при наблюдения, разходки, игри сред природата и в затворени пространства, екскурзии и други, по време на които попадат в реална среда и изразяват индивидуална преценка, обсъждат, анализират и систематизират своето поведение, изграждат устойчиво внимание, учат се бързо да реагират и да взимат адекватно решение.

Координацията и сътрудничеството между детската градина и семейството е от голямо значение за превантивна дейност за опазване живота на децата във всеки момент. За целта проведохме индивидуални и групови разговори с родители и близки на децата, тест с родителите, чрез който да констатираме отношението им към проблема, резултатите от самостоятелната работа в обучаващи ситуации на децата, подвижни лектории и др.

В любимото на децата занимание – играта, се крият най-сериозните опасности за тях. Децата трябва да опознаят потенциалните опасности при игра, за да могат да се предпазват и сами. Освен видимите, има и скрити опасности, които са по-страшни. Децата не предполагат, че те съществуват, особено на любимите им места за игра. Затова е необходимо да бъдат научени да ги различават. Например нерегламентираните места за игра крият огромен риск за живота и здравето на децата – става дума за занемарените или изоставени детски площадки, строителните обекти, изоставените сгради и дворове, уличните платна, изоставените автомобили на улиците, речния бряг, водните канали и всички други видове водни площи, жп гарите, линиите и прелезите, мостовете и кейовете, сметищата и автоморгите, електрическите стълбове, трафопостове и подстанции, изоставените кариери и мини, покривите на сградите и др. В житейските ситуации, в които децата попадат в процеса на общуване, се крият не по-малко рискове, например детските играчки, чрез които опознават средата; когато децата са в превозното средство, у дома, на почивка или в увеселителните заведения с родителите; пребиваването им в детската градина и училище; при природни явления и бедствия, аварии и катастрофи; на улицата като участници в движението; дори когато общуват по интернет или телефон (за учениците) и др.

Тези и други източници на опасност в средата ни мотивираха да запознаем децата с някои регламентирани в редица нормативни документи „знаци и сигнали“, които биха могли да ориентират децата, като например: „Забранителни знаци“ (Приложение 2), които забраняват поведение, което може да предизвика или причини опасност; „Предупредителни знаци“ (Приложение 1), които дават предупреждения за опасност или риск; „Задължителни знаци“ (Приложение 3) – предписват специфично поведение; „Знаци за авариен изход или знак за първа помощ“ (Приложение 4) – дават информация за аварийни изходи, места за медицинска помощ или спасителни средства. Знаците и сигналите за безопасност и/или здраве се отнасят до специфични обекти, дейност или ситуация и в зависимост от случая те дават информация или инструкции за безопасност посредством табела, цвят, звуков сигнал, светещ знак и сигнал, подаван с ръце.

След апробираната система за целенасочена дейност във връзка с детската безопасност (Приложение 5) можем да направим следните обобщения:

– Децата разпознават сигнали, знаци и опасните за живота и здравето им ситуации;

– Децата имат изградени умения за адекватна реакция при нужда;

– Децата познават достъпни за възрастта им правила за безопасно поведение;

– Децата знаят към кого да се обърнат при възникнали опасни ситуации;

– Децата осъзнават значението на професиите на хората, които помагат и оказват помощ за опазване живота им и спасяват живота на хора в беда;

– Децата са запознати с институциите, оказващи помощ, телефоните на които да се обадят и каква информация да съобщят;

– Родителите осъзнаха своята отговорност за партньорство и сътрудничество с детската градина за детската безопасност иролята на личния им пример.

Апробираните – социално учене, информационно-познавателни методи, интерактивни подходи и информационен дидактически материал като иновация при формиране на знания, умения и отношение към личната безопасност у всяко дете в предучилищната педагогическа практика потвърждават думите на Джон Лебок (английски естествоизпитател, археолог и политически деец): „Да сегледа смело и хладнокръвно в лицето на опасността е най-добрият начин да се пазим от нея“.

Приложение 1

Предупредителни знаци

Приложение 2
Забранителни знаци

Приложение 3

Задължителни знаци

Приложение 4

Знаци за авариен изход или спомагателни средства

ЛИТЕРАТУРА

Дългарски, Г. (2010–2011). Програма за опазване живота и здравето на децата в пътното движение за периода 2010–2015. г. Пловдив.

Гюров, Д. (2006). Педагогическото взаимодействие. София.

Галчева, К. & Галчев, Г. (2004). За безопасното поведение на детето. Пазарджик.