https://doi.org/10.53656/for22.405deri

Резюме. В статията са представени най-продуктивните начини за словообразуване в английския език, като се обръща конкретно внимание на деривационното поле на лексемата wind. Деривативите са групирани и според различните тематични групи, конотативните значения, употребата в американския английски език, съставките на сложните думи и сходството в значението. Специално внимание е обърнато на различията в теориите и подходите към словообразувателните процеси, към употребата на термините и несъответствията в изписването на някои от дериватите според различните речници и граматики.

Ключови думи: деривация; деривационно поле; афиксация; деривати; семантика; граматика

Словообразуването (дериватологията) е лингвистична дисциплина, която изучава формалните и семантичните връзки между еднокореновите думи в езика и преди всичко отношенията на деривация (Yartseva 1990). Освен това за словообразуване (англ. word-formation, нем. Wortbildung) се приема и образуването на нови думи посредством обединяването на коренни и афиксални морфеми, а също така и основи от дадения език в различни комбинации по определени модели (Ahmanova 1969).

Най-продуктивните начини на словообразуване в английския език са афиксацията (деривация), конверсията (нулева деривация) и композицията. Според терминологията, използвана в теоретичната граматика на английския език на Куърк, те са четири: префиксация (англ. prefixation), суфиксация (англ. suffixation), конверсия (англ. conversion) и композиция (англ. compounding), като първите два се обединяват в термина афиксация (англ. affixation) (Quirk 1985, 1520). В граматиката на говоримия и писмения английски език на Longman се открояват: инфлектиране (англ. inflection), деривация (англ. derivation) и композиция (англ. compounding). Резултатът от първите два начина са сложни форми (англ. complex forms), състоящи се от основа и един или повече афикси, докато при композицията независими основи се комбинират, за да образуват нови лексеми със слято (англ. closed/solid) или полуслято (англ. hyphenated) изписване (Biber 2007, 58). Има различни теории и по въпроса дали конверсията (англ. conversion) спада към деривационните процеси (т.нар. нулева деривация, zero derivation), или е самостоятелен дял на словообразуването успоредно с деривацията и композицията. Според теорията, към която ние се придържаме, словообразуването е:

1) образуване на производни и сложни думи от еднокоренни думи с помощта на афиксация, конверсия и др., спазвайки съществуващите в дадения език образци и модели;

2) лингвистична дисциплина, която изучава всички аспекти на създаването, функционирането, структурата и класификацията на производните и на сложните думи. Чрез словообразуване възникват непрекъснато названия, което има значима роля в класификационно-познавателната дейност на човека.

Синхронната словообразувателна система на езика представлява съвкупност от мотивирани думи, обединени в словообразувателни типове и гнезда. Основната и главна нейна единица е мотивираната дума. Останалите елементи от словообразувателната система функционират или в състава на мотивираните думи, или се определят посредством тях.

Деривационното поле на лексемата WIND е съвкупността от всички лексикални единици, отразяващи всички нейни производни на съвременния етап от развоя на английския език.

Появата на гнезда и словообразувателни вериги е показател за развитието на словообразувателната система на даден концепт. Придържаме се към определението за концепт, предложено от доц. д-р Юлияна Чакърова: „Концептите като когнитивни същности се смятат за основни конституенти на менталния лексикон на човека и по тази причина са основно понятие в когнитивната лингвистика“ (Chakarova 2016, 7).

Словообразувателната редица представлява поредица от еднокоренни думи, свързани с отношения, където всяка предходна дума мотивира следващата, т.е. следващата дума е производна от предходната

Изходната лексема от словообразувателната редица е немотивирана дума. Всяка следваща производна дума представлява поредната степен на мотивираност. wind : windy (I степен) : windiness (II степен).

Словообразувателната двойка е съвкупност от две единици в отношения на словообразувателна мотивираност. Пр. wind:windless; windless:windlessness.

Словообразувателното гнездо представлява най-голямата съвкупност от намиращи се в деривационни отношения производни еднокоренни и сложни думи, в основата на която е непроизводна (немотиврана) дума, изразяваща основната семантика. Всяка производна дума има своето място в словообразувателното гнездо. В него влизат следните комплексни единици: словообразувателна двойка, словообразувателна редица и словообразувателна парадигма.

В синтагматичен план словообразувателното гнездо е съвкупност от словообразувателни редици, а в парадигматичен план – съвкупност от словообразувателни парадигми (Zherebilo 2010).

За означаването на съвкупността от еднокоренни производни думи от една и съща степен от една базова дума (мотивираща основа), свързани с отношения на словообразувателна производност, се използва терминът словообразувателна парадигма. Всички нейни членове са равноправни.

Деривация (лат. derivatio – отклонение, образуване) е процесът на създаване на езикови единици (деривати) на основата на други, приети за изходни. В най-простия случай това е разширяването на корена чрез афиксация или словопроизводство.

Своите наблюдения осъществяваме върху примери, ексцерпирани както от тълковни речници на английския език, така и от преводни.

I. Начини на образуване на дериватите от лексемата WIND

1. Афиксация

Според Ахманова афиксацията е морфологичен процес на прибавяне на афикси към корен или основа. Афиксът е морфемата, която се откроява в дадена словоформа и променя значението на останалата част от думата, наричана по отношение на афикса основа, а според позицията си в началото, средата или края на думата – префикс, инфикс или суфикс. В третото издание на лингвистичния речник на Оксфорд афиксът е всеки елемент от морфологичната структура на думата, който не е корен. В същия речник не присъства дефиниция на думата affixation (бълг. афиксация). Според Куърк префиксацията и суфиксацията се обединяват в термина афиксация (Quirk 1985, 1520).

Афиксацията в английския език има две особености – някои афикси са много по-продуктивни от други, а също така между афиксите често се наблюдават системни отношения, като характерна е антонимията – например при префиксите PRE- и PAST- и при суфиксите -FUL и -LESS.

Сред анализираните примери, деривати от WIND, откриваме само няколко, получени по пътя на афиксацията.

1.1. Съществителни именa:

– формант -AGE: windage – спец., 1) съпротивление на въздуха; 2) посока на движение на вятъра; 3) мор., тази част на кораба, която е над водата; 4) деривация; отклонение (на снаряд) поради вятър; 5) тех., хлабавина, слабина, луфт; 6) въздушен тласък; контузия (от въздушен тласък);

– форманти -LESS + -NESS: – спокойно време без ветрове; безветрие;

– форманти -Y + -NESS: windiness – 1) ветровито време, вятър, ветровитост; 2) пустота, безсъдържателност; празнословие, любов към празнословието, гръмки слова; 3) мед., метеоризъм, газове;

– формант -Y: windy – разг., 1) бърборко, лъжец; 2) фалшификация, лъжа; 3) измама, шега.

1.2. Прилагателни имена:

– формант -ED: winded – 1) запъхтян, задъхан; 2а) издухан, отвян от вятъра; 2б) изветрял (т.нар. participle adjective);

– формант -LESS: windless – 1) безветрен; 2) ряд., задъхан, едва поемащ дъх; 3) план., глух, непроветрен;

– формант -Y: windy – 1) ветровит, обдухан от вятър; 2) празнословен, празен, многословен, многоглаголстващ, безсъдържателен; 3) разг., изплашен; 4) ост., = windward; 5) мед., който има газове; който причинява газове; 6) прен., бурен, неистов; 7) шотл. разг., високомерен.

1.2.1. Прилагателни имена, образувани от WINDOW:

– формант -ED: windowed – който има/е с прозорци.

Думите winded и windowed са причастия с функция на прилагателно име, т. нар. participle adjectives в английския език. Те са резултат от афиксация, а не от конверсия, защото в основата стои мотивиращо съществително (Quirk 1985, 413).

2. Композиция

Композитът (англ. compound) е дума, образувана от две или повече единици, които също са думи или форми на думи, а композицията (англ. composition) е процесът на образуване на композити.

Композицията е един от неафиксалните начини на словообразуване, изразяващ се в морфологичното съединяване на два или повече корена (основи). В резултат се получава сложна дума, или композит (лат. сompositum; англ. compound word). Заема междинно положение между морфологичните и синтактичните начини на съчетаване на езиковите единици, като притежава черти и на едните, и на другите. Някои типове сложни думи по своята структура са сходни със структурата на словосъчетанията и представляват комбинации от цели думи, например: англ. wind-screen.

Сложни са тези лексикални единици, които са съставени от две, по-рядко три трайно съчетаващи се думи, обединени от общо главно ударение, означаващи едно определено понятие и изпълняващи в изречението функцията на проста дума.

Разграничават се два основни типа сложни думи: 1) съчинителни – представляват комбинация на равноправни компоненти, например: бълг. североизток, англ. southwest, southeast и др.; 2) подчинителни – в комбинацията от компоненти се разграничават синтактично главни и подчинени (синтагмите могат да бъдат атрибутивни или обектни), например: бълг. въглекопач, англ. sunset, boyfriend и др. Сред сложните думи от този тип имат място и посесивните сложни думи, изразяващи притежаване на предмет или свойство, означени от компонентите на сложната дума, например: бълг. черноок; англ. black-eyed ‘черноок’.

Този начин на образуване на нови думи мoже да се предаде с формулата „основа + основа“, в резултат на което се образува сложната дума (англ. compound word). При композицията могат да се обединяват прости основи (англ. tailwind), а също така проста основа и производна основа (англ. windbreaker). Двете основи могат да се свързват както непосредствено (англ. eyebrow, sunrise), така и с помощта на съединителен елемент (англ. handicraft, mother-of-pearl). Граматичната характеристика на сложната дума зависи от втория компонент.

2.1. Съществителни имена, съдържащи думата WIND, образувани чрез композиция

2.1.1. N+N – със слято изписване:

А) с втори компонент WIND: crosswind – насрещен вятър; headwind – насрещен вятър; tailwind – вятър, който духа от задната страна на движещ се обект (превозно средство, бягащ човек, т.н.);

Б). с първи компонент WIND: windbag – 1) пренебр. разг., празнодумец, бърборко, дърдорко; въздух под налягане; 2) мед., гръден кош; 3) мях (гайда); windblast – въздушно течение; windchest – муз., виндлад (въздухоподаващо устройство на органа); windchill – метеор., ефектът от съчетанието на ниски температури с вятър върху нкг/нщ; коефициент на рязкост/суровост на времето; windchimes – вятърни чамове, звънтящи висулки; windflaw – порив на вятъра; внезапен силен порив на вятъра; windflower – бот., „вятърно цвете“ анемон (Anemone), горска съсънка, горско анемоне; Windhoek – „ветровит ъгъл“, името на столицата на Намибия; windhole – мин., вентилационен изкоп; windmill – 1) вятърна мелница; 2) вятърен двигател; 3) ав. жарг., хеликоптер; 4) ком. жарг., приятелска задруга; 5). амер., въртележка; windpipe – анат., трахея, гръклян; дихателна тръба; windpump – помпа, задвижвана от вятърен двигател; windsail – 1) крило на вятърна мелница; 2) мор., ветроход; windscreen – 1) авт., предно стъкло; 2) ав., козирка (пилотска кабина); (АБР т. II, wind-screen); windshield –– ам., 1) щит за вятър (мотор, т.н.); 2) авт., предно стъкло; (АБР т. II, wind-shield); windstorm – буря, ураган; windvane – ветропоказател; windward – 1) наветрена страна; мястото, откъдето вее вятърът; windway – вентилационна тръба; windwheel – вятърно колело; woodwind – флейти и под.

2.1.1.1. Съществителни имена, съдържащи думата WINDOW, образувани чрез композиция и слято изписване

N+N с първи компонент WINDOW: windowlight – 1) стъкло (джам) на прозорец, прозоречно стъкло = windowpane; 2) амер. разг., око; windowpane – стъкло (джам) на прозорец, прозоречно стъкло; (АБР т.II window-pane, PONS window pane); windowsill – подпрозоречна дъска; (АБР т. II window-sill).

2.1.2. N+N – с полуслято изписване:

А) с втори компоненти WIND: trade-wind – геогр., пасат;

Б) с първи компонент WIND: wind-ball – надуваема топка; wind-belt – ветрозащитен пояс; wind-cock – ветропоказател; wind-colic – мед., колики поради газове; wind-cone – метеор., ветрен конус, ветропоказател (като на летището) (https://eng-rus.slovaronline.com wind cone); wind-egg – 1) яйце без зародиш; 2) яйце с много тънка черупка; wind-flower – бот., „вятърно цвете“ анемон (Anemone), горска съсънка, горско анемоне; (https://eng-rus.slovaronline.com/ windflower); wind-gall – вет. мек тумор (подутина) на бабковата става; (АБР, т.II wind-flower); wind-gap – геол., дефиле, направено от вятъра, без речен поток; wind-gun – арх. 1). въздушна пушка; 2) пневматично оръжие; windinstrument – муз., духов инструмент; wind-porch – тамбур на входната врата (малко помещение); wind-sock – метеор., ветрен конус, ветропоказател (като на летището); (https://eng-rus.slovaronline.com/ wind sock); wind-spout – метеор., вихрушка, смерч; wind-stick – ав. разг., витло; wind-wing – вентилационен въртящ се прозорец.

2.1.2.1. Съществителни имена, съдържащи думата WINDOW, образувани чрез композиция и полуслято изписване:

А) N+N с втори компонент WINDOW: bow-window – стр., еркер („балконче“);

Б) N+N с първи компонент WINDOW: window-box – 1) жлеб в рамката на прозорец, в който се движи тежестта, с която се вдига и смъква прозорецът; 2) сандъче за цветя на прозорец или балкон; (https://eng-rus.slovaronline.com/ window box); window-case – витрина; window-envelope – плик с прозрачен правоъгълник; (https://eng-rus.slovaronline.com/ window envelope); window-garden – балкон (прозорец) с цветя; window-glass – стъкла за прозорец; window-ledge – перваз на прозорец (външен); window-seat – място за сядане (миндер и пр.) в еркер на прозорец (до прозорец); window-space – търг., (място за) витрини.

2.1.3. N+V~inf със слято изписване: windbreak – 1) преграда (особ. от дървета) срещу вятъра, защитен горски пояс, залесителен пояс; 2) щит, ограда, стена (за защита от вятъра); 3) ветрозащита; windburn – 1) бот., болест по растенията; 2) напукване на лице/ръце от вятъра; windfall – 1) нападали плодове, съборени от вятъра; 2) повалени от буря дървета; 3) неочаквано щастие, късмет; 4) непредвидени разходи; 5) жарг., подкуп, кьораво; 6) разг., аванта, неочаквано наследство „от небето“; windrow – 1) селскост., откос (оставен да съхне); 2) пътнотр., било/хребет от насипен материал; гл., вж 3.2; windsurf – сп., сърф; windhover – зоол., черношипа ветрушка, керкенез (Falco tinnunculus); windward – 1) наветрена страна; мястото, откъдето вее вятърът; 2) прил., вж 2.2.3.

2.1.4. N+V~inf с полуслято изписване: wind-sail – мор., брезентов комин за проветряване на трюма на кораб.

2.1.5. N+V affixed (основа+производна основа) със слято изписване (композиция+афиксация):

2.1.5.1. N+V~er със слято изписване: windbreaker – 1) ветровка, винтяга, ветроустойчиво яке (с плетени маншети и яка); windjammer – амер., 1) разг., платноходка, ветроходен кораб, бърз кораб с платна; 2) голям търговски кораб с платна; 3) член на екипажа на ветроходен кораб; 4) прен., бъбривец; 5) разг., оркестрант от духов оркестър; 6) воен., сигналист, тръбач; 7) воен. жаргон., инспектиращ началник; началство; (АБР, т. II wind-jammer); windrower – плуг, брана; windsurfer – 1) сп., сърфист (и surfer); 2). ам., уиндсърф;

2.1.5.2. N+V~ing със слято изписване: windsucking – вет., прикусване, поглъщане на въздух (у коне); windsurfing – сп. уиндсърф(инг), ветроходство, каране на сърф.

2.1.6. N+V affixed (основа+производна основа) с полуслято изписване (композиция+афиксация):

2.1.6.1. N+V~er wind-cheater – ветровка, ветроустойчиво яке (с плетени маншети и яка); яке за голф; wind-fanner – зоол., черношипа ветрушка, керкенез (Falco tinnunculus); wind-cutter – муз., устие на органова тръба; windjammer – амер., 1) разг., платноходка, ветроходен кораб, бърз кораб с платна; 2) голям търговски кораб с платна; 3) член на екипажа на ветроходен кораб; 4) прен., бъбривец; 5) разг., оркестрант от духов оркестър; 6) воен., сигналист, тръбач; 7). воен., жаргон., инспектиращ началник; началство; (https://eng-rus. slovaronline.com/, PONS - windjammer); wind-sucker – кон, който диша шумно;

2.1.6.2. N+V~er, образувани с WINDOW: window-shopper – разг., любител на разглеждане на витрините (без намерение да купува изложеното);

2.1.6.3. N+V~ing:, образувани с WINDOW: window-dressing – 1) (артистично) подреждане, декориране, аранжировка на витрини; 2) излагане на стоки на показ; 3) неодобр., фасада, замазване на очите, само изглежда добре; 4) фин. жарг., завоалиране, «разчесване» на баланса (за да се създаде видимост на висока ликвидност); 5) рекламен елемент, реклама; window-shopping – разг., зяпане по витрините.

2.1.7. Particle+N: upwind – насрещен вятър.

2.2. Прилагателни имена с първи компонент думата WIND, образувани чрез композиция

2.2.1. N + Adj: windproof – ветроупорен, който не пропуска вятъра (за дреха и пр.); windtight – 1) който не пропуска вятъра, въздухонепроницаем 2) херметически; (АБР, т. II, wind-tight);

2.2.2 N + Past part. – wind-blown – 1) надут, раздут, напомпан; 2) тласкан (шибан, брулен) от вятъра, летящ; 3) къс и сресан напред (за коса); 4) геол., обветрен; 5) развян от вятъра (за коса и пр.); wind-borne – носен от вятъра; wind-bound – мор., спрян/забавен/задържан от противен вятър; wind-broken – вет., текнефес; wind-cooled – въздушноохладен; wind-driven – 1) задвижван от вятъра; 2) тласкан (шибан) от вятъра; windfallen – съборен от вятъра; wind-pollinated – бот., опрашен чрез вятъра; windrode – мор., закотвен с нос към вятъра; wind-shaken – 1) пърхащ (от вятъра); огъващ се или люлеещ се от вятъра; 2) разлюляна/развълнувана от вятъра (гора); windswept – 1) брулен от вятъра (за място); 2) изложен на вятър; 3) разрошен от вятъра (за коса);

2.2.3. N + V: windward – 1). разположен към вятъра, наветрен, подветрен; 2). същ., вж 2.1.3;

2.2.4. Прилагателни имена с втори компонент думата WIND, образувани чрез композиция: downwind – който се движи по посоката на вятъра; upwind – който е (се движи) срещу вятъра;

2.2.5. Прилагателни имена с втори компонент минало причастие от думата WIND, образувани чрез композиция: long-winded – дълъг и скучен, отегчителен; short-winded – 1) който лесно се задъхва; 2) който страда от задух;

2.3. Глаголи, съдържащи думата WIND, образувани чрез композиция 2.3.1. N+V inf със слято изписване: windjam – амер. разг., говоря празни приказки; windrow – 1). засявам жито на нивата; 2). пътнотр., полагам материал по пътното платно; същ., вж 2.1.3;

2.3.2. N+V inf от думата WINDOW със слято изписване: window-shop – разг., разглеждам витрините без да купувам;

3.Конверсия

Конверсията е деривационен процес, при който се променя класът на дадена дума без добавянето на афикси. Други термини, които се използват, са: функционална конверсия (англ. functional conversion, functional shift), нулева деривация (англ. zero derivation). Трудността при работата с конверсия се изразява в това да се определи коя е основната форма и коя производната.

В настоящото изследване конверсия се наблюдава при следните думи:

1. WIND (същ. име) – 1) вятър; 2) мн.ч., четирите посоки на света, четирите точки на компаса; 3) въздушен поток, въздушна струя; 4) миризма, донесена от вятъра, мирис; 5) слух, намек, мълва; 6) дишане, дъх; 7) тенденция, курс, влияние; 8) празни слова, бърборене; хвалба; 9) мед., метеоризъм, газове в червата; 10) арх., въздух; 11) (the wind) муз., духови инструменти; 12) анат., лъжичка, (под)ребрата; стомах; 13) тех., надуване на стъклени съдове при производството; 14) вет., а) запъхтяване, тежко дишане при конете и др. животни; б) тимпанит – заболяване при животните.

2. WIND (гл.) – 1а) подушвам, вървя по следите; 1б) помирисвам; 2) карам да се задъха, причинявам задух; 3) давам да си отдъхне, давам почивка; 4) суша на въздух, проветрявам; диал., вея зърна 5). ([waɩnd], winded [waɩndɩd], wound [waund]) давам сигнал с рог и пр.; надувам, изсвирвам (рог и пр.).

3. WINDOW (същ. име) – 1) прозорец, прозорче; 2) витрина; 3а) дупка, отвор; 3б) анат., дупка в мембрана; 4) прозрачен правоъгълник върху плика (за да се вижда адресът, написан вътре на писмото); 5) мн.ч., поет., очи, пр. those windows of mine (Shakespeare) – очите ми; 6) амер. полит., интервал; 7) мн.ч., разг., очила; 8) люк; 9) пролука в облаците; 10). прен., „прозорец“, удобно време (изстрелване на ракета, полет, пробиване и т. н.); 11) мн.ч., ел., диполни рефлектори; 12) (с витражи) стъклопис.

4. WINDOW (гл.) – ряд., изрязвам или поставям прозорец.

5. WINDROW (същ.) – 1). селскост., откос (оставен да съхне) 2). пътнотр., било/хребет от насипен материал.

6. WINDROW (гл.) – 1) засявам жито на нивата; 2) пътнотр., полагам материал по пътното платно.

7. WINDWARD (същ.) – 1) наветрена страна; мястото, откъдето вее вятърът.

8. WINDWARD (прил.) – 1) разположен към вятъра, наветрен, подветрен.

Известно е, че най-продуктивните начини на словообразуване в английския език са афиксацията (деривация), конверсията (нулева деривация) и композицията. От резултатите на нашето изследване става ясно, че на съвременния етап от развитието на езика в деривационното поле на лексемата WIND преобладават производните, образувани чрез композиция. Сравнително малък е броят на новите думи, получени в резултат на афиксация или конверсия.

В резултат на композицията са възникнали много нови думи, които по-пълват лексикалния състав на английския език, при което предимно WIND е първият компонент на композитите.

Великобритания е островна страна с развито корабоплаване, белязана от характерните особености на морския климат. Изключително променливото време е резултат от срещата на въздушни маси с различни температури, а постоянните океански ветрове са причина за дъждовното време, с което е известна Англия. Думите, които съставят деривационното поле на нашето изследване, са с богата парадигма от тематични групи, което е показателно за значимостта и широкото разпространение на концепта WIND в най-различни сфери от живота на английския етнос.

ЛИТЕРАТУРА

АПРЕСЯН, Ю.Д., МЕДНИКОВОЙ, Э.М. 1993 – 1994. Новый большой англо-русский словарь. Москва: Русcкий язык.

АХМАНОВА, О. С. 1969. Словарь лингвистических терминов. Москва: Советская энциклопедия. Достъпна на https://eng-rus. slovaronline.com/ [17.12.2021].

BIBER, D., 2007. Longman Grammar of Spoken and Written English. Essex: Longman.

ЖЕРЕБИЛО,Т. В., 2010. Словарь лингвистических терминов. Назран: OOO Пилигрим.

MATTHEWS, P. H., 2014. Concise Oxford Dictionary of Linguistics. Oxford: Oxford university press. Достъпен на: https://www. oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199202720.001.0001/ acref-9780199202720 [17.12.2021].

МИНКОВ, М., АТАНАСОВА, Т., МАШАЛОВА, Е. и др. 2014. Английско-български речник. София: Емас.

МЮЛЛЕР, В.К., 1969. Англо-русский словарь. Москва: ГИИНС. Достъпно на: https://eng-rus-muller-dict.slovaronline.com/ [17.12.2021].

ПЕНЧЕВА, М., БАГАШЕВА, А., 2013. Английско-български речник. София: Наука и изкуство.

ПЕНЧЕВА, М., БАГАШЕВА, А., 2009. Българско-английски речник. София: Наука и изкуство.

QUIRK, R., 1985. A Comprehensive Grammar of the English Language. Essex: Longman.

ЧАКЪРОВА, Ю., 2016. Ракурси на когнитивната лингвистика. Пловдив: Паисий Хилендарски.

ШУРБАНОВА, Д., 2003. Английско-български универсален речник. 3-то изд. София: PONS-Klett.

ЯРЦЕВА В. Н., ВИНОГРАДОВ, В. А., САЗОНОВА, И. К. и др.. 1990. Лингвистический энциклопедический словарь. Москва.

REFERENCES

APRESYAN, Y., MEDNIKOVOY, E., 1993 – 1994. Novayy bolyshoy anglo-russkiy slovary. Moskva: Rusckiy yazayk.

AHMANOVA, O., 1969. Slovary lingvisticheskih terminov. Moskva: Sovetskaya entsiklopediya. Availabel at: https://eng-rus.slovaronline. com/ [17.12.2021].

BIBER, D., 2007. Longman Grammar of Spoken and Written English. Essex: Longman.

ZHEREBILO, T. V., 2010. Slovary lingvisticheskih terminov. Nazran: OOO Piligrim.

MATTHEWS, P. H., 2014. Concise Oxford Dictionary of Linguistics. Oxford: Oxford university press. Dostapen na: https://www. oxfordreference.com/view/10.1093/acref/9780199202720.001.0001/ acref-9780199202720 [17.12.2021].

MINKOV, M., ATANASOVA, T., MASHALOVA, E. i dr. 2014. Angliysko-balgarski rechnik. Sofiya: Emas.

MYULLER,V.K., 1969. Anglo-russkiy slovary. Moskva: GIINS. Dostapno na: https://eng-rus-muller-dict.slovaronline.com/ [17.12.2021].

PENCHEVA, M., BAGASHEVA,A., 2013. Angliysko-balgarski rechnik. Sofiya: Nauka i izkustvo.

PENCHEVA, M., BAGASHEVA, A., 2009. Balgarsko-angliyski rechnik. Sofiya: Nauka i izkustvo.

QUIRK, R., 1985. A Comprehensive Grammar of the English Language. Essex: Longman.

CHAKAROVA, YU., 2016. Rakursi na kognitivnata lingvistika. Plovdiv: Paisiy Hilendarski.

SHURBANOVA, D., 2003. Angliysko-balgarski universalen rechnik. 3-to izd. Sofiya: PONS-Klett.

YARTSEVA V. N., VINOGRADOV, V. A., SAZONOVA, I. K. i dr.. 1990. Lingvisticheskiy entsiklopedicheskiy slovary. Moskva.