Резюме. В настоящото изложение се описва значението на детската игра и основните аспекти в приложението є в ерготерапията. Процесът на игра е двустранен, защото развива умения, от една страна, и се нуждае от развитие, от друга страна. Има два основни аспекта на приложение в ерготерапията – за изследване и като цел на интервенцията.

Ключови думи: play, occupational therapy, children with disabilities

Ерготерапиятасезанимавасчовешкитедейности. Главнатацелнаерготерапията еосигуряванена възможност за извършванена дейности, коитоса важни, належащи или очаквани от личността (Тодорова, 2012). Според определение на Канадската асоциация на ерготерапевтите играта е всеобхватна дейност1) и основна дейност за децата (Algado&Burgman, 2005). Играта е много важна за развитието и здравето на децата. Това определя значимата є роля в работата с деца с увреждания.

Според Missuna&Pollack (1991) „Свободната игра е спонтанна, вътрешно мотивирана, саморегулирана и изисква личното участие на детето. Тя включва изследване, умение, вземане на решения, постижение, повишена мотивация и компетенция“. Всички деца имат нужда да играят и да бъдат активни. Играта е основна предпоставка за здравето, развитието и благополучието на децата. При децата с увреждания тя е от още по-голямо значение, защото е предпоставка за социално приобщаване.

Bracegirdle (Stagniti, 2000) отбелязва нуждата от познания за играта, защото отчита равностойното є значение както за развитието на детето, така и за интервенция по отношение на уврежданията им. Според Велева основните параметри на значение на играта са физическото и социалното развитие, развитие на когнитивни и творчески способности, мотивация и волева регулация на поведението. Тези способности в бъдеще са основата на успешно включване и интеграция на децата във всички сфери на ежедневните дейности. Самата интеграция на деца с увреждания чрез игри още от най-ранна възраст е основополагаща за социалното им включване.

При деца с увреждания играта може да бъде затруднена поради причини, породени от увреждането, или от бариери в средата. Основните рискове, ако едно дете не играе, са влошено здраве, изоставане в развитието и социална изолация. Затова играта е една от основните цели на интервенция при затруднения в тази дейност.

Затрудненията в играта се определят от вътрешни и външни фактори. Към вътрешните фактори спадат нарушения в сензорната интеграция, двигателните, когнитивните и социалните способности, които се проявяват вследствие на заболявания и изоставане в развитието. Някои заболявания, като ДЦП, се характеризират с комплексни нарушения на способности и това се отразява на всички дейности от ежедневието на децата. Деца, които не могат да играят поради физически увреждания, впоследствие могат да развият вторични затруднения в социално, емоционално и психологично развитие (Parham, Fazio, 2008).

Специфични затруднения при игра според нарушенията:

Двигателните нарушения определят затрудненията при достигане и манипулиране с предмети и играчки, както и изследване на средата. Ограничените или невъзможни движения от глобалната моторика правят участието в активни игри с връстниците почти невъзможно. Това е от решаващо значение както за двигателното развитие, така и за интеграцията на децата с увреждания.

Сензорно-интегративни дисфункции: най-често проблеми при участие в игри децата със СИД имат поради свръхчувствителност (тактилна, аудиторна и вестибуларна) и диспраксия. Тези състояния намаляват възможностите за игра с други деца, за активни игри и за включването на изследователския елемент в играта. Ограничените възможности за игра, от своя страна, пречат на нормалното развитие на сензорната интеграция или задълбочават проявите на СИД. Сетивните нарушения (зрителни, слухови) ограничават детето от визуален контакт или взаимодействие с другите деца и възрастните.

Няколко са причините, които възпрепятстват успешната игра на деца с аутизъм – нарушение в социалните взаимоотношения и говора, наличие на стереотипни действия и поведение. Тези деца често се характеризират и с нарушения в сензорната интеграция.

Нарушенията в когнитивните и речеви функции са пречка за взаимодействие с другите деца и възрастните, както и за успешно справяне с някои игри поради неразбиране на значението на играчките и правилата.

Средата също има определящо значение за участието на децата в игри. Социалната компонента е представена от всички обгрижващи детето хора, като тяхната роля е в предоставяне на възможности и подкрепа за играта на децата. С не по-малко значение е физическата среда, която, ако не е достъпна и адаптирана, често е пречка за свободна игра.

Децата с увреждания имат много по-малко възможности за вземане на решения кога, как, с кого и на какво да играят. Тяхната игра по-често се явява структурирани действия от възрастните, отколкото свободна игра. В официалното становище за играта на Американската асоциация по ерготерапия (АОТА) от 2008 се акцентира върху влиянието на липсата на игра, а именно ограничените възможности за оптимално развитие и обучение.

Два са основните аспекти на приложение на играта в ерготерапията – за изследване и за интервенция.

Приложение на играта за изследване

Играта има две основни приложения във връзка с изследването. От една страна, тя е обект, защото е важна дейност за децата, а от друга страна, тя се използва като средство за оценка. Открояват се три метода за използване на играта като средство за оценка:

– използване на целенасочени игри;

– наблюдение на естествената игра;

– клинично наблюдение чрез игри.

Под формата на игра редица специалисти провеждат своите терапевтични дейности и оценка на способностите. Това важи и за ерготерапевта в случаите, когато целта е различна от играта дейност.

Обект на изследването е самата игра и предпоставките за нея в околната среда. Изследват се участие, изпълнение, интереси, инициативност, среда, игривост и способностите, необходими за включване в игри. Трябва да се вземат предвид етапите на детско развитие и съответно етапът на развитие на играта. На базата на проведеното изследване ерготерапевтът планира интервенцията, като основната цел на ерготерапията е участие на деца с увреждания в игри.

Приложение на играта като средство за интервенция

Ерготерапевтите използват играта като средство за създаването на терапевтични ситуации, в които клиентът може да изпробва нови умения и по-ведение с минимален риск за провал, който реално ще присъства в ежедневния живот. Развлекателните дейности дават на децата първата възможност за структуриране на свободното им време, по този начин се развива чувство за независимост (Larson&Kleiber, 1993). Например обучение в обличане може да бъде провеждано като игра с кукли или движенията, които са характерни за обличането, могат да бъдат първоначално включени в игри и др.

Насърчаването на игровата дейност изисква подходящи материали за игра, достатъчно пространство, време и други деца (Pugmire-Stoy, 1992). Тъй като тези елементи не са достатъчни, за да се осъществи играта, при децата с увреждания ерготерапевтът се явява медиатор за улесняване на дейността чрез модифициране или адаптиране на средата, когато това се налага.

Специфичната ерготерапевтична интервенция в сферата на играта има две насоки:

– осигуряване и улесняване на играта като дейност;

– интервенцията използва играта като терапевтично средство, когато целите са насочени към подобряване на специфични умения (напр. глобална и фина моторика, когнитивни умения), както и специфични игрови способности.

Ролята на ерготерапевта по отношение на играта е анализиране на всички фактори, които възпрепятстват играта на деца с увреждания, и провеждане на подходяща интервенция за осигуряване на възможности за игра. Работата с обгрижващите има за цел промоция на играта като важна дейност за децата и обучение в използването на игрови подход за рехабилитация в домашна среда.

В заключение ще отбележа че играта е двустранен процес: детето се учи да играе и детето учи чрез играта. Ролята на възрастните е в осигуряване на подходящи условия, активно участие и подкрепа. Ерготерапевтът ще използва играта и ще я подобри, като основна и основополагаща дейност за успешната им бъдеща интеграция.

БЕЛЕЖКИ

1. CAOT, 1996.

REFERENCES / ЛИТЕРАТУРА

Велева А. (2013). Педагогика на играта. Русе: Издателство на РУ „Ангел Кънчев“.

Тодорова, Л. (2012). Теоретични основи на ерготерапевтичния процес. Русе: Издателство на РУ „Ангел Кънчев“.

Algado, S., & Burgman, I. (2005). Occupational therapy intervention with children survivors of war. In F. Kronenberg, S. Algado, & N. Pollard (Eds.), Occupational therapy without borders: Learning from the spirit of survivors, Philadelphia: Elsevier.

Parham D., Fazio L. (2008). Play in occupational therapy.

Missuna &Pollack. (1991). Play Deprivation in Children With Physical Disabilities: The Role of the Occupational Therapist in Preventing Secondary Disability. AJOT, Volume 45, Number 10

Stagnitti, K., Carolyn U. (2000). The Importance of Pretend Play in Child Development: An Occupational Therapy Perspective, BJOT, March 2000 63(3).