https://doi.org/10.53656/bel-2026-1s-9

Резюме. Изследването се фокусира върху женското поетическо творчество в южнославянските литератури през първите десетилетия на XXI век. Обект на наблюдение и съпоставка е женският лирически дискурс в страните от славянския юг, с акцент върху българската, хърватската и сръбската женска поезия. Отправна точка на проучването са формираните представи за женско писане в южнославянски контекст. Целта на изследването е да съпостави основни тенденции в женското поетическо писане и да дискутира общите или национално специфични черти на съвременното женско творчество в съответствие с културните контексти, в които възниква. Съвременната женска поезия се анализира през призмата на откроени поетически модели, основани на начините на конструиране на женския субект, специфична проблематика, тематичен диапазон и др. Поетическите явления се анализират двупосочно: спрямо предходните от края на ХХ век и в синхронен план. Изследването обръща специално внимание и на въпроса за възможното формиране на женски поетически канон. В тази връзка се анализира и антологийната продукция от междувековието и първите десетилетия на XXI в.

Ключови думи: южнославянска женска поезия; женско писане; феминизъм; антологии

Съвременната южнославянска женска поезия, особено от последните десетилетия, се отличава с голямо разнообразие. В южнославянски контекст се наблюдава поетически плурализъм, както и тенденция към отслабване на по-литизацията на женското писане. Могат да се отграничат водещи поетически модели, които отразяват различни начини на изграждане на женския лирически субект, характерна проблематика, тематичен обхват и други отличителни белези.

Литературата на прехода в отделните страни носи специфични национални характеристики, формирани под въздействието на конкретни историко-политически обстоятелства. Важно е да се отбележи, че в компаративен план варирането на хронологичните граници на прехода в различните национални контексти води до синхронни или разминаващи се литературни явления. Обобщено, става дума за процеси, чието начало се поставя през 90-те години, макар в някои страни те да се проявяват по-осезаемо в началото на новото хилядолетие. Преходът оказва влияние върху литературата най-вече в две по-соки: от една страна, чрез подчиняването ѝ на пазарните механизми се възпроизвеждат модели на писане, отговарящи на новите вкусове на публиката, от друга – разширяването на книгоиздаването с множество нови издателства води до увеличаващ се брой автори, които успяват да публикуват своите книги. Това благоприятства видимостта на женското писане, включително и в неговия поетически вариант – съществуват издателства с политики, отворени към женското поетическо творчество. През последните десетилетия в южнославянските страни, като цяло, се наблюдава „бум“ на постфеминисткия роман, за чиято популярност допринася медийната реклама. Женската лирика също има интензивно медийно присъствие, но нейното промотиране се ориентира и към други практики с оглед на специфичната ѝ читателска аудитория. Характерно явление в южнославянски контекст през последните десет години е медийното фокусиране върху отделни личности, което отразява променения статус на женската поезия и подкрепя твърдението на Д. Джурич (Đurić, 2021) за тенденция към женскоцентричен модел на съвременната поезия през по-следните десетилетия в част от страните от региона.

Настоящата статия използва съпоставителен анализ с цел да изведе аналогични или националноспецифични явления в южнославянската женската поезия от първите десетилетия на ХХI век, с акцент върху българската, сръбската и хърватската литература като репрезентативни за литературната ситуация в южнославянските страни. Макар изследването да коментира и тенденции в други страни от южнославянското пространство, пълната съпоставка на всички явления би надхвърлила обема на настоящия текст, поради което е необходима редукция на анализираните явления. Поради същия факт във фокуса попадат предимно поетеси, афирмирани през 90-те години на миналия век, както и отделни представителки на новото поколение, чието творчество се свързва с началото на XXI век.

1. Женско писане: феминизъм и женско творчество

Очертаната културна ситуация несъмнено способства развитието на женското писане и неговото по-решително налагане в националните литератури – често чрез различни феминистки проекти, които възникват в някои от страните още през 80-те (напр. в Хърватия), а в други – през 90-те години на ХХ век. Част от тези инициативи остават активни и през първите десетилетия на ХХI век. Вариативността на женската литературна продукция в южнославянски контекст неизбежно поставя въпроса за формираните представи за женско писане. Терминът първоначално се свързва с постановките на френския феминизъм и тази представа намира потвърждение в поетически текстове от 90-те години, които възникват във връзка с появата на феминистки движения и развитието на гинокритиката. E. Сиксу (Siksu, 1997) твърди, че задължение на пишещата жена е да въведе жената в литературата. Концептът „écriture féminine“ обаче е подложен на критика още при неговото формулиране, като постепенно започва да се възприема в по-широк смисъл. За неговото разколебаване способстват и други явления като развитието на попфеминизма например. За дефиниране на родово определените специфики на този тип творчество се предлагат различни термини като „женска литература“ или „женски гласове в литературата“, които имат по-обобщаващ характер и съответно акцентират върху фигурата на жената автор. Независимо от предложените различни формулировки, терминът женско писане е функционален и адекватен спрямо коментираните тук литературни явления. Ето защо, изхождайки от разнообразната поетическа продукция на междувековието и първите десетилетия на XXI век, приемаме за уместно да се направи разграничение между женското писане и „écriture féminine“ (в смисъла, в който го дефинират представителките на френския литературен феминизъм); между поетическото писане от женска перспектива и писането, свързано с конкретна феминистка проблематика и ясен ангажимент. Литературният критик Я. Погачник (вж. Pogačnik, 2012) отбелязва подобна диференциация по отношение на съвременната хърватска женска проза, посочвайки липсата на единен литературен концепт или обединяваща платформа през 90-те години и началото на новото хилядолетие. Ясна Котеска1 също коментира амбивалентната употреба на термина в македонски контекст (Koteska, 2003). Въпреки това понятието продължава да се обвързва до голяма степен с политиките и литературата на феминизма, тъй като през новия век в южнославянските страни възникват нови феминистки инициативи. Според Дубравка Джурич днес в Хърватия и някои други страни от постюгославското културно пространство възниква нов тренд на феминистка поезия. За нея „този феномен е в непосредствена връзка с четвъртата вълна на феминизма и глобалния контекст на разрушаване на демокрацията, възхода на десницата и големите усилия да се премахнат женските права“2 (Đurić, 2021, p. 10). За изследователката женскоцентричният характер на новата поезия е неоспоримо явление от 2010 г., но подобна генерализация не е достатъчно релевантна в общия южнославянски контекст.

2. Модели на женско писане в южнославянските литератури през първите десетилетия на ХХI век

Десетилетието на 90-те е период на наваксване в българската литература. В този контекст ситуираме и възникналия феминистки проект Нова женскост, според дефиницията на Милена Кирова (Kirova, 2023, p. 30), чиито представителки са утвърдени днес авторски имена като С. Чолева, М. Николчина, А. Личева, Н. Радулова и др. (Kirova, 2023, p. 30). Обвързан с развитието на гинокритиката, той представлява един от важните конституенти на литературната картина на десетилетието в България. През същия период се случва и сръбският феминистки проект, който поставя началото на една стабилна традиция на феминистко писане и феминистка критика, свързана първоначално с Центъра за женски изследвания, впоследствие Асоциацията за женска инициатива (AŽIN). Разликата между двата национални проекта е в първоначалната обвързаност на сръбския с политическата ситуация в страната и с антивоенните женски движения. Характерна специфика на българското женско поетическо писане от 90-те е, че то често се реализира в една постмодерна симбиоза, особеност, наследена и през първото десетилетие на новия век. Подобно явление се наблюдава и в македонската литература (Л. Димкоска). В Сърбия женското писане е ориентирано основно към ероса, езика и сблъсъка на субекта с обкръжаващия го свят. Пример за постмодерна сръбска женска поезия е творчеството на Мария Кнежевич, чиито първи стихосбирки въвеждат андрогинната субектност („Елегични съвети към Юлия“,1994 г., „Мое второ ти“, 2001) и се вписват в поетиката на постмодернизма. През първото десетилетие на ХХ век обаче се наблюдава и началото на постепенни промени в индивидуалните поетически реализации на женското писане. Ако все още при поетесите на постмодерния феминизъм в началото на века се разпознават характерните специфики на конструирането на женския субект, през второто десетилетие в тяхното творчество се случват редица трансформации както в основния фокус на тяхната поезия, така и в концептуално-поетически план.

Алтернативен модел на женско писане на постмодерния феминизъм през първото десетилетие е неореализмът. Неореалистичните тенденции се проявяват още през втората половина на 90-те години. Така например в българската поезия се появява нова тенденция, която П. Дойнов нарича „нов автентизъм“, свързан със стила на „лекото писане“. Този поетически дискурс, както посочва литературоведът, възниква като алтернатива на постмодернизма и се характеризира с подчертана наративност и сюжетност, предпочитание към автобиографичен разказ, представящ ситуации от ежедневието, изговорени на езиците на всекидневието (вж. Doynov, 2007, p. 259). Терминът „леко писане“ е свързан пряко с женското писане. Симптоматични примери на леко писане са поезията на Кр. Димитрова, на Р. Чернева и др. Близка до българското явление е хърватската женска поезия от междувековието. Традиционната за женската литература тематика и проблематика, включително и феминистката гледна точка, се артикулира през призмата (и езика) на градската масова култура. Допирни точки с „лекото писане“ има т.нар. „stvarnosna poezija“ в хърватската литература, където отново е свързана с женско творчество – сборника на Татяна Громача „Нещо не е наред ?“(„Nešto nije u redu?“, 2000). Хърватската неореалистична поезия е обвързана с градското пространство, чрез което кореспондира с урбанистичния неореализъм в сръбски контекст. Сръбската женската поезия от 90-те и началото на новия век отразява реактуализацията на урбанистичния дискурс като специфика не само на литературния период, но и като опозиция на националноориентираната поезия в Сърбия. Обща за южнославянските неореалистични направления е тенденцията към наративизация на поетическия дискурс.

Третият модел на женско писане се формира от преориентацията от експеримент към интимизъм. В някои литератури като сръбската и хърватската тези процеси се припознават още в поезията от първото десетилетие. В български контекст М. Кирова също посочва стабилна тенденция в женското писане, което „вече е станало редовна проява на женското светоусещане, без да се заявява в концептуално зададени формули и характерни форми на постмодерното преживяване“ (Kirova, 2024, p. 256). Развитието на женското писане в тази посока наблюдаваме в творчеството на редица южнославянски поетеси. Ако съпоставим женското писане в България и Хърватия, ще открием сходна ориентация към теми като детството (А. Личева, О. Савичевич Иванчевич, Е. Рудан); съзряването, женското битие и др. Тялото в различните му поетически интерпретации продължава да бъде постоянна константа в южнославянската женската поезия (Н. Радулова, Н. Топич, Н. Драгичевич и др.), независимо че се концептуализира и изговаря през различни призми на осмисляне на женскостта.

През новия век в хърватски контекст трябва да отбележим появата на поетически сборници, които диалогизират, често през призмата на „кривото огледало“, с литературата на постфеминизма (виж McRobbie, 2004). Тези сборници употребяват дневниковата форма и изграждат различни литературни идентичности на субекта (напр. „Puzzlerojc“, 2006, на С. Ройц и др.). Друга характерна проява е завръщането към концепта на митичното родно в поезията на Е. Рудан, Д. Жилич, както и към митологизациите на рода (М. Херцег). Тези явления оразличават хърватската женска поезия в рамките на забелязаните сходства в тенденциите в женското писане в южнославянските страни.

3. Антологийно представяне на южнославянската женска лирика

Представянето на съвременното женско писане в антологийни подбори е важно както от гледна точка на видимостта, така и от гледна точка на вписването на женския поетически дискурс в цялостната картина на литературния процес. Всеки от различните типове антологии отразява съвременната литературна ситуация и рецепцията на женската поезия в конкретните южнославянски страни. През последните десетилетия се наблюдава тенденция към репрезентация на женското писане в различни типове антологии: такива, свързани с конкретни литературни периоди или направления, джендър-ориентирани антологии, автоантологии. Автоантологията заема особена позиция в литературното поле на новия век, тъй като представлява нов авторски проект, който – както посочва Г. Кръстева – „неизбежно активизира напрегната комуникация между два контекста – индивидуално-авторския и общия литературноисторически“ (Krasteva, 2023, p. 84). От друга страна, тя предполага разпознаваемост на авторския по-черк и вече заявено място в съответната литература. Излезлите през новия век автоантологии („Градът на амазонките“ на М. Николчина, „Изкуството да се сбогуваш“ на Акс. Михайлова, „П. С.“ на А. Ристовић и др.) функционират като автономен текст, чрез който индивидуалното женско творчество се заявява като оценностено и разпознаваемо в литературния контекст на новия век.

Обект на съпоставителния анализ са антологиите, издадени през първата четвърт на новия век и посветени изцяло на женската лирика. Необходимо е да се отбележи обаче, че в различните южнославянски страни се наблюдават съществени различия в антологийната активност по отношение на женското творчество. За разлика от другите южнославянски страни, в България не се установява особена активност в публикуването на сборници с женска поезия, което означава и липса на достатъчно инициатива за очертаване на женски литературен канон. В тази посока работят единствено тематичната антология „Сто години любов. Българска женска любовна лирика“ (съст. Д. Танев, 2000) и антологията на Албена Вачева „Жената – грешната и святата. Сборник с текстове на български писателки от първата половина на 20. век“ от 2013 г. Публикуваните извън страната два антологийни подбора на съвременна женска поезия – емигрантска поезия и македонски преводен подбор – остават периферни и несимптоматични за българското женско поетическо писане и нямат голямо значение в българска среда. Ако изключим и комерсиалното издание на песенна поезия на издателство „Персей“, българската женска поезия се представя предимно в колективни антологии и панорами. Тази практика доказват и новите издания – „Скритите букви“ (2021), „Писателите на университета“ (2024, съст. М. Фадел), „Стихопади“ (2023, съст. Кр. Александрова и Я. Радева) „Антология на едното стихотворение“ (2024, съст. Ц. Бояджиев).

Първата антология на женската поезия в Хърватия „И стана гора: малка студия за поезията на жените“ (‟I bude šuma: mala studija o poeziji žena”) се появява през 2005 г. и е проект на Теа Бенчич Римей. Тази феминистка антология се вписва в засилените тенденции на научно обговаряне на женското творчество в Хърватия. Най-значимият опит за формиране на представа за женски литературен канон се случва в Словения. Амбициозният тритомен проект на Ирена Новак Попов „Антология на словенските поетеси“ („Antologija slovenskih pesnic, 1 – 3“ (2004 – 2007), обхваща женско творчество от началото на 19. век до 2000 г. Въпреки това сръбските антологии остават най-репрезентативни в южнославянския опит за оценностяване на женско творчество. В сравнение със словенската антология те се ориентират преди всичко към съвременната поезия, като първото издание – „Котките не отиват в рая – антология на съвременната женска поезия“ („Mačke ne idu u raj – antologija savremene ženske poezije“, 2000) на Радмила Лазич, обхваща женско творчество от последните три десетилетия на ХХ в. Идеята на подбора е да конструира алтернативен женски канон в рамките на съвременната сръбска лирика. Полифоничността на тази антология представя една доста разнообразна картина на женското писане, но основен скелет на антологията е поетическият урбанизъм. „Дискурсивните тела на поезията: поезия и автопоетики на новото поколение поетеси“ (“Diskurzivna tela poezije: poezija i autopoetike nove generacije pesnikinja“, 2004, съст. Даница Павлович) има различна концепция от тази на Лазич. Издател на сборника е АЖИН, което обуславя неговата подчиненост на съответната школа и теоретична ориентация. Д. Джурич определя тази антология като програмна, тъй като сборникът поставя на поетическата сцена съвсем друга поетика (Đurić, 2011, p. 351). Третата антология – „По стъпките на рода, смисълът за ангажиране“ („Tragom roda, smisao angažovanja – Antologija savremene poezije“, 2006) и регионалната „Невидимата зебра: новосадска женска поезия“ (“Nevidljiva zebra: novosadska ženska poezija”, 2021) затвърждават тенденцията към ангажирано представяне на сръбското женско писане през новия век. Коментираните антологии имат различно значение за очертаване на литературните процеси в Сърбия от последните две десетилетия. Основна роля на легитиматор на женското поетическо творчество имат подборите на Лазич, тъй като тези издания са по-обхватни от гледна точка на тенденции в сръбската поезия.

3.1. Женската поезия на региона: антологии и панорами

Репрезентативно за коментираната антологийна практика е представянето на женско писане от южнославянския или балканския регион. Първият подобен сборник, обвързан с концепта за женското писане, е „Придавам форма на копнежа. Женска поезия от времето на прехода в България, Македония и Сърбия“ (2004, съст. М. Иванова, М. Бояджиевска, М. Вукмирович). Интересът към женската поезия от региона е подновен през 2016 г., когато в Хърватия по инициатива на хърватски поетеси започва издаването на пет тома сборници от панорамен тип – „В мрежата стих“ („U mreži stih“, под ред. на Т. Лемац). Сборниците включват творби на утвърдени поетеси и млади авторки. Целта на сборниците е както видимост на младата женска поезия, така и привличане на вниманието към женското писане в страните от бивша Югославия. Тази традиция се продължава от изданията „Това не е дом – поетеси в миграция“ („Ovo nije dom – pesnikinje u migraciji“, 2017, съст. Й. Анджеловска и В. Требовац), „Региона: антология на регионалната женска литература“ („Regiona: antologija regionalne ženske književnosti“, 2022, съст. Вл. Гордич Петкович) и „Тела и езици в движение: съвременната женска поезия в постюгославските поетически култури“ („Tela i jezici u pokretu: savremena ženska poezija u postjugoslovenskim pesničkim kulturama“, 2024, съст. Д. Джурич). Всички споменати издания включват поезия от Сърбия, Хърватия, Македония, Черна гора, Босна и Херцеговина и Словения и са подчинени на идеята за афирмация на женското писане в постюгославско културно пространство.

Заключение

Изследването на южнославянската поезия в периода от 90-те години на ХХ и първите десетилетия на ХХI век показва сходни модели на развитие в женското писане. Общ за началото на периода е феминисткият ангажимент, обвързан с постсоциалистическия културен контекст, в който се развива. Друга важна особеност е влиянието на постмодернизма върху женското творчество, което обаче не се представя с еднаква интензивност в южнославянските литератури през новия век. Причина за това е времевото разминаване в развитието на литературни явления от постмодерен тип в различните страни. Общи за последните петнадесет години са ориентацията към новия интимизъм, както и тенденциите към различни призми на осмисляне на женското. Същевременно отделните национални модели на развитие запазват специфики, които се свързват с конкретните национални литературни процеси. Антологийната активност спрямо женската поетическа продукция е важен знак на периода, свързан както със статута на женското творчество в съвременните южнославянски литератури, така и с общоевропейски тенденции.

Благодарности и финансиране

Настоящата статия е подготвена с подкрепата на проект SUMMITT № BG-RPR-2.004-0008 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, свързана с участието в ХVІІ международен конгрес на славистите с доклад на същата тема, за което авторът изказва благодарност.

БЕЛЕЖКИ

1. Ясна Котеска е една от основните изследователки на феминизма и феминистката литература в Македония. Нейната книга „Македонско женско писмо“ (Котеска, 2003) е първото важно теоретично и литературноисторическо изследване върху женското писане в македонския научен дискурс.

2. Преводите на цитати и заглавия са мои. E. Д.

ЛИТЕРАТУРА

Дойнов, П. (2007). Българската поезия в края на ХХ век. Част втора. „Просвета“.

Кирова, М. (2023). Българската литература през ХХІ век (2000 – 2020) . Част I. ИК „Колибри“.

Кирова, М. (2024). Българската литература през ХХІ век (2000 – 2022). Част II. ИК „Колибри“.

Котеска, J. (2003). Македонско женско писмо. Теорија, историја и опис. Македонска книга.

Кръстева, Г. (2023). 70-те години в преход към новия ХХІ век, или паметта на лирическите автоантологии. В: А. Бурова, Б. Минков, Сл. Димитрова (съст.). Преходът след 1989 г. в съвременната българска литература. Сборник с докладите от едноименната научна кръгла маса, проведена на 5 ноември 2021 г. в СУ „Св. Климент Охридски“ (с. 71 – 85). УИ „Св. Климент Охридки“.

Сиксу, Е. (1997). Смехът на Медуза. В: П. Дамянова и др. (съст.). Времето на жените (с. 166 – 188). УИ „Св. Климент Охридски“.

Đurić, D. (2011). Teorijsko-interpretativni modeli u postjugoslovenskim pesničkim kulturama. Sarajevske Sveske, 32/33, 333 – 363. http://sveske.ba/ bs/broj/3233. [15.08.2025]

Đurić, D. (2021). Poezija i javna sfera. Treća, XXIII(1), 7 – 17.

Koteska, J. (2003). Makedonska ženska književnost od asimbolike ka feminizmu. Paradoks biblioteke. Sarajevske sveske, 2, 159 – 177. http://sveske.ba/bs/ broj/3233.[15.08.2025]

McRobbie, A. (2004). Post‐feminism and popular culture. Feminist Media Studies, 4(3), 255 – 264. https://doi.org/10.1080/1468077042000309937

Pogačnik, J. (2012). Kombajn na književnom polju. (Proze, pisci, pojave) . Naklada Jesenski i Turk.

Acknowledgements and Funding

This article was prepared with the support of the SUMMITT project No. BGRPR-2.004-0008 of Sofia University “St. Kliment Ohridski”, related to my participation in the XVII International Congress of Slavists with a report on the same topic, for which the author expresses his gratitude.

REFERENCES

Doynov, P. (2007). Balgarskata poeziya v kraya na XX vek. Chast vtora. „Prosveta“.

Đurić, D. (2011). Teorijsko-interpretativni modeli u postjugoslovenskim pesničkim kulturama. Sarajevske Sveske, (32/33), 333 – 363. http://sveske.ba/ bs/broj/3233.[15.08.2025]

Đurić, D. (2021). Poezija i javna sfera. Treća, XXIII(1), 7 – 17.

Kirova, M. (2023). Balgarskata literatura prez XXІ vek (2000 – 2020). Chast I. IK „Kolibri“.

Kirova, M. (2024). Balgarskata literatura prez ХХІ vek (2000 – 2022). Chast II. IK „Kolibri“.

Koteska, J. (2003). Makedonska ženska književnost od asimbolike ka feminizmu. Paradoks biblioteke. Sarajevske sveske, (2), 159 – 177. http://sveske.ba/bs/ broj/3233.[15.08.2025]

Koteska, J. (2003). Makedonsko zhensko pismo. Teoriya, istoriya, i opis. Makedonska kniga.

Krasteva, G. (2023). 70-te godini v prehod kam noviya XXІ vek, ili pametta na liricheskite avtoantologii. In: A. Burova, B. Minkov, S. Dimitrova (sast.). Prehodat sled 1989 g. v savremennata balgarska literatura. Sbornik s dokladite ot ednoimennata nauchna kragla masa, provedena na 5 noemvri 2021 g. v SU „Sv. Kliment Ohridski“, 71 – 85. UI „Sv. Kliment Ohridski“, .

McRobbie, A. (2004). Post‐feminism andpopular culture. Feminist Media Studies, 4(3), 255 – 264. https://doi.org/10.1080/1468077042000309937

Pogačnik, J. (2012). Kombajn na književnom polju. (Proze, pisci, pojave). Naklada Jesenski i Turk.

Siksu, E. (1997). Smehat na Meduza. In: P. Damyanova i dr. (sast.). Vremeto na zhenite (pp. 166 – 188). UI „Sv. Kliment Ohridski“.