https://doi.org/10.53656/for2025-01-02

Резюме. В тази работа се анализират типични в съвременната комуникация случаи на замяна на имперфектното от аористното причастие в конклузив, ренаратив и дубитатив на сегашно време и имперфект, които се наблюдават не само в устното, но и в писменото общуване на родноезикови носители в официални и неофициални комуникативни ситуации. Изследването има лингводидактологична насоченост и в него се обосновава виждането, че представянето и анализирането на узуалните замени на имперфектното от аористното причастие в обучението по български език като чужд/втори в процеса на достигане на нива С1 и С2 значително би допринесло за повишаване на езиковата компетентност като неизменна интегрална част от комуникативната компетентност на обучаваните.

Ключови думи: лингводидактология; съвременен български език; имперфектно причастие; аористно причастие; конклузив; ренаратив; дубитатив; перцептуална лингвистика

1. Въведение

Основна задача на настоящата работа е да представи и анализира най-честите случаи, в които миналото несвършено деятелно причастие (имперфектното причастие – Ипр1) бива узуално заменяно от миналото свършено деятелно причастие (аористното причастие – Аопр) в писмена реч на родноезикови носители, което говори за проявяваща се тенденция в езиковия узус. Тази задача е обвързана и със значима лингводидактологична цел: обосноваване на целесъобразността на виждането, че запознаването на обучаваните, независимо дали става въпрос за родноезикови носители, или за усвояващи българския език като чужд/втори, с узуалните замени на Ипр от Аопр в контексти, изискващи употреба на Ипр, би повишило не само езиковата компетентност и на двата типа учещи, но би допринесло за усъвършенстване и на тяхната комуникативна компетентност. Поставянето на тази цел произтича от възприетото тук виждане на Димитър Веселинов за съвременната лингводидактология като наука (Veselinov 2019; Veselinov 2023; Veselinov 2024), обхващаща както родно-, така и чуждоезиковото обучение (Veselinov 2025).

Конкретизирането на поставената цел е подчинено на приоритетния акцент върху значимостта на проучваното езиково явление за обучението по БЕЧ/В. Представянето и анализирането в процеса на усвояване на БЕЧ/В на случаи със замяна на изискващото се от контекстуалните условия Ипр от Аопр в устната и в писмената реч на родноезикови носители е необходимо да бъде съобразено с комуникативните компетентности, придобивани на съответните нива на владеене на чужд/втори език според Общата европейска референтна езикова рамка – вж. Council of Europe, 2020. Релевантният етап за интегриране на изследваното явление в процеса на обучението по БЕЧ/В би трябвало да бъде следходен на усвояването и затвърждаването на знанията за формообразуването и типичните контексти на употреба на преизказните форми (ренаратива) на С и И, предвиждани най-често на ниво В2. В края на ниво С1 усвояващите чужд/втори език би следвало да „използват по подходящ начин широк набор от сложни граматически структури“ (Council of Europe, 2020, p. 130, прев. н.) и затова е целесъобразно в процеса на обучение на ниво С1 да бъдат усвоени формите и типичните употреби и на конклузива, и на дубитатива, а в конкретния случай – употребите на Ипр в конклузивни и дубитативни форми на С и И. Овладяването и ситуационно уместната употреба и на трите косвени евиденциала (ренаратив, конклузив и дубитатив) биха допринесли за това на ниво С1 обучаваните да използват „широк обхват от езикови средства, за да се изразят ясно, без да се налага да ограничават в изказванията си онова, което искат да кажат“, а на ниво С2 – „много широк набор от езикови средства, за да изказват мислите си прецизно, да подчертават, да разграничават и да отстраняват неясноти и двусмислици“ (Council of Europe, 2020, p. 130, прев. н.).

Емпиричният материал в основата на настоящото изследване е ексцерпиран от интернет източници и от следните електронни ресурси: Българския национален корпус (БНК) (http://dcl.bas.bg/bulnc) и CLASSLABulgarian Web Corpus

(CBWC) (https://www.clarin.si/ske/#dashboard?corpname=classlaweb_bg)2.

Oсновният метод за описание на емпиричните данни е лингвистичният анализ.

2. Теоретични основи

Тъй като изследователският интерес в тази работа е концентриран върху замяната на Ипр от Аопр в съвременната комуникация, а и поради ограничения в обема на публикациите, не е възможно да се обхванат цялата проблематика и разнообразието от възгледи, свързани с тези две причастия. Според застъпваната тук теоретична позиция Ипр и Аопр представляват нелични глаголни форми (срв. напр. Nitsolova 2008, pp. 429 – 436; Stoyanov, ed. 1983, pp. 372 – 380). В българистичната езиковедска наука съществуват и други виждания. Така според К. Куцаров Аопр принадлежи към самостоятелния клас думи причастие, който обхваща също сегашното деятелно причастие, сегашното страдателно причастие и миналото страдателно причастие (Kutsarov 2022, рр. 299 – 310), но не и Ипр. К. Куцаров привежда множество аргументи в подкрепа на виждането си, че формите от типа пишел, четял, ходел са глаголни, а не причастни форми (Kutsarov 2008). Кр. Чакърова определя Ипр като „квазипричастие“ (Chakarova 2012, p. 201). За М. Видралска Ипр представлява „функционална и семантична вербална форма“, която не изразява действен атрибутивен признак (Vidralska 2015, p. 91, срв. също Dimitrova 2021). Както е известно, в старобългарския език Ипр не е съществувало, а за някои от диалектите то е непознато (вж. Карта № М 130 на Българския диалектен атлас. Обобщаващ том ІV. Морфология – https://ibl.bas.bg/lib/bda4/#page/156/mode/1up). Възникването му е обвързано със смяната на формообразуващата основа на И (вж. Ganeva 2018, pp. 111 – 119) и с етапите на граматикализация на евиденциалността (вж. Gerdzhikov 1984, pp. 252 – 261). Установяването му води до отстраняване на омонимията между формите за косвените евиденциали на Ао, от една страна, и от друга – на С и И (Gerdzhikov 1984, p. 258). Ипр в съвременния български се образува от И основа на глаголи от І и ІІ спр., а при глаголи от V разред на І спр., ІІ и ІІІ разред на ІІ спр., както и при цялото ІІІ спр. е налице формално съвпадение на Ипр и Аопр. Поради тази омолексемна морфологична омонимия (омонимия в граматическата парадигма на една лексема) при извличането на емпиричен материал се взимат предвид само случаите, в които Ипр и Аопр ясно се разграничават по темпоралната гласна. В настоящата работа се приема виждането, че Ипр участва единствено в парадигмите на С и И в конклузив (четял е), ренаратив (четял) и дубитатив (четял бил).

За разлика от Ипр, Аопр се отличава в съвременния ни език както с атрибутивни (а и субстантивирани) употреби в именната група, така и с участието в парадигмите на индикатива, конклузива, ренаратива и дубитатива (с изключение на формите за С и И), в аналитичното условно наклонение, в някои форми на презумптива. То се образува от Ао основа на глаголи от І и ІІ спр., като Ао тематична гласна ясно се разграничава от И тематична гласна в І и ІІ спр. без посочените по-горе техни разреди.

Замяната на Ипр от Аопр в контексти, ясно указващи необходима употреба на Ипр, рядко се дискутира. Но още А. Теодоров-Балан представя това явление като грешка: „Оттук пък се влачи у книжевници грешка, която да заменя у глаголи от същото спрежение (първи образец) едно причастие с друго, напр. говорил с говорел“ (TeodorovBalan 1976, p. 334). Хр. Първев посочва, че феноменът „намира израз както в системата на преизказното наклонение, така и при някои изявителни времена, по-специално при перфекта“ (Parvev 1976, p. 339). Б. Велчева и С. Банова представят множество примери от печата, в които при глаголи от ІІ спр., І разред, без акцент върху окончанието, вместо Ипр е употребено Аопр. Според авторките това „е широка практика и в медиите“, а замяната се дължи не само на неравномерното разпространение на Ипр из езиковата ни територия и наличието на омоними при всички спрежения, но и на редуцирането на гласната е в неударена позиция в източните говори при изследваните глаголи (Velcheva, Banova 2009, рр. 476, 479).

В монографията на Ст. Абазова, посветена на И и Ао в съвременния български език, са анализирани примери с употреба на Аопр вместо Ипр в ренаративни, конклузивни и дубитативни форми (Abazova 2017, pp. 72 – 79). Ст. Абазова споделя вижданията на С. Банова и Б. Велчева, че се наблюдава тенденция, като към причините авторката добавя предположението, че тъй като маркираните модуси „са твърде натоварени с граматическа информация (имат едно модално граматическо значение, а дубитативът има две значения повече от индикатива), те продължават да разтоварват темпоралната си парадигма“ (Abazova 2017, pp.73, 79).

3. Замяна на Ипр от Аопр в конклузивни форми

При най-честотната употреба на конклузива в плана на миналото – изразяване на умозаключение въз основа на следи от предходно действие или на логически връзки между явленията, се откриват в случаи като (1), в които изискващият се конклузивен И (е ходел), съдържащ Ипр, бива заменян от форма с Аопр (е ходил). В (1) формата е ходил представлява конклузивен Ао, а не омонимния с него индикативен П. Преобразуването в индикатив Когато започнах да правя бизнес, той ходеше прав […] сочи изискващ се И.

(1) Когато съм започнал да правя бизнес тои вероятно е ходил прав под масата. (CBWC)

Замяната на форма с Ипр от форма с Аопр (вж. (2) се открива и в друга типична за конклузивния И употреба – в рамките на протичащо в конкретния минал момент действие, което би трябвало да се кодира с конклузивен И (в (2) съм спял, заместено от съм спал), се реализира еднократно действие, изразено с конклузивен Ао (в (2) е минал). Трансформацията на (2) в индикатив ясно индикира, че се изисква И (докато спях, наблизо мина човек). В (2) взаимовръзката между конклузива и грамемите ед. ч. и 1 л. поражда спецификата на неговата употреба в случая – авторът на изказването е присъствал на миналото събитие, но не е бил в състояние да го възприеме съзнателно, поради това в акта на комуникацията го възстановява и изразява чрез умозаключителна форма (вж. също Aleksova 2016; Moskova 2021; Nitsolova 2008, p. 355).

(2) Значи, покрай мен е минал човек. Докато съм спал, наблизо е минал човек. (БНК)

Примери (3) и (4) онагледяват трети тип употреба на конклузива с узуално заменено Ипр от Аопр – за обобщено предаване на повторителни действия, на които авторът е свидетел. Тези конклузивни употреби се отличават и в плана на миналото, и в плана на неминалото със своя транспозитивен характер (срв. Gerdzhikov 1977, рр. 56 – 58, р. 66). В плана на миналото при тези случаи „вниманието се спира не на конкретното протичане на отделните свидетелски възприети действия, а на обобщението, на подвеждането им под общ знаменател и на извода, който се прави на тази основа“ (Gerdzhikov 1984, рр. 22 – 24; срв. и Gerdzhikov 1977, рр. 57 – 58). Спецификата на този тип употреби се очертава особено ясно в 1 л., ед. ч. (вж. (3) и (4). В (3) би следвало да се употреби конклузивна форма за И (съм желаел), което се доказва от трансформацията в индикатив (колко пъти желаех). Същият тип анализ е приложим към (4), в който изискващата се конклузивна форма с Ипр (съм се чудел) е заменена от форма с Аопр (съм се чудил).

(3) „[…] Колко пъти съм желал да затворим небето и към момента за три години война не сме получили нужния брой системи“, споделя Зеленски. (https://novini247.com/novini/namalyavaneto-na-mobilizatsionnatavazrast-v-ukrayna-ne-e-prioritet-zashtoto_8622498.html, 05.01.2025)

(4) Винаги съм се чудил кога и как се появява чувството за срам. (https:// dnesbulgaria.com/слави-трифонов-винаги-съм-се-чудил-ког/, 13.11.2024)

В (5) контекстът предполага употреба на конклузивна форма с Ипр (е говорел), независимо дали трансформацията в индикатив съдържа И – винаги говореше, или С – винаги говори. Пример (5) сочи, че реализациите на конклузива за обобщено предаване на повторителни действия, в които формата с Ипр (т.е. за конклузивен И) бива заменяна от форма с Аопр (т.е. за конклузивен Ао), съществуват не само в 1 л., ед. ч.

(5) Така медикът Симидчиев, който винаги е говорил като специалист в медиите, излагайки данни от последни научни проучвания, този път се бореше с природата на медията, а даже и с природата на социалните мрежи (която не е същата), вместо да използва това поле да се аргументира. (CBWC)

Примери (6) и (7) са показателни за четвърти тип употреби, в които изискващата се форма с Ипр за конклузивен И бива узуално заменяна от форма с Аопр – при изказване на умозаключение, извод, обобщение за паралелно протичащи действия, едновременни на контекстуално уточнен минал момент. В (6) и контекстът, и глаголът трябва, изразяващ вероятност, сочат, че се изказва собствено субективно твърдение, в което авторът реконструира или преоценява през актуалната си гледна точка три паралелно развивали се действия (мисленето, говоренето и разсъждаването), като първите две са извършвани от самия него. Тези три действия би следвало да бъдат кодирани с конклузивни форми за И, съдържащи Ипр (съм мислел и говорел; разсъждавали). Ипр изпъква отчетливо във формите на глаголите мисля и говоря, които имат различни тематични гласни в Ао и И. Вместо очакваните конклузивни форми с Ипр са употребени форми с Аопр (съм мислил и говорил).

(6) През цялото време, докато съм мислил и говорил за Федър, те трябва да са разсъждавали колко лошо е всичко. (БНК)

Замените на конклузивни форми с Ипр от форми с Аопр се откриват не само в 1 л., ед. ч., при това не само в съобщителни изказвания. В (7) би следвало да се яви конклузивна форма за И, включваща Ипр (е мислел). Индикативната трансформация доказва И принадлежност на глаголните форми: Дали докато мислеше […], не пропускаше […]. Съдържащият се в (7) нюанс на колебливо, неуверено предположение се дължи на контекста, представляващ въпросително изречение, включващо и отрицателна глаголна форма (не е пропускал) (срв. с анализите на Г. Герджиков за употребите на конклузива във въпросителни или отрицателни изказвания (Gerdzhikov 1977, р. 55).

(7) Дали докато е мислил как да „ги слага на място“, не е пропускал важни служебни ангажименти? (CBWC)

В петия тип употреби, изискващи умозаключителна форма с Ипр, заменяна в узуса от форма с Аопр, конклузивът се употребява в исторически съчинения или в друг вид текстове, предаващи несвидетелска информация за минали действия, изказана като собствено твърдение – вж. (8), (9) и (10). Според Г. Герджиков при тези употреби на умозаключителните форми става въпрос за „обобщение, което е широко разпространено, но което говорещият е възприел като свое убеждение и изказва като свое твърдение“ (Gerdzhikov 1977, рр. 55 – 56). Именно това контекстуално значение на конклузива дава възможност за съвместна употреба с ренаратива, когато се изказва информация за минали действия, на които авторът не е свидетел – вж. (8). В този пример конклузивните форми с Аопр е живял и е мислил са употребени вместо изискващите се от контекста форми в И е живеел и е мислел, включващи Ипр. Трансформацията в индикатив сочи, че в конкретния случай следва да се употреби И: Някога, през 1711 година, в Италия живееше […]; Един ден седна и докато мислеше как да […].

(8) Някога, през 1711 година, в Италия е живял маестро Бартоломео Кристофори. Бил е майстор на клавесини. Един ден седнал и докато е мислил как да подобри механиката на клавесина, е взел та измислил чукчетата на пианото, които се използват и до днес. (CBWC)

Примери (9) и (10) също принадлежат към разглеждания пети тип употреби със замяна на конклузивна форма с Ипр от форма с Аопр. В (9) изискващият се конклузен И, отличаващ се с наличието на Ипр (се е криел, е правел), е узуално изместен от форми с Аопр (се е крил, е правил), съвпадащи с конклузивния Ао и индикативния П. Преобразуването в индикатив предполага употреба на И: Васил Левски се криеше, докато правеше пътуванията си. В (10) авторът на изказването е заменил изискващата се от контекста конклузивна форма с Ипр (са спорели) с форма, включваща Аопр (са спорили) – срв. с индикатив: Оберон и Титания се скараха, докато спореха […].

(9) Легендата разказва, че Васил Левски се е крил на това място, докато е правил пътуванията си от Цариградското пристанище към Дунав. (CBWC)

(10) Оберон и Титания са се скарали, докато са спорили дали един мъж и една жена могат завинаги да останат верни един на друг. (CBWC)

Примери (8), (9) и (10) показват сходство с т.нар. от Р. Ницолова „неумозаключително значение“ на конклузива за представяне на „слабо знание на говорещия“, неосноваващо се на негово собствено наблюдение, при подчертано в изказването несвидетелско отношение към действието (Nitsolova 2008, pр. 354 – 356).

Замяната на конклузивното С, което има най-често адмиративно значение (срв. с Gerdzhikov 1977, рр. 55 – 56; 1984, рр. 23, 115), от форми с Аопр вместо с Ипр, е по-трудно проследима, но не и невъзможна, както доказва (11) – формата говорил е заменила изискващата се конклузивна форма говорел с изпуснат спомагателен глагол за С с адмиративна семантика.

(11) А: Направих изчисления. При 10 милиона Нютона на квадратен сантиметър…

В: Спри.

С: Я, той говорил. Помислихме, че са ти отрязали езика. (https:// textbg.com/Subtitles/216517/salvation-02x02-2018, 03.01.2025)

Анализираните в тази подчаст узуални замени на конклузивни форми с Ипр от форми с Аопр не обхващат всички възможни типични контексти, но са достатъчно показателни за изследваното явление.

4. Замяна на Ипр от Аопр в ренаративни форми

Един от честите случаи на замяна в ренаративни форми за И от форми с Аопр се наблюдава при предаване на придобита по косвен път информация за две паралелно протичащи действия, едновременни на контекстуално зададен минал момент. В (12) и (13) контекстът предполага поява на ренаративен И (пишел, респ. говорел), а не на Ао (писал, респ. говорил), което се доказва от индикативните трансформации: Спеше, докато пишеше и Откровен беше…, когато говореше…).

(12) Винаги съм се чудела как се казва на това?!?! „Спял, докато писал“ или „Писал, докато спял“? (https://www.capital.bg/biznes/ kompanii/2013/09/23/2146985_provaleno_partnyorstvo_zavurshilo_s_globa/, 11.11.2024 г.)

(13) Откровен е бил и кметът на Киев Виталий Кличко, когато говорил за „полубременните“ политици у нас.(https://btvnovinite.bg/predavania/tazisutrin/pratenicite-na-btv-v-ukrajna-stojan-georgiev-i-aleksandr-osichenko-zavojnata-otblizo.html, 14.10.2024)

В (14) и (15) се наблюдава друг тип употреба на ренаративния И, в който Ипр бива узуално заменяно от Аопр. В рамките на протичащо в миналия момент действие, което следва да бъде изразено с ренаративен И (правелив (14) и спели в (15), а не правили, респ. спали), се реализира друго еднократно действие, кодирано с Ао форма (ренаративна при се натъкнали и респ. индикативна при се задушиха).

(14) Учените от Университета в Тюбинген се натъкнали на откритието докато правили общи проучвания на микрофлората на човешкия нос. (CBWC)

(15) Брат и сестра се задушиха от печка на твърдо гориво, докато спали в дома си в белишкото село Бабяк. (https://btvnovinite.bg/117266Brat_i_sestra_se_zadushiha_ot_pechka.html, 14.10.2024)

Замяната на Ипр от Аопр в контекстите, изискващи ренаративен И, е навлязла в пресата (вж. в (16) учили вм. учели) и в официални документи като протоколи към дела (вж. в (17) ходила вм. ходела). Това говори, че тя вероятно се е разпространила дотолкова в съвременния узус, че някои носители на българския език като първи не я регистрират като отклонение в речта си.

(16) Над 70 души са обвинени в нарушаване на кодекса по време на тест, докато учили дистанционно заради коронавируса. (https://www.segabg. com/hot/category-foreign-country/skandal-izmami-na-izpit-po-matematikagrumna-uest-poynt, 16.10.2024)

(17) Изложени са възражения за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди, който се претендира, както и възражение за съпричиняване на резултата от страна на ищцата, която била проявила небрежност като не проявила нужното внимание докато ходила теглейки количка и била допринесла до голяма степен за настъпването на претендираните вреди. (https://dela.bg/CourtDocuments/DownloadFile/ a6c8d931-924b-4065-b665-a608633e7513, 14.10.2024)

Трети тип употреби със замяна на Ипр от Аопр във форми на преизказния И представят случаите, в които се изразяват обичайни, повторителни минали действия. В част от ренаративните форми в (18) Аопр и Ипр съвпадат (съм бил, са обличали, са държали), но това не важи за нося, спя и живея. Авторът на изказването е употребил ренаративен И (с Ипр) само за един от тези глаголи (съм спял), докато при другите два е налична узуална замяна с Аопр, част от парадигмата на ренаративния Ао (носили вм. носели, съм живял вм. съм живеел).

(18) Докато ме носили в обятията си, съм бил като другите деца, а също и когато съм спял, когато са ме обличали, когато са ме държали за ръце, за да подскачам, с една дума, когато съм живял в царството на безтегловността, изравняваща всички. (https://www.lemurbooks.com/ uploads/products/2024/000014663405.pdf, 11.11.2024)

Ипр бива узуално замествано от Аопр и в ренаративни форми на С (вж. в (19) правил вм. правел).

(19) По думите и Любомир теглил оборотни кредити, но винаги ги е връщал навреме. Сега правил планове да изнася билки в чужбина и заради това искал да разшири базата си в село Черница. (CBWC)

Коментираните случаи на замяна на Ипр от Аопр в ренаративни форми за И и С са според нас достатъчен аргумент в полза на виждането, че наблюдаваното узуално явление засяга множество сфери на съвременната комуникация и има широко разпространение.

5. Замяна на Ипр от Аопр в дубитативни форми

Проследяването на замяната на Ипр от Аопр в дубитативни форми за С и И се затруднява не само от по-рядката употреба на дубитатива в съпоставка с ренаратива, но и от съвпадането на подменените форми (напр. бил учил вчера по това време//точно сега вм. бил учел) с преизказните П и Пл, а и с дубитативния Ао. Отчитайки този факт, приемаме, че в (20) формата бил говорил може да се интерпретира като дубитативно С със замяна на Ипр от Аопр (срв. в индикатив После (казват/говори се), че Радев глупости говори (С, а не Ао). Ако се вземе предвид заглавието на статия, съдържащо С (пази), срв. Предлагат на Цветанов да уволни Пенчева, законът я пази, то може да се каже, че в коментара към статията (вж. (21) формата бил пазил дставляв битативно С с ална замяна на от А .

(20) Кво стана с тая България? До къде ни докараха? После Радев глупости бил говорил.

(21) Май ни вземат за селски ***. Законът я бил пазил. Май и закона и кодекса не ги знаят в МВР. (https://www.dnes.bg/a/64-stranata/171641predlagat-na-tsvetanov-da-uvolni-pencheva-zakonat-ya-pazi/comments?cp=4, 03.01.2025)

6. Заключение

Факторите, които обуславят узуалните замени на Ипр от Аопр в конклузивни, ренаративни и дубитативни форми на С и И, могат да бъдат както от вътрешноезиков характер, напр. по-късното възникване и установяване на Ипр в съпоставка с Аопр, отсъствието на Ипр в част от българските диалекти, наличието на омолексемна омонимия (съвпадане на Ипр и Аопр при глаголи от V разред на І спр., ІІ и ІІІ разред на ІІ спр., както и при цялото ІІІ спр.), тенденцията към разтоварване на темпоралната парадигма в семантично маркираните косвени евиденциали (срв. Abazova 2017, p. 79) и др.; така и от социално-демографско естество, напр. евентуална обвързаност на изследваната замяна с възрастовата, образователната, професионалната, териториалната или друг вид стратификация на съвременния български макросоциум, чието апробиране предстои да се осъществи чрез анализи на резултатите от стартирано анкетно допитване. Детайлното проучване на влиянието на изброените фактори е задача на поредица бъдещи публикации, обвързани с цели на перцептуалната лингвистика.

Представянето и анализът на узуални замени на Ипр от Аопр чрез примери при работа с автентични текстове в процеса на достигане на ниво С1, а и на С2 биха позволили обучаваните не само да разпознават тези замени, но и да ги преодоляват в собствената си реч. Настоящото изследване е израз на стремежа да бъдат следвани актуалните тенденции в съвременното езиково обучение, и на надеждата, че то се вписва в динамичния лингводидактологичен контекст, изискващ „постоянното актуализиране на теоретико-практическата общоевропейска рамка“ (Veselinov 2019, p. 8). Смятаме, че задълбоченото изследване на узуални явления в съвременната българска реч би допринесло за обогатяване на научните познания на преподаващите, би им послужило при подбора на подходящи учебни материали (срв. и Veselinov, Dilkova 2024, р. 338) и би било полезно при създаването на учебници и пособия както по български език като роден/първи, а така и като чужд/втори.

БЕЛЕЖКИ

1. Списък на съкращенията: Ао (аорист/минало свършено време), Аопр (аористно причастие/минало свършено деятелно причастие), БЕЧ/В (български език като чужд/втори), И (имперфект/минало несвършено време), Ипр (имперфектно причастие/минало несвършено деятелно причастие), П (перфект/минало неопределено време), Пл (плусквамперфект/минало предварително време).

2. Правописът и пунктуацията на примерите са запазени в оригиналния им вид.

ЛИТЕРАТУРА

АБАЗОВА, С., 2017. Аорист и имперфект в българския език днес. София: Парадигма. ISBN 978-954-326-330-1.

АЛЕКСОВА, К., 2016. Конклузивът и неговите употреби в съвременния български език. Електронно списание LiterNet, vol. 10, no. 203. Available from: https://liternet.bg/publish7/kaleksova/ konkluzivyt.htm. [Viewed 2024-9-15].

ВЕЛЧЕВА, Б. & С. БАНОВА, 2009. Аористно причастие вместо имперфектно причастие в пресата – „преход“ в употребата? В: КАРАГЬОЗОВ, П. & Ю. СТОЯНОВА (съст.). Преходи и граници: сборник доклади от XV годишна научна конференция на Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 18 – 19 май 2009 г., с. 475 – 479. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-2997-8.

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2019. Изследователски аспекти на съвременната лингводидактология. Чуждоезиково обучение, Т. 46, № 1, p. 7 – 8. ISSN 0205–1834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2023. Лингводидактологично полувековие. Чуждоезиково обучение, Т. 50, № 1, с. 7 – 8. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2024. Лингводидактологични измерения на иновативната образователна среда. Чуждоезиково обучение, Т. 51, № 1, с. 7 – 8. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online)

ВЕСЕЛИНОВ, Д., 2025. Лингводидактология и изкуствен интелект. Чуждоезиково обучение, Т. 52, № 1, с. 7 – 8. ISSN 02051834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВЕСЕЛИНОВ, Д. & Ц. ДИЛКОВА, 2024. Language Learning for Specific Purposes in Higher Education – Experiences and Trends. Чуждоезиково обучение, Т. 51, № 3, pp. 336 – 341. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

ВИДРАЛСКА, М., 2015. Минало несвършено деятелно причастие – същност и специфика на употреба. Българска реч, Т. 21, № 2, с. 87 – 93. ISSN 1310-733X.

ГАНЕВА, Г., 2018. История на граматическите основи. София: Панев Пъблишинг. ISBN 978-619-90789-1-4.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1977. Една специфична глаголна категория в съвременния български език (Категорията „ангажираност на говорещия с изказването на действието“). Годишник на Софийския университет, Факултет по славянски филологии, Т. 69, № 2, с. 5 – 68. ISSN 1314-9989.

ГЕРДЖИКОВ, Г., 1984. Преизказването на глаголното действие в българския език. София: Наука и изкуство.

ДИМИТРОВА, Д., 2021. Към въпроса за полифункционалността на еловата морфема. Дзяло, Т. IX, № 20. ISSN 1314-9067 (оnline). Available from: http://www.abcdar.com/magazine/XX/Dzl_2021_ br20_16_Desislava_Dimitrova_elova_morfema.pdf. [Viewed 20249-15].

КУЦАРОВ, К., 2008. Няма минало несвършено деятелно причастие. Научни трудове – Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“. Филология, Т. 22, № 1, с. 323 – 336. ISSN 0861–0029.

КУЦАРОВ, К., 2022. Българските лексемни класове и учението за час тите на речта. София: Колибри, ISBN 978-619-02-1031-3.

МОСКОВА, М., 2021. Конклузивът в съвременния български език. Дисертационен труд за получаване на образователната и научна степен „доктор“. Ръкопис. София: Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

НИЦОЛОВА, Р., 2008. Българска граматика. Морфология. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. ISBN 978-954-07-5644-8.

ПЪРВЕВ, Х., 1976. Морфологични особености на причастията в съвременния български книжовен език. В: ПАШОВ, П. & Р. НИЦОЛОВА (съст.).Помагало по българска морфология. Глагол, с. 396 – 403. София: Наука и изкуство.

СТОЯНОВ, С., (гл. ред.), 1983. Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София: Издателство на Българската академия на науките.

ТЕОДОРОВ-БАЛАН, А., 1976. Четвърто наклонение. В: ПАШОВ, П. & Р. НИЦОЛОВА (съст.). Помагало по българска морфология. Глагол, с. 321 – 335. София: Наука и изкуство.

ЧАКЪРОВА, К., 2012. Към за аспектуалната характеристика на българските минали причастия. В: въпроса И. САВОВА, В. ПОПОВА (ред.). 40 години Шуменски университет 1971 – 2011. Сборник научни трудове от Националната конференция с международно участие, с. 200 – 210. Шумен: Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“. ISBN 978-954-577-604-5.

Acknowledgments & Funding

This study is financed by the European Union-NextGenerationEU, through the National Recovery and Resilience Plan of the Republic of Bulgaria, project SUMMIT BG-RRP-2.004-0008-C01.

REFERENCES

ABAZOVA, S., 2017. Aorist i imperfekt v balgarskia ezik dnes. Sofia: Paradigma [in Bulgarian]. ISBN 978-954-326-330-1.

ALEKSOVA, K., 2016. Konkluzivat i negovite upotrebi v savremennia balgarski ezik. Elektronno spisanie LiterNet-Online Journal LiterNet, vol. 10, no. 203. Available from: https://liternet.bg/ publish7/kaleksova/konkluzivyt.htm. [Viewed 2024-9-15]. [in Bulgarian].

CHAKAROVA, K., 2012. Kam vaprosa za aspektualnata harakteristika na balgarskite minali prichastia. V: I. SAVOVA, V. POPOVA (eds.). In: 40 godini Shumenski universitet 1971 – 2011. Sbornik nauchni trudove ot Natsionalnata konferentsia s mezhdunarodno uchastie, pp. 200 – 210. Shumen: Universitetsko izdatelstvo “Episkop Konstantin Preslavski” [in Bulgarian]. ISBN 978-954-577-604-5.

COUNCIL OF EUROPE, 2020. Common European Framework of Reference for Languages: Learning, Teaching, Assessment. – Companion Volume. Strasbourg: Council of Europe Publishing. Available at: https://www.coe.int/en/web/common-europeanframework-reference-languages. [Viewed 2024-12-27]. ISBN 97892-871-8621-8.

DIMITROVA, D., 2021. Kam vaprosa za polifunktsionalnostta na elovata morfema. Dzyalo, vol. 9, no. 20. ISSN 1314-9067 (Online). Available from: http://www.abcdar.com/magazine/XX/Dzl_2021_ br20_16_Desislava_Dimitrova_elova_morfema.pdf. [Viewed 20249-15]. [in Bulgarian].

GANEVA, G., 2018. Istoria na gramaticheskite osnovi. Sofia: Panev Publishing [in Bulgarian]. ISBN 978-619-90789-1-4.

GERDZHIKOV, G., 1977. Edna spetsifichna glagolna kategoria v savremennia balgarski ezik (Kategoriyata “angazhiranost na govoreshtia s izkazvaneto na deystvieto”). Godishnik na Sofiyskia universitet, Fakultet po slavyanski filologii, vol. 69, no. 2, pp. 5 – 68 [in Bulgarian]. ISSN 1314-9989.

GERDZHIKOV, G., 1984. Preizkazvaneto na glagolnoto deystvie v balgarskia ezik. Sofia: Nauka i izkustvo. [in Bulgarian].

KUTSAROV, K., 2008. Nyama minalo nesvarsheno deyatelno prichastie. Nauchni trudove – Plovdivski universitet „Paisiy Hilendarski“. Filologia, vol. 22, no. 1, pp. 323 – 336 [in Bulgarian]. ISSN 0861–0029.

KUTSAROV, K., 2022. Balgarskite leksemni klasove i uchenieto za chastite na rechta. Sofia: Kolibri, [in Bulgarian]. ISBN 978-619-021031-3.

MOSKOVA, M., 2021. Konkluzivat v savremennia balgarski ezik. Disertatsionen trud za poluchavane na obrazovatelnata i nauchna stepen „doktor“. Manuscript. Sofia: Sofiyski universitet “Sv. Kliment Ohridski” [in Bulgarian].

NITSOLOVA, R., 2008. Balgarska gramatika. Morfologia. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski” [in Bulgarian]. ISBN 978-954-07-5644-8.

PARVEV, H., 1976. Morfologichni osobenosti na prichastiyata v savremennia balgarski knizhoven ezik. In: PASHOV, P. & R. NITSOLOVA (sast.). Pomagalo po balgarska morfologia. Glagol, pp. 396 – 403. Sofia: Nauka i izkustvo [in Bulgarian].

STOYАNOV, S. (Ed.). 1983. Gramatika na savremennia balgarski knizhoven ezik. T. 2. Morfologia. Sofia: Izdatelstvo na Balgarskata akademia na naukite [in Bulgarian].

TEODOROV-BALAN, A., 1976. Chetvarto naklonenie. In: PASHOV, P. & R. NITSOLOVA(eds.). Pomagalo po balgarska morfologia. Glagol, pp. 321 – 335. Sofia: Nauka i izkustvo [in Bulgarian].

VELCHEVA, B. & S. BANOVA, 2009. Aoristno prichastie vmesto imperfektno prichastie v presata – „prehod“ v upotrebata? In: KARAGYOZOV, P. & Yu. STOYANOVA (eds.). Prehodi i granitsi: sbornik dokladi ot XV godishna nauchna konferentsia na Fakulteta po slavyanski filologii na Sofiyskia universitet „Sv. Kliment Ohridski“, 18 – 19 may 2009 g., pp. 475 – 479. Sofia: Universitetsko izdatelstvo „Sv. Kliment Ohridski“ [in Bulgarian]. ISBN 978-954-07-2997-8.

VESELINOV, D., 2019. Izsledovatelski aspekti na savremennata lingvodidaktologiya. Chuzhdoezikovo obuchenie-Foreign Language Teaching, vol. 46, nо. 1, pp. 7 – 8 [in Bulgarian]. ISSN 0205–1834 (Print), 1314–8508 (Online).

VESELINOV, D., 2023. Lingvodidaktologichno poluvekovie. Chuzhdoezikovo obuchenie-Foreign Language Teaching, vol. 50, nо. 1, pp. 7 – 8 [in Bulgarian]. ISSN 0205-1834 (Print), 1314–8508 (Online).

VESELINOV, D., 2024. Lingvodidaktologichni izmereniya na inovativnata obrazovatelna sreda. Chuzhdoezikovo obuchenieForeign Language Teaching, vol. 51, nо. 1, pp. 7 – 8 [in Bulgarian]. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

VESELINOV, D., 2025. Lingvodidaktologiya I izkustven intelekt. Chuzhdoezikovo obuchenie-Foreign Language Teaching, vol. 52, nо. 1, pp. 7 – 8 [in Bulgarian]. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

VESELINOV, D., DILKOVA, TS., 2024. Language Learning for Specific Purposes in Higher Education – Experiences and Trends. Chuzhdoezikovo obuchenie-Foreign Language Teaching, vol. 51, nо. 3, pp. 336 – 341. ISSN 0205-1834 (Print), 1314-8508 (Online).

VIDRALSKA, M., 2015. Minalo nesvarsheno deyatelno prichastie – sashtnost i spetsifika na upotreba. Balgarska rech-Bulgarian Speech, vol. 21, no. 2, pp. 87 – 93 [in Bulgarian]. ISSN 1310-733X.